Какво ме питат най-често другите майки? - част 1

Освен специален педагог и семеен консултант, аз съм и майка на две деца - момче на 4г. и момиче на почти 4 месеца. Знанията и разбиранията ми за родителството, семейните отношения и развитието на детето, са базирани както на образованието, практиката и постоянния ми интерес към получаване на нова информация по тези теми, също и на личния ми опит. Разбира се, старая се да прилагам наученото в отглеждането на своите деца, понякога успешно, понякога не съвсем :). В личните ми контакти с други родители, най-често майки, получавам въпроси за неща, които явно им правят впечатление, но не разбират защо държа на тях или защо ги правя. Ще се опитам тук да отговоря на някои от тях. 

1. Защо не даваш шоколад/ сладко на детето си? 

Това е въпрос, който са ми задавали много пъти по отношение на сина ми. Той сега е на 4г. и яде ограничено количество и определен вид захарни изделия. Не е ял никакво сладко (вкл. кремчетата, които се предлагат в детските кухни) може би до към 2-годишна възраст. Между 2-3г. ядеше обикновени бисквити, след което започнах да давам обикновени вафли. За първи път опита шоколадов бонбон към 3г.6м. В момента яде доста по-разнообразни видове сладко, но в малки количества. (напр. 1 кексче, тип мече или 1 вафла). Свикнал е, че първо се яде плод и след това друго сладко. Позволявам например шоколадово яйце, но той сам не желае да го изяде цяло, а го дели в продължение на няколко дни. Евентуално може да хапне няколко хапки торта на рожден ден, но когато е лека и няма шоколад. В повечето случаи изобщо не желае. 

Защо го ограничавах? 

• Първоначалната ми цел беше да изградя у него хранителни навици и най-вече желание за хапване на плодове (от здравословна гледна точка). Предлагах плод като междинна закуска или след обяд. Не намирах подходящ момент да предложа например вафла, тъй като си давах сметка, че вероятността да иска вафла вместо ябълка е голяма. Не исках да поема този риск.  
• Грижа за зъбите - Едва ли някой обича да ходи на зъболекар, а мисълта да се наложи да заведа детето си на 2 или 3г. на зъболекар, истински ме притесняваше. Не си представях как ще стои мирно, за да му оправят някой кариес, а и не исках да му причинявам този стрес и болка. Също и от чисто естетическа гледна точка почернелите зъби ме притесняват. 
• Захарта възбужда нервната система - последствията от яденето на сладко са освен върху физиката на човек и върху психиката му. Когато става въпрос за малко дете, психическото състояние е много крехко и най-малкият дразнител може да е повод за сътресения. Така например сладкото възбужда нервната система, последиците от което могат да бъдат лош сън (късно заспиване, често събуждане), нервност (по-често викане, сърдене, тръшкане). Това са неща, които не са приятни както за родителите, така и за самите деца и водят след себе си различни тревоги. 
• Пристрастяване - пристрастяването към сладко е абсолютно реално и възможно по обясними от науката причини. Яденето на сладко води до повишаване на серотонина (хормон на щастието). Т.е. ядем сладко и се чувстваме по-щастливи. Съвсем обяснимо е тогава да го търсим. Това се свързва и с горното - влошаване на съня и поведението.
• Ползи от захарта - освен, че е вкусно, истински ползи все още не съм открила. Захарта засища, но не дава никакви витамини, минерали, фибри или други полезни вещества на организма. Т.е. захарта има само енергийна стойност (калорийна), но не и хранителна. 

Според СЗО ( Световна здравна организация ) добавената захар не бива да надвишава 5% от общия калориен прием за деня. За деца до 4-годишна възраст няма препоръка за прием на захар, а за деца от 4 до 6г. е до19гр. на ден, като количеството се увеличава според възрастта.

Със сигурност има още причини, поради които не е препоръчително сладкото да се консумира от малки деца. Все пак, хапването в ограничени количества не би довело до кой знае какви вреди, тогава когато родителят е сигурен, че може да държи положението под контрол. :) За мен този момент настъпи малко преди 4-тата година на синът ми, когато вече знаех, че обича да яде плодове (сам търси), има изграден навик да мие зъбите си, не изпитва особено желание да яде сладко и не успява да изяде по-голямо количество, от това, което аз смятам за приемливо. 

Следващите въпроси, на които ще отговоря в няколко последователни статии са следните:

2. Защо не даваш на детето си да гледа телевизия или друго устройство?

3. Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?

4. Защо детето ти е босо навън?

5. Как успяваш да си спокойна, когато детето ти се държи предизвикателно? (сърди се, тръшка се, вика и т.н.).  

6. Защо слагаш бебето си на одеяло в тревата в парка?

7. Защо не ползваш проходилка, бънджи, колани за прохождане?

Стимулиране и развитие на бебето чрез тактилни усещания

 

Чрез тактилни усещания през цялото си тяло ние получаваме информация за света около нас. Това става през цялото тяло, но най-силно през устата, краката и ръцете. Още в корема на майката бебето изпитва тактилни усещания. Тактилната система е напълно развита при раждането на бебето. Ето защо бебетата имат нужда от нежно докосване и гушкане, за да получат успокоение. Новородените и малки бебета получават голямо количество информация именно по този начин. Това е и обяснение за неприятното за много родители лапане на ръцете и краката. Всъщност тактилните усещания са един от първите начини бебетата да получат информация за себе си и света около тях. 

Чрез тактилните усещания ние:
- получаваме информация за това къде се намират частите на собственото ни тяло, както и самото то в пространството.
- получаваме информация за заобикалящата ни среда
 - учим се да разпознаваме предмети само чрез докосването им (например можем да извадим телефона си от чанта, без да се налага да го виждаме). 
- можем да се движим по различни повърхности, благодарение на това, което знаем за тях от тактилните усещания (например по пясък, лед, камъни, равна или нагорещена повърхност). 
- знаем как да се облечем според усещането ни за топлина, студ, вятър, както и да избегнем да се опарим с горещо ястие. 
- купуваме си нов размер дрехи според усещането ни за натиск (когато дрехата ни е малка) или твърде широка. 
- чрез усещането за болка можем да избегнем опасност или да се погрижим за себе си. 

Всяко ново усещане чрез допир, е нова информация, която достига до нашия мозък. Чрез новата информация се създават нови синаптични връзки между клетките в мозъка, което от своя страна води до развитието на мозъка. Всеки път, когато гушнете бебето си, то получава информация за своето тяло, за заобикалящата го среда и за човешката връзка. Благодарение на тактилните усещания новороденото успява да намери гърдата или шишето, когато зрението му все още не е добре развито. 
Чрез слагане на предмети в устата си бебето изучава текстури, форми, големини, температура. Именно тези действия на бебето, които за родителите не са приемливи, са важна част от развитието на бебето. 
Чрез лазене, пълзене, ходене, бебето получава тонове информация ръцете, краката и други части от своето тяло, които му помагат да се ориентира в заобикалящата го среда. Прави разлика между хлъзгав под и под с килим, по усещането за по-добра стабилност върху втория. 

Можем да подкрепим бебето си като му предлагаме различни тактилни усещания , чрез които то да изучава себе си и света около себе си. 
В настоящия текст ви предлагам да прибавите към ежедневния масаж с ръце и такъв с различни видове предмети. На снимката показвам няколко топки*, както и една домакинска гъба. Те не са специално произведени за целта, но са подходящи. Можете да ги търкаляте по отделните части на тялото на вашето бебе- стъпала, прасец, бедра, длани, ръце, корем, гърди, гръб, дупе, бузи и т.н., като едновременно с допира може и да назовавате всяка част. (“създаване на карта на тялото”). 
*
- розовата и бледо зелената топки се водят играчки за кучета (от магазин Пепко).
- зелената топка е напълно гладка и се продава в комплект с много такива в различни цветове. (напр. в Джъмбо)
- червеното малко топче е помпон (Пепко)
- жълтата топка е гумена и боцкаща (Джъмбо)
- зелената домакинска гъба е гумена и се намира в повечето магазини за домашни потреби. 

Източници:
https://www.aboutkidshealth.ca/article?contentid=3881…
https://babysparks.com/2019/02/22/your-babys-sense-of-touch/

Занимания за новородени и по-големи бебета

“Бебето само яде и спи” - често чувани думи за новороденото. Не че е далеч от истината, но все пак, дори в малките интервали на будуване, има възможност за различни занимания с бебето. 
Наред с грижите за естествените нужди на новороденото бебе от хранене, хигиена и гушкане, тук ще предложа няколко занимания, с които можете да разнообразите ежедневието си, а и да подкрепите развитието на своето мъниче. 

1. Визуални стимулации

Черно-бели изображения - можете да закупите или да принтирате такива. В снимки ще намерите подходящи. 
Покажете изображенията на бебето, когато то е поставено по гръб. Дръжте листа/картата от едната му страна, след което бавно местете до другата. Целта е то да проследи с поглед и да обръща главата в посоката, в която движите картинката. Направете няколко повторения, като променяте разстоянието между бебето и листа - така ще стимулирате възможностите за близко и далечно виждане.
Същите изображения можете да използвате и поставени статично от тази страна, на която бебето не обича да лежи. В много случаи, поради предпочитание на едната или другата страна, главата на бебето се изкривява, което освен, че притеснява родителите от естетична гледна точка, може да доведе и до усложнения в развитието на бебето и необходимост от специализирана рехабилитация и упражнения. Имайки интересно изображение, бебето ще бъде стимулирано да се обръща и задържа вниманието си на тази страна, която иначе не предпочита. 
Можете да свалите контрастни карти от тук:

https://www.teachinglittles.com/black-and-white-cards-for…/

2. Слухови стимулации - музика, пеене

Тук се има предвид умерен шум/ звук, не твърде силен. Можете да пускате не бебето спокойна, релаксираща музика. В интернет има симфонии на Моцарт, които са специално озаглавени за стимулиране мозъка на бебето. Съществуват изследвания, според които бебетата, на които се пускат тези симфонии, имат по-добро ментално развитие.
https://www.youtube.com/watch?v=5TFJOJ9Cgn0

Пеене - независимо дали родителят мисли, че може или не може да пее, гласът му действа успокояващо на бебето, тъй като то е свикнало да го чува, още преди да се роди и му дава сигурност, и спокойствие. Майчината/ бащината песен ще се хареса на бебето, дори да не е изпята съвършено. Бебето ще бъде най-големият фен и най-добрата публика както на професионални изпълнители, така и на такива, които пеят основно в банята 🙂 .

3. Време по корем

Времето по корем е от изключителна важност за доброто физическо развитие на бебето. Можете да поставяте бебето си така, тогава, когато пъпчето е паднало и зараснало. В началото за няколко секунди ( до 30 сек.). Поставено по този начин и опитвайки да повдига главата си, бебето развива и укрепва гръбначните мускули, което ще му позволи в бъдеще да става все по-подвижно и самостоятелно, да се върти от корем по гръб и обратно, да сяда, пълзи, изправя, прохожда и т.н. Често тази позиция не е любима на бебетата и родителите не ги поставят, защото смятат, че “мъчат” бебето си. Това всъщност не е далече от истината 🙂, но! е напълно обяснима реакция. Бебето плаче, защото му е трудно. Никой не обича да му е трудно, но трудностите често са стимул за развитие, както е и в конкретния случай. Във всички останали позиции - докато спи, лежи в количката, в столчето за кола или е гушнато, то не извършва физическо натоварване.
Поставяйте бебето си по корем първоначално за секунди, минута и така увеличавайте постепенно времето с растежа му. Показвайте му картинки, дрънкайте с дрънкалки пред него, така че да го стимулирате да повдига главата си. Разбира се, ако се разстрои твърде много, дайте му почивка. Не е нужно да стои твърде дълго време, а да го поставяте често- например 5 до 8 пъти на ден за секунди или 1-2 мин. С растежа то ще започне да стои все по-спокойно по корем, особено когато започне да държи главата си по-високо и за по-дълго време. Добре е повърхността, на която лежи бебето да бъде твърда. Мекото легло или диван ще затруднят допълнително бебето, тъй като мекотата не му дава добра стабилна основа, което е допълнителен дискомфорт. Може да сложите бебето си директно на пода, върху одеало/ пелена или друга подходяща материя. И бъдете сигурни, че макар и понякога да не ви изглежда така, всъщност вие подкрепяте вашето бебе. 
Алтернатива на позицията по корем или като допълнително стимулиране, можете да поставяте бебето по корем върху ръката си - т.нар. игра на самолет. Можете да го правите пред огледало, така че бебето да се стреми да види собственото си отражение. 

4. Масажи и упражнения

Масажи, потупвания, леко пощипване - има различни видове, които можете да намерите в интернет, също ще ви бъдат показани от педиатъра на вашето бебе. Можете да ги допълните с докосвания с боцкащи топки, грапава/ гладка кърпа или други разнообразни материи. Всяко ново усещане през кожата (сензорна стимулация), води до нова информация, достигаща до мозъка на бебето и създава нови връзки, което е и развитието на мозъка. Избирайте материи или предмети, които да не наранят нежната бебешка кожа и масажирайте частите на тялото. Едновременно с масажа, може и да назовавате всяка част, която докосвате. Така от една страна ще стимулирате слуха на бебето, а от друга ще му помогнете да създаде “карта на своето тяло” - ще свърже усещането, което изпитва, с частта на своето тяло, от която идва то.

5. Разходки

Разходките са изключително важни както за здравето на бебето, така и за неговото развитие. Било доскоро в корема на своята майка, всеки звук, картина, усещане за топло/студено, вятър, са нов стимул и ново знание за вашето бебе. Моят личен съвет е да не покривате количката на бебето, така че то да има възможност да вижда различни гледки. Покриването освен ограничаващо гледката, може да бъде и наистина опасно в летните месеци, когато температурата е висока и покривалото спира циркулацията на въздух в бебешката количка, и повишава допълнително градусите. 

6. Четене

Четенето винаги е полезно. Дори за новороденото бебе. За тази възраст не е необходимо да четете точно определени книжки, тъй като тук целта е бебето да чува гласа ви. Това, както и пеенето, ще му подейства успокояващо и стимулиращо слуха. Това е момент на релаксация, както за него, така и за родителя, който има възможност да сподели любимата си книга със своето бебче.

Методи за насърчаване на доброто поведение на детето и справяне с предизвикателното

Всеки родител в определени моменти изпитва трудности с поведението на своето дете. Особено, когато то е предизвикателно. Това са моментите, когато детето отказва да направи нещо, започва да плаче, повишава тон, “тръшка” се или пък “не ни отразява”. Неслучайно в заглавието на статията и в текста няма да използвам израза "лошо поведение" или "лошо дете", тъй като "лошотията" не е присъща за децата. Това, което се подразбира при подобен тип поведение всъщност е търсене на реакция от страна на родителя/ възрастния, поради някаква необходимост. Тази необходимост може да бъде желанието на детето да покаже, че не успява да се справи с някаква дейност или очаквания, наличие на свръхстимулация и/или умора, неразбиране на поставени изисквания към него, липса на мотивация за извършване на дадена дейност и др. Чрез бурно поведение детето ни неосъзнато показва, че има нужда от някакъв вид подкрепа от наша страна. Обикновено обаче, за родителите в тези моменти е трудно да запазят спокойствие или не знаят как да реагират и какво да направят, за да се справят със ситуацията. Чувството на безсилие често довежда родителя до поведение, подобно на това на детето - бурно. Такава реакция - повишаване на тон или дори наказание, всъщност затвърждава неприемливото поведение на детето. Неговата цел, която е да получи реакция, е била изпълнена. Но чрез тази си реакция родителят не успява да разчете в дълбочина причината, която е довела до предизвикателното поведение, нито пък да подкрепи детето си в трудността, която то е изпитало. 

Всяко дете е различно, но има някои техники, които могат да бъдат в помощ на родителите, когато се намират в подобни трудни ситуации. Чрез запознаването с тези техники, родителят ще се почувства уверен и спокоен, зареден с инструменти за справяне с предизвикателното поведение. 

В няколко статии ще ви споделя техники, които освен, че съм прочела някъде (в края ще посочвам източници), използвам и със своето дете успешно. 

Първият метод за насърчаване на доброто поведение се нарича “Първо-после”. (източник: “Отговори, но не реагирай. Позитивен метод за насърчаване на доброто поведение при деца и младежи със Синдром на Даун, автор д-р Дейвид С. Стайн”). 

Посочената книга е вдъхновението ми да започна да пиша тези статии. Макар че, книгата се отнася за деца със синдром на Даун, описаните техники са подходящи за всички деца, така че препоръчвам книгата на всеки заинтересован. 

Метод “Първо-после”

Този метод е с цел избягване на предизвикателното поведение. Той е нещо като превенция тогава, когато знаем, че детето няма да посрещне с желание, това, което е ще му предложим да прави. ”Първо-после” е често прилаган метод от родителите, дори без да го осъзнаваме. Едва ли има родител, който да не се е “пазарил” с детето по подобен начин - “изяж си супата и ще ти дам сладолед”. Методът “първо-после” е точно това - начин да мотивираме детето да направи нещо, което не иска да изпълни и след това ще направи/ получи/ играе с нещо, което иска. Примери за това са:

• Първо хранене, после игра.

• Първо супа, после десерт.

• Първо четене, после танци.

• Първо миене на ръцете, после бисквита.

Примерите и ситуациите могат да бъдат безкрайни. Същността на успеха на този метод, който е изключително лесен за употреба, е в това, че той дава структура и предвидимост на действията. Децата имат нужда да знаят какво ще се случи и в какъв ред. Информацията им дава увереност, че владеят ситуацията, намалява тревожността от неизвестното, а тези фактори водят до по-добро поведение, спокойно дете и възможност кооперативност. Методът подпомага и мотивацията. Родителят изисква от детето то да направи нещо, но предлага награда или дейност, която е желана от детето като последствие. Така детето е в очакване да му се случи нещо хубаво и настроението му е позитивно, въпреки първоначалната не толкова желана дейност. Чувайки “първо-после”, то се съсредоточава върху “после” - дейността, тъй като тя носи силна положителна емоция и е от значение за него. Самите думи “първо-после” са важни. Изразът е  категоричен, структуриращ, указанието е кратко, точно и ясно за детето. Не са необходими повече обяснения, тогава, когато дейностите са познати за детето. 

При децата със синдром на Даун, и не само, методът може да бъде подкрепен с нагледни материали. Така детето ще получи повече информация за това, което се очаква от него и това, което предстои, не само чрез слуховия си анализатор, но и чрез зрителния. Това могат да бъдат стикери, лепенки с подходящи картинки, които да се залепят на картон или дъска, разделен на две - дейността “първо” и дейността “после”. Това е т.нар. “визуален график” - график на задачите/ дейностите, които се очаква да извършим. Картинките трябва да бъдат максимално близки и реалистично изглеждащи като дейностите, които детето се очаква да извърши. Без излишни окраски и цветове, които биха могли да го объркат. 

Очаквайте още техники, с които да подкрепите себе си и своето дете!

В коментар може да споделите вашите техники за справяне с предизвикателно поведение или дали методът “Първо-после” е успешен за вас!