неделя, 7 март 2021 г.

Защо играта е най-важна за развитието на децата?

 


„Това да не ти е детска игра?“, „До кога ще играеш игрички“, „Децата само си играят“ – познати изрази, които звучат така сякаш играта е безсмислено занимание. Но наистина ли е така?

 Всъщност играта е най-ценният и добър учител за децата. Чрез играта децата получават информация за света. Играта подготвя децата за живота им като възрастни. Тя развива техните умения и способности, цялостния им потенциал. Играта е основната и най-важна дейност за децата!

Във времето, в което живеем технологиите са толкова навлязли в живота и на възрастните и на децата, че се оказва необходимо да се обясни защо е важно децата да играят, но не пред екран, а както напоследък се казва „офлайн“. До скоро беше абсолютно нормално да играят навън, но днес все повече време децата прекарват пред екрани (особено през последната година заради онлайн обучението). Разбира се, има и ползи от гледането на видеа, играенето на игри пред екран, но недостатъците са значително повече. За съжаление все по-често срещам родители, които не разбират причината, поради която специалистите, които работят с деца, не препоръчват стоенето пред екран.

Какво се случва, когато едно дете играе офлайн?

Със сигурност много родители са забелязали, че децата им основно играят на игри, свързани с ежедневието - напр. игра на магазин, лекар, готвач, фризьор, полицаи, и т.н. И тук логично следва - как, ако не чрез имитация, детето да се подготви за „света на големите“?

Освен това децата предпочитат да играят с неща от бита (напр. капачки, черпаци, тенджери и др.), повече отколкото със закупени пластмасови играчки. Разбира се, светещите, музикални играчки не са безсмислени, но с тях се играе по определен и ограничаващ начин. Те могат да бъдат наблюдавани, често счупени, което за повечето деца е най-интересния начин да ги „използват“. Играта с капачки например е неограничена. С една капачка детето може да измисли различни варианти на игра- хвърляне, подреждане в редица, построяване на кула, търкаляне, разпознаване на цветове, сравняване на размер и още и още. За всички тези дейности с една обикновена капачка, детето влага много и различни умения и способности – фина моторика, координация око-ръка, ориентиране в пространство, въображение, съобразителност, търпение и др.

Чрез играта децата опознават света и се подготвят за овладяване на умения, които ще им трябват в бъдеще. Така например игри, чрез които се развива фината моторика, подпомагат детето в бъдеще при уменията за писане, рисуване, рязане с ножица и др.

Всяка дейност, която извършва детето има полза за него и цел. Родители и специалисти е добре да наблюдават детето си, да виждат какво му е интересно към момента и да му предлагат занимания, сходни с интересите му. По този начин детето ще успее да „изучи“ това, от което има потребност в този момент. Често родителите не разбират интересите на децата, особено когато са малки и все още не могат да обяснят с думи какво правят и защо. Дори се ядосват, когато например детето хвърля предмети. Това от една страна изглежда като „беля“, за която трябва да му се скараме, но от друга страна то изучава различни неща чрез това си действие, като например гравитацията, взаимодействие с околните (аз хвърлям, мама  вдига), причинно-следствени връзки (бутам предмета, той пада, чува се шум) и др. Разбира се, това не означава, че трябва да оставим детето да хвърля каквото и както си поиска, а че виждайки интереса му, можем да му предложим игри, с които да задоволим потребностите  му и същевременно да са безопасни. В случая при желанието да хвърля, можем да предложим игра с топка например.

Ако наблюдаваме детето си продължително време, ще видим, че то минава през различни периоди, в които различни неща са му интересни. Ако се върне на примера с хвърляне на предмети-тази дейност може да се наблюдава в продължение на няколко седмици, след което да отмине. Други подобни са- подреждане на предмети, пъхане на неща в кутия, въртене на едно място или в кръг, пускане на предмети по наклон, разливане на течности и много още подобни периоди на извършване на конкретна дейност, през които малките деца преминават. Ако успяваме да ги улавяме и предлагаме игри, които се доближават до интересът на детето, ще бъдем максимално полезни на детето си и ще виждаме как то се развива добре и научава нови неща.

Да бъде любопитно и да опознава света е естествен процес за едно детето. Играта е най-добрият начин, по който това може да се случва. Колкото повече едно дете играе, толкова по-бързо и лесно ще усвои необходимите му знания и умения, ще развие своя потенциал и ще расте уверено. Родителите и специалистите, от своя страна, можем да бъдем преки участници в игрите на децата или да ги поощряваме отстрани и винаги да бъдем любопитни към техните интереси и занимания.

  Приятна игра :) 

сряда, 10 февруари 2021 г.

Да играем вкъщи - Цифри и цветове под капачета

Какво ви трябва?

1. Капачета от мокри кърпички
2. Картон
3. Гланцово блокче
4. Лепило
5. Ножица
6. Маркер

От известно време събирам капачетата от мокри кърпички, без ясна идея за какво точно ще ги ползвам. Събрах 16 и реших, че е време да ги оползотворя. Имах няколко варианта, които ще опиша по-долу, но в крайна сметка реших да направя игра, според интересите на Ники (2г. 2м.) към момента, а именно разпознаване и назоваване на цветове, както и броене. Обичам една игра да има няколко приложения, затова комбинирах двете дейности.
Как да изработим играта?
За частта с цветовете: От гланцовото блокче изрязах по 2 еднакви цвята и ги залепих на произволни (в редици) места върху картона (използвах част от кашон). Върху всеки цвят залепих капачетата.
За частта с преброяването: Върху вътрешната страна на 12 от капачетата с маркер направих точки, като на първото направих 1, на второто 2 и т.н.
За какво ни е полезна тази игра и какво развиваме с нея?
1. Фина моторика – чрез отварянето на капачетата. 2 от капачетата за вертикално поставени, което допълнително затруднява отварянето им.
2. Цветови гнозис - разпознаване на цветове
3. Говор – назоваване на цветовете
4. Памет и внимание – детето трябва да намери двата еднакви цвята, като запомня под кое капаче е видял всеки цвят
5. Математически умения – преброяване на точките, като тук се учи и да проследява с пръст последователно точките, докато ги брои.
Първоначално Ники искаше да види какво има под всяко капаче. Започна да назовава цветовете. След това му беше интересно да ги отваря и затваря. Започнах да отварям някои и да го питам „Къде още има син цвят?“ и той започваше да търси. Все още не успява да запомни къде са повтарящите се (играе от 2 дни), но му е забавно да търси и да казва „не е синьооо“ или „ето го синьо“. Броенето също му е интересно, но колкото повече точки има, толкова му е по-трудно да ги проследи и преброи правилно. След като я направих, установих, че ми трябва по-здраво лепило, защото някои капачета се отлепят при отварянето им, така че, използвайте най-здравото лепило, което имате, за да не се налагат поправки. 😊

Други варианти на играта:

За по-малки деца и бебета, можете да използвате различни текстилни материали, вместо гланцово блокче, за да стимулирате тактилната сензорика. Такива могат да бъдат например: грапава и гладка страна на домакинска гъба, мек/ пухкав плат, гладък плат, дебел плат и всякакъв различен на пипане текстил или материя, за който се сетите и разполагате у дома и е безопасен. При този вариант капачетата могат да бъдат изцяло отворени, ако бебето е малко и не би могло да отвори само капачето. Целта е да ги докосва и по този начин да се запознава с различни повърхности.
Друг вариант е да използвате картинки с животни, плодове, зеленчуци, форми, които да залепите под капачетата и така детето да ги учи, докато се забавлява с отваряне на капачетата.
За по-големи деца: Планирам, след време да сменя капачетата с животни и нещата, с които те се хранят, като под капачето залепя животното, а върху капачето, това, с което то се храни.
За учене на цифри и числа – под капачето изписана цифра/ число, а върху него съответния брой точки.
Приятна игра!






вторник, 2 февруари 2021 г.

Между мечтите за „перфектното“ дете и детето с увреждане

 

„Лекарят, който посетихме, ни каза, че синът ни има разстройство от аутистичния спектър. В този момент нещо се разби в мен, синът, който съществуваше в съзнанието ми, изчезна, мечтите ми се изпариха. Бях объркан, ядосан, уморен, изгубен между истинския си син с аутизъм и детето в мечтите си.

Загубата на всичко това се чувстваше като да пуснеш любим човек неочаквано и завинаги, без да имаш шанс да се сбогуваш.
Роберт Насииф

 

Раждането на дете се свързва с радост, бленуван и чакан момент. Родителите, още преди да видят детето си, често си представят какво ще бъде то – физически съвършено, игриво и засмяно, ще се радват на развитието му, ще го научат да ходи, да говори, ще го гледат как играе на площадката с другите деца, ще стоят горди и леко притеснени за първия му учебен ден. Детето им ще стане архитект, а може би лекар или артист! Ще се радват на съзряването му, ще очакват с трепет внуци, ще помагат за тяхното отглеждане...и още много подобни мечти и надежди, свързани със светлото и щастливо бъдеще, което ги очаква заедно с тяхното дете.

Има семейства обаче, на които се налага да се откажат от тези свои мечти, в момента, в който се окаже, че детето им има някакъв проблем в развитието. Никой не е подготвен за подобна новина. Ничии представи за детето му не включват то да има увреждане, без значение какво е то. Всеки родител до някаква степен наблюдава, сравнява и понякога се притеснява дали детето му се развива според нормите за възрастта си, но когато наличието на увреждане стане факт, реакциите могат да бъдат различни и е важно родителите и околните да знаем, че каквито и да са те, не можем да ги определим като правилни или грешни.

Първоначално някои родители отричат мнението или диагнозата, дадени от специалистите. Започват да търсят други мнения, с надеждата, че ще чуят различно становище. Съмняват се в компетентността на специалистите, спорят с тях, дори може да ги обвиняват в непрофесионализъм. Родителите могат да станат агресивни към специалистите, но и един към друг. Започват да търсят причината един в друг затова детето да бъде с увреждане или в поколенията назад ( в рода на единия родител например, е имало човек с увреждане ).

Други родители изпадат в депресивни състояния. Трудно им е да приемат фактите и започват да съжаляват себе си и да виждат бъдещето си единствено в черни краски.

Друга реакция е тази на объркване. Родителите не разбират това, което специалистът им казва, не могат да си представят какво означава това. Какво ще бъде детето им? Какво означава това увреждане? Какво ще се очаква от тях да направят, като родители? Редица въпроси преминават през ума им и започват да се лутат от специалист на специалист в търсене на правилния път. Днес интернет пространството предлага много информация, свързваме се в различни социални мрежи. Родителите започват да търсят други родители на дете с подобно увреждане, сравняват своето дете с тяхното, сякаш за потвърждение или отхвърляне мнението на специалистите.

Каквито и да са реакциите на тези родители, е важно те да бъдат преживени, приети и осъзнати. Тези родители трябва да бъдат подкрепени, както от специалистите, така и от околните. За специалистите е важно да разпознаят реакцията на родителите и да намерят подход и начин да ги подкрепят, да им дадат насока за бъдещите им стъпки по отношение развитието на тяхното дете, също така и по отношение справянето с мисълта, че детето им е различно. Родителите имат нужда от емпатия от страна на специалистите и от лесно намиране на добри услуги относно тяхното дете. Когато не получат едно от двете или изпитват сериозно затруднение да ги открият, те могат да се откажат, да бъдат ядосани, объркани и обезверени по отношение развитието на детето им, както и бъдещето им като семейство с дете с увреждане. Някои родители, увлечени в обвинения, съжаление и други негативни чувства, се отдалечават един от друг и не успяват да съхранят взаимоотношенията си. На такива родители е важно да се осигури подкрепа от специалист, например семеен консултант, с който да работят за заздравяване на връзката помежду си, така че да запазят семейството си цяло. За едно дете с увреждане, раздялата на неговите родители може да бъде още едно предизвикателство от многото, които го очакват.

Първото, което родителите трябва да направят е да се откажат от представите, които са имали за тяхното дете. Това отнема време и може да бъде наистина трудно за тях.  Да кажат „сбогом“ на мечтите, които са имали и да изградят нови, в които приемат реалността, че тяхното дете има проблем в развитието. Тук ще се появят техните чувства и емоции, които също могат да бъдат трудни за приемане и дори изразяване. Важно е да могат да изразят чувствата си един пред друг, пред специалистите, които работят с тях и детето. По този начин ще могат да ги преживеят и да се освободят от „товара“ им. За родителите е важно да получат достатъчно информация, свързана със състоянието на детето им. Понякога тя може да бъде болезнена, но само знаейки какво могат да очакват, родителите могат да изградят нова представа за бъдещето си, с което да се почувстват по-сигурни, в това, което ги очаква и което се очаква от тях да направят. Наред с дефицитите на детето им, родителите е добре да бъдат запознати и с възможностите му. Всяко дете, независимо от физическото и психическото си състояние, има своя потенциал за развитие и това трябва да бъде водещото разбиране и вярване на родители и специалисти. Приемането на реалното настоящо състояние на детето, запознаването с неговите възможности за развитие, са пътят към осъзнаването на ролята си като родител на дете с увреждане. Тази роля не е по-различна от ролята на дете в норма. Това също е важен принцип, който е важен за всеки родител на дете с увреждане. Детето е дете, независимо от способностите си. То има нужда да получава и да дава обич, иска да играе, да има приятели, свои интереси, и всичко останало, с което едно дете може да бъде свързано. Да се водят от тази идея, както и да виждат първо детето си като дете, а след това увреждането му, може истински да помогне на родителите да бъдат спокойни и уверени в своята роля.

Ролята на родителите на дете с увреждане е от изключително значение за пълноценното развитие на тяхното дете, което се отнася  и за всяко дете. Когато родителят вярва в способностите на детето си и в своите като родител, той може да бъде стабилна упора както за детето си, така и за екипа от специалисти, които работят с него, когато това е необходимо. Родителят е най-близо до детето си, само той истински го познава, знае от какво се нуждае то и може да го подкрепи по пътя му на опознаване на света и развитие на собствените умения. Със своето „естествено познание“ родителят има основна роля сред екипа специалисти. Това е важно да бъде осъзнато и от родителите, и от специалистите. Доброто сътрудничество между тях е стабилната основа, върху която детето да развива способностите си. Приемайки родителят, като компетентен и подкрепящ детето си, специалистите са по-уверени и в своята работа, защото знаят, че тя ще бъде подкрепена и у дома. Вярвайки в професионализма на специалистите, виждайки, че те са истински въвлечени и заинтересовани от развитието на детето, родителите се чувстват спокойни, сигурни в решенията, които взимат за своето дете и желанието им да участват в развитието му се повишава.    

Появата на дете с увреждане в едно семейство може да бъде голям шок както за родителите, така и за цялото семейство. Родителите са изправени пред предизвикателство, което не са очаквали и за което нямат подготовка. Когато приемат, че детето им независимо от увреждането си, е на първо място дете и то има своите потенциали за развитие, тогава те могат да бъдат един от основните участници в екипа, който ще подпомогне това дете да развие своите способности. Екипът от своя страна, работи освен с детето и с неговото семейство. Взаимното уважение и доверие между родители и специалисти е ключът към пълноценната подкрепа на развитието на детето.

 

 

Залезът като метафора на "залязващите" мечти, но и като напомняне за изгрева, който предстои.


понеделник, 24 август 2020 г.

Да играем вкъщи - Червейче яде ябълка 🍏 🐛 🍎

Какво ви трябва?

1. Кашон/ картон
2. Въженце
3. Лепило
4. Пастели/ флумастери/ моливи или др. за оцветяване
5. Ношица/ ножче


От кашон направих ябълката 🍏 с няколко кръгчета, през които да минава червейчето 🐛(също направено от кашона). Завързах червейчето с въженце за ябълката (използвах някакво налично въженце). Добре е въжето да е по-дълго, за да може детето да оплита повече червейчето между дупките. Оцветих с пастели (единственото, което имах).



👍 Какво развиваме с тази игра?👍

 1. Фина моторика
 2. Моторно планиране
 3 Координация око-ръка
 4. Пространствена ориентация – чрез проследяването на шнура и червейчето
 5. Подпомага разбирането на понятията „от едната страна“ и „от другата страна“, което е подготовка за ляво-дясната ориентация
 6. Стимулира цветовия гнозис – учим зелен, червен цвят
 7. Тактилна сензорика
 8. Внимание и съсредоточеност
 9. Съобразителност
 10. Търпение
 11. И разбира се думите ябълка, листо, дръжка, червей


Приятна игра! 🐛🐛🐛


четвъртък, 6 август 2020 г.

Да играем ...на плажа 😊


От няколко дни сме на море, но игрите не спират. Преместихме ги от вкъщи-на плажа. Е, признавам, че съм се отдала на почивка и не сътворявам кой знае какви игри за Ники, но пък пясъкът на плажа „ме замества“  . За сега морето му е интересно само от разстояние, но с пясъка започнаха да се разбират.

Игрите с пясък освен забавни, са и изключително полезни. Пясъкът има много ползи както за здравето, така и за доброто развитие на децата

Какво ви трябва?
1. Пясък
2. Кофички, лопатки, лъжици, чашки

Ние взехме стандартен комплект кофичка с лопатка, гребло и формички (рак, риба, звезда и т.н.) Истината е, че в тази игра детето само може да измисля какво да прави и каквото и да реши, все ще е приятно и полезно. Може да зарови пръсти в пясъка, да го пресипва, хвърля, мачка, рисува. Всичко това развива фината моторика, но има и много друго ползи, които ще изброя по-долу.

Какво развиваме с тази игра?

1. Фина моторика
2. Моторно планиране – при пресипване на пясъка от лопатка в кофичка, детето трябва да планира това действие, така че пясъкът да отиде точно където трябва
3. Координация око-ръка
4. Въображение – ако детето е по-голямо, може да строи замъци, да „готви“ кюфтета и др.
5. Тактилна сензорика – пясъкът е грапав, може да е сух или мокър/влажен, топъл/горещ – всички тези усещания от допира на пясъка, са стимули, които дават разнообразна и богата информация, развиващи мозъка и когнитивното развитие на детето
6. Игрите с пясък действат успокояващо на нервната система и стабилизират емоционалното състояние на детето– особено подходящи са игрите с пясък за хиперактивни деца
7. Реч – фините двигателни умения подпомагат развитието на речта.
8. Запознаване с предметите от комплекта за игра с пясък – лопатка, гребло, сито, кофичка, формички (рак, риба,звезда. Също така думите "пясък", "миди"
9. Целенасочено мислене и действия – копае с лопатка, прави формички с форми, пресява със сито
10. Цветови гнозис – назоваваме цветовете на атрибутите за игра
11. Социализация – ако на плажа има и други деца, вероятността да играят заедно в пясъка е много голяма. Така децата се учат да се социализират, да споделят (кофички, лопатки и др.), учат се едно от друго
12. Сплотеност – не на последно място – много е важно цялото семейство да се включва в игрите с детето. Така то усеща сплотеността на семейството си, радостта от това да сме заедно

Освен всичко това, пясъкът има много ползи и за здравето. Тук няма да навлизам в подробности, тъй като не е в моите компетенции, но за ползите от здравословна гледна точка има много информация в интернет.

За малките деца ходенето с боси крака в пясъка е от изключителна полза. Неравностите, „боцкането“ на пясъка, по-трудното придвижване, спомагат повдигането на свода на стъпалото (при плоскостъпие), както и развиват мускулите на краката, развиват координацията на тялото. При нагорещен от слънцето пясък обаче, ходенето бос е почти невъзможно, затова трябва да избираме правилното време да събуем детето на плажа.

Игрите с пясък, разбира се, са много цапащи, но ползите от тях са толкова много, а забавлението толкова голямо, че си заслужават дългата баня (в морето или пък не😊) след това.

Игрите с пясък могат да се осъществят и в градски условия ( на площадките,където има пясъчник), в градината или дори у дома. (https://specminds.blogspot.com/2020/03/blog-post_24.html)

Приятна игра!