👉"Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?"🤷♀️
Отговорите на тези въпроси стават все по-актуални и разсъжденията по тях са част от един “нов” вид възпитание. Нов вид, за който, хората, които не са добре запознати, определят като “разглезващ”, “липса на възпитание”, “липса на граници”.
✅Детето като личност - преди и сега
Детето е личност със своите характерови особености - собствени интереси, желания, право на избор, поведение и т.н. В едно друго време децата са разглеждани като индивиди, на които им се казва какво трябва и какво не трябва да се мисли/ прави, и вариант те да не бъдат съгласни, да се противят или да поискат нещо различно от това, което им е предложено, не се е приемал. Резултатът от този тип възпитание обаче, до голяма степен е формирал неуверени възрастни, които изпитват потребност постоянно да се допитват до някой по-възрастен, “по-знаещ”, по-авторитетен от тях самите, чието мнението да приемат за “чиста монета”. Част от последствията от това възпитание са и възрастни, които не умеят или дори не се осмеляват да изразят личната си позиция особено тогава, когато тя се различава от масовата (а това, че едно мнение е масово, не го прави по-истинно само заради това). Именно заради хора, които мислят по различен начин науката и света като цяло, се развиват. Ако всички се движим в един коловоз и повтаряме едно и също, няма как да очакваме някакво развитие и промяна.
✅Моята гледна точка за избора
Интересувам се от мнението и желанието на детето си, тъй като бих искала то да бъде личност със собствено мнение, което изгражда на базата на лични предпочитания, лични вярвания, да притежава критично мислене, способност за виждане на варианти, приемане на други мнения. Имайки тези качества, аз вярвам, че светът ще бъде много по-широк и отворен за него. Да му казвам кое как се прави и кое е най-добро за него, означава да му показвам единствено своята гледна точка, единствено “своя свят”. А светът е голям и шарен, и това, което аз успявам да видя през своите очи и възприятия е една малка частичка от него. Детето ми може да “има очи” и за други неща, и бих искала да му дам изборът да ги види.
✅Връзка на даването на избор с когнитивното развитие и речта
Освен ползи по отношение на изграждането на личността, да се даде избор на детето в ежедневни неща има полза за когнитивното развитие и в периода на проговаряне. Така например, когато детето все още няма много функционални думи в речника си, чрез даване на избор можете да го насърчите да отговори с “да” или “не” (пр. “Искаш ли вода? Да или не?”). Друга мотивация за използване на речта чрез даване на избор са въпроси като “Круша или ябълка искаш?”. Така от една страна се дава възможност на детето да реши само какво да яде, а от друга го провокираме да назове храната, вместо директно да му дадем това, което ние решим.
✅Как да дадем избор?
Когато даваме избор на детето си той трябва да бъде съвсем ограничен, ясно и кратко формулиран. Възможностите да бъдат 2 или най-много 3. Ако се предоставят повече възможности вероятността детето да не може да избере и това да го направи неспокойно е голяма. Дори може да изцяло да откаже всичко предложено, само защото не може да направи избор.
Да даваме избори в ежедневните дейности е добре, но не бива да го правим и за съвсем всичко. Вземането на решения е мисловен процес, който хаби енергия и ако детето обмисля и избира постоянно, това ще го натовари и измори. Сведете изборът до 3-4 ситуации за деня или колкото усетите, че детето ви може да понесе.
✅Да не забравяме кой е възрастният 📣
Даването на избор трябва да бъде умерено, ограничено и обмислено, тъй като границата с това да оставим детето да ни води, е наистина тънка. Има ситуации, в които възрастният изцяло трябва да взима решения за това кое е по-добро за детето му и това е неоспоримо. Но в ежедневни ситуации, като посочените по-горе или други, от които не зависят важни неща, даването на избор може да донесе много ползи за развитието на детето от когнитивна гледна точка и от личностна.
