Да отидем при психолог/ терапевт у нас, е все още
страшно, срамно....нещо, което се прави в много краен случай, а ако може изобщо
да не стигнем до там, най-добре.
Най-добре...ама не.
Да отидем на зъболекар е най-нормалното нещо, когато ни боли зъб. Същото е и с
лекаря. Никак не е срамно да кажеш, че лекуваш зъбите, тялото си, но психиката...и тя ли има нужда от
външна намеса? Разбира се. Защо не? Има редица изследвания, според които физически
заболявания са следствие от неспокойна психика. И това не е изненада. Ако сме
често потиснати, тревожни, това няма как да не се отрази на хормоните, кръвното
налягане, сърдечната дейност, дори на зъбите ни (стискате ли зъби, когато сте
притеснени?:))
Защо тогава да чакаме тялото да ни каже, че нещо не е наред с “невидимото ни Аз”? И защо да лекуваме отзад-напред или по-скоро да лекуваме това, което е видимо, но всъщност често просто го “закърпваме”, защото първопричината си стои.
Защо тогава да чакаме тялото да ни каже, че нещо не е наред с “невидимото ни Аз”? И защо да лекуваме отзад-напред или по-скоро да лекуваме това, което е видимо, но всъщност често просто го “закърпваме”, защото първопричината си стои.
Все по-често се срещат хора, които получават т.нар. паник атаки.
Притеснение, сърцебиене, треперене, главоболие, усещане, че нещо лошо ще се случи,
нежелание или дори страх от среща с хора, от излизане на публични места,
нетърпимост да стоя на едно място ... Чудим се какво става, тръгваме по
различни лекари. Всъщност обаче, паник атаката е начинът на тялото ни да ни
покаже, че нещо вътре в нас, в нашата психика не е наред. Физическите симптоми
са неосъзнати притеснения, терзания, неразрешени проблеми, които стоят в
съзнанието ни и след като не се грижим да бъдат осъзнати, преработени и да
живеем спокойно с тях, те намират начин да избият през тялото ни. И това вече
ни се струва страшно, но докато се правим, че това и онова не е проблем за нас,
всичко е наред. А ако още преди физическия дискомфорт се погрижим за себе си,
когато сме в трудна ситуация или пък живеем със страх от нещо, или с лош
спомен, който не ни оставя на мира, може би няма да ни се наложи да усетим
страха и ужаса на паник атаките. Съответно няма да се наложи да променяме
живота си, според това “дали
днес ще получа атака, ако отида до магазина” или “дали
някой забелязва, че не се чувствам добре”, “как ще
изкарам работния ден в офиса”,
“защо ми отнема толкова
време да свърша нещо, което преди правех с лекота” , или да броим колко дни сме добре и
колко не, което само по себе си също е стрес.
Отивайки при специалист, разговорите с него, ще ни помогнат
да извадим от себе си тези притеснения, които сме заровили дълбоко в себе си и
се правим, че не съществуват, а всъщност именно те имат толкова силно влияние
върху нас. Разговорите, въпросите на терапевта, ще ни накарат да изкажем на
глас тези проблеми, ще ни помогне да превърнем
несъзнаваното в съзнавано. Това от своя страна, ще ни накара да бъдем в мир със
себе си. Да намерим обяснение на състоянието си, да “наредим пъзела”, намирайки изгубената частица или
онова, което провокира атаките и притесненията ни, и за което до преди сме казвали
“няма причина това да
ми се случва”.
Причини да отидем при терапевт, има много. Важно е да се
знае и осъзнае, че грижата за психиката не е по-малко важна от останалото, което
правим за себе си. И не на последно място, че ние сами можем да решим да
потърсим подкрепа от специалист и това дали друг ще знае за това е изцяло наше
собствено решение, тъй като това, че
посещаваме терапевт и темите, които обсъждаме, е изяло конфиденциална
информация. Т.е. всичко е в собствените ни ръце.
