Неща, които всеки родител на дете със специални потребности трябва да знае💫

*Споделено от родител на дете със специални потребности

💚1) Не сте сами

Може да няма никой друг със същото съзвездие от симптоми като вашето дете, но има хора, изправени пред подобни предизвикателства. Намерете тези хора. Никога не съм срещал някого с дете точно като моето, но имам силна връзка с родители на деца с различни диагнози. Създадохме чудесни приятелства, намираме и даваме подкрепа един на друг. Просто трябва да вляза в една от моите групи в социалните мрежи и веднага ми се напомня, че не съм сам.

💚2) Заслужавате да се грижите и за себе си

Ние сме поставени в положение да се грижим за другите почти постоянно. Въпреки това, вие все още се нуждаете и заслужавате да се грижите за самите себе си. Можете да помолите ваш близък да ви донесе храна или да отидете на педикюр, или на вечерна среща, или каквото и да е друго, което обичате да правите. Отделете време на онова, което ви кара да се чувствате специални и обгрижени, насладете му се, заслужавате го!

💚3) Вие не сте перфектни - и това е добре!

Никой не е перфектен. Ние всички правим грешки. Можем да се въргаляме в нашите глупости или да продължим напред! Опитайте се да промените мисленето си, може би е имало основателна причина да пропуснете тази среща, за която сте били сигурни, че е във вторник, но очевидно е била в понеделник. Може би, вашето дете е имало тежък ден в училище и просто е имало нужда от почивка. Кой знае? Но самообвинението няма да промени ситуацията, така че опитайте да продължите напред.

💚4) Вие сте супергерой.

Може да не прескачате сгради с един скок или да не тичате по-бързо от светкавица, но въпреки това вие сте супергерой. Всеки ден се справяте със ситуации, които обикновен родител би сметнал за невъзможни. Разтягате стегнати мускули, помните хапчета, инжектирате и вливате лекарства, спазвате график на ежедневни терапии… Вие държите истерични деца по време на ужасяващи медицински процедури. Вие се справяте с гневни изблици. И по-често успявате да не избухнете или да се сринете. Насърчавате детето си да прави неща, които лекарите са ви казали, че никога няма да направи, но никога не сте изгубили надежда. Вие сте терапевт, медицинска сестра, лекар, приятел. Вие не сте обикновен родител.

💚5) Терапията е игра.

След като участвах в няколко терапевтични сесии, бях разочарован от това, което виждах, заради предварителните си очаквания за това как трябва да изглежда една терапия. Оттогава пораснах, научих се и разбрах. За децата терапията е игра, а играта е терапия. Това, което имам предвид, е, че най-добрите терапевти намират начини да накарат сина ми да се включи в предизвикателни дейности, които той иначе би отказал, като го превърнат в игра, която той иска да играе. Възприехме този метод и правим същото у дома.

💚6) Играта е терапия.

Да, това е различно от номер пет. След промяната на гледната ни точка относно това какво е терапия, потърсихме допълнителни дейности за моя син, които биха предложили терапевтични ползи. Играл е хокей на шейна, бяга в екип, научил се е да стреля с лък и взема уроци по плуване. Всичко това е терапия. Той учи, забавлява се и става по-силен.

💚7) Не винаги ще го правите правилно.

Много от изборите, които сте принудени да направите, нямат правилен отговор, а само по-малко трудни и безболезнени избори. Ще дадете всичко от себе си, но не винаги ще успявате, независимо колко безсънни нощи прекарвате в агонизиране как да се справите със ситуацията.

💚8) Простете си.

Да, понякога ще прецакате нещата въпреки най-добрите си намерения. Никакво измъчване няма да ви накара да се почувствате по-добре, нито ще ви помогне да направите по-добър избор. Не забравяйте, че много от най-трудните решения нямат правилен отговор.

💚9) Отглеждането на дете със специални потребности е като маратон.

За онези хора, които се опитват да спечелят маратон, няма почивки. Ако искате да останете в надпреварата, вие ядете, пиете и ходите до тоалетна, докато се състезавате. Нашият маратон обаче, ще продължи в обозримо бъдеще и дори след това. Така че, помнете, че не е нужно да печелите, просто стигнете до края. Човекът, който остава на последно място в маратона, прави почивки, сяда, пие малко вода, след което се връща на пътя и продължава. Подарете си тези моменти – колкото и кратки да са – те са за вас самите. Дори може да пикаете на спокойствие от време на време!

💚10) Не губете себе си.

Не позволявайте родителството на дете със специални потребности да промени самоличността ви. Ние сме много неща и да бъдеш родител на дете със специални потребности е част от нашата идентичност. Но това не трябва да е цялата ни същност. Когато съсредоточите целия си живот, всичките си контакти, цялото си съществуване около детето си и неговите нужди, това, което вие сте, може да се изгуби. Намирайте неща в живота си, които да обичате да правите - чаша вино, хоби, покупка за себе си.

💚11) Запазете чувството си за хумор.

Чувствителнa съм към някои неща, като например първичните изказвания на хората. Възможно е да станете прекалено чувствителни към толкова много неща, че хората да започнат да избягват компанията ви. Много разговорни изрази като „почти получих инсулт“ или „почти получих инфаркт“ са обезпокоителни за родителите, чиито деца всъщност са имали инфаркт или инсулт. Опитайте се обаче, да запомните, че хората не правят тези коментари, за да ви обидят или разстроят.

💚12) Празнувайте малките неща!

Хвалете се с онези постижения, които може да изглеждат малки за другите, но са огромни за нашите деца! Децата ни се развиват със свое собствено темпо, научават много умения късно, а някои никога не овладяват. Мърдащ пръст на крака, който не е могъл да се движи преди, дума, изречение, усмивка, прегръдка, каквото и да е това важно събитие, споделете го с тези, които обичат вас и вашето дете.

💚13) Не позволявайте на други родители да ви разочароват.

Знам колко е трудно да чуеш от родителите, че тяхното дете, шест месеца по-малко от твоето, ходи, а твоето не. Или да се справите с добронамерения непознат, който пита защо вашето 2-годишно дете се върти на дупето си, вместо да стои на крака. Опитайте се да запомните, че на тези хора им липсва контекстът, в който постоянно сме вградени. Обяснявайте, учете, бъдете търпеливи, повишавайте осведомеността сред онези, които просто не го разбират. И не забравяйте, че типичните родители също заслужават правото да се хвалят и тяхната гордост от постиженията на детето им не е предназначена като удар към вашето невероятно дете.

💚14) Не сравнявайте.

Това е още едно предизвикателство, но си заслужава усилията. Всички деца са различни, типични или със специални потребности, те ще растат и ще се развиват със свое собствено темпо. Ако даден етап в развитието не е постигнат, така както очаквате, със сигурност говорете с лекаря на детето си. Сравнението на братя и сестри, братовчеди, деца в детската градина или дори на деца с един и същи тип нарушения, рядко ще ви помане да се почувствате по-добре. Вашето дете е уникално и ще има свои индивидуални силни страни и предизвикателства.

💚15) Не е нужно да сте „ТОЗИ“ родител.

Познавате този, който очевидно е прекарал 10 часа, създавайки невероятната закуска, оформена като животно с мустаци от женско биле. Този, който изпраща очарователни торбички с лакомства за всеки празник. Този, който всяка година намира най-готините подаръци за учителите. И чието дете винаги е облечено в най-сладките тоалети, които някак никога не се цапат. Ако това е типът майка, която се стремите да бъдете - изпращам повече сила за вас! Установих обаче, че винаги има достатъчно от тези майки в класовете на моето дете и те поддържат добри количества на невероятни закуски и лакомства. Тъй като аз имам по-големи риби за приготвяне, им отстъпвам цялата слава!

💚16) Отделете време за брака си.

Бракът е тежка работа, точка. Родителството е тежка работа, точка. Родителството на дете със специални потребности е особено трудна работа, точка! За тези от вас, които са женени или имат връзка, отделете време за тази връзка, отделно от децата си.

💚17) Доверете се на инстинктите си.

Вие най-добре познавате децата си. Лекарите, учителите, терапевтите са фантастична подкрепа, но ако не чувствате, че сте чути или че нуждите на детето ви са удовлетворени, е много разумно да получите второ мнение. Не се страхувайте да се борите за детето си и неговите нужди. Докато професионалистите са експерти в своите области, вие сте експертът за вашето дете.

*Д-р Дарла Клейтън е треньор и психолог. Тя е съпруга и майка на две деца, 9-годишен син с церебрална парализа и 5-годишна дъщеря. Тук тя пише гледна точка на майка, която отглежда дете със специални потребности и дете с типично развитие.