Защо е необходимо родителите да разбират развитието на детския мозък?

Много често родителите са разочаровани от поведението на детето си. Избухванията и прекалената емоционалност могат да бъдат много напрягащи. Всъщност изразяването на всички видове поведение са необходими за доброто развитие на децата. Ако познаваме по-добре начина, по който мозъкът се развива, ще бъдем много по-спокойни и разбиращи поведенията на своето дете. 

 Когато хората се раждат мозъкът им е недоразвит. Голяма част от развитието се случва след раждането до към 5-тата година на детето (в някои източници е посочена 7-ма година). Разбира се, след тази възраст развитието не спира. Мозъкът има качеството да бъде невропластичен, което означава, че дори някоя функция да не е развита до възрастта, която е посочена за норма, то това не означава, че никога няма да бъде развита. Човешкият мозък се развива отдолу нагоре, като се започва от най-примитивната част, която ни поддържа живи, до кортикалната част, която ни помага да мислим логично и да решаваме проблеми. Това развитие отнема години, което означава, че не можем да очакваме децата да мислят логично, ако тази част на мозъка буквално все още не функционира. За сравнение - все едно да очаквате от дете, което все още не се е научило да ходи, да кара колело. То просто още не е достигнало до този етап на развитие. 

Подобни графики може да изглеждат малко объркващи, но са добър начин за подпомагане на разбирането на развитието на мозъка чрез визуализация.

Мозъчен ствол: 0-6 месеца: Първата част на мозъка се развива от раждането до около 6-месечна възраст. Това е частта от мозъка, която контролира сърдечната честота, дишането и реакцията на борба, бягство и замръзване. Тази част от мозъка изобщо не изисква "мислене", тя е просто реактивна. Знаейки това, е лесно да разберем защо, ако децата са изложени на травма, дори в много ранна възраст, тяхната реакция на борба, бягство и замръзване може да бъде прекалено явна.

Среден мозък: 6 месеца - 2 години: Средният мозък е отговорен за движението и координацията. Това е етапът, когато децата се учат да се преобръщат, пълзят, лазят и ходят. Това е моментът, когато вашето бебе открива какво може да прави тялото му.

Лимбична система: 2-7 години: Това е частта от мозъка, с която изглежда имаме най-много затруднения. Ето защо имаме термини като „ужасни две“ и „трийнейджъри“. Това е моментът на развитието на емоционалния мозък. В този период децата започват да изпитват силни емоции, но нямат езика и мислещата част от мозъка, за да изразят тази емоция и да се справят с нея. Дори когато имат по-добре развита реч, децата ще бъдат предимно в тази лимбична част на мозъка.

Кортикален мозък: 7- възрастен: Мислещата част от мозъка не е фокус от развитието до 7-годишна възраст, въпреки че има известно развитие от около 4-годишна възраст. Ако спрем и помислим върху това за минута, можем да видим, че нашите очаквания за разбиранията и поведението на нашето на пръв поглед голямо 5 и 6-годишно дете може да са несправедливи. Префронталната кора е частта от нашия мозък, която ни помага да регулираме емоциите, да контролираме социалното поведение, да разрешаваме проблеми и да разсъждаваме. Полезно е да се знае, че тази част от мозъка продължава да се развива до 20-те ни години, така че няма начин едно дете да разсъждава по същия начин както един възрастен.

Какво означава всичко това?

Това, което означава цялата тази информация, е, че трябва да разпознаем къде се намира нашето дете в своето развитие и  да се опитваме да разсъждаваме логично с него по дадени теми, когато то е в период на развитие на лимбичната система (емоционалния си мозък) няма да помогне нито на детето, нито на родителите. Трябва да бъдем търпеливи. Няма значение колко умно смятате, че е вашето 3-годишно дете, то не се способни да мисли рационално защо синята чаша е същата като розовата чаша. То не може да се замисли, че чашите са еднакви, имат еднакво предназначение и могат да пият и от двете. Всичко, което то знае, е, че е поискало розовата чаша, а вие сте му дали синята и се чувства сякаш светът му просто се е разпаднал. Намирането в този етап на развитие на емоционалния мозък също означава, че детето е по-реактивно към нови събития и поради това е спокойно да използва една и съща чаша, която познава. Когато промените нещо познато за него, то чувства, че нещо не е наред и не знае какво да очаква. 

Преди да се развие мислещият мозък, детето не може да каже „Чувствам се малко притеснен за...“ или „Наистина съм разочарован от…”. Тяхното поведение е техният начин да покажат, че нещо не е наред. Нашата работа е да им помогнем да се успокоят, за да можем да бъдем техния мислещ мозък и да можем да им дадем езика на чувствата им. Те буквално не могат да направят това сами, имат нужда да използваме нашия мислещ мозък, за да ги насочваме. След като успеем да успокоим детето чрез прегръдки например, можем да достигнем на момента на назоваване на чувствата: „ти беше наистина разочарован, че не получи розовата чаша". Когато се почувстват разбрани, можете да започнете с някакво логическо мислене, „розовата чаша беше мръсна, затова аз ти дадох синята чаша". Това може да ви звучи нереалистично - “кой има време за това?”... Но да се караме с нашите деца и да се опитваме да разсъждаваме, когато те не могат да разсъждават, може да отнеме много време и обикновено не работи. Така че, би било по-разумно и полезно за нас възрастните, да се уверим, че държим контрола и не навлизаме в нашия лимбичен мозък.

Нека не забравяме, че не само малките деца са в лимбичния си мозък. Винаги, когато сме стресирани или разтревожени, нашият мислещ мозък е изключен и ние реагираме инстинктивно и емоционално. Всички сме имали моменти, в които сме го изключили. В този момент, ако някой се приближи до вас и ви каже „това не е логично, спри да плачеш и се захващай с това“,това няма да ви помогне. Децата са същите, единствената разлика е, че тяхната толерантност към стрес и безпокойство е по-ниска от нашата. Не можете да срещнете емоционалния мозък с логиката, това просто не работи. Трябва да ги срещнеш в емоциите им. Нека видят, че разбирате чувствата им и им помогнете да се успокоят. Само когато са спокойни ще могат да обсъдят проблема по логичен начин.

Като родители не е нужно да имаме дълбоки познания по невропсихологията, но притежаването на основни познания за развитието на мозъка може да освободи децата ни от нашите очаквания. Също така ни помага да виждаме поведението на нашите деца като нормално и ни позволява да разберем, че те се нуждаят от нашата помощ, за да развият тези умения, а не да ги наказваме за това, че реагират нормално  за етапа на развитие, в който се намират. Не можем да очакваме децата да мислят с мозъка на възрастен, те просто нямат тези умения. Емоциите им са твърде интензивни, за да ги управляват и те физически не могат да ги регулират сами. Те се нуждаят от нас, за да им помогнем да се успокоят и да ги напътстваме, за да могат ефективно да развият тези умения.

Източник:
https://www.thetherapistparent.com/post/why-parents-need-to-understand-brain-development?fbclid=IwAR1mCF_MM8dVZGQJy_S_Rmrh0grvzE45m_bpqPNsj3z-uSoTLiGTImL9PZU

Превод: Полина Даскалова-Петкова

Управление на Kоледните кризи ⭐

 Краят на годината наближава и това носи със себе си дни, наситени с промени и голямо #безпокойство за много #деца. Организират се #тържества в детските градини и училища, коледната #украса е навсякъде, ваканции и почивни дни, #Коледа и след това трябва да започнем новата учебна година отново. Дори за част от възрастните е изтощително, когато започнем да мислим за предстоящата динамика на дните, но за дете със силна #тревожност, #аутизъм или #сензорни затруднения, може да бъде напълно непосилно. Коледната украса е навсякъде - по домовете, както и из града-улици, молове, градини и училища. За съжаление това може да има неблагоприятен ефект върху децата, които се борят с промяна и сензорно претоварване. #Стресът от всичко това може да се натрупа за детето. Децата може да не реагират веднага, а може проявите да се случат няколко дни по-късно под формата на трудно поведение. Това поведение е лесно да се етикетира като "палаво" или "предизвикателно", но това време на годината може да бъде толкова затрудняващо ежедневието, че е добре да обмислим ефективно въздействието върху децата. Мигащи светлини, блестящи предмети, издаващи звук дрънкулки, промени в рутината, те могат да уморят сетивата с течение на времето, без никой дори да осъзнае какво е точно се случва.

Преминаването през тези периоди не е лесно, но има неща, които могат да се направят, за да бъдат поносими или дори приятни; имайте рутина, предупреждавайте колкото е възможно повече, когато има промяна, бъдете наистина подготвени с успокояващи дейности, оставете още повече време за почивка и имайте план. И когато кризата се случи, опитайте се да останете спокойни, за да можете да помогнете на детето си да регулира и да преодолее емоциите.

💚Рутина

Може да е невъзможно да имате строг график по време на коледните празници, но можете да развиете разхлабена „рутина“ за това време от годината. Можете да правите някои събития в предсказуеми часове, като например-поставянето на елха, посещението на роднини, дейности на Бъдни вечер и Коледа, и дори ястия. Доколкото е възможно, спазвайте обичайните си #навици като режим на сън, време за хранене и други редовни дейности. Това дава стабилна настройка, на която да разчитате, когато нещата станат нестабилни. Ако плановете се променят, не забравяйте да уведомите детето си. Незнанието какво се случва всеки ден може да причини излишно ненужно #безпокойство.

Уверете се, че планирате и периоди на #почивка, през които детето ви може да си почине и да „презареди“. Вие познавате детето си най-добре, от какво има нужда, когато е претоварено? Имат ли нужда от време на батут след училище? Имат ли нужда от тихо време всеки ден преди лягане. Дори в този натоварен сезон трябва да признаем, че успокояващите дейности са също толкова важни и ако искаме детето ни да бъде регулирано, трябва да отделим време за това.

💚Очакванията на други хора

Децата не са единствените, които трябва да бъдат подготвени какво да очакват на Коледа. Може да се наложи на другите да се каже предварително, че детето ви може да не иска да ги прегръща, още по-малко да ги целува, за да получи подаръците или лакомствата им. Можете да помолите детето си да каже “моля” и “благодаря”, но това да е всичко, и никой не трябва да очаква повече от това. Детето не трябва да бъде принуждавано да показва обич към някого, за да получи #подарък. Това изпраща погрешно послание към децата и увеличава тяхното безпокойство. Може да е трудно за роднините да разберат това, но ако изясните, че правилата на вашето семейство са никога да не принуждавате детето да прегръща или целува някого, тогава това няма да бъде изненада за никого и никой няма да остане обиден.

💚Съставете план

Ако празнувате Коледа в дома си, обсъдете „#безопасните зони“ с децата си. Място, на което се чувстват сигурни, тихо е и удобно... поставете #играчки или нещо друго, което харесват, за да могат да се оттеглят, когато имат нужда. Уверете се, че вашите гости са наясно, че ако детето ви отиде на това място, това означава, че има нужда от почивка и трябва да бъде оставено на спокойствие.

Ако отивате в къщата на някой друг, за да празнувате, отново е възможно да имате безопасна зона. Уговорете го предварително с вашия домакин, за да видите дали има подходящо място. Когато пристигнете, не забравяйте да покажете на детето си къде е мястото. Не го превръщайте в зона за „тайм-аут“, това НЕ е наказание, то е просто място за бягство. Пригответе някои успокояващи дейности- вземете със себе си любимата му музика и слушалки, неща за рисуване, играчки или нещо друго, от което може да се нуждае, за да се успокои. Направете план с детето си по какъв начин то ще ви каже, когато има нужда от почивка- това може да е някаква дума, знак с ръка или нещо друго, което работи за вас.

💚Потърсете предупредителни знаци

Когато едно дете се почувства #претоварено, неговият „мислещ мозък“ се изключва и то преминава направо в реакция на „борба“ или „#бягство“. То не може да мисли трезво или да контролира собственото си #поведение. Вие сте експертът в разчитането на знаците, тогава, когато вашето дете не се справя. Това може да e засилена двигателна активност, шумно поведение или пък отдръпване? Използвайте планирана ранна намеса, която вероятно ще помогне на детето ви да възвърне спокойствието си.

Например: Извинете се на празнуващите и прекарайте малко време с детето си -отидете на #разходка или на тихо място с него. Изчакайте детето да се успокои и тогава се върнете на празника. 

💚Запазете спокойствие

Понякога на семейно или приятелско събиране може да се почувствате осъдени или засрамени от поведението на детето си. Когато допуснете тези мисли, е много по-вероятно да загубите контрол и да станете реактивни. В предизвикателните моменти обаче, детето ви най-много се нуждае от вас и това да останете спокойни, за да можете да му помогнете то да се успокои. Това понякога е наистина трудно, но затова е толкова важно да се грижим и за себе си. Уверете се, че намирате време за себе си и не забравяйте, че няма значение какво мислят другите за вашето семейство, вие ги познавате най-добре и знаете от какво имат нужда. Поведението на вашето дете не е отражение на вас, то е просто това, на което то е способно в момента. 

💚Когато #кризата все пак се случи

Нека си признаем, можете да направите почти всичко, за да избегнете криза, но в един момент тя просто да се случи. Посрещнете този момент на детето си със спокойствие и изчакайте да отмине. В този момент то трудно би могло да говори с вас, трябва да оставите кризата да премине. Бъдете сте спокойни и просто стойте на близо, осигурете безопасна среда на детето си, то в крайна сметка ще се успокои. Предложете прегръдка, но ако не желае, не насилвайте. Разчитайте на съвместното регулиране. Нервна система на детето ще съвпадне с вашата. Затова е толкова важно да запазите #спокойствие.

След като се успокоят малко и могат да мислят по-ясно, поканете детето да обсъди проблема с вас. Какво можете да направите заедно? Какво можете да направите следващия път? Уверете се, че го оставяте да свърши по-голямата част от решаването на проблеми, не е време да го поучавате, то просто ще се изключи и няма да чуе нищо от казаното от вас.

……

Настъпването на Коледните #празници е неизбежно. С добра предварителна подготовка, настройка и организация, се надяваме, че е възможно да се сведе до минимум емоционалното претоварване и кризите у децата, и празниците да бъдат весели и очаквани с положителни #емоции. 

Източник:

https://www.thetherapistparent.com/post/managing-christmas-meltdowns

Последвайте ме