В деня на психолога 4 април, се замислих защо и кое ме накара да тръгна по пътя на психотерапията и по-конкретно на семейната терапия. Докато учех "Специална педагогика", като бакалавър, винаги нещо не ми достигаше по време на лекции. Четях, учех, слушах преподавателите, но у мен оставаше нещо неясно. Това неясно нещо беше - какво се случва в тези семейства? Тази така важна тема според мен, оставаше на заден план. Не просто на заден план, изобщо не беше обсъждана. Наред с всички педагогически подходи, семейната среда е не по-малко важна за развитието както на децата в норма, така и на тези извън нея. Оттам се зароди любопитството ми към системното мислене, към отношенията, връзките между семейните членове, влиянието им един на друг и т.н.
Друга причина е желанието ми да разбирам поведението на околните. Никога не съм приемала, че някой прави нещо нередно, просто така. Изрази като "прави го от лошотия" за мен не са обяснение. Винаги съм търсила причини за дадено поведение. Преди време мислех, че просто "оправдавам" хората, но сега знам, че това не е точната дума. Да търся причини, връзки с минали събития, за мен е единственият начин да разбера защо хората са такива каквито са и едновременно с това да продължа да вярвам в добротата им, дори когато на пръв поглед действията им показват друго.
Да изслушвам хората и да се вълнувам от историите им, винаги е било част от мен. Да се опитвам да ги разбирам и подкрепям, също. Да разбирам и себе си, собствените си емоции, реакции, преживявания, може би прави живота ми по-натоварен, но това е начинът, по който се чувствам най-пълноценна и полезна за самата себе си.
И така, събирайки всичко изброено, някак естествено се насочих към семейната терапия. Обучението и практиката ме обогатяват всеки ден, което ме прави истински удовлетворена.
Честит празник, колеги! Бъдете винаги любопитни, търсещи, отдадени и щастливи от това, което правите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар