Чрез театър учат деца с увреден слух да говорят

Китайска арт трупа на хора с увреждания

Феноменалният спектакъл на китайската арт трупа на хора с увреждания
"My Dream" предизвика истинска еуфория сред българската публика.
Двучасовото шоу в НДК изправи стотици зрители на крака, а ръкоплясканията им продължиха дълго след финала. Световноизвестаната
китайската трупа беше за първи път в България. Със средствата от шоуто
ще бъдат подпомогнати български деца, страдащи от церебрална парализа.
Десетки артисти пренесоха зрителите в приказната страна на изтока и
китайската култура. А една от най-добрите танцьорки даде интервю
непосредствено преди спекатъкаъла само за "По света и у нас".

Това е танцът на Хилядоръкия Бодхисаттва - златно божество, претворено от 21 танцьори със слухови увреждания. Начело стои Тай Лихуа - президент на арт трупата и една от най-добрите танцьорки. Тя оглушвава, когато е на 2 годинки вследствие на инжекция срещу температура. След няколко години обаче се научава да усеща звука по преминаващите през тялото й вибрации.

Тай Лихуа - президент на "My Dream": "Ние не чуваме музиката, но успяваме да я запаметим в сърцата си. И посредством жестовете, които нашите преподавателки ни дават докато сме на сцената, ние можем да танцуваме по такъв начин."

Вече 19 години Тай успява да изрази своя вътрешен свят чрез
движения и ритъм.

Тай Лихуа - президент на "My Dream": "Ние сме били в повече от 60 държави по света и докато сме на сцената ние не можем да чуем ръкоплясканията на публиката. Но чрез погледа, чрез тяхното излъчване ние разбираме за радостта, която им носим и за топлината, която те ни дават. Това е най-силното усещане."

Танцът е част от 5-хилядолетната история на Китай. Той символизира добротата и човеколюбието. А с изящните си движения тези хора успяват да предадат думите, които носят в сърцето си.

Тай Лихуа - президент на "My Dream": "Вярвам, че което ни обединява навсякъде по света е именно обичта. Затова пожелавам на българските зрители Хилядоръкият Будхисаттва да им донесе щастие и здраве."

88 артисти, от които 55 със слухови увреждания, 28 - със
зрителни и 5 с физически. Всички те подариха на публиката вдъхновение.
Вдъхновение за живот. Защото нито един от тях не буди съжаление, а
напротив - те вдъхват сила. Тяхната история е историята за пътя на
любовта, осеян с надежда. Историята за човешкия живот, който винаги
има стойност.

Гледайте видео тук.

Текстът е взет от www.bnt.bg

“ Баскетболен клуб за хора с инвалидни колички София – Балкан ” - продължение...

На 13 септември 2010 в НСА се състоя игра между български отбор по баскетбол за хора в инвалидни колички – “ София – Балкан ” и сръбския “ Белград – Метрополитан ”.
Аз присъствах на събитието. Най – вече любопитството да видя как хора в инвалидни колички играят баскетбол, ме заведе в залата. Отидох и заради радостта, че има такива инициативи, че тези хора не са забравени, напротив.
Залата беше пълна, имаше и много журналисти...много спонсори, официални гости...и любители ( бъдещи фенове на отбора ), като мен.
Всъщност това беше демонстрация, а не състезателен мач. Сръбският отбор е по-подготвен, тренира от по-дълго време, за това играчите бяха смесени.
И мачът започна... Тези хора започнаха да се движат с такава скорост...толкова свободно, въртяха се, засичаха се, взимаха си топката, подаваха, вкарваха кошове...играеха...усещаше се спортният хъс.
Аз не харесвам особено баскетбола, но усетих как съм в напрежение, когато играчът с топката тръгва да стреля към коша и как искам да вкара и как се радвам, че е успял. А те успяваха, защото могат и защото са добри. Защото има начин, техника, възможност.
Количките, разбира се, са специализирани за игра. Дарени са от Холандската баскетболна федерация, стигат до отбора ни, благодарение на “ DHL ”.
Значителна част от финансирането на клуба е предаставена от членовете на Ротаракт клуб “ София – Балкан ”.
Инициативата е прекрасна. Това е начин, по който хората с увреждания могат да се интегрират, но не по онзи съжалителен начин...не. Интеграцията става, защото те просто могат да играят, което води до организиране на мачове, публика, фенове, общуване с всякакви хора. Освен треньорът, за подготовката на играчите, помагат и студенти от НСА. Т.е. интегрирането става съвсем естествено, с желание от всички страни.
Аз вече съм фен на отбора и ще следя срещите им. Надявам се публиката да става все повече и момчетата да стават все по – добри.

Откриват Консултативен център за хора с увреждания

София /КРОСС/ В края на месеца ще бъде открит Консултативен център за хора с увреждания на стадион „Васил Левски". Това заяви зам.-министърът на физическото възпитание и спорта Иван Цонев по време на представянето на проект „Баскетбол на колела", организиран от Гражданско сдружение „Право на избор", Сдружение „Баскетболен клуб за хора с инвалидни колички София - Балкан" и Агенцията за хората с увреждания, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС. В центъра ще има кинезитерапевти от НСА, които да съветват желаещите какъв спорт могат да практикуват. Зам.-министърът заяви, че ще се използват зали, които са под юрисдикцията на спортното ведомство, в които да могат да тренират хора с увреждания. Не е лесно след толкова години на безхаберие да се прави нещо, което е ново за България, каза Цонев.

Изпълнителният директор на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски заяви, че агенцията ще продължава да изпълнява функцията си. Той призова такъв вид проекти да се превърнат в политика на държавата.


Треньорът на отбора ни по баскетбол за инвалиди доц. Кръстю Църов съобщи, че ще се проведе мач между нашия отбор и отборът на Сърбия - „Дунав" в понеделник от 14 ч. в многофункционалната зала на НСА. Той обясни, че материално отборът е подсигурен, но няма достатъчно желаещи хора с увреждания да практикуват спорта. Той призова да се организират подобни клубове и в други градове в страната. „Нито веднъж не се случи някой да каже „Не мога", нито един не се огъна, нито един не припомни за заболяването си", сподели Църов за играещите в отбора.


Треньорът на сръбския отбор заяви, че в Сърбия има 4 отбора по баскетбол за хора с увреждания. „Такива инициативи са важни за тези хора, защото не го правят само за себе си, но и за страната си".

Информацията е свалена от тук.

Откриване на Малка къща за младежите от дома в с. Могилино

Какво? Откриване на Малка къща за младежите от дома в с. Могилино

Кога? 31.08.2010 г. /вторник/, 11.00 ч.

Къде? гр. София, кв. Редута, ул. «Погледец» 21

Кой? г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община; г-жа Диана Вакарелска, Програмен директор, УНИЦЕФ за България; представител на bTV; Магърдич Халваджиян, Глобал филмс, режисьор на „Великолепната шесторка"; участници от „Великолепната шесторка" 1, Представител на АСП г-н Калин Каменов, зам. председател на ДАЗД.

Защо? Британският документален филм "Изоставените деца на България", излъчен по Би Би Си, обрисува недопустимото положение в един дом за деца и млади хора с умствена изостаналост (ДДМУИ) в с. Могилино. В отговор, Правителството на Република България, подкрепено от УНИЦЕФ, разработи план за действие, чиято крайна цел е закриването на дома в с. Могилино и настаняването на децата и младите хора в алтернативни форми на услуги. Планът за действие целеше осигуряване на достоен живот на децата с увреждания в дома и изготвяне на ефективен модел за тяхната успешна и реална деинституционализация.

За реализирането на тези дейностите УНИЦЕФ получи безценната подкрепа на bTV и чрез "Великолепната шесторка" се осигури необходимото финансиране на новите услуги, като в същото време се да даде гласност на проблема на лошата грижа за децата в институции. Общо шест "малки къщи" се изграждат за децата и младежите от дома в с. Могилино, за да им се предостави грижа в среда, близка до семенйната. До момента са открити 2 къщи в Русе, 1 в с. Гложене, в гр. Варна, и в Две Могили. Домът в с. Могилино бе официално закрит през октомври 2009 г.

"За малката къща" - център за настаняване от семеен тип
Център за настаняване от семеен тип е алтернативна социална услуга в общността, в която малка група деца живеят в среда близка до домашната - те ходят на училище, имат съседи, играят и се срещат с приятели в квартала. Детето и неговите потребности са в центъра на живота в Малка къща. Всяко дете, което живее там е уникално и неповторимо и ще му се предоставят най-благоприятните възможности за развитие. До момента да открити 2 къщи в Русе. През юни предстои откриването на къщите във Варна и в Две Могили, а до края на годината и в София.

За УНИЦЕФ:
УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 150 страни по света. УНИЦЕФ помага за оцеляването и благоденствието на децата от ранното детство до юношеството. УНИЦЕФ оказва помощ в областта на детското здравеопазване и пълноценното хранене, за осигуряване на основно образование за всички момичета и момчета, както и за закрила на децата от насилие, експлоатация и СПИН. УНИЦЕФ се финансира изцяло от доброволни дарения на отделни лица, фирми, фондации и правителства.

За повече информация:
Цветелина Бонова, Комуникации и връзки с обществеността, УНИЦЕФ България, тел.: 02-96-96-207, 0882-42-44-43, Email: tbonova@unicef.org

Информацията е взета от сайта на УНИЦЕФ

За " Баскетболен клуб за хора с инвалидни колички "

Съвместно с Българската федерация по баскетбол и Националната спортна академия през пролетта на 2007 г. Ротаракт и Ротари клуб „София-Балкан” основават първия в България баскетболен клуб за хора с инвалидни колички „София-Балкан”.
Основната цел на клуба е интеграция на хора в неравностойно положение като пълноправни членове на нашето общество.
За осигуряването на необходимите за практикуването на този спорт технически средства се учредява сдружение с нестопанска цел „Баскетболен клуб за хора с инвалидни колички „София-Балкан”, чиято цел е набавянето на специализирани инвалидни колички, треньори, подходяща зала, медицински специалисти, както и всички други условия за развитие на баскетболния клуб.
От началото на 2010 г.
отборът тренира в новата мултифункционална спортна зала на НСА, която е една от малкото зали, осигуряващи нормален достъп за хората с увреждания. Треньор на отбора е Кръстьо Църов, като често в провеждането на самите тренировки му асистират студенти от НСА и членове на Ротаракт клуб „София-Балкан”.
Основната цел на клуба е осигуряването на необходимите средства за популяризиране на спорта сред хората в неравностойно положение, създаване на национално първенство и участие в международни турнири и олимпиади. Клубът се надява да привлече съмишленици и спомоществователи, които чрез своята подкрепа в различни области да допринесат за развитието на този проект.
В провелия се в началото на месец май във Варшава конкурс „Тwin Clubs’ Award” съвместният проект за създаването на баскетболни клубове за хора в инвалидни колички в София и Белград беше удостоен с първа награда.

Съвместно с Българската федерация по баскетбол и Националната спортна академия през пролетта на 2007 г. Ротаракт и Ротари клуб „София-Балкан” основават първия в България баскетболен клуб за хора с инвалидни колички „София-Балкан”.Основната цел на клуба е интеграция на хора в неравностойно положение като пълноправни членове на нашето общество. За осигуряването на необходимите за практикуването на този спорт технически средства се учредява сдружение с нестопанска цел „Баскетболен клуб за хора с инвалидни колички „София-Балкан”, чиято цел е набавянето на специализирани инвалидни колички, треньори, подходяща зала, медицински специалисти, както и всички други условия за развитие на баскетболния клуб. От началото на 2010 г. отборът тренира в новата мултифункционална спортна зала на НСА, която е една от малкото зали, осигуряващи нормален достъп за хората с увреждания. Треньор на отбора е Кръстьо Църов, като често в провеждането на самите тренировки му асистират студенти от НСА и членове на Ротаракт клуб „София-Балкан”.Основната цел на клуба е осигуряването на необходимите средства за популяризиране на спорта сред хората в неравностойно положение, създаване на национално първенство и участие в международни турнири и олимпиади. Клубът се надява да привлече съмишленици и спомоществователи, които чрез своята подкрепа в различни области да допринесат за развитието на този проект. В провелия се в началото на месец май във Варшава конкурс „Тwin Clubs’ Award” съвместният проект за създаването на баскетболни клубове за хора в инвалидни колички в София и Белград беше удостоен с първа награда.

Текстът е взет от тук

Още статии, свързани с клуба:

bela.bg
dir.bg
bgnes novini
novsport.com
sportal.bg

"Изоставените деца тук и децата с проблеми там"

Предаването “ Отечествен фронт ” прави опит за сравнение между отношението на нашата страна към децата с увреждания и това на Франция. Разликата в системата на отглеждане и обучение на тези деца идва от отношението на хората към тях. За тези неща разказва българка специален педагог, която обаче работи във Франция.

Оказва се, че във Франция няма домове за сираци, няма домове за деца с увреждания. Изоставените деца се настаняват от социалните служби в приемни семейства, а децата с увреждания ... просто не се изоставят от родителите. Те живеят в семействата, през деня посещават т.нар. дневни центрове или още ги наричат екстернати.
От къде идва разликата в отношението на обществото към хората с увреждания у нас и във Франция? А разликата е голяма. Защо в България родителите се срамуват от детето си с увреждане, а във Франция не?
У нас хората дори се страхуват от човек с увреждане, а във Франция го гледат с уважение и като част от обществото.

...

Във Франция : “ Това са хора, които имат всички потребности, каквито имаме и ние ... Тези деца ние ги водим на театър, ние ги водим на концерти и те гледат, и те са щастливи. ”
В България: “ Тези деца лежат и ги връзват, за да не буйстват, тъпчат ги с лекарства и те дори получават рани от залежаване … Causa perduta …”
Във Франция: “ В моята практика ( 5 години ) не съм виждала семейство да изостави детето си с увреждане ”
В България: “ Заради заешка устна някои хора си изоставят децата ”
В България: “ Ако децата ми отидат в дом, те ще умрат на втория ден. Там няма кой да им направи попара. Те не могат да ядат сами. ”
Във Франция: “ Аз говоря с тези деца. Те разбират. Те реагират, аз го виждам ”.

Във Франция хората имат уважение към детето с увреждане. Те не говорят за него в трето лице, както у нас се случва да чуем дори и за здрави деца.

...

- Чакай сега, ти за кой век ми говориш? За този сега или за предишния???
( Спец. педагог във Франция )
- Говоря ти за история от преди 5 години. ( Мартин Карбовски )
- Ужасно, ужасно... ( Спец. педагог във Франция )



Гледайте предаването тук

Цялото предаване за близнаците с тежка умствена изостаналост, гледайте в следващите линкове:
1 част
2 част
3 част
4 част

Черен театър?!

Снимките са от представлението " Музиката в моите ръце ", което можете да гледате на сцената на Учебния куклен театър на НАТФИЗ.

Принципът на Черния театър се основава на оптическа измама: човешкото око не разпознава облечена в черно фигура на черен фон. Този трик дава възможност на актьорите да създават илюзия, че предметите, които те движат по сцената, свободно витаят в пространството, сякаш имат странни способности.
В какво е същината не Черния театър? В метафорите, които създават в залата и представата, че предметът може сам да действа и да говори и преди всичко, че човек може и да общува с този предмет. Отношенията между предметите и хората не винаги са приятелски, характерът им е различен. Оживялата вещ става партньор на актьорите. И то равноправен. Разговаря със зрителя с метафората на движението и с цветноизразителната композиция. Предметът-актьор като че ли олицетворява човешките качества. Получава се магическа връзка между него и образите на живите актьори, които също играят на сцената, изключително напрежение, стимулиращо въображението на хората в залата, които затаили дъх, наблюдават как държи реч газова маска, как атакува нож, как умира ветрило, как ухажва слънчобран...
Как възниква идеята за Черния театър? Баща и майка на театъра се счита Иржи Сърнец. През далечната 1957 година, трябвало да подготви сценографията за една постановка. Той облякъл някои от участниците в черни панталони, други в черни тениски. В средата на сцената поставил черен параван. Двама от актьорите протегнали ръце с чаши, за да се чукнат. На фона на черния параван черните ръце изчезнали. Чашите се чукнали сами. Същото се получило и в други случаи - така силното поетично внушение се усещало много по-силно.
Ще заговори ли някога Черния театър? За да прилича обикновеното въже, ту на змия, ту на любопитна животинка, ту на пийнал човек, то трябва да се движи. За дългото въже са необходими трима души, защото въжето трябва да гледа, да пълзи, да се чуди, да се ядосва. За да се открият десет движения, които разбираемо и въздействащо да изразяват какво мисли, чувства и върши предметът; трябва да се изпробват и отхвърлят десетки други възможности. Актьорската работа в Черния театър е сложна. Изразява се от движещи се предмети и пантомима на живи актьори, тя е на границата на жонглирането. При тези изпълнения точността е в основата на всичко, тъй като напълно различно се държат в разходка чадърът или прахосмукачката. По един начин изразява страха си шапката, а по съвсем друг - пистолетът. На сцената наистина се разказват истории, но на преден план в драматургичният замисъл не е тяхното съдържание, а емоционалното въздействие, което трябва да предизвикат. Тук предметите са символи, а в диалога им с човека идва на помощ музиката. Засега на сцената на Черния театър не се говори.

Вижте видео от Черен театър

Театър на сетивата - Лабиринт

Какво е Лабиринт?

Лабиринт - Театърът на Сетивата в основата си е насочен към усещанията, както на актьора, така и на зрителя. Това е изкуство, което e насоченo към разгръщането на чувства, породени от петте ни сетива - слух, вкус, зрение, допир и мирис. В динамичното ни, стресово ежедневие нашата чувствителност е силно застрашена. Сетивата ни сякаш са притъпени и ние забравяме радостта от ВДИШВАНЕТО, ВИЖДАНЕТО, ЧУВАНЕТО, ВКУСВАНЕТО, ДОКОСВАНЕТО. Правейки всичко това “По НАВИК” ние често се чувстваме като изгубени в ЛАБИРИНТ - забравили кои сме, за къде сме тръгнали, кое ни прави щастливи. Театърът на Сетивата провокира разбиране, че ние създаваме реалността, която преживяваме; че животът е картина „картина, която ние рисуваме, докато живеем” и целта на това изкуство е да се случи срещата между „мен и другия” в тази „картина”. Чрез използването на актьорски техники и похвати в алтернативно пространство, подбрани и тестувани в предишни проекти “преминаването през Лабиринта” дава възможност на публиката да се потопи в една среда и да НАМЕРИ отново предизвикателства вътре в себе си, за които вече знае; да усети непрестанната борба между несъзнавано и съзнавано; да се ориентира в света на собствения си АЗ.
Именно този въпрос - “Кой съм аз?”, е съществен за всеки млад човек, независимо къде и как живее той, а построяването на лабиринт от младежи от различни страни само доказва това. Събирайки млади хора от различни страни, култури, религии и навици и поставяйки им за задача да изградят своя Лабиринт, се надяваме да помогнем за изграждането на едни по-силни и уверени в себе си личности. И тъй като процесът тече не само при участниците, а и при зрителите (които също са участници в търсенето и откриването), сме сигурни, че начинанието ни ще предизвика широк интерес, който се надяваме да прерасне в поредица от инициативи , след завършването на проекта.


Още за Лабиринта можете да прочетете тук
Снимки от Лабиринта
Вижте какво казват хората, минали през Лабиринта - тук, тук и тук.

Мъжки ум, женски ум

Защо мъжете планират интимните си връзки, а жените разговарят с колите си?
...аутизмът е проява на крайно мъжкия ум...
...до какво може да доведе крайно женският ум...?

За тези неща можете да прочете тук

Клас Пантомима в НАТФИЗ

През 2008 година в НАТФИЗ завърши клас Пантомима глухонеми. Повече информация за този клас и документален филм за него, можете да видите в следващите линкове.

Клас Пантомима - 1 част
Клас Пантомима - 2 част
Клас Пантомима - 3 част

Клас Пантомима представя Тренчкот

Терапевтичен театър

Проект " Невидимо дете"

Основна цел: създаване на условия за интеграция и социализация на децата и младежите с увреждания. Преодоляване на дефицитите, развитие на потенциалните възможности и овладяване на личностни умения за социализация. Използваният метод е чисто психологически – терапевтичен театър.

Заниманията с децата по време на проекта преминават през опознаване, упражнения за дикция и за преценка на възможностите, оформяне на цялата постановка от къси разказчета на децата, разпределяне на ролите, заучаване на репликите и репетиции.

Най-голямото предизвикателство е, че децата са съавтори на сценария, те измислят героите, предлагат заначими за тях социални теми. Доколкото са съавтори, те трябва да играят изцяло или отчасти себе си.

Сценарист и режисьор на постановката е старозагорската поетеса Мария Донева.

Представянето пред публика на постановката "Котето, което спаси света” провокира интереса на обществеността и институциите към възможностите и проблемите на децата с увреждания и техните семейства и създаване на предпоставки за социалното приобщаване на децата с увреждания.

А за самите деца театърът допринесе за мобилизиране на техните ресурси, компенсиране на дефицитите и формиране на умения за реализация в обществото.

За родителите, театърът е шанс да се уверят във възможностите на собствените си деца и да преодолеят протекционизма си.

Проектът е финансиран от Фондация «Помощ за благотворителността в България».





Текстът е взет от http://www.speckids.org/

Интеграция чрез театър

Интеграция чрез театър


Искам да Ви разкажа за нашия необикновен театър. Ето как го представиха в предаването "Панорама" на Българската национална телевизия: "Репортаж за една пиеса. В нея играят деца. Деца, които са решили да се сприятелят със своите връстници с увреждания. Нещо повече - да изиграят пиесата заедно. Един урок по европейско поведение, който децата дават на възрастните."
Но подред... През август 2002 год. организирахме във Велинград лагер за деца с увреждания и ученици от училищата в с. Паталеница и VІ ОУ "Л. Каравелов", гр. Пазарджик. В продължение на една седмица децата живяха и работиха заедно в различни творчески ателиета. В театралното ателие актрисата Вяра Начева набързо стопи първоначалната дистанция между децата.

Предразсъдъците изчезнаха. Заразяващият ентусиазъм на Злати бързо премина в цялата група, а нестихващите остроумия на малката Руми забавляваха всички. Злати и Руми не бяха вече "деца с увреждания от Дома", а деца като всички останали.
Много разговарях с младежите от театралната школа в с. Паталеница, които бяха основните участници в ателието. Всички те разказваха колко много любов и доброта са им дали техните връстници с увреждания. Стефан Малюков сподели: "Стана добро приятелство. Бяхме си ние и общувахме дори без думи. Всичко беше на чувства..." А Славена Адамова каза: "Всички те са по своему енергични. Те са искрени, истински. Харесва ми техния оптимизъм. Само трябва да намериш общ език с тях. Видях ги колко са добри, как един друг се пазят и колко бързо се привързват към хората, които ги обичат. Като ги гледам с каква енергия и всеотдайност правят всичко, неизбежно и аз се зареждам. Няма начин да не вземеш поне малко от тяхната сила. Децата от Дома ме научиха, че надежда винаги има."
Тайно се надявахме този лагер да ни даде надежда за нещо повече... Последната вечер децата играха съвместно пред публика. Вяра, подкрепяна от Христо Церовски, се реши да направи представление. Ден след ден, стъпка по стъпка пиесата "Мащехата на Снежанка" накара децата да заживеят в един приказен свят, пълен с радост и надежда. Учениците от Театралната школа в с. Паталеница и възпитаниците на Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в Пазарджик репетираха и живяха заедно. Подкрепяха се и си помагаха взаимно. И нямаше как да е по друг начин - двама от актьорите бяха с инвалидни колички и имаха нужда от помощта на останалите. Не можете да си представите каква радост настана, когато за пръв път децата репетираха с костюми.
Няма да забравя първото представление в голямата зала на община Пазарджик. Всички, които мечтаехме за това


събитие, стискахме палци на децата. А те бяха великолепни. Даже, когато във вихъра на играта част от декора падна на сцената, нашите актьори изобщо не се смутиха. Когато пиесата свърши, публиката все още не вярваше, че е възможно такова представление. След това залата избухна в аплодисменти. При мен дойдоха разплакани майки, стискаха ръцете ми и казваха: "Невероятно!"
По-късно представихме пиесата в залата на Учебния театър на Пловдивския университет и децата спечелиха голямата награда на детско-юношеския фестивал "Театрална къща". Отново имаше много емоции, вълнение, аплодисменти.
Резултатът ни окуражи. С финансовата подкрепа на Обединени холандски фондации на 27 и 28 април 2004 г. театрална школа "Петровден", отново заедно с децата с увреждания, представи спектакъла "Нашенци" по мотиви от Иван Вазов и Чудомир, поставен от Вяра Начева.
Искрено се надявам, че всички ние ще се замислим за урока по европейско поведение, който децата ни дадоха.

Никола Колев



За един спектакъл - с възхищение


Магията не може и не бива да се обяснява, да се анализира, да се разгадава. За нея се разказва защото идва изневиделица, втурва се в живота ти, оставя те без дъх и променя света ти, а следите от нея никога не изчезват напълно. Имената и са много, лицата и са различни. Едно от тях е театърът. Не за пръв път се изправят пред публика младите актьори от детската театрална школа "Петровден". И не за пръв път грабват зрителите с невероятната си игра. Напротив "стажът" им е вече няколкогодишен, а играните заглавия впечатляват с разнообразието и сериозността си, изпитание дори за професионалистите. Но със спектакъла "Нашенци" (адаптация на Христо Церовски по текстове на Вазов и Чудомир) те надскочиха традиционните понятия за самодейност и детски театър.
Когато преди около година гледах "Мащехата на Снежанка", видях същата искрена непринуденост, неизкушена от амбициите в света на УголемитеФ. Видях деца и приказка, взаимно проникнали се и УродилиФ се отново, но по УдругФ начин, с друга идентичност. Но тогава те играеха себе си, преразказвайки приказното, проектирано в делника. Беше прекрасно и естествено, всяко дете го прави в игрите си. В "Нашенци" те играеха нас възрастните. И играха така, че ни накараха да се почувстваме неестествени: неестествено открити, докоснати в най-съкровените кътчета на душата си, добри, каквито отдавна сме забравили да бъдем. Плаках, докато гледах. И не плачех сама. Сълзите в салона нямаха нищо общо с инвалидния стол на сцената. Те не бяха сълзи

ЗА децата, а сълзи, ПРЕДИЗВИКАНИ от тях. Дали знаеха какво точно правят?... Не е важно, магията не трябва да се осъзнава. За да остане магия. Поклон доземи пред таланта и чистосърдечието!

Цветанка Убинова

http://patalenica.com/web/crez.html

Театър лекува деца с увреждания

Театър “Цвете” лекува деца с увреждания

С постановката "Маугли", която театър "Цвете" представи в петък на сцената на читалище "Братя Миладинови" в столичния кв. Княжево, деца със слухови проблеми показаха, че по нищо не се различават в актьорското майсторство от своите връстници, предаде БНТ. Зрителите, завладени от ентусиазма на малките изпълнители, горещо аплодираха представлението.
Повечето от малките актьори са с увреждания на слуха, а останалите чуват нормално. Терапията се състои в това, че двете групи да работят заедно, като едните помагат на другите, обясняват ръководителите на трупата. От 15 години театър "Цвете" работи с деца с увреждания, за да могат те по- лесно да се приспособяват и да общуват. Децата се научават да бъдат ценни с това, което умеят да правят, а уменията си те откриват именно в театралните занимания под ръководството на професионални артисти.
Театрално-социалната формация "Театър Цвете" е основана през 1994 г. от възпитаници на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Още от следващата година екипът фокусира вниманието си главно върху приложението на драматичните и театрални техники в социалната и образователна дейност. За целта актьорите са обучавани в следдипломни квалификационни курсове, както и в международни тренинги, семинари и уъркшопове.
"Работим за приобщаване на подрастващи в неравностойно социално положение: лишени от родителски грижи, бездомни, с физически и интелектуални проблеми, с противообществени прояви, жертви на насилие, отпаднали от училище и др. Показвайки тези представления пред обществото, ние атакуваме неговите стереотипи и закостенели представи за различните хора", казва Цвета Янева, ръководител на трупата.
Трупата участва и организира международни театрални проекти, провежда национални и международни тренинги и обмяна на опит. Тя е носител на международни театрални награди и член на Международна асоциация за драма и театър в образованието IDEA, на Асоциацията за педагогическа и социална помощ на деца ФИЦЕ - България, на Международна асоциация на куклените театри UNIMA и др.

Още по темата:

http://www.vestnikataka.com/
http://bnt.bg/