Защо не даваш на детето си да гледа телевизия или друго устройство?
Информация по темата за устройствата и децата има все повече. Но заедно с информацията има и все повече деца, които прекарват непрепоръчително дълго време пред екраните, и последствията от това са забележими. Какви всъщност могат да бъдат те?
Късно проговаряне, трудна или дори невъзможност за концентрация, нервност, хиперактивност, лош сън и др. Всички тези дефицити са свързани с липсата на адекватно развитие на следните умения:
Груба и фина моторика
Как екраните влияят на проговарянето на детето? Стъпките към проговарянето, преминават през няколко етапа, като една част от тях е свързана с двигателното развитие - грубата и фината моторика на детето. Мисля, че е ясно, че гледайки телевизия/ телефон и др. устройство, детето няма как да се движи (пълзи, лази, ходи, тича), но и няма как да развива и своята фина моторика. Докато стои пред екран, детето е статично, също така то няма потребност да измисля нещо, да разучава, да решава проблеми, така както е докато играе. Играейки, детето е в действие, то може да се движи в пространството или може да бъде на едно място, но с ръцете си да изучава някакъв предмет. Представете си една игра на екран, която изисква детето да откопчава и закопчава различни видове ципове и копчета. Единственото, което то ще трябва да направи е да докосне екрана. Сега си представете да прави същото, но с истински цип и копчета-трябва да държи ципа/копчето, да разбере как точно да го отвори/затвори, да плъзне или да хване с фино движение копчето и да го промуши през дупка. Едно отваряне на цип или копче, съдържа множество фини движения, както и разсъждения, за да се достигне крайната цел. Тези действия развиват както фината моторика, така и умението за разрешаване на проблем, упорство, внимание, концентрация, координация и др. Умения, които няма как да бъдат развити пред екрана.
Реч
Речта и говора често се смятат за синоними, но има разлика между тях. Речта е функционалното използване на езика, което може да бъде чрез говор или писмено. Натрупването на речников запас и възможността думата да бъде използвана функционално, т.е. да бъде адекватно употребена в контекст спрямо нуждите на човек, се случва чрез комуникация. Колкото повече едно дете участва в пряка комуникация, толкова по-богат речник ще натрупа и по-лесно ще усвои употребата му. Детските филмчета често са озвучени само със звуци, което не обогатява речника. Също така родители пускат на децата си чуждоезични филмчета, което отново не позволява натрупване на нов речник. Тук страда и умението за разбиране, възприятие и анализ на чутото, тъй като детето не разбира чуждия език. Схващането, че детето усвоява чужд език, гледайки филмчета е погрешно. Детето може да повтори някои думи, които е запомнило, но не би могло да ги постави в контекст, т.е. да ги използва функционално. Това се случва през пряка комуникация. Пред екрана, детето е само наблюдател, но не и участник - от него не се изисква да отговори по какъвто и да е начин.
Умението за говор, обусловено от възможността за изказ на отделните звукове, се усвоява чрез тренировка на говорния апарат. Това е свързано с развитие на малките мускулчета в устата, езика, сила на издишната струя, глас. Всички те се развиват чрез движение, което не се случва пред екран.
Цялостно развитие на мозъка
Изброените дотук, разбира се, са свързани с цялостното развитие на мозъка ни.
Всяка информация, която достига до мозъка ни се набавя през сетивните ни възприятия - зрение, слух, допир, вкус, мирис, равновесие. Т.е. колкото повече стимулираме тези сетива през различни дейности, толкова повече се развиват полетата на мозъка ни, свързани с развитието на умения като: говорене, разбиране, смятане, четене, писане, музика, двигателни умения, концентрация, внимание, координация, памет, мислене, анализиране и др. Това не би могло да се случи изобщо или пълноценно пред екран. Нещо повече, екранът може да доведе до свръхстимулация на мозъка, чрез бързината на картината, наситеност на звуци и цветове. Последствията са възбудимост на нервната система, изразяваща се в нервност, хиперактивност, влошаване на съня и др.
Тук описаните последици от прекаленото екранно време са съвсем кратки, но значителни и си заслужава да се обърне внимание на темата, тъй като екраните заемат все по-голяма част от ежедневието и е добре да сме информирани кога е добре да ги използваме и кога е добре да почакаме.
И още за екранното време:
Структурирано екранно време
Истината е, че екраните могат да бъдат удобство и възможност за родителите да си починат или използват времето за лични дейности. Въпреки това изкушение обаче, препоръчвам ограничението на устройствата, като стимулът е развитието на детето в перспектива.
Според СЗО (Световна здравна организация) и ААП ( Американска академия на педиатрите) екранно време не се препоръчва на деца до 18 месечна възраст. От 18 до 24 месеца се препоръчва от никакво до най-много 1 час за целия ден екранно време, като то трябва да бъде споделено с възрастен. Това ще позволи обсъждане, разбиране на видяното. Така детето няма да бъде единствено наблюдател. Между 2 и 5 години времето може да бъде около 1 час на ден.
След 6-годишна възраст времето се препоръчва да бъде до 2 часа на ден, като тук вече се съобразява и функционалността на екрана, предвид навлизането на технологиите в образованието.
Добре е и да се въведат правила за използването на екрани, като например, да не се използват по време на хранене, да се гледат повече образователни филми, да се определи времетраене, да бъде споделено с родител/ възрастен. Когато има структура, вредите не биха били толкова големи.
Пристрастяване
Гледането на екран може да достигне нива на пристрастяване. Това се случва поради увеличаването на серотонина (хормона на щастието), докато детето е пред устройството. Именно поради тази причина, спирането на телевизора или взимането на устройството, често води до негодувание от страна на детето, тъй като тези нива рязко падат. Възможност да избегнете нервни изблици е като предварително подготвите детето за края на екранното време. Това може да се случи чрез напомняне, че например: "когато свърши тази серия, ще спрем телевизора" или "ще гледаш още 5мин. и ще изключим телевизора". По този начин детето се подготвя плавно за момента на спиране на устройството.
Други въпроси, на които ще отговоря или вече съм са:
1. Защо не даваш шоколад/ сладко на детето си? - част 1
Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?
Защо детето ти е босо навън?
Как успяваш да си спокойна, когато детето ти се държи предизвикателно? (сърди се, тръшка се, вика и т.н.).
Защо слагаш бебето си на одеяло в тревата в парка?
Защо не ползваш проходилка, бънджи, колани за прохождане?
