вторник, 31 август 2010 г.

Откриване на Малка къща за младежите от дома в с. Могилино

Какво? Откриване на Малка къща за младежите от дома в с. Могилино

Кога? 31.08.2010 г. /вторник/, 11.00 ч.

Къде? гр. София, кв. Редута, ул. «Погледец» 21

Кой? г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община; г-жа Диана Вакарелска, Програмен директор, УНИЦЕФ за България; представител на bTV; Магърдич Халваджиян, Глобал филмс, режисьор на „Великолепната шесторка"; участници от „Великолепната шесторка" 1, Представител на АСП г-н Калин Каменов, зам. председател на ДАЗД.

Защо? Британският документален филм "Изоставените деца на България", излъчен по Би Би Си, обрисува недопустимото положение в един дом за деца и млади хора с умствена изостаналост (ДДМУИ) в с. Могилино. В отговор, Правителството на Република България, подкрепено от УНИЦЕФ, разработи план за действие, чиято крайна цел е закриването на дома в с. Могилино и настаняването на децата и младите хора в алтернативни форми на услуги. Планът за действие целеше осигуряване на достоен живот на децата с увреждания в дома и изготвяне на ефективен модел за тяхната успешна и реална деинституционализация.

За реализирането на тези дейностите УНИЦЕФ получи безценната подкрепа на bTV и чрез "Великолепната шесторка" се осигури необходимото финансиране на новите услуги, като в същото време се да даде гласност на проблема на лошата грижа за децата в институции. Общо шест "малки къщи" се изграждат за децата и младежите от дома в с. Могилино, за да им се предостави грижа в среда, близка до семенйната. До момента са открити 2 къщи в Русе, 1 в с. Гложене, в гр. Варна, и в Две Могили. Домът в с. Могилино бе официално закрит през октомври 2009 г.

"За малката къща" - център за настаняване от семеен тип
Център за настаняване от семеен тип е алтернативна социална услуга в общността, в която малка група деца живеят в среда близка до домашната - те ходят на училище, имат съседи, играят и се срещат с приятели в квартала. Детето и неговите потребности са в центъра на живота в Малка къща. Всяко дете, което живее там е уникално и неповторимо и ще му се предоставят най-благоприятните възможности за развитие. До момента да открити 2 къщи в Русе. През юни предстои откриването на къщите във Варна и в Две Могили, а до края на годината и в София.

За УНИЦЕФ:
УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 150 страни по света. УНИЦЕФ помага за оцеляването и благоденствието на децата от ранното детство до юношеството. УНИЦЕФ оказва помощ в областта на детското здравеопазване и пълноценното хранене, за осигуряване на основно образование за всички момичета и момчета, както и за закрила на децата от насилие, експлоатация и СПИН. УНИЦЕФ се финансира изцяло от доброволни дарения на отделни лица, фирми, фондации и правителства.

За повече информация:
Цветелина Бонова, Комуникации и връзки с обществеността, УНИЦЕФ България, тел.: 02-96-96-207, 0882-42-44-43, Email: tbonova@unicef.org

Информацията е взета от сайта на УНИЦЕФ

понеделник, 23 август 2010 г.

За " Баскетболен клуб за хора с инвалидни колички "



Съвместно с Българската федерация по баскетбол и Националната спортна академия през пролетта на 2007 г. Ротаракт и Ротари клуб „София-Балкан” основават първия в България баскетболен клуб за хора с инвалидни колички „София-Балкан”.
Основната цел на клуба е интеграция на хора в неравностойно положение като пълноправни членове на нашето общество.
За осигуряването на необходимите за практикуването на този спорт технически средства се учредява сдружение с нестопанска цел „Баскетболен клуб за хора с инвалидни колички „София-Балкан”, чиято цел е набавянето на специализирани инвалидни колички, треньори, подходяща зала, медицински специалисти, както и всички други условия за развитие на баскетболния клуб.
От началото на 2010 г.
отборът тренира в новата мултифункционална спортна зала на НСА, която е една от малкото зали, осигуряващи нормален достъп за хората с увреждания. Треньор на отбора е Кръстьо Църов, като често в провеждането на самите тренировки му асистират студенти от НСА и членове на Ротаракт клуб „София-Балкан”.
Основната цел на клуба е осигуряването на необходимите средства за популяризиране на спорта сред хората в неравностойно положение, създаване на национално първенство и участие в международни турнири и олимпиади. Клубът се надява да привлече съмишленици и спомоществователи, които чрез своята подкрепа в различни области да допринесат за развитието на този проект.
В провелия се в началото на месец май във Варшава конкурс „Тwin Clubs’ Award” съвместният проект за създаването на баскетболни клубове за хора в инвалидни колички в София и Белград беше удостоен с първа награда.

Съвместно с Българската федерация по баскетбол и Националната спортна академия през пролетта на 2007 г. Ротаракт и Ротари клуб „София-Балкан” основават първия в България баскетболен клуб за хора с инвалидни колички „София-Балкан”.Основната цел на клуба е интеграция на хора в неравностойно положение като пълноправни членове на нашето общество. За осигуряването на необходимите за практикуването на този спорт технически средства се учредява сдружение с нестопанска цел „Баскетболен клуб за хора с инвалидни колички „София-Балкан”, чиято цел е набавянето на специализирани инвалидни колички, треньори, подходяща зала, медицински специалисти, както и всички други условия за развитие на баскетболния клуб. От началото на 2010 г. отборът тренира в новата мултифункционална спортна зала на НСА, която е една от малкото зали, осигуряващи нормален достъп за хората с увреждания. Треньор на отбора е Кръстьо Църов, като често в провеждането на самите тренировки му асистират студенти от НСА и членове на Ротаракт клуб „София-Балкан”.Основната цел на клуба е осигуряването на необходимите средства за популяризиране на спорта сред хората в неравностойно положение, създаване на национално първенство и участие в международни турнири и олимпиади. Клубът се надява да привлече съмишленици и спомоществователи, които чрез своята подкрепа в различни области да допринесат за развитието на този проект. В провелия се в началото на месец май във Варшава конкурс „Тwin Clubs’ Award” съвместният проект за създаването на баскетболни клубове за хора в инвалидни колички в София и Белград беше удостоен с първа награда.

Текстът е взет от тук

Още статии, свързани с клуба:

bela.bg
dir.bg
bgnes novini
novsport.com
sportal.bg

вторник, 17 август 2010 г.

"Изоставените деца тук и децата с проблеми там"

Предаването “ Отечествен фронт ” прави опит за сравнение между отношението на нашата страна към децата с увреждания и това на Франция. Разликата в системата на отглеждане и обучение на тези деца идва от отношението на хората към тях. За тези неща разказва българка специален педагог, която обаче работи във Франция.

Оказва се, че във Франция няма домове за сираци, няма домове за деца с увреждания. Изоставените деца се настаняват от социалните служби в приемни семейства, а децата с увреждания ... просто не се изоставят от родителите. Те живеят в семействата, през деня посещават т.нар. дневни центрове или още ги наричат екстернати.
От къде идва разликата в отношението на обществото към хората с увреждания у нас и във Франция? А разликата е голяма. Защо в България родителите се срамуват от детето си с увреждане, а във Франция не?
У нас хората дори се страхуват от човек с увреждане, а във Франция го гледат с уважение и като част от обществото.

...

Във Франция : “ Това са хора, които имат всички потребности, каквито имаме и ние ... Тези деца ние ги водим на театър, ние ги водим на концерти и те гледат, и те са щастливи. ”
В България: “ Тези деца лежат и ги връзват, за да не буйстват, тъпчат ги с лекарства и те дори получават рани от залежаване … Causa perduta …”
Във Франция: “ В моята практика ( 5 години ) не съм виждала семейство да изостави детето си с увреждане ”
В България: “ Заради заешка устна някои хора си изоставят децата ”
В България: “ Ако децата ми отидат в дом, те ще умрат на втория ден. Там няма кой да им направи попара. Те не могат да ядат сами. ”
Във Франция: “ Аз говоря с тези деца. Те разбират. Те реагират, аз го виждам ”.

Във Франция хората имат уважение към детето с увреждане. Те не говорят за него в трето лице, както у нас се случва да чуем дори и за здрави деца.

...

- Чакай сега, ти за кой век ми говориш? За този сега или за предишния???
( Спец. педагог във Франция )
- Говоря ти за история от преди 5 години. ( Мартин Карбовски )
- Ужасно, ужасно... ( Спец. педагог във Франция )



Гледайте предаването тук

Цялото предаване за близнаците с тежка умствена изостаналост, гледайте в следващите линкове:
1 част
2 част
3 част
4 част

вторник, 3 август 2010 г.

Черен театър?!




Снимките са от представлението " Музиката в моите ръце ", което можете да гледате на сцената на Учебния куклен театър на НАТФИЗ.

Принципът на Черния театър се основава на оптическа измама: човешкото око не разпознава облечена в черно фигура на черен фон. Този трик дава възможност на актьорите да създават илюзия, че предметите, които те движат по сцената, свободно витаят в пространството, сякаш имат странни способности.
В какво е същината не Черния театър? В метафорите, които създават в залата и представата, че предметът може сам да действа и да говори и преди всичко, че човек може и да общува с този предмет. Отношенията между предметите и хората не винаги са приятелски, характерът им е различен. Оживялата вещ става партньор на актьорите. И то равноправен. Разговаря със зрителя с метафората на движението и с цветноизразителната композиция. Предметът-актьор като че ли олицетворява човешките качества. Получава се магическа връзка между него и образите на живите актьори, които също играят на сцената, изключително напрежение, стимулиращо въображението на хората в залата, които затаили дъх, наблюдават как държи реч газова маска, как атакува нож, как умира ветрило, как ухажва слънчобран...
Как възниква идеята за Черния театър? Баща и майка на театъра се счита Иржи Сърнец. През далечната 1957 година, трябвало да подготви сценографията за една постановка. Той облякъл някои от участниците в черни панталони, други в черни тениски. В средата на сцената поставил черен параван. Двама от актьорите протегнали ръце с чаши, за да се чукнат. На фона на черния параван черните ръце изчезнали. Чашите се чукнали сами. Същото се получило и в други случаи - така силното поетично внушение се усещало много по-силно.
Ще заговори ли някога Черния театър? За да прилича обикновеното въже, ту на змия, ту на любопитна животинка, ту на пийнал човек, то трябва да се движи. За дългото въже са необходими трима души, защото въжето трябва да гледа, да пълзи, да се чуди, да се ядосва. За да се открият десет движения, които разбираемо и въздействащо да изразяват какво мисли, чувства и върши предметът; трябва да се изпробват и отхвърлят десетки други възможности. Актьорската работа в Черния театър е сложна. Изразява се от движещи се предмети и пантомима на живи актьори, тя е на границата на жонглирането. При тези изпълнения точността е в основата на всичко, тъй като напълно различно се държат в разходка чадърът или прахосмукачката. По един начин изразява страха си шапката, а по съвсем друг - пистолетът. На сцената наистина се разказват истории, но на преден план в драматургичният замисъл не е тяхното съдържание, а емоционалното въздействие, което трябва да предизвикат. Тук предметите са символи, а в диалога им с човека идва на помощ музиката. Засега на сцената на Черния театър не се говори.

Вижте видео от Черен театър