Какво говори мълчанието на партньорите в двойката?

Двойките често определят като основен проблем между тях, липсата на комуникация - "няма какво да си кажем", "той/тя не ме разбира/слуша", "ние не си говорим изобщо" и т.н. 

Всъщност липса на комуникация реално не съществува. Това, че партньорите не си говорят, не значи, че те нямат комуникация помежду си. Самата липса на разговор е комуникация. Можем да кажем, че мълчанието между партньорите "говори". Но посланието на това "говорене" не достига до всеки един от двойката. 

Какво искам да кажа? Комуникацията е отношение. Когато говорим с някого, ние проявяваме дадено отношение към него. Когато не говорим с него, отново показваме отношение, то може да бъде - "не желая да говоря с теб", но все пак това е отношение, както и вид комуникация. 

Има двойки, при които по различни причини, партньорите са достигнали до момент, в който не общуват по между си или всеки разговор завършва със спор и сблъсък на мнeния. При някои сблъсъкът е до толкова силен, че нито един от двамата не приема казаното от другия или дори се усъмнява в истинността на думите му. 

Това е проблем, разбира се. Но не и основният. Той е следствие на нещо по-сериозно, именно за което двойката не говори. Повод за спор често са битови въпроси. Но наистина ли това, че мъжът не мие чинии или че жената не глади, е сериозният проблем, който може да застраши връзката между двама души? Въпрос на гледна точка. 

Какво всъщност липсва на мъжа, чиято жена не му глади ризите? Дали наистина той не може да се справи с този проблем, като например изглади сам? Може, разбира се. Това, което всъщност стои зад "негладенето" на половинката му, е липсата на грижа и внимание от нейна страна към него. И тази липса не е само гладенето, тя е и в отношението ѝ към него. 

Какво стои зад това отношение, зад ежедневните спорове на различни теми и по различни причини, е въпрос, чийто отговор е истински важният, за да могат партньорите да намерят отново път един към друг и да успяват да се чуват, защото когато реалната причина за неразбирателство не е явна и не се говори за нея, думите, които изричат един към друг не достигат до тях. Това е абсолютно разбираемо, тъй като реално те не са значими. Това, което остава "зад" думите е значимото и всъщност мълчанието между партньорите понякога "говори" много повече от думите им. 

Как да подобрим комуникацията между партньори, които са я изгубили или смятат, че тя не е удовлетворителна? Това често е основна цел в процеса на семейно консултиране. Заедно с клиентите, консултантът се опитва да достигне до истинската причина за разрива в  комуникацията. Кога това се е случило? Каква е причината? Как дадена ситуация се отразява на отношенията им? И още много въпроси, задаването, на които, обсъждането им, са процес, който сам по себе си е полезен за партньорите. Подобно обсъждане може да се превърне в нов смисъл, който обединява двойката, а именно, желанието им да намерят отговор на въпросите, с което си показват, че имат отношение един към друг и желание да се преоткрият. 

Да се говори отвъд думите и да се търси истинският смисъл на дадено отношение или "дума", е истински важно за запазването на добра комуникация и отношения между партньорите в двойката. Залисването в дълги спорове, търсенето на различни причини или доказателства, че другият не е прав или е сгрешил, не помага по никакъв начин за опазване на връзката, дори напротив. 

Семейният консултант може да работи с двойката за подобряване на комуникацията, да влезе в ролята на "преводач" на думите им и стимулатор да бъдат изказани неща, които са трудни за казване, но истински значими.