На 13 септември 2010 в НСА се състоя игра между български отбор по баскетбол за хора в инвалидни колички – “ София – Балкан ” и сръбския “ Белград – Метрополитан ”.
Аз присъствах на събитието. Най – вече любопитството да видя как хора в инвалидни колички играят баскетбол, ме заведе в залата. Отидох и заради радостта, че има такива инициативи, че тези хора не са забравени, напротив.
Залата беше пълна, имаше и много журналисти...много спонсори, официални гости...и любители ( бъдещи фенове на отбора ), като мен.
Всъщност това беше демонстрация, а не състезателен мач. Сръбският отбор е по-подготвен, тренира от по-дълго време, за това играчите бяха смесени.
И мачът започна... Тези хора започнаха да се движат с такава скорост...толкова свободно, въртяха се, засичаха се, взимаха си топката, подаваха, вкарваха кошове...играеха...усещаше се спортният хъс.
Аз не харесвам особено баскетбола, но усетих как съм в напрежение, когато играчът с топката тръгва да стреля към коша и как искам да вкара и как се радвам, че е успял. А те успяваха, защото могат и защото са добри. Защото има начин, техника, възможност.
Количките, разбира се, са специализирани за игра. Дарени са от Холандската баскетболна федерация, стигат до отбора ни, благодарение на “ DHL ”.
Значителна част от финансирането на клуба е предаставена от членовете на Ротаракт клуб “ София – Балкан ”.
Инициативата е прекрасна. Това е начин, по който хората с увреждания могат да се интегрират, но не по онзи съжалителен начин...не. Интеграцията става, защото те просто могат да играят, което води до организиране на мачове, публика, фенове, общуване с всякакви хора. Освен треньорът, за подготовката на играчите, помагат и студенти от НСА. Т.е. интегрирането става съвсем естествено, с желание от всички страни.
Аз вече съм фен на отбора и ще следя срещите им. Надявам се публиката да става все повече и момчетата да стават все по – добри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар