5 мита за семейното консултиране и 5 положителни страни

Митове:

1.  Не съм/сме в криза

Нямате явен конфликт, не се е случило нищо необичайно, не се карате. Въпреки това обаче, усещате, че нещо не е наред, но не можете да определите какво е то. Отдалечавате се от половинката си и се чувствате объркани от ситуацията.

Тук е моментът, в който семейният терапевт може да ви помогне да дефинирате това усещане, което само по себе си е част от вашия напредък и път към промяната, от която отношенията ви се нуждаят.

2.  Скъпо е

Цената за семейна консултация може да бъде различна при всеки терапевт. Тя се определя най-често от квалификацията, опита му и общи стандарти за заплащане в сферата. Това дали е скъпо, разбира се, е относително понятие, според разбиранията на всеки човек и според неговия доход.

Колко ще ви излезе консултирането, е трудно да се прецени – възможно е да отидете на 3 сесии и да нямате нужда от повече, но може да се наложи да ходите с месеци.

3.  Мога да споделя с приятел

Да, можете, разбира се. Най-често бихте споделили личните си преживявания с най-близкия си приятел. Приятелят е този, който винаги би ви подкрепил и изслушал. И това е прекрасно. До колко обаче, вашият приятел, който е такъв за вас, защото имате сходни разбирания, мироглед, общи преживявания, може да бъде обективен, когато се отнася за отношенията ви с вашата половинка, която той познава, но все пак вие сте този, който му е по-близък? Обикновено нашите приятели дори да виждат слабите ни страни, ги премълчават, защото не биха искали да ни наранят, още по-малко, когато виждат, че сме в затруднено положение. Когато споделяме с приятел, той обикновено ни дава практически съвет, казва ни нещо „на готово“ и ние или го приемаме или го отхвърляме. Подобни съвети могат да бъдат полезни в ежедневни ситуации (напр. Коя рокля да си купя -синята или зелената), но не и в житейски ситуации, за които е необходим по-задълбочен анализ и често промяна на вътрешни нагласи.

Терапевтът, също като приятеля, не би искал да ви нарани. За това той чрез опита, уменията и познанията си, ще ви помогне да погледнете на ситуацията, в която се намирате, под различен ъгъл. Ще ви подкрепи и ще ви покаже нови начини за справяне с трудните моменти, нови начини за общуване, което ще ви помага в различни житейски ситуации.

4.  Трудно е

Това донякъде не е мит. Семейното консултиране е процес, който не протича леко. Отивайки на терапия, вие вече сте преминали част от този не лек път. Попадайки на специалист, с който се чувствате удобно и на който се доверявате, прави процесът за вас все по-лек. С подкрепата, която ще усетите и новите умения и гледни точки, които ще придобиете, вие ще усещате времето, прекарано в кабинета на терапевта ви, все по-полезно и положително за вас. Така, твърдението, че е трудно, ще става все по-далечно и ще започнете да виждате много други страни на терапията. 

5.  Знак на слабост

Това е вярване, което е присъщо за много хора, които смятат, че да потърсиш подкрепа е признак на слабост. Всъщност да се сблъскаш директно със собствените си слабости, да признаеш, че нещата около теб не се случват както ти се иска и да искаш да ги промениш, определено звучи повече като признак за сила на характера, отколкото за слабост.

Какво ни дава семейното консултиране:

1.  Успокоение

Винаги е хубаво, когато чуете от страничен човек, още по-добре, когато той е специалист, че се движите в добра посока. Това ви дава спокойствие, че се справяте добре и че има изход от ситуацията, в която се намирате.

2.  Увереност

Да знаете, че сте способен да се справите с трудните моменти, че имате уменията за това и че можете да разгледате дадена ситуация от различни перспективи, ви дава по-голяма увереност.

3.  Перспектива:

Семейният консултант е този, който ще ви помогне да погледнете на случващото се от различен ъгъл. Той ще ви „извади“ от затворения кръг, в който се намирате и ще ви помогне да намерите различни посоки на развитие и промяна на ситуацията.

4.  Самостоятелност

Макар, че изглежда, че терапевтът ви повлиява, всъщност той ви подкрепя по пътя ви към промяна и към придобиване на нови способи за справяне със собствените си терзания. Той не ви дава готов отговор, нито практически съвет. Вашият консултант ви помага да разширите кръгозора си, да придобиете нови умения и познания за самия себе си. Всичко това ви прави независими и способни да взимате самостоятелно решения във всяка ситуация.

5.  Удовлетворение

Да отидеш на терапия, значи да направиш нещо за себе си и/ или за семейството/ връзката си. Това ти дава истинско удовлетворение от самия себе си. Да се грижим сами за себе си и да поемем нещата в свои ръце, да разчитаме най-вече на собствените си способности, ни дава вяра в собствените ни възможности.

Това са само част от митовете и положителните страни на семейното консултиране и отиването на терапия изобщо. Терапията е индивидуално преживяване и какво ще бъде то, зависи от личността, терапевта, контекста около тях и много, много други неща. В крайна сметка опитът да си помогнем с подкрепата на специалист, няма да ни отнеме много време и ресурс, но непредприемането на никакво действие и стоенето в една и съща, неудовлетворяваща за нас ситуация, със сигурност ще ни отнеме много повече. 

Размисли на празника на психолога, психиатъра и психотерапевта

В деня на психолога 4 април, се замислих защо и кое ме накара да тръгна по пътя на психотерапията и по-конкретно на семейната терапия. Докато учех "Специална педагогика", като бакалавър, винаги нещо не ми достигаше по време на лекции. Четях, учех, слушах преподавателите, но у мен оставаше нещо неясно. Това неясно нещо беше - какво се случва в тези семейства? Тази така важна тема според мен, оставаше на заден план. Не просто на заден план, изобщо не беше обсъждана. Наред с всички педагогически подходи, семейната среда е не по-малко важна за развитието както на децата в норма, така и на тези извън нея. Оттам се зароди любопитството ми към системното мислене, към отношенията, връзките между семейните членове, влиянието им един на друг и т.н.
Друга причина е желанието ми да разбирам поведението на околните. Никога не съм приемала, че някой прави нещо нередно, просто така. Изрази като "прави го от лошотия" за мен не са обяснение. Винаги съм търсила причини за дадено поведение. Преди време мислех, че просто "оправдавам" хората, но сега знам, че това не е точната дума. Да търся причини, връзки с минали събития, за мен е единственият начин да разбера защо хората са такива каквито са и едновременно с това да продължа да вярвам в добротата им, дори когато на пръв поглед действията им показват друго.

Да изслушвам хората и да се вълнувам от историите им, винаги е било част от мен. Да се опитвам да ги разбирам и подкрепям, също. Да разбирам и себе си, собствените си емоции, реакции, преживявания, може би прави живота ми по-натоварен, но това е начинът, по който се чувствам най-пълноценна и полезна за самата себе си.

И така, събирайки всичко изброено, някак естествено се насочих към семейната терапия. Обучението и практиката ме обогатяват всеки ден, което ме прави истински удовлетворена.

Честит празник, колеги! Бъдете винаги любопитни, търсещи, отдадени и щастливи от това, което правите!