Говорейки
за семейна терапия, повечето хора очакват тя да допринесе за скрепяване на
брака и да изтрие мислите за развод. Може би изненадващо за тези хора, ще напиша,
че понякога семейната терапия помага на двойката да вземе по-лесно и бързо
решението за развод. Ще кажете „Каква е тази терапия?“. Ами, такава. Целта на
семейната терапия, а и на терапията въобще, кратко и най-просто казано е щастието.
Когато това щастие се окаже невъзможно за двойката, като такава, целта на
терапията се измества към личното щастие на всеки един от партньорите, а и на
семейството въобще.
До колко
обаче сме склонни да сложим край на едно нещастно съжителство? По-лесно ли е да
живеем неудовлетворени от отношенията с партньора си, отколкото да разтрогнем брака
си? Примиряваме ли се със ситуация, която макар и напрягаща ни ежедневно, все
пак ни е позната и ни е по-лесно да живеем с навика, отколкото да се впуснем в
нещо непознато? Колко е трудно да се стигне до това решение? Със сигурност всеки
познава двойки, които не изглеждат щастливи в брака си, но въпреки това, не
стигат до развод. Има много фактори, които правят решението за прекратяване на
брака по-трудно отколкото на пръв поглед може да изглежда то.
- Религия
Различните
религии гледат на развода по различен начин:
Будизъм
Будизмът,
за разлика например от християнството, не е религия, центрирана около
семейството - съответно независимо от причините, той няма доктрини върху
институционалните връзки. Подобни причини могат да бъдат ролята на
непривързаността (в Будизма) и собственото търсене на просветление. Будизмът не
гледа на брака като на религиозен акт, задължение или ангажимент, напротив - на
брака се гледа като на светски въпрос. Що се отнася до развода, предполага се,
че една будистка двойка (ако и двамата партньори са будисти), спазваща етичните
принципи на Будизма, не би имала необходимост от развод. Все пак, ако по
някаква причина се загуби общата хармония, взаимност или в крайните случаи се
стигне до насилие, според Будизма раздялата (разводът) е предпочитан избор.
Християнството
Упоменаване
на развод може да се прочете още в Новия Завет. Исус Христос определя
единствената причина за развод - съпружеската измяна. „И казвам ви: Който
напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той
прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната,
прелюбодействува.“ (Евангелие от Матея 19:9).
Православната
църква разширява понятието и причините за развод, и в днешно време в
Православната църква е прието да се даде развод при следните причини, освен
прелюбодеяние: отказване на съпруга или съпругата от Православието (смяна и
приемане на друга религия), противоестествени пороци, неспособност за брачно
съжителство, опит за самоубийство, неизлечима психическа болест (Руска
Православна Църква).
Католическата
Църква абсолютно не допуска църковен развод. Втори брак може да се сключи само
при смърт на единия от съпрузите.
Ислям
В Исляма
разводът не се поощрява, но се допуска. Началото на бракоразводния процес става
с трикратно заявление от съпруга за намерението да се разведе. Процедурата на
развода е доста сложна, тъй като целта на законите на шериата е да се примирят
развеждащите се.
- Ценности
Тук имам
предвид семейни ценности. Според едни семейства, целостта на семейството, в
буквален смисъл, е на почит. Т.е. – независимо от това, което се случва в дома,
семейството трябва да остане цяло. Обикновено проблемите остават вътре в дома,
за тях не се говори, а за околните отношенията в тези семейства изглеждат хармонични.
За членовете на рода е много важно околните да не разбират за противоречията.
Тук се наблюдава известен парадокс. Семейството от една страна е разединено,
заради възникнали неразбирателства, но от друга – твърде обединено около идеята
да изглеждат задружни и подкрепящи се, за околните.
- Възпитание
Възпитанието
играе роля във всички сфери на нашия живот. То е основополагащо за това какви ще
бъдат нашите разбирания за живота въобще. Например, дете, което е отгледано в
твърде консервативна среда, с много забрани, по-трудно би приело „свободата“ на
развода, като възрастен. Идеята да поиска развод, заради собственото си щастие,
би била далечна за човек, който е бил поставян в рамка, на който не е
разрешавано да изказва мнение и на който всяка проява на свободолюбие, е била наказвана.
Такъв човек е склонен да остане нещастен в отношенията с патньора си, но да не
рискува да „разочарова“ някого, искайки личното си щастие.
- Пример за подражание
Близко до
възпитанието, но и не съвсем. Примерът за подражание е, нещо което предаваме на
децата си несъзнателно. Ако при възпитанието казваме обмислени неща, то с примера
не е така. Примерът се предава дори повече от осъзнатото възпитаване. Едно
дете добива представа за това какво е семейство, спрямо това, което вижда. Т.е.,
ако неговите родители не се разбират, то не усеща топли чувства между тях, дори
става свидетел на неразбирателството им, то остава с представата, че това е
нормало за едно семейство. Когато тези родители, въпреки несходствата си,
остават заедно, у детето се изгражда изкривена представа за важността на
целостта на едно семейство – семейството трябва да остане заедно, независимо от
това дали е щастливо. Това дете ще стане възрастен, който ако не е щастлив в
брака си, ще повтори модела, който познава - „заедно на всяка цена“.
Ако детето
има обратния пример – родители, които решават да се разделят, защото заедно не
са щастливи и то вижда, че след това всеки родител е щастлив по своему, за
него идеята за развод би била много близка. Ценността на личното щастие, също
ще бъде по-позната.
Това са
няколко фактора, които влияят над трудността за решението за развод. Разбира
се, те не изчерпват причините. Тези фактори не са непреодолими. Те не
обезсмислят семейното консултиране. Желанието за промяна, чрез която да се
запази брака и да се възвърне хармонията в отношенията, са целта на терапията и
те са постижими, при наличието на чувства и желание у партньорите. Семейният
консултант е този, който ще подкрепи семейството в търсенето на необходимата
промяна и преотркиване на партньорските взаимоотношения.
