Театър на сетивата - Лабиринт

Какво е Лабиринт?

Лабиринт - Театърът на Сетивата в основата си е насочен към усещанията, както на актьора, така и на зрителя. Това е изкуство, което e насоченo към разгръщането на чувства, породени от петте ни сетива - слух, вкус, зрение, допир и мирис. В динамичното ни, стресово ежедневие нашата чувствителност е силно застрашена. Сетивата ни сякаш са притъпени и ние забравяме радостта от ВДИШВАНЕТО, ВИЖДАНЕТО, ЧУВАНЕТО, ВКУСВАНЕТО, ДОКОСВАНЕТО. Правейки всичко това “По НАВИК” ние често се чувстваме като изгубени в ЛАБИРИНТ - забравили кои сме, за къде сме тръгнали, кое ни прави щастливи. Театърът на Сетивата провокира разбиране, че ние създаваме реалността, която преживяваме; че животът е картина „картина, която ние рисуваме, докато живеем” и целта на това изкуство е да се случи срещата между „мен и другия” в тази „картина”. Чрез използването на актьорски техники и похвати в алтернативно пространство, подбрани и тестувани в предишни проекти “преминаването през Лабиринта” дава възможност на публиката да се потопи в една среда и да НАМЕРИ отново предизвикателства вътре в себе си, за които вече знае; да усети непрестанната борба между несъзнавано и съзнавано; да се ориентира в света на собствения си АЗ.
Именно този въпрос - “Кой съм аз?”, е съществен за всеки млад човек, независимо къде и как живее той, а построяването на лабиринт от младежи от различни страни само доказва това. Събирайки млади хора от различни страни, култури, религии и навици и поставяйки им за задача да изградят своя Лабиринт, се надяваме да помогнем за изграждането на едни по-силни и уверени в себе си личности. И тъй като процесът тече не само при участниците, а и при зрителите (които също са участници в търсенето и откриването), сме сигурни, че начинанието ни ще предизвика широк интерес, който се надяваме да прерасне в поредица от инициативи , след завършването на проекта.


Още за Лабиринта можете да прочетете тук
Снимки от Лабиринта
Вижте какво казват хората, минали през Лабиринта - тук, тук и тук.

Мъжки ум, женски ум

Защо мъжете планират интимните си връзки, а жените разговарят с колите си?
...аутизмът е проява на крайно мъжкия ум...
...до какво може да доведе крайно женският ум...?

За тези неща можете да прочете тук

Клас Пантомима в НАТФИЗ

През 2008 година в НАТФИЗ завърши клас Пантомима глухонеми. Повече информация за този клас и документален филм за него, можете да видите в следващите линкове.

Клас Пантомима - 1 част
Клас Пантомима - 2 част
Клас Пантомима - 3 част

Клас Пантомима представя Тренчкот

Терапевтичен театър

Проект " Невидимо дете"

Основна цел: създаване на условия за интеграция и социализация на децата и младежите с увреждания. Преодоляване на дефицитите, развитие на потенциалните възможности и овладяване на личностни умения за социализация. Използваният метод е чисто психологически – терапевтичен театър.

Заниманията с децата по време на проекта преминават през опознаване, упражнения за дикция и за преценка на възможностите, оформяне на цялата постановка от къси разказчета на децата, разпределяне на ролите, заучаване на репликите и репетиции.

Най-голямото предизвикателство е, че децата са съавтори на сценария, те измислят героите, предлагат заначими за тях социални теми. Доколкото са съавтори, те трябва да играят изцяло или отчасти себе си.

Сценарист и режисьор на постановката е старозагорската поетеса Мария Донева.

Представянето пред публика на постановката "Котето, което спаси света” провокира интереса на обществеността и институциите към възможностите и проблемите на децата с увреждания и техните семейства и създаване на предпоставки за социалното приобщаване на децата с увреждания.

А за самите деца театърът допринесе за мобилизиране на техните ресурси, компенсиране на дефицитите и формиране на умения за реализация в обществото.

За родителите, театърът е шанс да се уверят във възможностите на собствените си деца и да преодолеят протекционизма си.

Проектът е финансиран от Фондация «Помощ за благотворителността в България».





Текстът е взет от http://www.speckids.org/

Интеграция чрез театър

Интеграция чрез театър


Искам да Ви разкажа за нашия необикновен театър. Ето как го представиха в предаването "Панорама" на Българската национална телевизия: "Репортаж за една пиеса. В нея играят деца. Деца, които са решили да се сприятелят със своите връстници с увреждания. Нещо повече - да изиграят пиесата заедно. Един урок по европейско поведение, който децата дават на възрастните."
Но подред... През август 2002 год. организирахме във Велинград лагер за деца с увреждания и ученици от училищата в с. Паталеница и VІ ОУ "Л. Каравелов", гр. Пазарджик. В продължение на една седмица децата живяха и работиха заедно в различни творчески ателиета. В театралното ателие актрисата Вяра Начева набързо стопи първоначалната дистанция между децата.

Предразсъдъците изчезнаха. Заразяващият ентусиазъм на Злати бързо премина в цялата група, а нестихващите остроумия на малката Руми забавляваха всички. Злати и Руми не бяха вече "деца с увреждания от Дома", а деца като всички останали.
Много разговарях с младежите от театралната школа в с. Паталеница, които бяха основните участници в ателието. Всички те разказваха колко много любов и доброта са им дали техните връстници с увреждания. Стефан Малюков сподели: "Стана добро приятелство. Бяхме си ние и общувахме дори без думи. Всичко беше на чувства..." А Славена Адамова каза: "Всички те са по своему енергични. Те са искрени, истински. Харесва ми техния оптимизъм. Само трябва да намериш общ език с тях. Видях ги колко са добри, как един друг се пазят и колко бързо се привързват към хората, които ги обичат. Като ги гледам с каква енергия и всеотдайност правят всичко, неизбежно и аз се зареждам. Няма начин да не вземеш поне малко от тяхната сила. Децата от Дома ме научиха, че надежда винаги има."
Тайно се надявахме този лагер да ни даде надежда за нещо повече... Последната вечер децата играха съвместно пред публика. Вяра, подкрепяна от Христо Церовски, се реши да направи представление. Ден след ден, стъпка по стъпка пиесата "Мащехата на Снежанка" накара децата да заживеят в един приказен свят, пълен с радост и надежда. Учениците от Театралната школа в с. Паталеница и възпитаниците на Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в Пазарджик репетираха и живяха заедно. Подкрепяха се и си помагаха взаимно. И нямаше как да е по друг начин - двама от актьорите бяха с инвалидни колички и имаха нужда от помощта на останалите. Не можете да си представите каква радост настана, когато за пръв път децата репетираха с костюми.
Няма да забравя първото представление в голямата зала на община Пазарджик. Всички, които мечтаехме за това


събитие, стискахме палци на децата. А те бяха великолепни. Даже, когато във вихъра на играта част от декора падна на сцената, нашите актьори изобщо не се смутиха. Когато пиесата свърши, публиката все още не вярваше, че е възможно такова представление. След това залата избухна в аплодисменти. При мен дойдоха разплакани майки, стискаха ръцете ми и казваха: "Невероятно!"
По-късно представихме пиесата в залата на Учебния театър на Пловдивския университет и децата спечелиха голямата награда на детско-юношеския фестивал "Театрална къща". Отново имаше много емоции, вълнение, аплодисменти.
Резултатът ни окуражи. С финансовата подкрепа на Обединени холандски фондации на 27 и 28 април 2004 г. театрална школа "Петровден", отново заедно с децата с увреждания, представи спектакъла "Нашенци" по мотиви от Иван Вазов и Чудомир, поставен от Вяра Начева.
Искрено се надявам, че всички ние ще се замислим за урока по европейско поведение, който децата ни дадоха.

Никола Колев



За един спектакъл - с възхищение


Магията не може и не бива да се обяснява, да се анализира, да се разгадава. За нея се разказва защото идва изневиделица, втурва се в живота ти, оставя те без дъх и променя света ти, а следите от нея никога не изчезват напълно. Имената и са много, лицата и са различни. Едно от тях е театърът. Не за пръв път се изправят пред публика младите актьори от детската театрална школа "Петровден". И не за пръв път грабват зрителите с невероятната си игра. Напротив "стажът" им е вече няколкогодишен, а играните заглавия впечатляват с разнообразието и сериозността си, изпитание дори за професионалистите. Но със спектакъла "Нашенци" (адаптация на Христо Церовски по текстове на Вазов и Чудомир) те надскочиха традиционните понятия за самодейност и детски театър.
Когато преди около година гледах "Мащехата на Снежанка", видях същата искрена непринуденост, неизкушена от амбициите в света на УголемитеФ. Видях деца и приказка, взаимно проникнали се и УродилиФ се отново, но по УдругФ начин, с друга идентичност. Но тогава те играеха себе си, преразказвайки приказното, проектирано в делника. Беше прекрасно и естествено, всяко дете го прави в игрите си. В "Нашенци" те играеха нас възрастните. И играха така, че ни накараха да се почувстваме неестествени: неестествено открити, докоснати в най-съкровените кътчета на душата си, добри, каквито отдавна сме забравили да бъдем. Плаках, докато гледах. И не плачех сама. Сълзите в салона нямаха нищо общо с инвалидния стол на сцената. Те не бяха сълзи

ЗА децата, а сълзи, ПРЕДИЗВИКАНИ от тях. Дали знаеха какво точно правят?... Не е важно, магията не трябва да се осъзнава. За да остане магия. Поклон доземи пред таланта и чистосърдечието!

Цветанка Убинова

http://patalenica.com/web/crez.html

Театър лекува деца с увреждания

Театър “Цвете” лекува деца с увреждания

С постановката "Маугли", която театър "Цвете" представи в петък на сцената на читалище "Братя Миладинови" в столичния кв. Княжево, деца със слухови проблеми показаха, че по нищо не се различават в актьорското майсторство от своите връстници, предаде БНТ. Зрителите, завладени от ентусиазма на малките изпълнители, горещо аплодираха представлението.
Повечето от малките актьори са с увреждания на слуха, а останалите чуват нормално. Терапията се състои в това, че двете групи да работят заедно, като едните помагат на другите, обясняват ръководителите на трупата. От 15 години театър "Цвете" работи с деца с увреждания, за да могат те по- лесно да се приспособяват и да общуват. Децата се научават да бъдат ценни с това, което умеят да правят, а уменията си те откриват именно в театралните занимания под ръководството на професионални артисти.
Театрално-социалната формация "Театър Цвете" е основана през 1994 г. от възпитаници на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Още от следващата година екипът фокусира вниманието си главно върху приложението на драматичните и театрални техники в социалната и образователна дейност. За целта актьорите са обучавани в следдипломни квалификационни курсове, както и в международни тренинги, семинари и уъркшопове.
"Работим за приобщаване на подрастващи в неравностойно социално положение: лишени от родителски грижи, бездомни, с физически и интелектуални проблеми, с противообществени прояви, жертви на насилие, отпаднали от училище и др. Показвайки тези представления пред обществото, ние атакуваме неговите стереотипи и закостенели представи за различните хора", казва Цвета Янева, ръководител на трупата.
Трупата участва и организира международни театрални проекти, провежда национални и международни тренинги и обмяна на опит. Тя е носител на международни театрални награди и член на Международна асоциация за драма и театър в образованието IDEA, на Асоциацията за педагогическа и социална помощ на деца ФИЦЕ - България, на Международна асоциация на куклените театри UNIMA и др.

Още по темата:

http://www.vestnikataka.com/
http://bnt.bg/