Да играем вкъщи с магнити 🆕

Тази игра е от топ попаденията ми, тъй като Ники игра около 30мин. 😎 с магнитите, а вече няколко дни по-късно продължава.

⚠ Играта трябва да е под наблюдения от възрастен, защото може да бъде опасна

❓ Какво ви трябва?

1. Магнити

2. Място, на което да залепват – хладилник, тава, тенджера

Аз използвах тенджера и купа, и 4 еднакви магнита 😊, като за първа среща с тях. По-нататък ще използвам по-разнообразни.
Показах няколко пъти как залепват на тенджерата и един за друг, след което Ники започна сам да експериментира – слагаше магнитите отстрани по тенджерата, отвътре, на дъното, обръщаше тенджерата обратно и слагаше магнити отново от всяка страна. Показах му как магнитите залепват за лъжица, но не се впечатли, може би следващия път ще играе и с лъжицата.
За децата магнитите са интригуващи, сякаш някаква магия се случва, когато играят с тях. Лесно е да се играе, но и много интересно.

❓ Какво развивамe при играта с магнити?

- Фина моторика;
- Докато ги отлепват и залепват децата тренират малките мускулчетата по пръстите и ръцете си, което по-късно ще им помогне при рисуване, писане
- Говорни умения – родителите могат да назовават цветове и форми и други характеристики на магнитите, докато детето играе
- Учат връзката между причина и следствие – напр.„доближавам магнита до тенджерата и той залепва“ – важно за развитието на мозъчните връзки
- Математически умения – за по-големите деца – детето може да учи понятия като „повече“ „по-малко“, „добавям“, „изваждам“, „по-голямо“, „по-малко“
- Творческо мислене, креативност – има магнити, с които могат да се направят различни животни или цветя, цели картини.

Не се колебайте да използвате собствената си креативност и да предложите още идеи за игри с магнити на вашето дете. Също така, можете да го оставете да измисли и само какво да прави с тях, със сигурност ще има неочаквани за вас идеи. 😊

Приятна игра!

Да играем вкъщи - Сензорни торбички 🆕

 

Вкъщи сме направили 2 вида сензорни торбички.

 1. Торбички от стари чорапи - пълни с  макарони, брашно, гнездо фиде, найлонова торбичка (шумоляща торбичка)

2. Торбичка (папка джоб), залепена с тиксо на пода пълна с боб, червена леща, ориз, макарони, захарни топчета

 ➡ Идеята на продуктите за пълнеж и в двата случая е да бъдат разнообразни като големина, усещане за допир, цвят, за да бъде торбичката по-интересна, а и да стимулира повече сетива. Целта е детето да усеща различни на допир неща, да се опитва да ги мести (подовата торбичка), може да комбинирате по цвят или просто да назовавате цвета на продуктите/ чорапените торбички. Чорапените торбички може да се хвърлят, което стимулира координацията на ръцете.

 

Какво развиваме със сензорната торбичка?

 ☑ 1. Фина моторика

☑ 2. Тактилна сензорика

☑ 3. Слухова сетивност - шумолящата торбичка

☑ 4. Стимулира цветовия гнозис - ако изберете пълнеж/чорапи в различни цветове

☑ 5. Координация око-ръка

☑ 6. Внимание и съсредоточеност

 

Приятна игра!

Да играем вкъщи с цветни топки! 🆕🔵🔴⚪⚫😶

С новата игра Ники се учи да различава цветове. Той от доста време комбинира предмети по цвят – напр. взима 2 жълти топки или 2 сини части от лего, но този път играта е свързана не само с различаване на цветовете, но и с изпълнение на конкретна задача:

❗️ Цел: Да повтори подредбата на топките от първия ред, като ги комбинира по цвят.

➡ Какви материали ни трябват?

Използвах любимите и познати на повечето родители и деца цветни топки, както и формичка за кексчета. Ако нямате формичка, може да ги нареждате директно на пода.
Аз направих играта със сини, жълти и червени топки, което за неговата възраст е напълно достатъчно като брой цветове. На следващ етап ще включа и зелен цвят.

Може да направите играта и по друг начин, като сложите на дъното на всяка форма листче с цветовете на топките и тогава детето ще трябва в цветните дупки да сложи съответния цвят топка.

За какво е полезна тази игра?

✅ Развитие на цветови гнозис – различаване на цветовете. Първите цветове, които детето научава обикновено са червен, жълт, зелен и син.
✅ Логическо мислене
✅ Зрително-моторна координация
✅ Изграждане на умение за работа върху конкретна задача
✅ Концентрация

Приятна игра! 🎈

За вътрешната хармония и какво става, когато възприемем чуждите мисли за свои?

В своята същност човек винаги иска да върви напред – да се развива, да осъществява мечтите си, да се самоусъвършенства, да създава нови по-добри условия за самия себе си. Този напредък води до вътрешно удовлетворение и хармония. Стремежът към напредък е обвързан със способността за промяна. Да умеем да постигаме нови цели, значи да бъдем гъвкави, да бъдем актуални във времето, в което живеем. Тези качества могат да бъдат както полезни, така и твърде объркващи. В стремежа си да научаваме нови неща, да възприемаме и следваме нови модели с цел развитие, е възможно някъде по пътя на самоусъвършенстването да изгубим личната си цел и първоначално желание за себереализация. Потокът на информация около нас е огромен и понякога е трудно да отсеем истински значимата, най-полезна и близка до нашите възприятия такава. Започваме да се лутаме, да търсим чужд опит, мнение, като това може да е от родител, работодател и др. - авторитет, в който вярваме, че е по-опитен или знаещ от нас. За някои хора е лесно да се съгласят или отхвърлят с лекота чуждото мнение, базирайки се на личните си убеждения, но при други е възможно да се появи колебание, нерешителност, неувереност в собствената правота и да позволят да станат зависими от нечия гледна точка.

Да си представим човек, който се чувства „вечно недоволен“ без на пръв поглед да има причина за това. Възможно е всичко в живота му да изглежда добре като напр. семейство и кариера. Но ако кариерата не е тази, за която истински е мечтал, а е развил, заради обществените нагласи към избраната професия и/или единствено по икономически причини, удовлетворението няма как да е пълно. Ако избраната половинка в живота не е избрана „със сърцето“, а единствено с ума (икономически причини, родителски натиск и др.), семейното щастие също няма как да е пълно. Такъв човек е в непрестанна борба и съпротива със самия себе си. Трудно взима решение, несигурен е в собствените си способности, чувства се постоянно зависим от нещо (ситуация) или някой, изпитва затруднения в самостоятелното поставяне и реализация на цели, способността за саморазвитие не е в пълен потенциал. Твърде възможно е да се стигне и до депресивно състояние.

Такива хора възприемат чужди убеждения, мисли, ценности и вярвания, за свои, докато собствените им нужди остават скрити и неразпознати за околоните, а понякога и за самите тях.  Водят преговори със съвестта си – когато знаят „какво трябва“, но не го усещат свое и се опитват сякаш да преговарят със себе си, за да се самоубедят в чуждото вярване за това кое е правилно. Потискат се естествените желания и се усвояват културно желателни модели. По парадоксален начин чуждото става автентично, „модерното“ мислене завладява и замъглява ума, и неусетно диктува живота, докато същността и истинските желания са дълбоко скрити, а личността изгубена. По този начин се затваря пътят към себепознанието и се отваря този на психологическите затруднения, които могат да бъдат различни – тревожност, неувереност, трудна адаптация, липса на чувство за цялост на личността.

Всичко това се отнася както за отделната личност, така и за обществото. Днес обществото възприема чуждите модели за по-добри и като че ли забравя традициите си. Дори още повече, думата “традиция“ започва да носи негативен смисъл на нещо старо, на което времето е минало, негодно е. Думата „традиция“ идва от латинската дума „trado“ – предавам, завещавам. Традицията не е антика, която може да бъде видяна в музей. Тя е активен процес на предаване на ценности, вярвания, мироглед, култура, които чрез жива връзка между поколенията ни дават практически модели за прилагането им и водят към надграждане и развитие. По някакъв странен начин вярваме, че добрите практики идват отвън. Но нашата култура и общество няма как да се променят до толкова, че да възприемат изцяло чуждия модел. Така, вместо да стоим на стабилна основа, изградена във времето и да надграждаме, ние се връщаме в изначална позиция, опитвайки се да пресъздадем чужди идеи, които дори може да не разбираме напълно и съответно да не вярваме в тях.

Същото е валидно и за отделната личност – опитвайки се да възприеме чужди убеждения за свои, няма как потенциалът на развитие да е пълен, тъй като е невъзможно да реализираме идеи, които не възприемаме и не разбираме напълно, които не ни вдъхновяват истински, за които знаем, че просто „така трябва“.

Семейната терапия е системен подход. Системен, защото се търсят връзките между събитията и отношенията, довели до възникналия в настоящето проблем. Често пъти клиентът/ите в процеса на терапия достигат до събития в миналото си, за които не са имали намерение да говорят, защото не виждат връзката им с настоящата ситуация. Терапевтът влага нови смисли на подоби събития и дава различен поглед върху тях, като прави връзка с влиянието им в настоящето. Именно чрез този подход хора, възприели чужди мисли за свои, успяват да видят това и започват да си припомнят собствените желания, вярвания, идеи. Те отново се свързват със себе си и това води до спокойствие и удовлетворение. Такива хора могат да променят живота си напълно  - да сменят професионалния си път например, дори и да са преуспяващи в професията си. Възможно е да разтрогнат брака си или обратно – да намерят половинката си, освободени от чужди предразсъдъци и вярвания за това, какъв човек трябва да имат за партньор.

Да загубиш вътрешната си хармонията може да случи на всеки в забързаното и изпълнено с различни стимули ежедневие. Би било неестествено обаче, да възприемем това неспокойствие за новия ни начин на живот. Да се чувстваме в мир със себе си е едно от най-важните и може би първо усещане, което ще да ни помага във всяка посока, в която решим да поемем. Всеки напредък, всяка промяна, всяка стъпка ще бъде по-ползотворна и лесна за прекрачване, когато имаме вътрешното спокойствие да я направим. Със своите мисли, идеи, ценности, увереност и убеждения, притежаваме пълен потенциал и мотивация за постигане на лични цели.