"Не искам да бъда част от семейство. Искам да бъда независима, да живея самостоятелно и да сбъдна мечтите си".
"Не планирам да имам деца, нито сега, нито в бъдеще. Не искам да изпитвам болката от раждането, освен това ще се провали и кариерата ми".
Това са думи на 24-годишна корейка, която далеч не е единствената, която смята, че кариерата и семейството са взаимноизключващи се. Всъщност подобни мисли има едно цяло поколение, наречено Сампо.
Хората от това поколение са се отказали от 3 неща - ухажването, брака и децата.
Но защо цяло едно поколение се отказва от тези неща? Причините се оказват много. Една от тях е финансова - все по-големите разходи, безработицата, невъзможността да спестяват, както и да закупят собствено жилище. Младите хора и току-що завършилите не получават достатъчно заплащане, принудени са да работят извънредно без да получават заплащане за това, а фирмите от своя страна описват работата при тях като "полза от учене на работното място" или с други думи "трябва да сте наистина благодарни, че имате възможност да работите, за това стига сте хленчили!".
Защо се отказват от брака?
Отново финансова пречка - да направиш сватба също се оказва твърде скъпо, непосилно за младите хора. Защо се отказват от това да имат деца? Финансова причина - общественото образование в Южна Корея е безплатно, но конкуретната среда е много висока, за това родителите са принудени да записват децата си на частни уроци, за да не изостават и да бъдат конкурентноспособни.
Южна Корея е известна с дългите си работни дни и абсолютната отдаденост към професията. До преди година работната седмица там е била 68 часа, но от скоро е намалена на 52 часа (за сравнение у нас работната седмица е от 40 работни часа).
Бременна корейка разказва как когато е съобщила на работодателя си, че очаква дете, той казал: "В момента, в който детето ти се роди, то ще стане най-важното нещо в живота ти и компанията ще остане на заден план. Ще можеш ли да продължиш да работиш?". Той няколко пъти ѝ е задал този въпрос, след което е започнал да я затрупва с допълнителна работа и напрежение, докато не се е наложило тя да постъпи в болница, заради опасност от преждевременно раждане.
Изобщо жената в Южна Корея трябва да бъде много внимателна и да обмисли добре дали иска да зачене и ако го направи, да съобщи това на работодателя си максимално късно, за да избегне да бъде принудена да напусне. Тази иначе хубава новина, се оказва истинска заплаха както за кариерата, така и за психиката, на решилата да създаде поколение жена.
При тези обстоятелства не е чудно, че раждаемостта в Южна Корея е значително занижена. Процентът на браковете днес е по-нисък от всякога - 5.5% на 1000 души, за сравнение с 1970г., когато са 9.2%. Деца без брак почти не се раждат.
Друга статистика, свързана с брака в Южна Корея, пък показва, че 34% от 1,446 жени избират съпруг според финансовата му стабилност и работа, 30% слагат като най-важно личността, а 9% външността. Има много жени, които мислят, че е по-добре да си плащат наема сами, да си купуват каквото искат, да си вземат куче и просто да излизат на срещи с момчета.
Но не само финансовите грижи отблъскват корейките от брака.
Друга причина, която те изтъкват е отношението към жената. На въпрос как се отнасят мъжете към жените там, отговорът на жените е "Като към роби". Насилието над жени в Южна Корея се оказва сериозен проблем в обществото им. Според данни около 80% от мъжете признават, че посягат на жените си. Освен това е изчислено, че мъжът прекарва средно по 45 минути на ден в грижа за децата си, в сравнение с 5 пъти повече време, което отделят жените.
Жената е доказано дискриминирана на работното място - тя получава значително по-ниско заплащане от това на мъжа. Според жените това трябва да се промени и единственият начин, който те виждат, е като се отдадат повече на кариета си, отколкото на това да създават семейство и деца. Те предпочитат да бъдат сами и бездетни, докато не бъдат признати в професията си и не постигнат финансова независимост.
Научавайки все повече за това поколение в Южна Корея, се замислям дали и у нас не се заформят подобни разбирания? Средната възраст за раждане на първо дете се вдига все повече. Броят на децата пък в едно семейство намалява. Все повече жени търсят кариерно развитие, убедени, че съдаването на семейство ще им попречи. Темата за домашното насилие също е централна в момента. Все повече мои познати работят извънредно, след работно време или изобщо нямат такова. Все повече работодатели изискват от служителите си те да бъдат напълно отдадени на работата си и ги карат да мислят, че да имат хоби или пък време за близки, е едва ли не престъпно. Все повече служители чувстват вина, ако не работят през уикенда или са предпочели да прекарат вечерта си с приятели, вместо да заработят още някой лев за своя работодател. А пък за заплащането...Немислимо и срамно е да поискаш достойно или допълнително такова. Работодателят прави достатъчно за теб, като ти дава още и още работа.
И дори не достигаме до държавната политика - правата на бременната работеща жена, майчинството (броят на дните и заплащането), детските градини, образованието, реализацията на младите хора...
Все по-трудно изглежда създаването на семейство. До колко обаче сме неспособни и до колко всъщност нямаме желание за това? Икономическото развитие може ли да бъде истинска пречка за това да създадем интимни отношения и поколение? До колко семейният уют е изместен от материалното благополучие? Нуждата от близък човек, от получаване и даване на обич, са изместени от нуждата от професионално признание? Желанието да се създаде поколение, да се продължи рода, да се отгледа и възпита дете, са изместени от желанието за самостоятелно съществуване и чувството за самодостатъчност? И без демографските статистики - разбиранията за това кои са нравствените ценности на поколението Сампо и последователите му, са плашещи. Ще се умножи ли това поколение и как точно би могло това да се случи, предвид вярванията му, предстои да разберем.
Източници:
Няма коментари:
Публикуване на коментар