Методи за насърчаване на доброто поведение на детето и справяне с предизвикателното

Всеки родител в определени моменти изпитва трудности с поведението на своето дете. Особено, когато то е предизвикателно. Това са моментите, когато детето отказва да направи нещо, започва да плаче, повишава тон, “тръшка” се или пък “не ни отразява”. Неслучайно в заглавието на статията и в текста няма да използвам израза "лошо поведение" или "лошо дете", тъй като "лошотията" не е присъща за децата. Това, което се подразбира при подобен тип поведение всъщност е търсене на реакция от страна на родителя/ възрастния, поради някаква необходимост. Тази необходимост може да бъде желанието на детето да покаже, че не успява да се справи с някаква дейност или очаквания, наличие на свръхстимулация и/или умора, неразбиране на поставени изисквания към него, липса на мотивация за извършване на дадена дейност и др. Чрез бурно поведение детето ни неосъзнато показва, че има нужда от някакъв вид подкрепа от наша страна. Обикновено обаче, за родителите в тези моменти е трудно да запазят спокойствие или не знаят как да реагират и какво да направят, за да се справят със ситуацията. Чувството на безсилие често довежда родителя до поведение, подобно на това на детето - бурно. Такава реакция - повишаване на тон или дори наказание, всъщност затвърждава неприемливото поведение на детето. Неговата цел, която е да получи реакция, е била изпълнена. Но чрез тази си реакция родителят не успява да разчете в дълбочина причината, която е довела до предизвикателното поведение, нито пък да подкрепи детето си в трудността, която то е изпитало. 

Всяко дете е различно, но има някои техники, които могат да бъдат в помощ на родителите, когато се намират в подобни трудни ситуации. Чрез запознаването с тези техники, родителят ще се почувства уверен и спокоен, зареден с инструменти за справяне с предизвикателното поведение. 

В няколко статии ще ви споделя техники, които освен, че съм прочела някъде (в края ще посочвам източници), използвам и със своето дете успешно. 

Първият метод за насърчаване на доброто поведение се нарича “Първо-после”. (източник: “Отговори, но не реагирай. Позитивен метод за насърчаване на доброто поведение при деца и младежи със Синдром на Даун, автор д-р Дейвид С. Стайн”). 

Посочената книга е вдъхновението ми да започна да пиша тези статии. Макар че, книгата се отнася за деца със синдром на Даун, описаните техники са подходящи за всички деца, така че препоръчвам книгата на всеки заинтересован. 

Метод “Първо-после”

Този метод е с цел избягване на предизвикателното поведение. Той е нещо като превенция тогава, когато знаем, че детето няма да посрещне с желание, това, което е ще му предложим да прави. ”Първо-после” е често прилаган метод от родителите, дори без да го осъзнаваме. Едва ли има родител, който да не се е “пазарил” с детето по подобен начин - “изяж си супата и ще ти дам сладолед”. Методът “първо-после” е точно това - начин да мотивираме детето да направи нещо, което не иска да изпълни и след това ще направи/ получи/ играе с нещо, което иска. Примери за това са:

• Първо хранене, после игра.

• Първо супа, после десерт.

• Първо четене, после танци.

• Първо миене на ръцете, после бисквита.

Примерите и ситуациите могат да бъдат безкрайни. Същността на успеха на този метод, който е изключително лесен за употреба, е в това, че той дава структура и предвидимост на действията. Децата имат нужда да знаят какво ще се случи и в какъв ред. Информацията им дава увереност, че владеят ситуацията, намалява тревожността от неизвестното, а тези фактори водят до по-добро поведение, спокойно дете и възможност кооперативност. Методът подпомага и мотивацията. Родителят изисква от детето то да направи нещо, но предлага награда или дейност, която е желана от детето като последствие. Така детето е в очакване да му се случи нещо хубаво и настроението му е позитивно, въпреки първоначалната не толкова желана дейност. Чувайки “първо-после”, то се съсредоточава върху “после” - дейността, тъй като тя носи силна положителна емоция и е от значение за него. Самите думи “първо-после” са важни. Изразът е  категоричен, структуриращ, указанието е кратко, точно и ясно за детето. Не са необходими повече обяснения, тогава, когато дейностите са познати за детето. 

При децата със синдром на Даун, и не само, методът може да бъде подкрепен с нагледни материали. Така детето ще получи повече информация за това, което се очаква от него и това, което предстои, не само чрез слуховия си анализатор, но и чрез зрителния. Това могат да бъдат стикери, лепенки с подходящи картинки, които да се залепят на картон или дъска, разделен на две - дейността “първо” и дейността “после”. Това е т.нар. “визуален график” - график на задачите/ дейностите, които се очаква да извършим. Картинките трябва да бъдат максимално близки и реалистично изглеждащи като дейностите, които детето се очаква да извърши. Без излишни окраски и цветове, които биха могли да го объркат. 

Очаквайте още техники, с които да подкрепите себе си и своето дете!

В коментар може да споделите вашите техники за справяне с предизвикателно поведение или дали методът “Първо-после” е успешен за вас!