Конфликти в двойката – могат ли конфликтите да сближават и заздравят връзката?

10% от конфликтите се дължат на различие в мнението и 90% на неправилен тон на гласа

Всяка двойка има конфликти в отношенията си. Това е неизбежно, колкото и понякога партньорите да се стремят да не стигат до противоречия, идва момент, в който дори неусетно напрежението нараства и конфликтът е на лице. Няма как да бъде по друг начин, тъй като в двойката партньорите са индивидуални личности. Всеки от тях има своите възгледи, интереси, минал опит, представи и други индивидуални качества. Колкото и да са „един за друг“ двама души, те винаги остават и самостоятелни личности със свой характер и особености.

 Възможно ли е обаче, конфликтите да бъдат полезни за връзката и да сближават, вместо да раздалечават партньорите? Абсолютно!

 Думата „конфликт“ идва от латинската „conflictus“, където “con” означава „заедно“, а “flictus” – „сблъсък“ или „едновременен сблъсък“. Думата е натоварена с негативно значение. За синоними се използват борба, двубой, сблъсък, кавга, караница и т.н. Погледнато от друга страна обаче, конфликтът е процес, което означава, че има развитие, както и взаимодействие между страните, които участват в него. Съществува проучване, според което конфликтите в щастливи двойки са същият брой, както конфликтите в нещастните. От къде тогава идва проблемът с конфликтите? Не е от самия факт, че те се случват, нито от същността на противоречията, които възникват. В основата стои начинът, по който двойката се справя с разрешаването им. Трябва да си отговорим на въпроса „Как се караме?“

Решаването на конфликт е едно от големите предизвикателства във всяка връзка. Всяка двойка е имала критични ситуация, в които неусетно напрежението нараства до толкова, че се появява гняв, тонът на разговора се повишава, партньорите са под афект, обвиняват се един друг в различни неща... При такова развитие на разговора, краят му е ясен – и двете страни са неудовлетворени, ядосани, обидени, изпълнени едновременно с гняв и тъга. А конфликтът остава и двойката не е успяла да достигне до същността му. Нещо повече – разговорът често е тръгнал в различна посока и партньорите се чувстват съвсем объркани от случващото се.

 В подобни ситуации на сблъсък хората могат да реагират различно. Някои партньори се стремят на всяка цена да не достигат до конфликт и просто замълчават, мислейки, че така ще запазят хармонията. По този начин обаче, остават неудовлетворени, напрежението остава у тях и с времето се повишава, води до тъга, възможно е дори до депресия. Човекът, борейки се сам със собствената си неудовлетвореност, се затваря в себе си и по този начин партньорите охладняват един към друг и се раздалечават.

Възможна е и друга реакция към конфликта – някой от партньорите да изрази гнева си твърде бурно, чрез обвинения и обиди, връщайки се към стари противоречия, което от своя страна също няма да доведе до разрешаване на спора, нито до позитивен изход от ситуацията.

Да замълчат или да излеят бурно гнева си не е работещ начин за разрешаване на конфликти. Тези реакции водят до един безкраен цикъл на обвинения, критика, обиди, отбранителна позиция, което блокира разговора.

 Колкото и неприятен да е конфликтът, ако той е конструктивен, всъщност можем да го погледнем като начин на сближаване. Чрез заявяването на лична позиция и мнение опознаваме партньора си още по-добре. Знаем какво се случва във вътрешния му свят и така го споделяме заедно с него. Партньорите се чувстват значими един за друг и способни да се подкрепят взаимно в трудна ситуация. Това засилва и доверието по между им.  

 Да изразят несъгласие и недоволство от нещо в отношенията с партньора си, за много двойки изглежда като нещо негативно, което по-скоро ще развали връзката. Всъщност обаче да изпитваме негативни емоции също е необходимост, както  това да изпитваме позитивни. Чрез изразяването на несъгласие, ние заявяваме, че има нещо, на което си заслужава да обърнем внимание. Виждаме това „нещо“, то ни вълнува, в случая по негативен начин, което означава, че не сме безразлични към връзката си и съответно към партньора си. И тук е моментът да успеем да видим същността на противоречието. Ще дам пример от ежедневието – вие може да се карате за това, че единият не участва в домакинската работа, но всъщност искате да кажете, че чувствате усилията си недооценени или сте пренебрегнати. Ако разговорът обаче зацикли до там, че не е честно само аз да мия чинии, защото и двамата цапаме и трябва да делим всичко по равно, то тогава неудовлетворението у нас ще остане и след време ще се прояви по друг начин. За да бъде конструктивен конфликтът е важно да знаем истинската му същност и да кажем директно каква е темата на разговора ни, защото в противен случай няма как да стигнем до решение.

 

Добре е да знаем и как да комуникираме по време на спор. Често партньорите не се изслушват, скачат от тема в тема, единият дори може да напусне стаята и така всичко да приключи. Именно заради това, колкото и странно да изглежда за някои, е добре партньорите да договорят правила, които да спазват по време на спор. Те могат да бъдат индивидуални, според потребността на двойката, но има и някои универсални:

-        Да се изслушваме – когато първият спре да говори, тогава вторият започва

-        Да направим почивка, ако някой усеща необходимост - това се случва, когато информацията и емоциите станат твърде много, започнат да заливат партньорите и тогава е почти невъзможно да се спазят останалите правила и съответно да се проведе конструктивен разговор

-        Да изразяваме чувствата си – да казваме как ни е накарала дадена постъпка да се чувстваме, а не просто да я определяме като „лоша“ и „неправилна“ – „Когато ти направи това, аз се почувствах...“

-        Да говорим директно, ясно и кратко, без излишни обяснения, които към момента нямат отношение по темата на конфликта – така няма да „разводним“ разговора и да се отплеснем от същността

-        Да перифразираме чутото, за да сме сигурни, че разбираме гледната точка на партньора, а той да е сигурен, че е разбран – „От това, което ми казваш, аз разбирам, че ...“

-        Да не използваме думите „винаги“ и „никога“, защото те са обобщаващи и не допринасят към разбиране към конкретната ситуация

-        Да не използваме обидни думи

-        Да подхождаме с уважение към партньора и да гледаме положително на ситуацията

-        Да не забравяме, че сме от един отбор, а не сме противници

 

Спазвайки тези правила, вероятността да излезем от конфликтната ситуация удовлетворени и по-близки от преди, е много голяма. Да навлизаме смело в спор, да не позволяваме да изпаднем в безкрайния цикъл на обвинения и изливане на емоции, ще ни научи да разрешаваме конфликтите по-лесно и бързо, а и да изпадаме все по-рядко в противоречиви ситуации. Така конфликтите могат да се окажат позитивно преживяване в отношенията и да доведат до подсилване на връзката.

Понякога, поради висока емоционалност или друга причина, двойката не успява да изгради и/или спазва правила и да създаде поле за конструктивен конфликт. Тогава е добре да потърси подкрепа от семеен консултант, с който заедно да намерят ефективен метод за комуникация. По този начин по-лесно и бързо партньорите ще успеят да постигнат по-добра хармония във взаимоотношенията си и ще запазят връзката си.