Какво ме питат най-често другите майки? - Детето и изборът?

 

👉"Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?"🤷‍♀️

Отговорите на тези въпроси стават все по-актуални и разсъжденията по тях са част от един “нов” вид възпитание. Нов вид, за който, хората, които не са добре запознати, определят като “разглезващ”, “липса на възпитание”, “липса на граници”. 

✅Детето като личност - преди и сега

Детето е личност със своите характерови особености - собствени интереси, желания, право на избор, поведение и т.н. В едно друго време децата са разглеждани като индивиди, на които им се казва какво трябва и какво не трябва да се мисли/ прави, и вариант те да не бъдат съгласни, да се противят или да поискат нещо различно от това, което им е предложено, не се е приемал. Резултатът от този тип възпитание обаче, до голяма степен е формирал неуверени възрастни, които изпитват потребност постоянно да се допитват до някой по-възрастен, “по-знаещ”, по-авторитетен от тях самите, чието мнението да приемат за “чиста монета”. Част от последствията от това възпитание са и възрастни, които не умеят или дори не се осмеляват да изразят личната си позиция особено тогава, когато тя се различава от масовата (а това, че едно мнение е масово, не го прави по-истинно само заради това). Именно заради хора, които мислят по различен начин науката и света като цяло, се развиват. Ако всички се движим в един коловоз и повтаряме едно и също, няма как да очакваме някакво развитие и промяна. 

✅Моята гледна точка за избора

Интересувам се от мнението и желанието на детето си, тъй като бих искала то да бъде личност със собствено мнение, което изгражда на базата на лични предпочитания, лични вярвания, да притежава критично мислене, способност за виждане на варианти, приемане на други мнения. Имайки тези качества, аз вярвам, че светът ще бъде много по-широк и отворен за него. Да му казвам кое как се прави и кое е най-добро за него, означава да му показвам единствено своята гледна точка, единствено “своя свят”. А светът е голям и шарен, и това, което аз успявам да видя през своите очи и възприятия е една малка частичка от него. Детето ми може да “има очи” и за други неща, и бих искала да му дам изборът да ги види. 

✅Връзка на даването на избор с когнитивното развитие и речта

Освен ползи по отношение на изграждането на личността, да се даде избор на детето в ежедневни неща има полза за когнитивното развитие и в периода на проговаряне. Така например, когато детето все още няма много функционални думи в речника си, чрез даване на избор можете да го насърчите да отговори с “да” или “не” (пр. “Искаш ли вода? Да или не?”). Друга мотивация за използване на речта чрез даване на избор са въпроси като “Круша или ябълка искаш?”. Така от една страна се дава възможност на детето да реши само какво да яде, а от друга го провокираме да назове храната, вместо директно да му дадем това, което ние решим. 

✅Как да дадем избор?

Когато даваме избор на детето си той трябва да бъде съвсем ограничен, ясно и кратко формулиран. Възможностите да бъдат 2 или най-много 3. Ако се предоставят повече възможности вероятността детето да не може да избере и това да го направи неспокойно е голяма. Дори може да изцяло да откаже всичко предложено, само защото не може да направи избор. 

Да даваме избори в ежедневните дейности е добре, но не бива да го правим и за съвсем всичко. Вземането на решения е мисловен процес, който хаби енергия и ако детето обмисля и избира постоянно, това ще го натовари и измори. Сведете изборът до 3-4 ситуации за деня или колкото усетите, че детето ви може да понесе.

✅Да не забравяме кой е възрастният 📣

Даването на избор трябва да бъде умерено, ограничено и обмислено, тъй като границата с това да оставим детето да ни води, е наистина тънка. Има ситуации, в които възрастният изцяло трябва да взима решения за това кое е по-добро за детето му и това е неоспоримо. Но в ежедневни ситуации, като посочените по-горе или други, от които не зависят важни неща, даването на избор може да донесе много ползи за развитието на детето от когнитивна гледна точка и от личностна. 

Какво ме питат най-често другите майки? - част 2 - за екранното време

 Защо не даваш на детето си да гледа телевизия или друго устройство?

Информация по темата за устройствата и децата има все повече. Но заедно с информацията има и все повече деца, които прекарват непрепоръчително дълго време пред екраните, и последствията от това са забележими. Какви всъщност могат да бъдат те? 

Късно проговаряне, трудна или дори невъзможност за концентрация, нервност, хиперактивност, лош сън и др. Всички тези дефицити са свързани с липсата на адекватно развитие на следните умения: 

Груба и фина моторика

Как екраните влияят на проговарянето на детето? Стъпките към проговарянето, преминават през няколко етапа, като една част от тях е свързана с двигателното развитие - грубата и фината моторика на детето. Мисля, че е ясно, че гледайки телевизия/ телефон и др. устройство, детето няма как да се движи (пълзи, лази, ходи, тича), но и няма как да развива и своята фина моторика. Докато стои пред екран, детето е статично, също така то няма потребност да измисля нещо, да разучава, да решава проблеми, така както е докато играе. Играейки, детето е в действие, то може да се движи в пространството или може да бъде на едно място, но с ръцете си да изучава някакъв предмет. Представете си една игра на екран, която изисква детето да откопчава и закопчава различни видове ципове и копчета. Единственото, което то ще трябва да направи е да докосне екрана. Сега си представете да прави същото, но с истински цип и копчета-трябва да държи ципа/копчето, да разбере как точно да го отвори/затвори, да плъзне или да хване с фино движение копчето и да го промуши през дупка. Едно отваряне на цип или копче, съдържа множество фини движения, както и разсъждения, за да се достигне крайната цел. Тези действия развиват както фината моторика, така и умението за разрешаване на проблем, упорство, внимание, концентрация, координация и др. Умения, които няма как да бъдат развити пред екрана. 

Реч

Речта и говора често се смятат за синоними, но има разлика между тях. Речта е функционалното използване на езика, което може да бъде чрез говор или писмено. Натрупването на речников запас и възможността думата да бъде използвана функционално, т.е. да бъде адекватно употребена в контекст спрямо нуждите на човек, се случва чрез комуникация. Колкото повече едно дете участва в пряка комуникация, толкова по-богат речник ще натрупа и по-лесно ще усвои употребата му. Детските филмчета често са озвучени само със звуци, което не обогатява речника. Също така родители пускат на децата си чуждоезични филмчета, което отново не позволява натрупване на нов речник. Тук страда и умението за разбиране, възприятие и анализ на чутото, тъй като детето не разбира чуждия език. Схващането, че детето усвоява чужд език, гледайки филмчета е погрешно. Детето може да повтори някои думи, които е запомнило, но не би могло да ги постави в контекст, т.е. да ги използва функционално. Това се случва през пряка комуникация. Пред екрана, детето е само наблюдател, но не и участник - от него не се изисква да отговори по какъвто и да е начин. 

Умението за говор, обусловено от възможността за изказ на отделните звукове, се усвоява чрез тренировка на говорния апарат. Това е свързано с развитие на малките мускулчета в устата, езика, сила на издишната струя, глас. Всички те се развиват чрез движение, което не се случва пред екран. 

Цялостно развитие на мозъка

Изброените дотук, разбира се, са свързани с цялостното развитие на мозъка ни.

Всяка информация, която достига до мозъка ни се набавя през сетивните ни възприятия - зрение, слух, допир, вкус, мирис, равновесие. Т.е. колкото повече стимулираме тези сетива през различни дейности, толкова повече се развиват полетата на мозъка ни, свързани с развитието на умения като: говорене, разбиране, смятане, четене, писане, музика, двигателни умения, концентрация, внимание, координация, памет, мислене, анализиране и др. Това не би могло да се случи изобщо или пълноценно пред екран. Нещо повече, екранът може да доведе до свръхстимулация на мозъка, чрез бързината на картината, наситеност на звуци и цветове. Последствията са възбудимост на нервната система, изразяваща се в нервност, хиперактивност, влошаване на съня и др.

Тук описаните последици от прекаленото екранно време са съвсем кратки, но значителни и си заслужава да се обърне внимание на темата, тъй като екраните заемат все по-голяма част от ежедневието и е добре да сме информирани кога е добре да ги използваме и кога е добре да почакаме. 

И още за екранното време:

Структурирано екранно време

Истината е, че екраните могат да бъдат удобство и възможност за родителите да си починат или използват времето за лични дейности. Въпреки това изкушение обаче, препоръчвам ограничението на устройствата, като стимулът е развитието на детето в перспектива. 

Според СЗО (Световна здравна организация) и ААП ( Американска академия на педиатрите) екранно време не се препоръчва на деца до 18 месечна възраст. От 18 до 24 месеца се препоръчва от никакво до най-много 1 час за целия ден екранно време, като то трябва да бъде споделено с възрастен. Това ще позволи обсъждане, разбиране на видяното. Така детето няма да бъде единствено наблюдател. Между 2 и 5 години времето може да бъде около 1 час на ден. 

След 6-годишна възраст времето се препоръчва да бъде до 2 часа на ден, като тук вече се съобразява и функционалността на екрана, предвид навлизането на технологиите в образованието. 

Добре е и да се въведат правила за използването на екрани, като например, да не се използват по време на хранене, да се гледат повече образователни филми, да се определи времетраене, да бъде споделено с родител/ възрастен. Когато има структура, вредите не биха били толкова големи. 

Пристрастяване

Гледането на екран може да достигне нива на пристрастяване. Това се случва поради увеличаването на серотонина (хормона на щастието), докато детето е пред устройството. Именно поради тази причина, спирането на телевизора или взимането на устройството, често води до негодувание от страна на детето, тъй като тези нива рязко падат. Възможност да избегнете нервни изблици е като предварително подготвите детето за края на екранното време. Това може да се случи чрез напомняне, че например: "когато свърши тази серия, ще спрем телевизора" или "ще гледаш още 5мин. и ще изключим телевизора". По този начин детето се подготвя плавно за момента на спиране на устройството.

Други въпроси, на които ще отговоря или вече съм са:

1. Защо не даваш шоколад/ сладко на детето си? - част 1

Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?

Защо детето ти е босо навън?

Как успяваш да си спокойна, когато детето ти се държи предизвикателно? (сърди се, тръшка се, вика и т.н.).  

Защо слагаш бебето си на одеяло в тревата в парка?

Защо не ползваш проходилка, бънджи, колани за прохождане?

Какво ме питат най-често другите майки? - част 1

Освен специален педагог и семеен консултант, аз съм и майка на две деца - момче на 4г. и момиче на почти 4 месеца. Знанията и разбиранията ми за родителството, семейните отношения и развитието на детето, са базирани както на образованието, практиката и постоянния ми интерес към получаване на нова информация по тези теми, също и на личния ми опит. Разбира се, старая се да прилагам наученото в отглеждането на своите деца, понякога успешно, понякога не съвсем :). В личните ми контакти с други родители, най-често майки, получавам въпроси за неща, които явно им правят впечатление, но не разбират защо държа на тях или защо ги правя. Ще се опитам тук да отговоря на някои от тях. 

1. Защо не даваш шоколад/ сладко на детето си? 

Това е въпрос, който са ми задавали много пъти по отношение на сина ми. Той сега е на 4г. и яде ограничено количество и определен вид захарни изделия. Не е ял никакво сладко (вкл. кремчетата, които се предлагат в детските кухни) може би до към 2-годишна възраст. Между 2-3г. ядеше обикновени бисквити, след което започнах да давам обикновени вафли. За първи път опита шоколадов бонбон към 3г.6м. В момента яде доста по-разнообразни видове сладко, но в малки количества. (напр. 1 кексче, тип мече или 1 вафла). Свикнал е, че първо се яде плод и след това друго сладко. Позволявам например шоколадово яйце, но той сам не желае да го изяде цяло, а го дели в продължение на няколко дни. Евентуално може да хапне няколко хапки торта на рожден ден, но когато е лека и няма шоколад. В повечето случаи изобщо не желае. 

Защо го ограничавах? 

• Първоначалната ми цел беше да изградя у него хранителни навици и най-вече желание за хапване на плодове (от здравословна гледна точка). Предлагах плод като междинна закуска или след обяд. Не намирах подходящ момент да предложа например вафла, тъй като си давах сметка, че вероятността да иска вафла вместо ябълка е голяма. Не исках да поема този риск.  
• Грижа за зъбите - Едва ли някой обича да ходи на зъболекар, а мисълта да се наложи да заведа детето си на 2 или 3г. на зъболекар, истински ме притесняваше. Не си представях как ще стои мирно, за да му оправят някой кариес, а и не исках да му причинявам този стрес и болка. Също и от чисто естетическа гледна точка почернелите зъби ме притесняват. 
• Захарта възбужда нервната система - последствията от яденето на сладко са освен върху физиката на човек и върху психиката му. Когато става въпрос за малко дете, психическото състояние е много крехко и най-малкият дразнител може да е повод за сътресения. Така например сладкото възбужда нервната система, последиците от което могат да бъдат лош сън (късно заспиване, често събуждане), нервност (по-често викане, сърдене, тръшкане). Това са неща, които не са приятни както за родителите, така и за самите деца и водят след себе си различни тревоги. 
• Пристрастяване - пристрастяването към сладко е абсолютно реално и възможно по обясними от науката причини. Яденето на сладко води до повишаване на серотонина (хормон на щастието). Т.е. ядем сладко и се чувстваме по-щастливи. Съвсем обяснимо е тогава да го търсим. Това се свързва и с горното - влошаване на съня и поведението.
• Ползи от захарта - освен, че е вкусно, истински ползи все още не съм открила. Захарта засища, но не дава никакви витамини, минерали, фибри или други полезни вещества на организма. Т.е. захарта има само енергийна стойност (калорийна), но не и хранителна. 

Според СЗО ( Световна здравна организация ) добавената захар не бива да надвишава 5% от общия калориен прием за деня. За деца до 4-годишна възраст няма препоръка за прием на захар, а за деца от 4 до 6г. е до19гр. на ден, като количеството се увеличава според възрастта.

Със сигурност има още причини, поради които не е препоръчително сладкото да се консумира от малки деца. Все пак, хапването в ограничени количества не би довело до кой знае какви вреди, тогава когато родителят е сигурен, че може да държи положението под контрол. :) За мен този момент настъпи малко преди 4-тата година на синът ми, когато вече знаех, че обича да яде плодове (сам търси), има изграден навик да мие зъбите си, не изпитва особено желание да яде сладко и не успява да изяде по-голямо количество, от това, което аз смятам за приемливо. 

Следващите въпроси, на които ще отговоря в няколко последователни статии са следните:

2. Защо не даваш на детето си да гледа телевизия или друго устройство?

3. Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?

4. Защо детето ти е босо навън?

5. Как успяваш да си спокойна, когато детето ти се държи предизвикателно? (сърди се, тръшка се, вика и т.н.).  

6. Защо слагаш бебето си на одеяло в тревата в парка?

7. Защо не ползваш проходилка, бънджи, колани за прохождане?

Стимулиране и развитие на бебето чрез тактилни усещания

 

Чрез тактилни усещания през цялото си тяло ние получаваме информация за света около нас. Това става през цялото тяло, но най-силно през устата, краката и ръцете. Още в корема на майката бебето изпитва тактилни усещания. Тактилната система е напълно развита при раждането на бебето. Ето защо бебетата имат нужда от нежно докосване и гушкане, за да получат успокоение. Новородените и малки бебета получават голямо количество информация именно по този начин. Това е и обяснение за неприятното за много родители лапане на ръцете и краката. Всъщност тактилните усещания са един от първите начини бебетата да получат информация за себе си и света около тях. 

Чрез тактилните усещания ние:
- получаваме информация за това къде се намират частите на собственото ни тяло, както и самото то в пространството.
- получаваме информация за заобикалящата ни среда
 - учим се да разпознаваме предмети само чрез докосването им (например можем да извадим телефона си от чанта, без да се налага да го виждаме). 
- можем да се движим по различни повърхности, благодарение на това, което знаем за тях от тактилните усещания (например по пясък, лед, камъни, равна или нагорещена повърхност). 
- знаем как да се облечем според усещането ни за топлина, студ, вятър, както и да избегнем да се опарим с горещо ястие. 
- купуваме си нов размер дрехи според усещането ни за натиск (когато дрехата ни е малка) или твърде широка. 
- чрез усещането за болка можем да избегнем опасност или да се погрижим за себе си. 

Всяко ново усещане чрез допир, е нова информация, която достига до нашия мозък. Чрез новата информация се създават нови синаптични връзки между клетките в мозъка, което от своя страна води до развитието на мозъка. Всеки път, когато гушнете бебето си, то получава информация за своето тяло, за заобикалящата го среда и за човешката връзка. Благодарение на тактилните усещания новороденото успява да намери гърдата или шишето, когато зрението му все още не е добре развито. 
Чрез слагане на предмети в устата си бебето изучава текстури, форми, големини, температура. Именно тези действия на бебето, които за родителите не са приемливи, са важна част от развитието на бебето. 
Чрез лазене, пълзене, ходене, бебето получава тонове информация ръцете, краката и други части от своето тяло, които му помагат да се ориентира в заобикалящата го среда. Прави разлика между хлъзгав под и под с килим, по усещането за по-добра стабилност върху втория. 

Можем да подкрепим бебето си като му предлагаме различни тактилни усещания , чрез които то да изучава себе си и света около себе си. 
В настоящия текст ви предлагам да прибавите към ежедневния масаж с ръце и такъв с различни видове предмети. На снимката показвам няколко топки*, както и една домакинска гъба. Те не са специално произведени за целта, но са подходящи. Можете да ги търкаляте по отделните части на тялото на вашето бебе- стъпала, прасец, бедра, длани, ръце, корем, гърди, гръб, дупе, бузи и т.н., като едновременно с допира може и да назовавате всяка част. (“създаване на карта на тялото”). 
*
- розовата и бледо зелената топки се водят играчки за кучета (от магазин Пепко).
- зелената топка е напълно гладка и се продава в комплект с много такива в различни цветове. (напр. в Джъмбо)
- червеното малко топче е помпон (Пепко)
- жълтата топка е гумена и боцкаща (Джъмбо)
- зелената домакинска гъба е гумена и се намира в повечето магазини за домашни потреби. 

Източници:
https://www.aboutkidshealth.ca/article?contentid=3881…
https://babysparks.com/2019/02/22/your-babys-sense-of-touch/

Занимания за новородени и по-големи бебета

“Бебето само яде и спи” - често чувани думи за новороденото. Не че е далеч от истината, но все пак, дори в малките интервали на будуване, има възможност за различни занимания с бебето. 
Наред с грижите за естествените нужди на новороденото бебе от хранене, хигиена и гушкане, тук ще предложа няколко занимания, с които можете да разнообразите ежедневието си, а и да подкрепите развитието на своето мъниче. 

1. Визуални стимулации

Черно-бели изображения - можете да закупите или да принтирате такива. В снимки ще намерите подходящи. 
Покажете изображенията на бебето, когато то е поставено по гръб. Дръжте листа/картата от едната му страна, след което бавно местете до другата. Целта е то да проследи с поглед и да обръща главата в посоката, в която движите картинката. Направете няколко повторения, като променяте разстоянието между бебето и листа - така ще стимулирате възможностите за близко и далечно виждане.
Същите изображения можете да използвате и поставени статично от тази страна, на която бебето не обича да лежи. В много случаи, поради предпочитание на едната или другата страна, главата на бебето се изкривява, което освен, че притеснява родителите от естетична гледна точка, може да доведе и до усложнения в развитието на бебето и необходимост от специализирана рехабилитация и упражнения. Имайки интересно изображение, бебето ще бъде стимулирано да се обръща и задържа вниманието си на тази страна, която иначе не предпочита. 
Можете да свалите контрастни карти от тук:

https://www.teachinglittles.com/black-and-white-cards-for…/

2. Слухови стимулации - музика, пеене

Тук се има предвид умерен шум/ звук, не твърде силен. Можете да пускате не бебето спокойна, релаксираща музика. В интернет има симфонии на Моцарт, които са специално озаглавени за стимулиране мозъка на бебето. Съществуват изследвания, според които бебетата, на които се пускат тези симфонии, имат по-добро ментално развитие.
https://www.youtube.com/watch?v=5TFJOJ9Cgn0

Пеене - независимо дали родителят мисли, че може или не може да пее, гласът му действа успокояващо на бебето, тъй като то е свикнало да го чува, още преди да се роди и му дава сигурност, и спокойствие. Майчината/ бащината песен ще се хареса на бебето, дори да не е изпята съвършено. Бебето ще бъде най-големият фен и най-добрата публика както на професионални изпълнители, така и на такива, които пеят основно в банята 🙂 .

3. Време по корем

Времето по корем е от изключителна важност за доброто физическо развитие на бебето. Можете да поставяте бебето си така, тогава, когато пъпчето е паднало и зараснало. В началото за няколко секунди ( до 30 сек.). Поставено по този начин и опитвайки да повдига главата си, бебето развива и укрепва гръбначните мускули, което ще му позволи в бъдеще да става все по-подвижно и самостоятелно, да се върти от корем по гръб и обратно, да сяда, пълзи, изправя, прохожда и т.н. Често тази позиция не е любима на бебетата и родителите не ги поставят, защото смятат, че “мъчат” бебето си. Това всъщност не е далече от истината 🙂, но! е напълно обяснима реакция. Бебето плаче, защото му е трудно. Никой не обича да му е трудно, но трудностите често са стимул за развитие, както е и в конкретния случай. Във всички останали позиции - докато спи, лежи в количката, в столчето за кола или е гушнато, то не извършва физическо натоварване.
Поставяйте бебето си по корем първоначално за секунди, минута и така увеличавайте постепенно времето с растежа му. Показвайте му картинки, дрънкайте с дрънкалки пред него, така че да го стимулирате да повдига главата си. Разбира се, ако се разстрои твърде много, дайте му почивка. Не е нужно да стои твърде дълго време, а да го поставяте често- например 5 до 8 пъти на ден за секунди или 1-2 мин. С растежа то ще започне да стои все по-спокойно по корем, особено когато започне да държи главата си по-високо и за по-дълго време. Добре е повърхността, на която лежи бебето да бъде твърда. Мекото легло или диван ще затруднят допълнително бебето, тъй като мекотата не му дава добра стабилна основа, което е допълнителен дискомфорт. Може да сложите бебето си директно на пода, върху одеало/ пелена или друга подходяща материя. И бъдете сигурни, че макар и понякога да не ви изглежда така, всъщност вие подкрепяте вашето бебе. 
Алтернатива на позицията по корем или като допълнително стимулиране, можете да поставяте бебето по корем върху ръката си - т.нар. игра на самолет. Можете да го правите пред огледало, така че бебето да се стреми да види собственото си отражение. 

4. Масажи и упражнения

Масажи, потупвания, леко пощипване - има различни видове, които можете да намерите в интернет, също ще ви бъдат показани от педиатъра на вашето бебе. Можете да ги допълните с докосвания с боцкащи топки, грапава/ гладка кърпа или други разнообразни материи. Всяко ново усещане през кожата (сензорна стимулация), води до нова информация, достигаща до мозъка на бебето и създава нови връзки, което е и развитието на мозъка. Избирайте материи или предмети, които да не наранят нежната бебешка кожа и масажирайте частите на тялото. Едновременно с масажа, може и да назовавате всяка част, която докосвате. Така от една страна ще стимулирате слуха на бебето, а от друга ще му помогнете да създаде “карта на своето тяло” - ще свърже усещането, което изпитва, с частта на своето тяло, от която идва то.

5. Разходки

Разходките са изключително важни както за здравето на бебето, така и за неговото развитие. Било доскоро в корема на своята майка, всеки звук, картина, усещане за топло/студено, вятър, са нов стимул и ново знание за вашето бебе. Моят личен съвет е да не покривате количката на бебето, така че то да има възможност да вижда различни гледки. Покриването освен ограничаващо гледката, може да бъде и наистина опасно в летните месеци, когато температурата е висока и покривалото спира циркулацията на въздух в бебешката количка, и повишава допълнително градусите. 

6. Четене

Четенето винаги е полезно. Дори за новороденото бебе. За тази възраст не е необходимо да четете точно определени книжки, тъй като тук целта е бебето да чува гласа ви. Това, както и пеенето, ще му подейства успокояващо и стимулиращо слуха. Това е момент на релаксация, както за него, така и за родителя, който има възможност да сподели любимата си книга със своето бебче.