Интервю със Златка Михова - клиничен психолог и семеен
психотерапевт. Работи с деца и семейства вече от 26 години. Директор е на
магистърската програма по семейно консултиране в Нов български университет.
През 1994 година, заедно с Института по фамилна терапия в Лондон, започва
университетско обучение на семейни психотерапевти в България - първата подобна
програма в България и в Източна Европа.
Част от интервюто за ползите от семейната терапия и
консултиране:
- Подходяща ли е семейната терапия, когато партньорите
толкова са изострили конфликтите помежду си, че са пред развод?
- Зависи каква е ерозията на връзката им. Семейните
отношения в основата си са емоционални. Трайните отношения между партньорите и
между родители-деца имат качеството на привързаност. Очаква се всеки да разбира
другия, да дава и да получава помощ, грижа, утеха. Може съпрузите много да се
карат и да говорят за раздяла, но най-дълбокото и базово ниво на привързаност
между тях да го има. В такъв случай, дори да са много тежки, силни и
гръмогласни конфликтите, може да се работи. Има обаче двойки, при които това
ниво изобщо не се е изработвало или е много увредено (например, партньорите са
станали цинични един към друг).
....
- Подходящо ли е семейното консултиране за хора, които са
разведени?
- Разводът, дори ако много са го искали двамата партньори, е
криза. Тя води до разочарование от отношенията с други хора. Може да има тъга,
чувство, че животът е свършил, че няма смисъл да се прави следваща връзка. Може
да има много гняв и дори отричане. Имала съм случай пациентка да казва: „Ние се
разведохме, но аз знам, че мъжът ми ще се върне при мен и си го чакам“. Той
междувременно има друго семейство, други деца, но жената стои и не живее,
защото е убедена, че мъжът й ще се върне при нея. Това е отричане на
реалността. В такива случаи е много важно да се работи, за да се преодолее
преживяването за загуба. То е сходно с това при смъртта на близък. Наричаме го
траурна реакция. Тя има своите фази и продължава месеци, дори години.
Цялото интервю със Златка Михова можете да прочетете тук:
Няма коментари:
Публикуване на коментар