събота, 11 май 2019 г.

Какво е емоционална интелигентост и колко е важна тя ?



Когато говорим за интелигентност, почти винаги имаме предвид интелигентността, свързана с ума и използваме термина “коефициент на интелигентност”. Често казваме за хора, че са “умни”  или “глупави”, че са “Айнщайн” или пък, че “нямат нищо в главата си”. Повечето хора не допускат съществуването на друг вид интелигентност, не по-малко значима от умствената.
Ричард Хърнстийн и Чарлс Мъри в книгата си “The Bell Curve” приписват огромна важност на коефициента за интелигентност, но дори те признават, че : “Може би първокурсникът с отлична оценка по математика на кандидатстудентския изпит няма да стане точно математик. Ако иска да управлява собствен бизнес, да стане сенатор или милионер, той не бива да се отказва от мечтите си.
Връзката между изпитните резултати и такива постижения е нищожна и се дължи по-скоро на всички други умения, които ще успее да приложи в живота си”. Другите умения, ние наричаме “емоционална интелигентност”.
През 1990 г., фразата "емоционална интелигентност" е измислена от психологът от университета в Ню Хампшър Джон Майер и Петър Салови от Йейл, като средство за описване на способността за разбиране на собствените чувства, изразяване на съпричастност към чувствата на другите и регулирането на емоциите по начин, който повишава качеството на живот.

Способността да се направи оценка, управление и контрол на емоциите на самостоятелно ниво и отделно това на другите, е ключовата платформата на емоционалната интелигентност.

Емоционалната интелигентност най-добре може да се обобщи като способността ни да бъдем наясно с това, което чувстваме и  способността ни да контролираме това, което чувстваме, за да се разбираме с другите хора.

Емоционалната интелигентност или коефициентът на емоционална интелигентност навлиза в разговорния език през последните двайсетина години, но всъщност ние от много отдавна използваме термини, определящи аспект от емоционалната интелигентност. Такива например са изразите “непредсказуема личност” или “муха без глава”. И двете определения описват човек, който не притежава достатъчен самоконтрол. Други, като “не му пука за нищо” определят човек, който не проявява съчувствие. А обратно на него е, когато казвате на някого, че е “като разтворена книга” – проява на силно съчувствие. Когато ви определят като “човек на място”, това означава, че вие имате силно развито самосъзнание. А ако сте “общителен” човек, значи имате развити социални умения и с вас се общува лесно.

Робърт Ууд и Хари Толи описват пет компонента или пет сфери на компетентност, от които се състои емоционалната интелигентност:
самоконтрол - способността да управлявате и контролирате собственото си емоционално състояние
самопознание - познаването на себе си и емоциите си - какво ви казват те
мотивация - способността да направлявате емоциите си с цел постигане на целите си
емпатия - възможността за откриване и определяне на емоциите на другите
социални умения - отношението към другите и влиянието върху тях

* Самоконтролът е способността на индивида да управлява и контролира емоционалното си състояние. Фактът, че живеем сред други хора, налага да бъдем загрижени и отговорни за човека до нас. В случай, че всеки реши да прави точно каквото иска, когато иска, с когото иска и както иска, светът би бил хедонистичен и същевременно хаотичен. Умението за самоконтрол означава да работим с чувствата си, но не и да им се отдадем напълно.
Правилно би било чувствата да бъдат управлявани по такъв начин, че човекът да има подходящо поведение в зависимост от ситуацията, в която е поставен. Самоконтролът е тясно свързан със самопознанието. Хора, със слаби умения в тази област непрекъснато се борят с негативни чувства, докато онези, които умеят да се контролират, много по-бързо се възстановяват от превратностите на живота.
Целта е равновесие, а не потискане на чувствата, тъй като всяко чувство има своята стойност и значение.
Когато чувствата ни са твърде приглушени, те водят до безразличие и дистанцираност, когато обаче излязат извън контрол и станат твърде крайни, и трудни за овладяване, могат да доведат до силна тревожност, неудържим гняв или маниакално вълнение.
         Изкуството да утешаваме себе си е едно от основните жизнени умения.

* Самопознанието е може би най-трудното умение за овладяване. Малко от нас са способни да разбират собствените си чувства и импулси, и успяват да ги използват при вземане на жизненоважни решения или необходимост от формиране и контролиране на поведението си. Опитът показва, че много хора имат грешна и нереалистична представа за себе си. Някои прекалено се подценяват, а други са изпълнени с особено голямо себелюбие.  Пълноценното възприемане на чувството, докато то все още трае, е ключов елемент от емоционалната интелигентност. Има разлика между това да се оставиш на чувствата си и това да осъзнаеш, че си в техен плен. Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме подвластни на тях. Силните чувства са в състояние да смутят мислите, но пълната им липса също може да се окаже разрушителна, особено при взимането на важни решения, от които зависи съдбата ни. Хората, които са уверени в чувствата си, управляват по-добре живота си, тъй като имат ясно отношение към личните си решения – от избор на спътник в живота до избора на работа. Качеството на ума да наблюдава и изследва преживяното като такова, заедно със свързаните с него емоции, е сродно на описаното от Фройд “равномерно разпределено внимание”, което той препоръчва на хората, които искат да бъдат психоаналитици. Те самите наричат това умение “наблюдаващо его” - способност на самопознание, позволяваща на аналитика да наблюдава собствените си реакции спрямо думите на пациента.

Мотивацията е енергията, която направлява нашето поведение, силите, които ни помагат да постигаме целите си.
Основните качества на мотивацията са самочувствието, енергията, решителността, упоритостта, ангажираността и оптимизмът. Мотивацията има голямо значение за равитието на социалните умения, включително възможността да влияем положително върху поведението на останалите, да предотвратяваме и разрешаваме конфликти, да живеем и работим съвместно с други хора. Личности, които са силни в този аспект, се описват като ориентирани към целите си, като хора, които винаги знаят какво искат да постигнат. Те са по-производителни и ефективни във всичко, с което решат да се заемат.
         Не е тайна, че емоционалните вълнения могат да повлияят до такава степен на умствените способности, че дори да ги парализират.  Състояния на тревожност, ярост, депресия, не позволяват на човек да поеме ефикасно информацията, нито да я обработи добре. Негативните емоции могат да фокусират вниманието ни върху тях толкова силно, че да ни попречат да мислим за друго. Не са малко случаите, при които знаещи студенти, не се представят добре на изпит, защото притеснението им е било толкова голямо, че мислите сякаш са “избягали” от ума им. В момента, в който излязат от учебната зала, те са в състояние да отговорят безгрешно на въпросите, които преди минути са ги затруднили.

* Емпатията е способността да се разбират мислите на някого, което довежда до усещане на неговите чувства и емоции. 
Това умение е както на индивидуално, така и на групово ниво. 
 Емпатичните хора са по-чувствителни спрямо социалните сигнали, които подсказват нуждите или желанията на другите. 
Връзката на емпатията със самопознанието е много силна. 
Колкото по-отворени сме към собствените си емоции, толкова по-умело разчитаме чувствата – и своите и тези на останалите. 
Хора, които нямат добре развито самопознание са неспособни  да разберат чувствата на другите. 
Такива хора имат трудност при идентифициране и назоваване на собствените емоции, трудности при разпознаване на емоциите на другите хора; затруднения при разграничаване на емоции и телесни усещания, недостатъчна способност за фантазиране (символизиране) и стеснено внимание, фокусирано върху външни събития за сметка на преживяванията.  Тъй като са объркани по отношение на собствните си чувства, алекситимиците се оплитат напълно, когато друг човек изразява чувствата си пред тях. Това е сериозно увреждане от гледна точка на емоционалната интелигентност. 
Емпатията се поражда именно от чувства на свързаност, загриженост към другия. Тази способност да умеем да разбираме как се чувстват другите, се осъществява в множество ситуации, от продажбите и мениджмънта до романтичната любов и грижите за децата, състраданието и политическите действия. Емпатичните хора са по-подходящи за професии в областта на медицината, образованието, продажбите и мениджмънта. Отсъствието на емпатия е характерно за психопати, престъпници с тежки престъпления.

* Социалните умения помагат на индивида да създава и задържа междуличностни взаимоотношения, да се интегрира в групи от хора, да работи ефективно като част от екип или група, да влияе на отношението, мнението и поведението на обкръжаващите, да ръководи хора или цели организации, да не допуска конфликти или да успява да се справи успешно с тях. Тези умения подхранват популярността, лидерските умения и ефикасното междуличностно общуване.  Едно от основните социални умения е степента, до която хората са в състояние да изразят собственито си чувства. 

Очакванията към и между хората вече не могат да бъдат достигнати единствено с интелектуални качества, необходими са и качествата на личността, които обобщаваме с понятието  емоционална интелигентност. Все по-важни за реализирането на целите ни във всяка област от живота са добрите социални умения, мотивацията ни, познаването на собствените ни чувства и емоции, умението ни за самоконтрол и способността ни да разбираме другите. 


Източници:

"Особености на емоционалната интелигентност при лица с различни професии", дипломна работа на Полина Даскалова, СУ "Климент Охридски".