Всеки от нас иска да има право на избор...във всяко
отношение. Чувстваме се по-свободни, когато можем да избираме – между няколко
материални неща или между няколко варианта за действие. Обмисляме, преценяваме,
сравняваме и взимаме най-доброто за нас решение, като сме сигурни, че то е било
правилното. Когато обаче нямаме варианти, а възможността ни е само една, ние се
чувстваме ограничени. Може да се ядосаме, натъжим и изобщо да се почувстваме
принудени да изберем нещо, което изобщо не сме пожелали и не пасва на нашата
личност. Но дори и на пръв поглед ситуация без избор, може да се окаже не
съвсем такава...
Случвало ли ви се е да реагирате в дадена ситуация по начин,
за който след това съжалявате? А случвало ли ви се е да го правите много пъти?
Всички ние имаме механични реакции, начини, по които отвръщаме в определени
ситуации. Тези реакции са добре отработени, те са нашият защитен механизъм и
без да се замислим ние го включваме, особено, когато се намираме в по-неудобна
ситуация или такава, в която се чувстваме застрашени. Тези отработени поведения
обаче, често пъти не ни довеждат до нищо добро. Те са необмислени и освен това
са дори ограничаващи за нас. Да дадем пример за подобна ситуация - Някой ви
казва, че не харесва нещо у вас. Автоматична реакция на повечето хора е да станат
агресивни, да започнат да се защитават и да се опитват да убедят отсрещния, че
изобщо не е прав. Всъщност, човекът има право да мисли каквото си поиска J В подобна ситуация, деликатна за нас и нашето
его, би било добре да помислим защо сме такива в очите на човека отсреща? Не
дали той е прав, за нас може и да не е, но е факт, че това е неговото мнение и то
е предизвикано от нас и нашето собствено поведение. Изборът, който имаме тук е – 1. Да включим
механичната реакция – агресия, оправдания, убеждаване на противника, че не е
прав или 2. Да останем спокойни и да се опитаме да развием разговора в наша
полза. А именно – да обогатим себе си, като научим нещо за самите нас и за това
как изглеждаме в очите на другия? Защо това е така? Как мога да го поправя (ако то не е полезно за мен) или да го
затвърдя (ако смятам, че
ще ми носи позитиви)?
Един такъв разговор може да е труден. Никой не иска да чуе нещо
негативно за себе си или да му бъде сложен етикет, който не смята, че му отива.
Такъв разговор обаче, ни дава знание за самите нас, което със сигурност ще ни
бъде полезно във всяка сфера от нашия живот. Ако аз знам как ме възприемат
хората, как изглеждам в техните очи, как чуват думите ми, какъв изказ имам, ще
бъда много по-уверена, ще знам какво да поправя, кога да внимавам, както и кои
са силните ми страни. Дори и хората, които са сигурни, че добре познават себе
си, със сигурност могат да чуят нещо, за което не предполагат.
Познаването на собствената ни личност и това как тя се отразява в очите на околните, ни дава възможност да избираме какви
да бъдем, как да реагираме в стресови ситуации и да се чувстваме по-спокойни
дори в неудобни за нас разговори.
Механичните реакции ни затварят и ограничават перспективите ни за развитие. Да си дадем сами правото на избор ще ни направи по-свободни и ще отвори съзнанието ни за нови емоции и възможности.
