Защо играта е най-важна за развитието на децата?

 

„Това да не ти е детска игра?“, „До кога ще играеш игрички“, „Децата само си играят“ – познати изрази, които звучат така сякаш играта е безсмислено занимание. Но наистина ли е така?

 Всъщност играта е най-ценният и добър учител за децата. Чрез играта децата получават информация за света. Играта подготвя децата за живота им като възрастни. Тя развива техните умения и способности, цялостния им потенциал. Играта е основната и най-важна дейност за децата!

Във времето, в което живеем технологиите са толкова навлязли в живота и на възрастните и на децата, че се оказва необходимо да се обясни защо е важно децата да играят, но не пред екран, а както напоследък се казва „офлайн“. До скоро беше абсолютно нормално да играят навън, но днес все повече време децата прекарват пред екрани (особено през последната година заради онлайн обучението). Разбира се, има и ползи от гледането на видеа, играенето на игри пред екран, но недостатъците са значително повече. За съжаление все по-често срещам родители, които не разбират причината, поради която специалистите, които работят с деца, не препоръчват стоенето пред екран.

Какво се случва, когато едно дете играе офлайн?

Със сигурност много родители са забелязали, че децата им основно играят на игри, свързани с ежедневието - напр. игра на магазин, лекар, готвач, фризьор, полицаи, и т.н. И тук логично следва - как, ако не чрез имитация, детето да се подготви за „света на големите“?

Освен това децата предпочитат да играят с неща от бита (напр. капачки, черпаци, тенджери и др.), повече отколкото със закупени пластмасови играчки. Разбира се, светещите, музикални играчки не са безсмислени, но с тях се играе по определен и ограничаващ начин. Те могат да бъдат наблюдавани, често счупени, което за повечето деца е най-интересния начин да ги „използват“. Играта с капачки например е неограничена. С една капачка детето може да измисли различни варианти на игра- хвърляне, подреждане в редица, построяване на кула, търкаляне, разпознаване на цветове, сравняване на размер и още и още. За всички тези дейности с една обикновена капачка, детето влага много и различни умения и способности – фина моторика, координация око-ръка, ориентиране в пространство, въображение, съобразителност, търпение и др.

Чрез играта децата опознават света и се подготвят за овладяване на умения, които ще им трябват в бъдеще. Така например игри, чрез които се развива фината моторика, подпомагат детето в бъдеще при уменията за писане, рисуване, рязане с ножица и др.

Всяка дейност, която извършва детето има полза за него и цел. Родители и специалисти е добре да наблюдават детето си, да виждат какво му е интересно към момента и да му предлагат занимания, сходни с интересите му. По този начин детето ще успее да „изучи“ това, от което има потребност в този момент. Често родителите не разбират интересите на децата, особено когато са малки и все още не могат да обяснят с думи какво правят и защо. Дори се ядосват, когато например детето хвърля предмети. Това от една страна изглежда като „беля“, за която трябва да му се скараме, но от друга страна то изучава различни неща чрез това си действие, като например гравитацията, взаимодействие с околните (аз хвърлям, мама  вдига), причинно-следствени връзки (бутам предмета, той пада, чува се шум) и др. Разбира се, това не означава, че трябва да оставим детето да хвърля каквото и както си поиска, а че виждайки интереса му, можем да му предложим игри, с които да задоволим потребностите  му и същевременно да са безопасни. В случая при желанието да хвърля, можем да предложим игра с топка например.

Ако наблюдаваме детето си продължително време, ще видим, че то минава през различни периоди, в които различни неща са му интересни. Ако се върне на примера с хвърляне на предмети-тази дейност може да се наблюдава в продължение на няколко седмици, след което да отмине. Други подобни са- подреждане на предмети, пъхане на неща в кутия, въртене на едно място или в кръг, пускане на предмети по наклон, разливане на течности и много още подобни периоди на извършване на конкретна дейност, през които малките деца преминават. Ако успяваме да ги улавяме и предлагаме игри, които се доближават до интересът на детето, ще бъдем максимално полезни на детето си и ще виждаме как то се развива добре и научава нови неща.

Да бъде любопитно и да опознава света е естествен процес за едно детето. Играта е най-добрият начин, по който това може да се случва. Колкото повече едно дете играе, толкова по-бързо и лесно ще усвои необходимите му знания и умения, ще развие своя потенциал и ще расте уверено. Родителите и специалистите, от своя страна, можем да бъдем преки участници в игрите на децата или да ги поощряваме отстрани и винаги да бъдем любопитни към техните интереси и занимания.

  Приятна игра :)