Защо е необходимо родителите да разбират развитието на детския мозък?

Много често родителите са разочаровани от поведението на детето си. Избухванията и прекалената емоционалност могат да бъдат много напрягащи. Всъщност изразяването на всички видове поведение са необходими за доброто развитие на децата. Ако познаваме по-добре начина, по който мозъкът се развива, ще бъдем много по-спокойни и разбиращи поведенията на своето дете. 

 Когато хората се раждат мозъкът им е недоразвит. Голяма част от развитието се случва след раждането до към 5-тата година на детето (в някои източници е посочена 7-ма година). Разбира се, след тази възраст развитието не спира. Мозъкът има качеството да бъде невропластичен, което означава, че дори някоя функция да не е развита до възрастта, която е посочена за норма, то това не означава, че никога няма да бъде развита. Човешкият мозък се развива отдолу нагоре, като се започва от най-примитивната част, която ни поддържа живи, до кортикалната част, която ни помага да мислим логично и да решаваме проблеми. Това развитие отнема години, което означава, че не можем да очакваме децата да мислят логично, ако тази част на мозъка буквално все още не функционира. За сравнение - все едно да очаквате от дете, което все още не се е научило да ходи, да кара колело. То просто още не е достигнало до този етап на развитие. 

Подобни графики може да изглеждат малко объркващи, но са добър начин за подпомагане на разбирането на развитието на мозъка чрез визуализация.

Мозъчен ствол: 0-6 месеца: Първата част на мозъка се развива от раждането до около 6-месечна възраст. Това е частта от мозъка, която контролира сърдечната честота, дишането и реакцията на борба, бягство и замръзване. Тази част от мозъка изобщо не изисква "мислене", тя е просто реактивна. Знаейки това, е лесно да разберем защо, ако децата са изложени на травма, дори в много ранна възраст, тяхната реакция на борба, бягство и замръзване може да бъде прекалено явна.

Среден мозък: 6 месеца - 2 години: Средният мозък е отговорен за движението и координацията. Това е етапът, когато децата се учат да се преобръщат, пълзят, лазят и ходят. Това е моментът, когато вашето бебе открива какво може да прави тялото му.

Лимбична система: 2-7 години: Това е частта от мозъка, с която изглежда имаме най-много затруднения. Ето защо имаме термини като „ужасни две“ и „трийнейджъри“. Това е моментът на развитието на емоционалния мозък. В този период децата започват да изпитват силни емоции, но нямат езика и мислещата част от мозъка, за да изразят тази емоция и да се справят с нея. Дори когато имат по-добре развита реч, децата ще бъдат предимно в тази лимбична част на мозъка.

Кортикален мозък: 7- възрастен: Мислещата част от мозъка не е фокус от развитието до 7-годишна възраст, въпреки че има известно развитие от около 4-годишна възраст. Ако спрем и помислим върху това за минута, можем да видим, че нашите очаквания за разбиранията и поведението на нашето на пръв поглед голямо 5 и 6-годишно дете може да са несправедливи. Префронталната кора е частта от нашия мозък, която ни помага да регулираме емоциите, да контролираме социалното поведение, да разрешаваме проблеми и да разсъждаваме. Полезно е да се знае, че тази част от мозъка продължава да се развива до 20-те ни години, така че няма начин едно дете да разсъждава по същия начин както един възрастен.

Какво означава всичко това?

Това, което означава цялата тази информация, е, че трябва да разпознаем къде се намира нашето дете в своето развитие и  да се опитваме да разсъждаваме логично с него по дадени теми, когато то е в период на развитие на лимбичната система (емоционалния си мозък) няма да помогне нито на детето, нито на родителите. Трябва да бъдем търпеливи. Няма значение колко умно смятате, че е вашето 3-годишно дете, то не се способни да мисли рационално защо синята чаша е същата като розовата чаша. То не може да се замисли, че чашите са еднакви, имат еднакво предназначение и могат да пият и от двете. Всичко, което то знае, е, че е поискало розовата чаша, а вие сте му дали синята и се чувства сякаш светът му просто се е разпаднал. Намирането в този етап на развитие на емоционалния мозък също означава, че детето е по-реактивно към нови събития и поради това е спокойно да използва една и съща чаша, която познава. Когато промените нещо познато за него, то чувства, че нещо не е наред и не знае какво да очаква. 

Преди да се развие мислещият мозък, детето не може да каже „Чувствам се малко притеснен за...“ или „Наистина съм разочарован от…”. Тяхното поведение е техният начин да покажат, че нещо не е наред. Нашата работа е да им помогнем да се успокоят, за да можем да бъдем техния мислещ мозък и да можем да им дадем езика на чувствата им. Те буквално не могат да направят това сами, имат нужда да използваме нашия мислещ мозък, за да ги насочваме. След като успеем да успокоим детето чрез прегръдки например, можем да достигнем на момента на назоваване на чувствата: „ти беше наистина разочарован, че не получи розовата чаша". Когато се почувстват разбрани, можете да започнете с някакво логическо мислене, „розовата чаша беше мръсна, затова аз ти дадох синята чаша". Това може да ви звучи нереалистично - “кой има време за това?”... Но да се караме с нашите деца и да се опитваме да разсъждаваме, когато те не могат да разсъждават, може да отнеме много време и обикновено не работи. Така че, би било по-разумно и полезно за нас възрастните, да се уверим, че държим контрола и не навлизаме в нашия лимбичен мозък.

Нека не забравяме, че не само малките деца са в лимбичния си мозък. Винаги, когато сме стресирани или разтревожени, нашият мислещ мозък е изключен и ние реагираме инстинктивно и емоционално. Всички сме имали моменти, в които сме го изключили. В този момент, ако някой се приближи до вас и ви каже „това не е логично, спри да плачеш и се захващай с това“,това няма да ви помогне. Децата са същите, единствената разлика е, че тяхната толерантност към стрес и безпокойство е по-ниска от нашата. Не можете да срещнете емоционалния мозък с логиката, това просто не работи. Трябва да ги срещнеш в емоциите им. Нека видят, че разбирате чувствата им и им помогнете да се успокоят. Само когато са спокойни ще могат да обсъдят проблема по логичен начин.

Като родители не е нужно да имаме дълбоки познания по невропсихологията, но притежаването на основни познания за развитието на мозъка може да освободи децата ни от нашите очаквания. Също така ни помага да виждаме поведението на нашите деца като нормално и ни позволява да разберем, че те се нуждаят от нашата помощ, за да развият тези умения, а не да ги наказваме за това, че реагират нормално  за етапа на развитие, в който се намират. Не можем да очакваме децата да мислят с мозъка на възрастен, те просто нямат тези умения. Емоциите им са твърде интензивни, за да ги управляват и те физически не могат да ги регулират сами. Те се нуждаят от нас, за да им помогнем да се успокоят и да ги напътстваме, за да могат ефективно да развият тези умения.

Източник:
https://www.thetherapistparent.com/post/why-parents-need-to-understand-brain-development?fbclid=IwAR1mCF_MM8dVZGQJy_S_Rmrh0grvzE45m_bpqPNsj3z-uSoTLiGTImL9PZU

Превод: Полина Даскалова-Петкова

Управление на Kоледните кризи ⭐

 Краят на годината наближава и това носи със себе си дни, наситени с промени и голямо #безпокойство за много #деца. Организират се #тържества в детските градини и училища, коледната #украса е навсякъде, ваканции и почивни дни, #Коледа и след това трябва да започнем новата учебна година отново. Дори за част от възрастните е изтощително, когато започнем да мислим за предстоящата динамика на дните, но за дете със силна #тревожност, #аутизъм или #сензорни затруднения, може да бъде напълно непосилно. Коледната украса е навсякъде - по домовете, както и из града-улици, молове, градини и училища. За съжаление това може да има неблагоприятен ефект върху децата, които се борят с промяна и сензорно претоварване. #Стресът от всичко това може да се натрупа за детето. Децата може да не реагират веднага, а може проявите да се случат няколко дни по-късно под формата на трудно поведение. Това поведение е лесно да се етикетира като "палаво" или "предизвикателно", но това време на годината може да бъде толкова затрудняващо ежедневието, че е добре да обмислим ефективно въздействието върху децата. Мигащи светлини, блестящи предмети, издаващи звук дрънкулки, промени в рутината, те могат да уморят сетивата с течение на времето, без никой дори да осъзнае какво е точно се случва.

Преминаването през тези периоди не е лесно, но има неща, които могат да се направят, за да бъдат поносими или дори приятни; имайте рутина, предупреждавайте колкото е възможно повече, когато има промяна, бъдете наистина подготвени с успокояващи дейности, оставете още повече време за почивка и имайте план. И когато кризата се случи, опитайте се да останете спокойни, за да можете да помогнете на детето си да регулира и да преодолее емоциите.

💚Рутина

Може да е невъзможно да имате строг график по време на коледните празници, но можете да развиете разхлабена „рутина“ за това време от годината. Можете да правите някои събития в предсказуеми часове, като например-поставянето на елха, посещението на роднини, дейности на Бъдни вечер и Коледа, и дори ястия. Доколкото е възможно, спазвайте обичайните си #навици като режим на сън, време за хранене и други редовни дейности. Това дава стабилна настройка, на която да разчитате, когато нещата станат нестабилни. Ако плановете се променят, не забравяйте да уведомите детето си. Незнанието какво се случва всеки ден може да причини излишно ненужно #безпокойство.

Уверете се, че планирате и периоди на #почивка, през които детето ви може да си почине и да „презареди“. Вие познавате детето си най-добре, от какво има нужда, когато е претоварено? Имат ли нужда от време на батут след училище? Имат ли нужда от тихо време всеки ден преди лягане. Дори в този натоварен сезон трябва да признаем, че успокояващите дейности са също толкова важни и ако искаме детето ни да бъде регулирано, трябва да отделим време за това.

💚Очакванията на други хора

Децата не са единствените, които трябва да бъдат подготвени какво да очакват на Коледа. Може да се наложи на другите да се каже предварително, че детето ви може да не иска да ги прегръща, още по-малко да ги целува, за да получи подаръците или лакомствата им. Можете да помолите детето си да каже “моля” и “благодаря”, но това да е всичко, и никой не трябва да очаква повече от това. Детето не трябва да бъде принуждавано да показва обич към някого, за да получи #подарък. Това изпраща погрешно послание към децата и увеличава тяхното безпокойство. Може да е трудно за роднините да разберат това, но ако изясните, че правилата на вашето семейство са никога да не принуждавате детето да прегръща или целува някого, тогава това няма да бъде изненада за никого и никой няма да остане обиден.

💚Съставете план

Ако празнувате Коледа в дома си, обсъдете „#безопасните зони“ с децата си. Място, на което се чувстват сигурни, тихо е и удобно... поставете #играчки или нещо друго, което харесват, за да могат да се оттеглят, когато имат нужда. Уверете се, че вашите гости са наясно, че ако детето ви отиде на това място, това означава, че има нужда от почивка и трябва да бъде оставено на спокойствие.

Ако отивате в къщата на някой друг, за да празнувате, отново е възможно да имате безопасна зона. Уговорете го предварително с вашия домакин, за да видите дали има подходящо място. Когато пристигнете, не забравяйте да покажете на детето си къде е мястото. Не го превръщайте в зона за „тайм-аут“, това НЕ е наказание, то е просто място за бягство. Пригответе някои успокояващи дейности- вземете със себе си любимата му музика и слушалки, неща за рисуване, играчки или нещо друго, от което може да се нуждае, за да се успокои. Направете план с детето си по какъв начин то ще ви каже, когато има нужда от почивка- това може да е някаква дума, знак с ръка или нещо друго, което работи за вас.

💚Потърсете предупредителни знаци

Когато едно дете се почувства #претоварено, неговият „мислещ мозък“ се изключва и то преминава направо в реакция на „борба“ или „#бягство“. То не може да мисли трезво или да контролира собственото си #поведение. Вие сте експертът в разчитането на знаците, тогава, когато вашето дете не се справя. Това може да e засилена двигателна активност, шумно поведение или пък отдръпване? Използвайте планирана ранна намеса, която вероятно ще помогне на детето ви да възвърне спокойствието си.

Например: Извинете се на празнуващите и прекарайте малко време с детето си -отидете на #разходка или на тихо място с него. Изчакайте детето да се успокои и тогава се върнете на празника. 

💚Запазете спокойствие

Понякога на семейно или приятелско събиране може да се почувствате осъдени или засрамени от поведението на детето си. Когато допуснете тези мисли, е много по-вероятно да загубите контрол и да станете реактивни. В предизвикателните моменти обаче, детето ви най-много се нуждае от вас и това да останете спокойни, за да можете да му помогнете то да се успокои. Това понякога е наистина трудно, но затова е толкова важно да се грижим и за себе си. Уверете се, че намирате време за себе си и не забравяйте, че няма значение какво мислят другите за вашето семейство, вие ги познавате най-добре и знаете от какво имат нужда. Поведението на вашето дете не е отражение на вас, то е просто това, на което то е способно в момента. 

💚Когато #кризата все пак се случи

Нека си признаем, можете да направите почти всичко, за да избегнете криза, но в един момент тя просто да се случи. Посрещнете този момент на детето си със спокойствие и изчакайте да отмине. В този момент то трудно би могло да говори с вас, трябва да оставите кризата да премине. Бъдете сте спокойни и просто стойте на близо, осигурете безопасна среда на детето си, то в крайна сметка ще се успокои. Предложете прегръдка, но ако не желае, не насилвайте. Разчитайте на съвместното регулиране. Нервна система на детето ще съвпадне с вашата. Затова е толкова важно да запазите #спокойствие.

След като се успокоят малко и могат да мислят по-ясно, поканете детето да обсъди проблема с вас. Какво можете да направите заедно? Какво можете да направите следващия път? Уверете се, че го оставяте да свърши по-голямата част от решаването на проблеми, не е време да го поучавате, то просто ще се изключи и няма да чуе нищо от казаното от вас.

……

Настъпването на Коледните #празници е неизбежно. С добра предварителна подготовка, настройка и организация, се надяваме, че е възможно да се сведе до минимум емоционалното претоварване и кризите у децата, и празниците да бъдат весели и очаквани с положителни #емоции. 

Източник:

https://www.thetherapistparent.com/post/managing-christmas-meltdowns

Последвайте ме

Какво ме питат най-често другите майки? - Детето и изборът?

 

👉"Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?"🤷‍♀️

Отговорите на тези въпроси стават все по-актуални и разсъжденията по тях са част от един “нов” вид възпитание. Нов вид, за който, хората, които не са добре запознати, определят като “разглезващ”, “липса на възпитание”, “липса на граници”. 

✅Детето като личност - преди и сега

Детето е личност със своите характерови особености - собствени интереси, желания, право на избор, поведение и т.н. В едно друго време децата са разглеждани като индивиди, на които им се казва какво трябва и какво не трябва да се мисли/ прави, и вариант те да не бъдат съгласни, да се противят или да поискат нещо различно от това, което им е предложено, не се е приемал. Резултатът от този тип възпитание обаче, до голяма степен е формирал неуверени възрастни, които изпитват потребност постоянно да се допитват до някой по-възрастен, “по-знаещ”, по-авторитетен от тях самите, чието мнението да приемат за “чиста монета”. Част от последствията от това възпитание са и възрастни, които не умеят или дори не се осмеляват да изразят личната си позиция особено тогава, когато тя се различава от масовата (а това, че едно мнение е масово, не го прави по-истинно само заради това). Именно заради хора, които мислят по различен начин науката и света като цяло, се развиват. Ако всички се движим в един коловоз и повтаряме едно и също, няма как да очакваме някакво развитие и промяна. 

✅Моята гледна точка за избора

Интересувам се от мнението и желанието на детето си, тъй като бих искала то да бъде личност със собствено мнение, което изгражда на базата на лични предпочитания, лични вярвания, да притежава критично мислене, способност за виждане на варианти, приемане на други мнения. Имайки тези качества, аз вярвам, че светът ще бъде много по-широк и отворен за него. Да му казвам кое как се прави и кое е най-добро за него, означава да му показвам единствено своята гледна точка, единствено “своя свят”. А светът е голям и шарен, и това, което аз успявам да видя през своите очи и възприятия е една малка частичка от него. Детето ми може да “има очи” и за други неща, и бих искала да му дам изборът да ги види. 

✅Връзка на даването на избор с когнитивното развитие и речта

Освен ползи по отношение на изграждането на личността, да се даде избор на детето в ежедневни неща има полза за когнитивното развитие и в периода на проговаряне. Така например, когато детето все още няма много функционални думи в речника си, чрез даване на избор можете да го насърчите да отговори с “да” или “не” (пр. “Искаш ли вода? Да или не?”). Друга мотивация за използване на речта чрез даване на избор са въпроси като “Круша или ябълка искаш?”. Така от една страна се дава възможност на детето да реши само какво да яде, а от друга го провокираме да назове храната, вместо директно да му дадем това, което ние решим. 

✅Как да дадем избор?

Когато даваме избор на детето си той трябва да бъде съвсем ограничен, ясно и кратко формулиран. Възможностите да бъдат 2 или най-много 3. Ако се предоставят повече възможности вероятността детето да не може да избере и това да го направи неспокойно е голяма. Дори може да изцяло да откаже всичко предложено, само защото не може да направи избор. 

Да даваме избори в ежедневните дейности е добре, но не бива да го правим и за съвсем всичко. Вземането на решения е мисловен процес, който хаби енергия и ако детето обмисля и избира постоянно, това ще го натовари и измори. Сведете изборът до 3-4 ситуации за деня или колкото усетите, че детето ви може да понесе.

✅Да не забравяме кой е възрастният 📣

Даването на избор трябва да бъде умерено, ограничено и обмислено, тъй като границата с това да оставим детето да ни води, е наистина тънка. Има ситуации, в които възрастният изцяло трябва да взима решения за това кое е по-добро за детето му и това е неоспоримо. Но в ежедневни ситуации, като посочените по-горе или други, от които не зависят важни неща, даването на избор може да донесе много ползи за развитието на детето от когнитивна гледна точка и от личностна. 

Какво ме питат най-често другите майки? - част 2 - за екранното време

 Защо не даваш на детето си да гледа телевизия или друго устройство?

Информация по темата за устройствата и децата има все повече. Но заедно с информацията има и все повече деца, които прекарват непрепоръчително дълго време пред екраните, и последствията от това са забележими. Какви всъщност могат да бъдат те? 

Късно проговаряне, трудна или дори невъзможност за концентрация, нервност, хиперактивност, лош сън и др. Всички тези дефицити са свързани с липсата на адекватно развитие на следните умения: 

Груба и фина моторика

Как екраните влияят на проговарянето на детето? Стъпките към проговарянето, преминават през няколко етапа, като една част от тях е свързана с двигателното развитие - грубата и фината моторика на детето. Мисля, че е ясно, че гледайки телевизия/ телефон и др. устройство, детето няма как да се движи (пълзи, лази, ходи, тича), но и няма как да развива и своята фина моторика. Докато стои пред екран, детето е статично, също така то няма потребност да измисля нещо, да разучава, да решава проблеми, така както е докато играе. Играейки, детето е в действие, то може да се движи в пространството или може да бъде на едно място, но с ръцете си да изучава някакъв предмет. Представете си една игра на екран, която изисква детето да откопчава и закопчава различни видове ципове и копчета. Единственото, което то ще трябва да направи е да докосне екрана. Сега си представете да прави същото, но с истински цип и копчета-трябва да държи ципа/копчето, да разбере как точно да го отвори/затвори, да плъзне или да хване с фино движение копчето и да го промуши през дупка. Едно отваряне на цип или копче, съдържа множество фини движения, както и разсъждения, за да се достигне крайната цел. Тези действия развиват както фината моторика, така и умението за разрешаване на проблем, упорство, внимание, концентрация, координация и др. Умения, които няма как да бъдат развити пред екрана. 

Реч

Речта и говора често се смятат за синоними, но има разлика между тях. Речта е функционалното използване на езика, което може да бъде чрез говор или писмено. Натрупването на речников запас и възможността думата да бъде използвана функционално, т.е. да бъде адекватно употребена в контекст спрямо нуждите на човек, се случва чрез комуникация. Колкото повече едно дете участва в пряка комуникация, толкова по-богат речник ще натрупа и по-лесно ще усвои употребата му. Детските филмчета често са озвучени само със звуци, което не обогатява речника. Също така родители пускат на децата си чуждоезични филмчета, което отново не позволява натрупване на нов речник. Тук страда и умението за разбиране, възприятие и анализ на чутото, тъй като детето не разбира чуждия език. Схващането, че детето усвоява чужд език, гледайки филмчета е погрешно. Детето може да повтори някои думи, които е запомнило, но не би могло да ги постави в контекст, т.е. да ги използва функционално. Това се случва през пряка комуникация. Пред екрана, детето е само наблюдател, но не и участник - от него не се изисква да отговори по какъвто и да е начин. 

Умението за говор, обусловено от възможността за изказ на отделните звукове, се усвоява чрез тренировка на говорния апарат. Това е свързано с развитие на малките мускулчета в устата, езика, сила на издишната струя, глас. Всички те се развиват чрез движение, което не се случва пред екран. 

Цялостно развитие на мозъка

Изброените дотук, разбира се, са свързани с цялостното развитие на мозъка ни.

Всяка информация, която достига до мозъка ни се набавя през сетивните ни възприятия - зрение, слух, допир, вкус, мирис, равновесие. Т.е. колкото повече стимулираме тези сетива през различни дейности, толкова повече се развиват полетата на мозъка ни, свързани с развитието на умения като: говорене, разбиране, смятане, четене, писане, музика, двигателни умения, концентрация, внимание, координация, памет, мислене, анализиране и др. Това не би могло да се случи изобщо или пълноценно пред екран. Нещо повече, екранът може да доведе до свръхстимулация на мозъка, чрез бързината на картината, наситеност на звуци и цветове. Последствията са възбудимост на нервната система, изразяваща се в нервност, хиперактивност, влошаване на съня и др.

Тук описаните последици от прекаленото екранно време са съвсем кратки, но значителни и си заслужава да се обърне внимание на темата, тъй като екраните заемат все по-голяма част от ежедневието и е добре да сме информирани кога е добре да ги използваме и кога е добре да почакаме. 

И още за екранното време:

Структурирано екранно време

Истината е, че екраните могат да бъдат удобство и възможност за родителите да си починат или използват времето за лични дейности. Въпреки това изкушение обаче, препоръчвам ограничението на устройствата, като стимулът е развитието на детето в перспектива. 

Според СЗО (Световна здравна организация) и ААП ( Американска академия на педиатрите) екранно време не се препоръчва на деца до 18 месечна възраст. От 18 до 24 месеца се препоръчва от никакво до най-много 1 час за целия ден екранно време, като то трябва да бъде споделено с възрастен. Това ще позволи обсъждане, разбиране на видяното. Така детето няма да бъде единствено наблюдател. Между 2 и 5 години времето може да бъде около 1 час на ден. 

След 6-годишна възраст времето се препоръчва да бъде до 2 часа на ден, като тук вече се съобразява и функционалността на екрана, предвид навлизането на технологиите в образованието. 

Добре е и да се въведат правила за използването на екрани, като например, да не се използват по време на хранене, да се гледат повече образователни филми, да се определи времетраене, да бъде споделено с родител/ възрастен. Когато има структура, вредите не биха били толкова големи. 

Пристрастяване

Гледането на екран може да достигне нива на пристрастяване. Това се случва поради увеличаването на серотонина (хормона на щастието), докато детето е пред устройството. Именно поради тази причина, спирането на телевизора или взимането на устройството, често води до негодувание от страна на детето, тъй като тези нива рязко падат. Възможност да избегнете нервни изблици е като предварително подготвите детето за края на екранното време. Това може да се случи чрез напомняне, че например: "когато свърши тази серия, ще спрем телевизора" или "ще гледаш още 5мин. и ще изключим телевизора". По този начин детето се подготвя плавно за момента на спиране на устройството.

Други въпроси, на които ще отговоря или вече съм са:

1. Защо не даваш шоколад/ сладко на детето си? - част 1

Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?

Защо детето ти е босо навън?

Как успяваш да си спокойна, когато детето ти се държи предизвикателно? (сърди се, тръшка се, вика и т.н.).  

Защо слагаш бебето си на одеяло в тревата в парка?

Защо не ползваш проходилка, бънджи, колани за прохождане?