Конфликти в двойката – могат ли конфликтите да сближават и заздравят връзката?

10% от конфликтите се дължат на различие в мнението и 90% на неправилен тон на гласа

Всяка двойка има конфликти в отношенията си. Това е неизбежно, колкото и понякога партньорите да се стремят да не стигат до противоречия, идва момент, в който дори неусетно напрежението нараства и конфликтът е на лице. Няма как да бъде по друг начин, тъй като в двойката партньорите са индивидуални личности. Всеки от тях има своите възгледи, интереси, минал опит, представи и други индивидуални качества. Колкото и да са „един за друг“ двама души, те винаги остават и самостоятелни личности със свой характер и особености.

 Възможно ли е обаче, конфликтите да бъдат полезни за връзката и да сближават, вместо да раздалечават партньорите? Абсолютно!

 Думата „конфликт“ идва от латинската „conflictus“, където “con” означава „заедно“, а “flictus” – „сблъсък“ или „едновременен сблъсък“. Думата е натоварена с негативно значение. За синоними се използват борба, двубой, сблъсък, кавга, караница и т.н. Погледнато от друга страна обаче, конфликтът е процес, което означава, че има развитие, както и взаимодействие между страните, които участват в него. Съществува проучване, според което конфликтите в щастливи двойки са същият брой, както конфликтите в нещастните. От къде тогава идва проблемът с конфликтите? Не е от самия факт, че те се случват, нито от същността на противоречията, които възникват. В основата стои начинът, по който двойката се справя с разрешаването им. Трябва да си отговорим на въпроса „Как се караме?“

Решаването на конфликт е едно от големите предизвикателства във всяка връзка. Всяка двойка е имала критични ситуация, в които неусетно напрежението нараства до толкова, че се появява гняв, тонът на разговора се повишава, партньорите са под афект, обвиняват се един друг в различни неща... При такова развитие на разговора, краят му е ясен – и двете страни са неудовлетворени, ядосани, обидени, изпълнени едновременно с гняв и тъга. А конфликтът остава и двойката не е успяла да достигне до същността му. Нещо повече – разговорът често е тръгнал в различна посока и партньорите се чувстват съвсем объркани от случващото се.

 В подобни ситуации на сблъсък хората могат да реагират различно. Някои партньори се стремят на всяка цена да не достигат до конфликт и просто замълчават, мислейки, че така ще запазят хармонията. По този начин обаче, остават неудовлетворени, напрежението остава у тях и с времето се повишава, води до тъга, възможно е дори до депресия. Човекът, борейки се сам със собствената си неудовлетвореност, се затваря в себе си и по този начин партньорите охладняват един към друг и се раздалечават.

Възможна е и друга реакция към конфликта – някой от партньорите да изрази гнева си твърде бурно, чрез обвинения и обиди, връщайки се към стари противоречия, което от своя страна също няма да доведе до разрешаване на спора, нито до позитивен изход от ситуацията.

Да замълчат или да излеят бурно гнева си не е работещ начин за разрешаване на конфликти. Тези реакции водят до един безкраен цикъл на обвинения, критика, обиди, отбранителна позиция, което блокира разговора.

 Колкото и неприятен да е конфликтът, ако той е конструктивен, всъщност можем да го погледнем като начин на сближаване. Чрез заявяването на лична позиция и мнение опознаваме партньора си още по-добре. Знаем какво се случва във вътрешния му свят и така го споделяме заедно с него. Партньорите се чувстват значими един за друг и способни да се подкрепят взаимно в трудна ситуация. Това засилва и доверието по между им.  

 Да изразят несъгласие и недоволство от нещо в отношенията с партньора си, за много двойки изглежда като нещо негативно, което по-скоро ще развали връзката. Всъщност обаче да изпитваме негативни емоции също е необходимост, както  това да изпитваме позитивни. Чрез изразяването на несъгласие, ние заявяваме, че има нещо, на което си заслужава да обърнем внимание. Виждаме това „нещо“, то ни вълнува, в случая по негативен начин, което означава, че не сме безразлични към връзката си и съответно към партньора си. И тук е моментът да успеем да видим същността на противоречието. Ще дам пример от ежедневието – вие може да се карате за това, че единият не участва в домакинската работа, но всъщност искате да кажете, че чувствате усилията си недооценени или сте пренебрегнати. Ако разговорът обаче зацикли до там, че не е честно само аз да мия чинии, защото и двамата цапаме и трябва да делим всичко по равно, то тогава неудовлетворението у нас ще остане и след време ще се прояви по друг начин. За да бъде конструктивен конфликтът е важно да знаем истинската му същност и да кажем директно каква е темата на разговора ни, защото в противен случай няма как да стигнем до решение.

 

Добре е да знаем и как да комуникираме по време на спор. Често партньорите не се изслушват, скачат от тема в тема, единият дори може да напусне стаята и така всичко да приключи. Именно заради това, колкото и странно да изглежда за някои, е добре партньорите да договорят правила, които да спазват по време на спор. Те могат да бъдат индивидуални, според потребността на двойката, но има и някои универсални:

-        Да се изслушваме – когато първият спре да говори, тогава вторият започва

-        Да направим почивка, ако някой усеща необходимост - това се случва, когато информацията и емоциите станат твърде много, започнат да заливат партньорите и тогава е почти невъзможно да се спазят останалите правила и съответно да се проведе конструктивен разговор

-        Да изразяваме чувствата си – да казваме как ни е накарала дадена постъпка да се чувстваме, а не просто да я определяме като „лоша“ и „неправилна“ – „Когато ти направи това, аз се почувствах...“

-        Да говорим директно, ясно и кратко, без излишни обяснения, които към момента нямат отношение по темата на конфликта – така няма да „разводним“ разговора и да се отплеснем от същността

-        Да перифразираме чутото, за да сме сигурни, че разбираме гледната точка на партньора, а той да е сигурен, че е разбран – „От това, което ми казваш, аз разбирам, че ...“

-        Да не използваме думите „винаги“ и „никога“, защото те са обобщаващи и не допринасят към разбиране към конкретната ситуация

-        Да не използваме обидни думи

-        Да подхождаме с уважение към партньора и да гледаме положително на ситуацията

-        Да не забравяме, че сме от един отбор, а не сме противници

 

Спазвайки тези правила, вероятността да излезем от конфликтната ситуация удовлетворени и по-близки от преди, е много голяма. Да навлизаме смело в спор, да не позволяваме да изпаднем в безкрайния цикъл на обвинения и изливане на емоции, ще ни научи да разрешаваме конфликтите по-лесно и бързо, а и да изпадаме все по-рядко в противоречиви ситуации. Така конфликтите могат да се окажат позитивно преживяване в отношенията и да доведат до подсилване на връзката.

Понякога, поради висока емоционалност или друга причина, двойката не успява да изгради и/или спазва правила и да създаде поле за конструктивен конфликт. Тогава е добре да потърси подкрепа от семеен консултант, с който заедно да намерят ефективен метод за комуникация. По този начин по-лесно и бързо партньорите ще успеят да постигнат по-добра хармония във взаимоотношенията си и ще запазят връзката си.

Да играем вкъщи с помпони!

❓ Какво ви трябва❓

☑ 1. Помпони
☑ 2. Бъркалка за яйца

Слагаме помпоните в бъркалката и целта е детето да ги извади. Ники искаше и да ги слага в бъркалката, което разбира се е по-лесната част.

Ако трябва да бъда честна, тази игра не се хареса особено на Ники ☹ , НО причината е, че първоначално му беше наистина трудно. Всъщност хем се ядосваше 😠, хем не спираше с опитите да извади помпоните от бъркалката. Търсеще помощта ми за изваждането на помпоните, но пък с удоволствие ги вкарваше сам. Първият ден не му хареса, че не успява, но на следващия му „хвана цаката“ и започна да се справя и с изваждането. 👏

Какво развиваме с тази игра❓

1. Фина моторика 👋
2. Тактилна сензорика – помпоните са много интересни и приятни за пипане и мачкане. 👋
3. Цветови гнозис
4. Координация око-ръка 👀 👋
5. Внимание и съсредоточеност
6. Съобразителност
7. Търпение
8. Логическо мислене
9. Математически понятия – по-малко, по-голямо (ако помпоните са с различен размер)
10. Пинсетен захват 👌

🆒  И още за помпоните:

*Помпоните могат да се използват за много и различни игри. С тях могат да се учат цветове, размери, тактилни усещания като меко и пухкаво напр. Могат и да се използват и като помощно средство при учене на части на тялото – потупвайте/ масажирайте детето по различни части от тялото му и ги назовавайте – така чрез допира то по-лесно възприема информацията.

Приятна игра!

Да играем вкъщи – Форми в кутия

С тази игра учим форми, цветове и развиваме фината моторика. Освен това е и забавно 😊 Пък и възрастният, който я подготвя отделя от времето си за „труд и творчество“.

Какво ви трябва?

👉 1. Кутия с пластмасов (или някакъв подходящ за изрязване) капак
👉 2. Картон/ кашон
👉 3. Пастели/ флумастери или друго пособие за оцветяване
👉 4. Ножица

Кутията от използваното адаптирано мляко отново влезе в употреба. Направих прорез на капака. За направата на формите – кръг, триъгълник, квадрат, правоъгълник, използвах капак от кутия за обувки. Оцветих ги с пастели, по 2 форми в един цвят, за да могат да се комбинират по цветове в процес на играта. Цветовете, които децата обикновено научават първо са червен, зелен, син и жълт, и именно за това използвах тях. Формите са изрязани в различен размер, което прави сложността за всяка форма различна. Например по-големия правоъгълник може да се пъхне в прореза, поставен единствено вертикално, което трябва да бъде съобразено от детето.

Играта може да се играе на няколко етапа:

➡ 1. Слагане на формите в кутията
➡ 2. Слагане на формите в кутията по зададен цвят – „Сложи червените фигури“
➡ 3. Слагане на формите според фигурата – „Сложи триъгълниците“

С Ники играем играта по първия начин. На следващ етап ще учим цветовете и формите, и така играта ще се развива и ще бъде актуална във времето, според потребностите и новите познания и умения на детето.

Какво развиваме с тази игра?

☑ 1. Фина моторика
☑ 2. Пинсетен захват
☑ 3. Координация око-ръка
☑ 4. Стимулира цветовия гнозис – разпознаване на цветовете червен, син, зелен и жълт
☑ 5. Математически понятия – разпознаване на фигури – кръг, квадрат, триъгълник, правоъгълник
☑ 6.Тактилна сензорика
☑ 7. Внимание и съсредоточеност
☑ 8. Съобразителност
☑ 9. Търпение
☑ 10. Логическо мислене

Приятна игра!

Майчинството – как да го изживеем и/или как да го използваме пълноценно?

Да стане майка е вълнуващ и бленуван момент от повечето жени. Макар и да живеем във време, в което жената се развива професионално на равно с мъжа, все още много жени, пък и мъже, смятат, че да бъде майка е призванието на една жена. За разлика от минали времена обаче, днес с това не се изчерпват възможностите за пълноценен живот на една жена. Днес жената има свободен избор да бъде както майка, така и работещ човек със свободно избрана професия или пък едно от двете. Каквито и разбирания да имаме, със сигурност едно е ясно – майчинството в буквалния смисъл на думата, е привилегия единствено на жената.

В този смисъл този период от живота на жената, който макар и в СВ-то да изглежда като „пауза“, всъщност е ужасно динамичен, емоционално натоварен, и изпълнен с предизвикателства, които могат да обогатят жената с нови умения и знания, колкото и странно да звучи това за непреминалите го.

Има няколко страни на майчинството. Или по-точно казано – има няколко начина, по които една жена може да изживее и възприеме своето майчинство. Тези начини са въпрос на личен избор. От непълноценно време, през което единствено „бъркам пюрета и сменям памперси“ до вълнуващо време, през което „запознавам малкия човек със света“. Това време може да бъде моментът, когато жената да премисли професионалния си път, дори да реши да го промени. Много жени започват собствен бизнес именно по време на своето майчинство. Други обогатяват познанията и уменията си – учат език или друго, което работата на пълен работен не им е позволявала. Но не е задължително една жена да направи всичко това по време на майчинството си. Това е въпрос на личен избор, характер и предпочитания. Жената не бива да изпитва вина, когато е изцяло отдадена на детето си. Натовареното ежедневие с малкото дете понякога не позволява странична дейност. Какво може да направи тогава една майка, за да се чувства пълноценна? Ежедневните дейности около хранене и хигиена на детето няма как да бъдат избегнати, това е естествено. Но има толкова други неща, които могат да запълват, разнообразяват и обогатяват както детето, така и майката. Да си основният човек, който показва света на едно малко човече, да го учиш на абсолютно всичко, за което се сетиш, е едно от най-удовлетворяващите неща, които могат да ни се случат. Какво по-голямо предизвикателство от това? Мислейки в тази посока майчинството започва да се превръща от една закрилническа, едновременно с това изпълнена с обич, дейност, в стимулираща и откривателска такава, в която майката вижда своята спомагателна и съществена роля в процеса на формиране на една личност. Тази роля е както интелектуално ангажирана, така дори може да достигне научни открития, необятни измерения и смисли.

Как точно може да се случи всичко това?

·        Като започнем да наблюдаваме детето

·        Като започнем да правим връзките между нашите действия и тези на детето

Ще дам чисто практически пример, за да обрисувам какво точно имам предвид. Представете си едно малко дете на около 10месеца, което все още не може да координира добре своите движения с ръце. Пред него стои една кутия и една топка. Топката е достатъчно малка, за да влезе в кутията, но кутията не е много по-голяма от топката. Детето не може да вкара топката в кутията. Майката обаче е дала тази кутия и топка на детето и е показала как топката влиза в кутията. Стимулира с думи и жестове детето да повтори заниманието. С опитите, то стига все по-близо до целта, докато успява да го направи. Майката е удовлетворена и щастлива, че е успяла да помогне на детето си, че то е научило нещо ново. На пръв поглед това е елементарно занимание, но то е подготовка за много по-сложни дейности, които предстоят да бъдат научени и усвоени от детето.

Ако майката успее да види смисъла в тази дейност, тя ще е способна да възприеме времето, прекарвано с детето си като много по-пълноценно.

Днес има много организирани занимания (платени и дори безплатни), които са чудесно разнообразие както за детето, така и за родителите. Затрупани сме и с книги, сайтове, канали, които предлагат различни дейности. Без да се изпада в крайност, майките могат да се възползват от всичко, което се предлага ежедневно и така да направят „стоенето вкъщи“ интересно, вълнуващо и разнообразно преживяване.

И нека не забравяме – така нареченото от закона майчинство е до определен момент (1-2 години), който минава много бързо. Нека всяка майка му се наслади пълноценно и когато детето поеме по своя път (ясла, детска градина, училище и т.н.), тя да си спомня с радост дните, през които е била с детето си неотлъчно. А майчинството...е, всъщност то продължава цял живот. 😊

 

Да играем вкъщи - Сламки в шише

✏ Какво ви трябва?:

1. Шише с тясно гърло
2. Сламки

➡ Идеята на играта е детето да слага сламките в шишето. Колко по-тясно е гърлото на бутилката и колкото по-дълга е сламката, толкова по-трудна ще бъде задачата. Сламките могат да бъдат в различни цветове и размер, така освен координация, се назовават и учат цветове, както и понятия като „по-дълго“ и „по-късо“. Ники игра няколко дни със сламките. Давах му различни шишета, като това с капака първоначално ми носеше, за да му го отварям, но в последствие се научи да отваря сам, което е неочаквано за мен придобито умение от играта. Около седмица по-късно вече слага сламките без проблем, но все още му е интересно.

❓ Какво развиваме с тази игра със сламки ❓

☑ 1. Фина моторика
☑ 2. Тактилна сензорика
☑ 3. Стимулира цветовия гнозис - ако изберете сламки в различни цветове
☑ 4. Координация око-ръка
☑ 5. Внимание и съсредоточеност
☑ 6. Съобразителност
☑ 7. Търпение
☑ 8. Математически понятия – късо, дълго

😀 Приятна игра! 😀