Разказването на приказки е важна част от развитието на детето. Сюжетите и героите в приказките не са случайни. Чрез героите децата се учат да различават добро и зло, красиво и грозно, добро и лошо. Героите обикновено са 2 типа - добри и лоши. Има някакъв сюжет, взаимоотношения и ситуации между тях, и в края обикновено добрите побеждават, а лошите са укорени. Тези сюжети разширяват представата на децата за света. Те научават, че хората са различни, че някои действия са добри, други не, че действията имат своите последствия.
Чрез приказките също
детето обогатява своя речник. В ежедневието си обикновено всеки използва даден
брой думи. Чрез четенето на приказки детето ще чуе думи, които не присъстват в ежедневния
речник на хората, от които е заобиколено.
Много деца искат да чуват
една и съща приказка пак и пак. Родители забелязват, че след известно време
детето започва да довършва изреченията или само да разказва приказката.
Всъщност децата имат нужда да запомнят чутото, да научават нови думи, да правят
нови връзки и да изграждат нови представи за света. Затова докато не запаметят текста
толкова добре, че да се почувстват удовлетворени от събраната важна за тях
информация, те няма да спрат да настояват за любимата приказка. Добре е да
удовлетворяваме желанието им.
Разказването на приказки
има неизброими ползи за детското развитие. Тук ще опиша част от тях и ще ви
предложа по-нестандартен начин, по който да използвате любимите приказки. Примерът, който давам е с приказката "Дядо и ряпа".
1. Визуализация-детето вижда
героите, ситуациите в сюжета, последователността
2. Поредност/
последователност на ситуации и действие-научава се да следи поредност на
събития, герои
3. Преразказ чрез
картинки-дори детето да не е вербално, то може да се научи да разказва чрез картите-картинки
4. Сравнение – малко,
по-голямо, най-голямо-героите в използваната приказка за различни по размер и
последователността, в която се появяват е от голям към малък.
5. Роднински връзки –
баба, дядо, внучка
6. Представа за задружна/
обща дейност/ подкрепа между хора и животни- всички имат обща цел и действат
заедно
7. Подсилване на работната памет - добрата работна памет стои в основата на усвояване на процеса четене.
Повече за метода:
Материалите, включени в метода са книга и
карти. И за двете съм използвала насоки от книгата на Натали Хейл „Всеки може
да чете“.
Основната идея там е създаването на лична книга, според интересите на детето. В случая това може да бъде любима приказка на детето към дадения момент. Това е с цел да се провокира интереса на самото дете или „през сърцето учим мозъка“.
Книгата
Технически параметри
Използвам част от техническите
параметри предложени от Хейл за направа на книгата- начина, по който да е
структуриран текстът и изображенията, за да бъдат възприети от детето
положително; размер на шрифта (32); в
книгата се препоръчва шрифт sans serif font, но аз използвах arial; по-голямо разстояние между буквите (интервал); хоризонтално отпечатване
на текста и изображението; брой
страници (максимум 12); малък
брой думи на страница; изписан
„край“ на последната страница, което дава удовлетворение и самочувствие на
детето, че е прочело цялата книга.
За картите:
За другата част от метода,
отново се вдъхнових от книгата на Натали Хейл. Използвам схема за подсилване на
работната памет с помощта на карти. В случая принтирах същите изображенията, които
използвах в книгата и ги ламинирах, за да са по-устойчиви.
Има няколко варианта за
използване на картите. Общото е, че при всички подредбата на картите е добре да
бъде по 3 или 4 на ред, общо 4 или съответно 3 реда. Това е с цел детето да успее да обхване с поглед
всички карти, които стоят пред него, без да се налага да отмества погледа си
значително.
Как използвам картите?
1. Чрез тях детето разказва приказката. Картите се подреждат от ляво на дясно. (както четем). Могат да му се задават помощни въпроси, като например „Кой повика
бабата?“ и то да посочи съответната карта или да я постави на съответното
място.
2. Обръщане на картите - подредете
картите с картинката нагоре, нека детето да ги разгледа внимателно. След това
обърнете 1 карта и го попитайте „Кой беше на картата?“. Тук сложността нараства
от нарастващия брой герои в приказката, но ако детето вече е запомнило последователността
на героите, ще се ориентира по картите, които вижда. Продължете със следваща
карта.
3. Обърнете всички карти
обратно. Обръщайте ги една по една и питайте „Какво виждаш тук?“. Така детето
ще назовава/ разпознава героите и с повторения ще запаметява последователността.
4. Разказвайте заедно – започнете
да разказвате приказката и мотивирайте детето да се включи в разказа. Започнете
например така „Дядо посадил ряпа. Дърпал, дърпал, не може да я издърпа. Дядото
повикал...?“, тук оставете детето да намери и/или назове героя. Подреждайте
заедно картите.
5. Откриване на еднакви изображения - насърчете детето да сложи картата със същото изображение в книгата.
Можете да начертаете рамка, в която детето да поставя картите. Така ще има структура и представа още колко карти има да постави.
Това са идеите ми към
момента. Мисля, че могат да бъдат разширени според въображението и възможностите
на детето и подпомагащия го. Децата се забавляват истински с този метод на
четене и разказване, което ги мотивира да се научат да четат, запомнят, говорят,
учат...
Книгата "Дядо и ряпа" можете да свалите оттук.
Приятно четене и разказване!
Натали Хейл, Всеки може да чете- бърз практически метод за обучение по четене на деца със синдром на Даун и други затруднения в развитието
