"Голямата опасност за семейния живот се намира във всяко общество, което се покланя на удоволствието, комфорта и независимостта. Тя е залегнала във факта, че хората затварят сърцата си и стават егоисти.“
Папа Йоан Павел II
Да имаш хармонична връзка в днешно време, се оказва много
трудно, почти непостижимо. Все по-често виждам двойки, които се разделят. Най-често те са живяли на семейни начала, без
деца. Но има и двойки, които са били на друг етап от връзката си - не са
заживяли заедно, до такива, които са сключили брак и са създали дете/ деца.
Най-честата причина за раздяла при тези, които нямат брак и деца, е именно
желанието на единия от партньорите за такова развитие на връзката, докато
другият все още не чувства подобна потребност. Това разминаване в желанията и
представите за развитие на връзката между партньорите, се оказва непреодолимо
различие, което в даден момент довежда връзката до нейния финал.
И все пак каква може да бъде причината двама души, които
дълго време са били щастливи, сякаш изведнъж да прекратят отношенията си? Ако
се върнем в годините, например във времето на нашите баби и дядовци, ще видим,
че много по-рядко, почти никога, не се е случвало двойки да се разделят, защото
единият иска да създаде семейство, а другият не. В онези времена сякаш
най-голямото нещо, което човек може да постигне в живота, е било да създаде
поколение и не е имало съмнение дали това е така. Сега обаче, въпросът кое е
най-важното и голямо постижение в живота, има различни отговори. Да създадеш
поколение или да имаш успешна кариера, да постигнеш финансова независимост, да
допринесеш за някаква кауза, важна за обществото - постижения, които сякаш не
можем да сравним и да определим кое има по-голямо значение и прави живота ни
по-пълноценен. Всяко едно от изброените има своите защитници. Вече не изглежда
нито задължително, нито логично, двама души, които живеят заедно, да сключат
брак и да създадат семейство. Има много успешни семейства от двама души - мъж и
жена. И защо да не ги определим като успешни? Това, че нямат деца, по различни
причини, прави ли ги по-малко успешно семейство, от това, което има деца?
Възможностите, които днешният живот ни предоставя са
неограничени. Вижданията за това как да живеем добре, също. И именно този избор
прави създаването на успешна и дълготрайна връзка все по-трудно постижимо.
Хората виждат много варианти за щастие. Чувството на пълноценност може да бъде постигнато по различен начин. И сякаш много от нас "се
възползват" от този голям избор.
Замислям се, ценностите на кое време са по-истински значими?
На нашите предци, когато да създадеш поколение, е било най-важното постижение
или сега, когато личното самоусъвършенстване, постигането на материални блага,
са не по-малко смислени, за да определим живота на дадена личност като успешен.
Времето, в което живеем е прекрасно със своето разнообразие
от възможности за развитие на личността. Това несъмнено е така. Но все по-често
се оказва, че имайки много избори, човек се лута между тях и не успява да
създаде дълготрайна връзка. Като казвам дълготрайна връзка, тя може дори да не
е само интимна - връзка с кариерата си, връзка със собствените си желания за
развитие. Вчера исках да съм адвокат, но днес видях възможност да бъда лекар...
А любовта? Тя сякаш не може да устои на всички изкушения
около нея. Дали обаче, сме по-щастливи сега, с всички тези избори, които имаме?
Или беше много по-лесно, когато имахме само един? Когато да откриеш единствения
партньор, да останеш с него завинаги и да създадете семейство, да продължите
рода, ни правеше успешна личност, от която и страна да го погледнеш...
На края на тази статия, бих искала да цитирам мисъл на Дейв Уилис, който казва "Обичай семейството си повече от вещите си, парите, кариерата или хобитата. Тези неща не могат да ти отвърнат с любов".
А какво е любовта и семейството според различни известни
личности, живяли в различни години, можете да прочетете в следващата статия:
Имате избора да харесате и припознанието най-близката до вас мисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар