Интелектуална недостатъчност (Умствена изостаналост)

Определение:

Сред многото определения за умствена изостаналост, най-широка популярност има предложеното от Американската асоциация по умствена изостаналост. Според нея “ умствената изостаналост представлява интелектуално функциониране значимо под общото нормално ниво и дефицит на адаптивното поведение в периода на развитие ”. 

Причини 

Основните причини за интелектуална недостатъчност, в зависимост от времето на въздействие, се делят на етиологични фактори, настъпили преди раждането (неблагоприятна наследственост или непълноценност на генеративните клетки на родителите; генни мутации, поради радиоактивни облъчвания или др; редица хромозомни аномалии - болест на Даун - поява на излишна 47 хромозома в ядрото на клетката и други вредни въздействия върху майката- инфекциозни заболявания по време на бременността, тежки форми на грип, шарка, скарлатина, интоксикации с алкохол, наркотици и др. препарати); по време на раждането - свързват се предимно с продължително или много бързо раждане. Тогава могат да се получат различни травми, поради притискане на детето, задушаване; разкъсване на кръвоносни съдове, което води до кислороден глад и др. След раждането причините се дължат предимно на възпалителни заболявания на главния мозък през първите три години – менингит, енцефалит, менингоенцефалит.

 

Критериите за интелектуална недостатъчност са : IQ < 70, увреждане до 18 годишна възраст и изоставане в областите поне на 2 от адаптивните умения. 

 Класификация на лицата с интелектуални затруднения:

1. Лека степен на интелектуална недостатъчност - 50-69 IQ - по-голяма част от тези деца са обучаеми, способни са да овладеят учебния материал и основните училищни умения и навици. Поведенческите, емоционалните и социалните им затруднения, както и потребностите от лечение и подкрепа, са по-близо до хората с нормален интелект, отколкото до специфичните проблеми на лицата с умерена и тежка умствена изостаналост. Те усвояват речта със закъснение, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю; постигат пълна независимост в самообслужването. Основните затруднения се наблюдават в училище. Имат проблеми с четенето и писането.

2. Умерена степен на интелектуална недостатъчност - 35-49 IQ - тази група деца могат да изградят професионални трудови навици; те могат да упражняват обществено полезни дейности като упражняват не сложни умения за ръчен труд. При тях развитието на езиковата система протича бавно и постиженията им са ограничени. Усвояването на навици за самообслужване изостава, трудно се развива и двигателната им система. Необходимостта от контрол е постоянна. Малка част от тях овладяват умения за четене, писане, смятане. Могат да извършват практическа работа, но задачите трябва да бъдат внимателно структурирани. Рядко достигат до независимо съществуване в зряла възраст. Могат да общуват и да се включват в прости социални дейности.

3. Тежка степен на интелектуална недостатъчност - 20-34 IQ - тези деца трябва да получават системен и внимателен надзор. Имат по-ниски показатели на успеваемост. Наблюдават се добре изразени двигателни нарушения.

4. Дълбока степен на интелектуална недостатъчност - под 20 IQ. Те имат крайно ограничени възможности. Повечето от тях са неподвижни или с крайно ограничена подвижност; трудно се контролират; преобладаваща е невербалната комуникация с тях. Силно снижена е възможността им да се грижат за основните си потребности. Ето защо са наложителни непрекъснати грижи и наблюдение.

      Лицата с интелектуална недостатъчност, както и всички останали членове на обществото, имат определени права. Те са дефинирани в харта за правата на Международната лига при Общността на умствено изостанали лица ( 1968) и Декларацията на ООН ( 1971)

Правата са слeдните:

1. Лицата с умствена изостаналост имат същите основни права, с максимална степен на приложимост, както всяко друго човешко същество от същата възраст.

2.Лицата с умствена изостаналост имат правото на подходящо здравно обслужване и лечение, както и такова образование, обучение, рехабилитация и ръководене, които да им осигурят максимално развитие на техните способности.

3.Умствено изостаналите  лица имат правото на икономическа сигурност и приличен стандарт на живот. Те имат право да се занимават с производителен труд или някаква смислена дейност, реализираща най-пълно техните способи.

4.Когато е възможно, умствено изостаналите лица би трябвало да живеят със собственото си семейство или с приемни родители, и да участват в различни форми на обществен живот. Семейството, в което живеят трябва да бъде подпомогнато, ако се наложи постъпването на лицето в институция, това трябва да стане в място и при условия, максимално близки до тези на нормалния живот.

5.Умствено изостаналите лица имат право на квалифициран настойник, когато това е необходимо, за защита на личните му благополучие и интереси.

6.Умствено изостаналите лица имат право на защита от експлоатация, малтретиране и унизително отношение. Ако се преследва от закона за извършено престъпление, лицето има правото на съответен съдебен процес при пълно съобразяване със степента на неговата способност за отговорност.

7. Когато лица с умствена изостаналост са неспособни, поради тежестта на своята инвалидност, да упражняват всички свои права по смислен начин или по някаква причина се налага ограничаване на някои от тези права, процедурата по ограничаване или лишаване от права трябва да съдържа предохранителни мерки срещу злоупотреба с нея. Тази процедура трябва да се основава на оценка на социалните способности на умствено изостаналото лице от квалифицирани специалисти и трябва да се подложи на периодичен преглед, както и на правото на обжалване пред по-висок органи.