“Трябва да поговорим за Кевин” не е филм за всеки. Тежък филм, действието се развива бавно, дори на места изглежда мъчително. Обаче филмът поставя много теми, за които е важно да говорим, да мислим, да знаем, че съществуват и да не омаловажаваме.
Съвсем на кратко за съдържанието на филма - Ева и Франклин се обичат. Естествено за връзка, изпълнена с обич, се ражда Кевин. Обаче Ева мечтае да отиде в Париж. До момента животът и в Ню Йорк е пъстър, изпълнен с предизвикателства и авантюри. Всичко се променя с появата на Кевин. Ева изпада в депресия, Франклин не разбира какво се случва.
Кевин става убиец…. Майка му връща спомените си за това как го е отгледала, търсейки причините, за това синът и да стане престъпник.
Семейства, като това на Кевин съществуват. Историите се развиват различно, последствията са различни, но трудностите пред такива семейства са много и страданието на всеки е голямо. Обикновено мълчим за тези неща. Виждаме тези деца и родители, и ги обвиняваме, че не са “добри родители” или че децата са “лоши”, или пък се правим, че ги няма и сме сигурни, че “това на мен няма да се случи”.
Кевин става убиец…. Майка му връща спомените си за това как го е отгледала, търсейки причините, за това синът и да стане престъпник.
Семейства, като това на Кевин съществуват. Историите се развиват различно, последствията са различни, но трудностите пред такива семейства са много и страданието на всеки е голямо. Обикновено мълчим за тези неща. Виждаме тези деца и родители, и ги обвиняваме, че не са “добри родители” или че децата са “лоши”, или пък се правим, че ги няма и сме сигурни, че “това на мен няма да се случи”.
Когато си дадем сметка, че не сме застраховани и погледнем реалистично, бихме могли да признаем, че ни е трудно, че се притесняваме и че имаме нужда от подкрепа или да подкрепим наши близки, вместо да се правим, че “това не се случва” или да обвиняваме, че някой не се справя.
Част от темите, които можем да открием във филма и да помислим за тях са:
- готовността да бъдеш родител - тук трудно можем да кажем, че идва момент, в който човек е напълно сигурен, че е готов да стане родител. Вероятно винаги има въпроси - дали ще се справя? Ще бъда ли добър родител? Ще успея ли да възпитам детето си достатъчно добре, за да стане добър и успешен човек? Все пак, относителна готовност имаме, когато желанието за дете е напълно осъзнато и силно, и сме сигурни, че появата на бебето ще ни направи щастливи. Готови сме да посветим времето си, да отворим пространство за новия член на семейството си, подготвени сме, че това ще промени както ежедневието ни, така и отношенията ни с половинката.
- следродилната депресия и ролята на бащата в отглеждането на детето. Следродилната депресия е състояние, в което изпадат не малко жени, което често се омаловажава и пренебрегва. То е свързано с резки промени в хормоналния баланс на жената, което я кара да бъде тъжна, самотна, отчаяна, раздразнителна, да мисли, че не е добра майка, да се чувства отхвърлена и др. Тук ролята на мъжа е от изключително значение. Да бъде подкрепящ, да отменя майката в грижите за бебето, за да има тя време за себе си, в което да направи, нещо, което ще я разведри, да я разбира. Този период е труден, както за майката, така и за бащата. Мъжът може да се чувства объркан, ядосан, притеснен. Също така може да бъде разочарован - появата на желаното дете се свързва с положителни преживявания, но понякога нещата се объркват.
Повече за следродилната депресия можете да прочетете тук:
- привързаността и способността на възрастния да утеши детето си - детето търси близост с майка си, с цел успокоение, оцеляване в стресови ситуации. Детето има нужда от сигурни отношения с възрастните, които се грижат за него. Без тази сигурност, то няма как да постигне нормално социално и емоционално развитие. Във филма забелязваме неуместния отклик на майката към тревожността на детето - когато то плаче например, майката не го гушка, или го гледа безизразно. Това прави детето объркано, то не получава утеха и в търсене на своята сигурност, може да спре да търси подкрепа от майка си, за да не става още по-тревожно от неуместната реакция.
- важността от хармонични отношения между родителите / възрастните, които отглеждат детето - често сме свидетели на скандали между родители, пред погледа на детето им. Не малко пъти, децата стават жертва на насилие и тормоз от страна на родителите си, но това не е провокирано от самото дете. Причините са в неразбирателството между родителите. Безсилни пред проблемите по между си, двойката използват детето си като отдушник на емоциите. Поведението на детето се променя, когато има напрежение в дома. То усеща и е напълно вероятно да стане “проблемно”, което се превръща в удобно обяснение за насилието на родителите над него. Всъщност това, което детето се опитва да направи е да привлече внимание към себе си, може би, за да спаси единия си родител или да покаже, че има нужда от внимание и грижа.
Повече за филма, можете да прочетете тук:
