събота, 10 март 2018 г.

За "ние" и "Аз". Губим ли себе си във връзката и как да поддържаме отношенията си "живи"?



Как прекарвате свободното си време с половинката? Важно ли е да разнообразявате дните си заедно? Важно ли е да го правите по отделно? Помните ли какви личности бяхте преди връзката си? А партньорът ви - той вижда ли същата личност у вас?

Много двойки, които имат дългогодишна връзка, в един момент с изненада установяват, че не са щастливи в отношенията си. Започват да търсят причина, но не я намират. Говорим за двойките, които на пръв поглед нямат явен конфликт, няма конкретна ситуация, която да тежи на тях и отношенията им... Въпреки очевидното безпроблемно ежедневие обаче, те не се чувстват удовлетворени и щастливи. Това недоволство започва да се пренася в работата, в отношенията с приятелите, докато стигне до дома им.
Често хората започват да търсят причина за начина, по който се чувстват, първо в професионалната си среда - сменят работата, мислят все повече за това как да променят позицията си там, отговорностите. Но новостите там не променят цялостната ситуация. Идва моментът, в който човек започва да се вглежда в отношенията си с партньора и да допуска, че може би причината да не се чувства добре, се корени именно там.

Това е ситуация, в която много двойки в дългогодишни отношения, разпознават себе си в определен момент от тяхната връзка. Това е момент, който може да доведе връзката до разпад, но може и да бъде преодолян. Това е момент, в който партньорите могат да си дадат сметка за това какво се случва и какво е довело до този момент. Чувството за неудовлетвореност често е и у двамата партньори, но понякога може да  бъде само у единия. И в двата случая то трябва да бъде споделено, изречено на глас.

Тези двойки обикновено изглеждат в синхрон. Околните смятат връзката им за идеална. Те са спокойни и близки. Как тогава е възможно хора в подобни отношения всъщност да не са удовлетворени? Да стигат до раздяла, за изненада на всички околни?!

Как да запазим връзката си и как да се чувстваме щастливи в нея? Този въпрос няма еднозначен отговор, разбира се. Както няма еднакви връзки. Всяка е със своите особености, спадове и върхове. Но да разгледаме една връзка, която няма открит конфликт, като например изневяра.
Отношенията между партньорите са хармонични. Какво може да доведе до гореописаната ситуация тогава? Как партньорите се грижат за тези отношения и за връзката? И тук идва отговорът - грижат се връзката да се поддържа или са я оставили да се грижи сама за себе си, т.е. тя е в застой. При дългогодишно партньорство вероятността ежедневието да завърти двойката така, че тя дълго време да стои в едни и същи отношения, дните да бъдат сходни, е почти 100% сигурна в даден момент. Застоят води до усещане за неудовлетвореност. Липсата на развитие, очакването нещо да се случи, без то да се случва, задушава партньорите, прави ги незаинтересовани един към друг, което неминуемо се отразява и на чувствата им.

Какво можем да направим в тази ситуация? Или как да не стигаме до нея?

От изключителна важност е разнообразието в една връзка. Често мислим, че живеейки с някой, ходейки всеки ден на работа, справяйки се с ежедневните ситуации, няма как да мислим за разнообразие. Струва ни се, че "нямаме време". Но какво всъщност означава разнообразие във връзката? Повечето хора си представят например почивки на екзотични места, скок с парашут, обиколка на света с балон :). Но не. Разнообразие може да се постигне със съвсем малки стъпки, като разходка в парка, отиване на музей, театър, кино, почивка за 1 ден в близост до града, в който живеем. Р,азнообразието е и в малките жестове, като - да подарим цвете на любимата без повод или раница с любимия отбор на любимия.
Тези жестове дават искра в отношенията. Повдигат усещането ни за щастие. Освен разнообразие, те са и знак на загриженост, за отношение към партньора -"с този жест аз ти показвам, че искам да те направя щастлив/а, искам да видя усмивката ти".

Друго нещо, което можем да направим, за да поддържаме връзката си "жива" е да подкрепяме партньора си в неговите интереси и стремежи за развитие и обратното - да не спираме да се стремим към личностно развитие, да не спираме да имаме собствени стремежи. Много хора забравят своите мечти и интереси, когато са във връзка. Да мислим, че когато сме обвързани трябва да гледаме на себе си, само като "ние",  значи да изгубим своя Аз. Обаче любимият не е ли влюбен именно в този наш Аз. Този Аз, който има своите стремежи и желания? Изгубвайки ги, забравяйки за тях, ние ги скриваме и за партньора си. Какво остава да вижда той в нас тогава? Някакво половинчато Аз, което не е това, за което той е изгарял, за което е бленувал и е искал да прекарва дните си с него.

Ако сме стигнали до моментът, в който сме осъзнали, че сме изгубили себе си, забравили сме собствените си мечти и неща, които ни правят щастливи, значи е дошъл моменът за промяна. Да се обърнем към себе си, от една страна звучи, като нещо, което по-скоро ще развали отношенията с партньора ни. Да започна да гледам повече собствените желания, не звучи като нещо, което ще помогне на отношенията с партньора ми...но ако оставим отношенията така "хармонични", едва ли нещо различно ще се случи. И тук идва моментът за парадокса -  понякога нещо трябва да се развали, за да се оправи...

Ако във връзката си бъдем Аз, продължим личното си развитие, гледаме на нас, като на "мен", а не "ние", запазваме както своята, така и личността на партньора си. Личностите, от които сме били привлечени в началото на връзката си. Личностите, които са били така интересни за нас. Да запазим интереса към себе си е това, което също поддържа отношенията и дава разнообразие на връзката. Когато виждам партньора си вдъхновен, запален от някаква идея или стимулиран да направи нещо, което истински иска за себе си, аз го виждам силен и интересен. А той се чувства удовлетворен от себе си, щастлив, мотивиран.

Личното удовлетворение е важно за нас самите, но и дава своето отражение във връзката и отношенията с партньора. Да се отдадем напълно на любимия човек звучи прекрасно, но всъщност не бива да бъде в крайност, не трябва да бъде изцяло. Да запазим своето Аз, своите стремежи, дори част от егоистичната си страна, може да се окаже много по-ценно за нашите отношения - прави ни удовлетворени от самите нас, едновременно с това поддържа интереса на партньора ни към нас, което разнообразява връзката, наред с другите начини за това.