Много често родителите са разочаровани от поведението на детето си. Избухванията и прекалената емоционалност могат да бъдат много напрягащи. Всъщност изразяването на всички видове поведение са необходими за доброто развитие на децата. Ако познаваме по-добре начина, по който мозъкът се развива, ще бъдем много по-спокойни и разбиращи поведенията на своето дете.
Когато хората се раждат мозъкът им е недоразвит. Голяма част от развитието се случва след раждането до към 5-тата година на детето (в някои източници е посочена 7-ма година). Разбира се, след тази възраст развитието не спира. Мозъкът има качеството да бъде невропластичен, което означава, че дори някоя функция да не е развита до възрастта, която е посочена за норма, то това не означава, че никога няма да бъде развита. Човешкият мозък се развива отдолу нагоре, като се започва от най-примитивната част, която ни поддържа живи, до кортикалната част, която ни помага да мислим логично и да решаваме проблеми. Това развитие отнема години, което означава, че не можем да очакваме децата да мислят логично, ако тази част на мозъка буквално все още не функционира. За сравнение - все едно да очаквате от дете, което все още не се е научило да ходи, да кара колело. То просто още не е достигнало до този етап на развитие.
.jpg)
Подобни графики може да изглеждат малко объркващи, но са добър начин за подпомагане на разбирането на развитието на мозъка чрез визуализация.
Мозъчен ствол: 0-6 месеца: Първата част на мозъка се развива от раждането до около 6-месечна възраст. Това е частта от мозъка, която контролира сърдечната честота, дишането и реакцията на борба, бягство и замръзване. Тази част от мозъка изобщо не изисква "мислене", тя е просто реактивна. Знаейки това, е лесно да разберем защо, ако децата са изложени на травма, дори в много ранна възраст, тяхната реакция на борба, бягство и замръзване може да бъде прекалено явна.
Среден мозък: 6 месеца - 2 години: Средният мозък е отговорен за движението и координацията. Това е етапът, когато децата се учат да се преобръщат, пълзят, лазят и ходят. Това е моментът, когато вашето бебе открива какво може да прави тялото му.
Лимбична система: 2-7 години: Това е частта от мозъка, с която изглежда имаме най-много затруднения. Ето защо имаме термини като „ужасни две“ и „трийнейджъри“. Това е моментът на развитието на емоционалния мозък. В този период децата започват да изпитват силни емоции, но нямат езика и мислещата част от мозъка, за да изразят тази емоция и да се справят с нея. Дори когато имат по-добре развита реч, децата ще бъдат предимно в тази лимбична част на мозъка.
Кортикален мозък: 7- възрастен: Мислещата част от мозъка не е фокус от развитието до 7-годишна възраст, въпреки че има известно развитие от около 4-годишна възраст. Ако спрем и помислим върху това за минута, можем да видим, че нашите очаквания за разбиранията и поведението на нашето на пръв поглед голямо 5 и 6-годишно дете може да са несправедливи. Префронталната кора е частта от нашия мозък, която ни помага да регулираме емоциите, да контролираме социалното поведение, да разрешаваме проблеми и да разсъждаваме. Полезно е да се знае, че тази част от мозъка продължава да се развива до 20-те ни години, така че няма начин едно дете да разсъждава по същия начин както един възрастен.
Какво означава всичко това?
Това, което означава цялата тази информация, е, че трябва да разпознаем къде се намира нашето дете в своето развитие и да се опитваме да разсъждаваме логично с него по дадени теми, когато то е в период на развитие на лимбичната система (емоционалния си мозък) няма да помогне нито на детето, нито на родителите. Трябва да бъдем търпеливи. Няма значение колко умно смятате, че е вашето 3-годишно дете, то не се способни да мисли рационално защо синята чаша е същата като розовата чаша. То не може да се замисли, че чашите са еднакви, имат еднакво предназначение и могат да пият и от двете. Всичко, което то знае, е, че е поискало розовата чаша, а вие сте му дали синята и се чувства сякаш светът му просто се е разпаднал. Намирането в този етап на развитие на емоционалния мозък също означава, че детето е по-реактивно към нови събития и поради това е спокойно да използва една и съща чаша, която познава. Когато промените нещо познато за него, то чувства, че нещо не е наред и не знае какво да очаква.
Преди да се развие мислещият мозък, детето не може да каже „Чувствам се малко притеснен за...“ или „Наистина съм разочарован от…”. Тяхното поведение е техният начин да покажат, че нещо не е наред. Нашата работа е да им помогнем да се успокоят, за да можем да бъдем техния мислещ мозък и да можем да им дадем езика на чувствата им. Те буквално не могат да направят това сами, имат нужда да използваме нашия мислещ мозък, за да ги насочваме. След като успеем да успокоим детето чрез прегръдки например, можем да достигнем на момента на назоваване на чувствата: „ти беше наистина разочарован, че не получи розовата чаша". Когато се почувстват разбрани, можете да започнете с някакво логическо мислене, „розовата чаша беше мръсна, затова аз ти дадох синята чаша". Това може да ви звучи нереалистично - “кой има време за това?”... Но да се караме с нашите деца и да се опитваме да разсъждаваме, когато те не могат да разсъждават, може да отнеме много време и обикновено не работи. Така че, би било по-разумно и полезно за нас възрастните, да се уверим, че държим контрола и не навлизаме в нашия лимбичен мозък.
Нека не забравяме, че не само малките деца са в лимбичния си мозък. Винаги, когато сме стресирани или разтревожени, нашият мислещ мозък е изключен и ние реагираме инстинктивно и емоционално. Всички сме имали моменти, в които сме го изключили. В този момент, ако някой се приближи до вас и ви каже „това не е логично, спри да плачеш и се захващай с това“,това няма да ви помогне. Децата са същите, единствената разлика е, че тяхната толерантност към стрес и безпокойство е по-ниска от нашата. Не можете да срещнете емоционалния мозък с логиката, това просто не работи. Трябва да ги срещнеш в емоциите им. Нека видят, че разбирате чувствата им и им помогнете да се успокоят. Само когато са спокойни ще могат да обсъдят проблема по логичен начин.
Като родители не е нужно да имаме дълбоки познания по невропсихологията, но притежаването на основни познания за развитието на мозъка може да освободи децата ни от нашите очаквания. Също така ни помага да виждаме поведението на нашите деца като нормално и ни позволява да разберем, че те се нуждаят от нашата помощ, за да развият тези умения, а не да ги наказваме за това, че реагират нормално за етапа на развитие, в който се намират. Не можем да очакваме децата да мислят с мозъка на възрастен, те просто нямат тези умения. Емоциите им са твърде интензивни, за да ги управляват и те физически не могат да ги регулират сами. Те се нуждаят от нас, за да им помогнем да се успокоят и да ги напътстваме, за да могат ефективно да развият тези умения.
Източник:
https://www.thetherapistparent.com/post/why-parents-need-to-understand-brain-development?fbclid=IwAR1mCF_MM8dVZGQJy_S_Rmrh0grvzE45m_bpqPNsj3z-uSoTLiGTImL9PZU
Превод: Полина Даскалова-Петкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар