В продължение на статията за важността от познаването на историята на собственото ни семейство, бих искала да се замислим за нещата "по принцип" или тези, за които "така казват хората". Това са нещата, които познаваме много добре, които за нас са причинно-следствени, които всеки знае, всеки прави или "то по принцип е така".
Случвало ли ви се е да ви попитат защо мислите за нещо по определен начин и вие сякаш автоматично да отговорите - "ами то по принцип е така" или "така казват хората, нали знаеш". Да, но това не е истинско обяснение или довод да имате определени разсъждения и причина да давате твърдения, които реално не можете да защитите. Това усещане за някои неща, че по принцип са такива, каквито са и са неоспорими, е дело на собствените ни възприятия за света и това кое е правилно, кое грешно, кое добро и кое лошо. Това са ценности, които формираме в семейството си. Това, което виждаме и съпреживяваме, докато растем, се превръща в нашето разбиране за това, как трябва да се случват нещата и какви трябва да бъдат хората. За това сме различни, за това харесваме едни хора, а други усещаме твърде далечни от нас и дори можем да обвиним, че не разбират нищо, не знаят как се прави еди кое си и т.н. Всъщност за повечето неща от живота няма правилно и грешно, има въпрос на гледна точка и възприятие за правилно и грешно. Когато имаме проблем е важно да помислим защо дадената ситуация е проблем за нас? Едва ли сме единствените, които са изправени пред определените обстоятелства, но за някой друг, те може да не са никакво препятствие.
Да дадем пример за това колко сме различни и как напълно противоположни възприятия могат да се оценят като правилни, в различни семейства. В едно средностатистическо българско семейство е прието родителите да подпомагат децата си горе-долу цял живот. Да, това за някои "деца" в даден момент, може би е досадно, но го приемаме като нормално. Родителите изпитват необходимост от това, дори често те пренебрегват своя комфорт, заради този на децата си и дори можем да кажем, че смисълът на живота им е в децата им. Това ни звучи хубаво, нали си е наше...
А сега, да видим как е в едно средностатистическо американско семейство - децата живеят с родителите си до 18-годишна възраст, след което те трябва да се отделят, да започнат работа, да плащат наем, да бъдат напълно самостоятелни. Ние бихме нарекли тези родители студени. Бихме съжалили тези деца. Голяма част от нас не знаят как тези "деца" се оправят. Или бихме си дали рационално обяснение- е, да, но там те са обезпечени финансово. Възможно е, но грижата на българските родители към отдавна порасналите им деца, рядко е само финансова.
Случвало ми се е да бъда в ситуация, в която съм била изключително изненадана от това, че родител предпочита да се погрижи за личния си комфорт, вместо за този на порасналото си дете. Тогава се запитах- защо това ми се струва толкова грешно и какво лошо намирам в това един човек, да предпочита да поглези себе си, пред детето си? Това е моето възприятие за правилно, но дали е така? В семейството отсреща, едва ли...там никой на никой не е длъжен и щом детето е достатъчно голямо да създава собствено семейство, значи може да поеме изцяло отговорност за себе си, живота си и комфорта си.
Друг пример е за мястото на жената в обществото. Разбирането за правата на жените са напълно противоположни в едно мюсюлманско семейство, спрямо християнското. Същото е и в разбирането за моногамията - у нас тя е ценност, но ако живеем в друго общество, където съществува харемът, изобщо няма да се замисляме, че това може да е ценност.
Поради тези различни възприятия за света, често младите двойки са изправени пред различни трудности в началото на съвместния си живот, при възпитанието на децата и т.н. Да се опитаме да сменим гледната точка или поне да я разширим, може да бъде изключително полезно умение, което да ни направи по-адаптивни, както и по-спокойни в ежедневието си и в съжителството си с половинката. Това разбира се, не бива да бъде в крайност и да граничи с потъпкване на собствените ценности и желания.
Различните гледни точки и разбирания за това какъв е светът, често могат да доведат до спорове и трудности, но пък и това е, което прави светът шарен, интересен и изпълнен с предизвикателства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар