Четейки "Мислене и реч" на Виготски, попаднах на цитати от Едуард Сеген, които ме накараха да се замисля. Вероятно много хора преди мен са се замисляли за същите неща и сигурно се е стигнало до решение дали е прав Сеген или не. Вероятно е. Както и да е. Освен самите мисли, изказът на Сеген ме впечатли, за това ще напиша тук 2 цитата, от размислите му за умствено изостаналите деца.
“ Физически такова дете не може, умствено не знае, психически не желае. То би могло да може и да знае, ако би желало, но бедата е в това, че то преди всичко не иска ”.
.................
“ Разстройството на волята са много по-важни от всички останали физиологични и психични разстройства, взети заедно. Волята – лостът на всички действия, на всички способности, липсва у умствено изостаналото дете. В купола на вашата сграда липсва завършващият го камък. Цялата сграда ще рухне, ако вие задоволили се само с външното оформление и украса, я изоставите, без да придадете необходимата здравина на вашата работа, т.е. без да свържете новите способности, развити от вас у ученика, с органичната връзка – свободната воля. ”
Eдуард Сеген
неделя, 6 февруари 2011 г.
вторник, 5 октомври 2010 г.
неделя, 3 октомври 2010 г.
Китайска арт трупа на хора с увреждания
Феноменалният спектакъл на китайската арт трупа на хора с увреждания
"My Dream" предизвика истинска еуфория сред българската публика.
Двучасовото шоу в НДК изправи стотици зрители на крака, а ръкоплясканията им продължиха дълго след финала. Световноизвестаната
китайската трупа беше за първи път в България. Със средствата от шоуто
ще бъдат подпомогнати български деца, страдащи от церебрална парализа.
Десетки артисти пренесоха зрителите в приказната страна на изтока и
китайската култура. А една от най-добрите танцьорки даде интервю
непосредствено преди спекатъкаъла само за "По света и у нас".
Това е танцът на Хилядоръкия Бодхисаттва - златно божество, претворено от 21 танцьори със слухови увреждания. Начело стои Тай Лихуа - президент на арт трупата и една от най-добрите танцьорки. Тя оглушвава, когато е на 2 годинки вследствие на инжекция срещу температура. След няколко години обаче се научава да усеща звука по преминаващите през тялото й вибрации.
Тай Лихуа - президент на "My Dream": "Ние не чуваме музиката, но успяваме да я запаметим в сърцата си. И посредством жестовете, които нашите преподавателки ни дават докато сме на сцената, ние можем да танцуваме по такъв начин."
Вече 19 години Тай успява да изрази своя вътрешен свят чрез
движения и ритъм.
Тай Лихуа - президент на "My Dream": "Ние сме били в повече от 60 държави по света и докато сме на сцената ние не можем да чуем ръкоплясканията на публиката. Но чрез погледа, чрез тяхното излъчване ние разбираме за радостта, която им носим и за топлината, която те ни дават. Това е най-силното усещане."
Танцът е част от 5-хилядолетната история на Китай. Той символизира добротата и човеколюбието. А с изящните си движения тези хора успяват да предадат думите, които носят в сърцето си.
Тай Лихуа - президент на "My Dream": "Вярвам, че което ни обединява навсякъде по света е именно обичта. Затова пожелавам на българските зрители Хилядоръкият Будхисаттва да им донесе щастие и здраве."
88 артисти, от които 55 със слухови увреждания, 28 - със
зрителни и 5 с физически. Всички те подариха на публиката вдъхновение.
Вдъхновение за живот. Защото нито един от тях не буди съжаление, а
напротив - те вдъхват сила. Тяхната история е историята за пътя на
любовта, осеян с надежда. Историята за човешкия живот, който винаги
има стойност.
Гледайте видео тук.
Текстът е взет от www.bnt.bg
понеделник, 13 септември 2010 г.
“ Баскетболен клуб за хора с инвалидни колички София – Балкан ” - продължение...
На 13 септември 2010 в НСА се състоя игра между български отбор по баскетбол за хора в инвалидни колички – “ София – Балкан ” и сръбския “ Белград – Метрополитан ”.
Аз присъствах на събитието. Най – вече любопитството да видя как хора в инвалидни колички играят баскетбол, ме заведе в залата. Отидох и заради радостта, че има такива инициативи, че тези хора не са забравени, напротив.
Залата беше пълна, имаше и много журналисти...много спонсори, официални гости...и любители ( бъдещи фенове на отбора ), като мен.
Всъщност това беше демонстрация, а не състезателен мач. Сръбският отбор е по-подготвен, тренира от по-дълго време, за това играчите бяха смесени.
И мачът започна... Тези хора започнаха да се движат с такава скорост...толкова свободно, въртяха се, засичаха се, взимаха си топката, подаваха, вкарваха кошове...играеха...усещаше се спортният хъс.
Аз не харесвам особено баскетбола, но усетих как съм в напрежение, когато играчът с топката тръгва да стреля към коша и как искам да вкара и как се радвам, че е успял. А те успяваха, защото могат и защото са добри. Защото има начин, техника, възможност.
Количките, разбира се, са специализирани за игра. Дарени са от Холандската баскетболна федерация, стигат до отбора ни, благодарение на “ DHL ”.
Значителна част от финансирането на клуба е предаставена от членовете на Ротаракт клуб “ София – Балкан ”.
Инициативата е прекрасна. Това е начин, по който хората с увреждания могат да се интегрират, но не по онзи съжалителен начин...не. Интеграцията става, защото те просто могат да играят, което води до организиране на мачове, публика, фенове, общуване с всякакви хора. Освен треньорът, за подготовката на играчите, помагат и студенти от НСА. Т.е. интегрирането става съвсем естествено, с желание от всички страни.
Аз вече съм фен на отбора и ще следя срещите им. Надявам се публиката да става все повече и момчетата да стават все по – добри.
Аз присъствах на събитието. Най – вече любопитството да видя как хора в инвалидни колички играят баскетбол, ме заведе в залата. Отидох и заради радостта, че има такива инициативи, че тези хора не са забравени, напротив.
Залата беше пълна, имаше и много журналисти...много спонсори, официални гости...и любители ( бъдещи фенове на отбора ), като мен.
Всъщност това беше демонстрация, а не състезателен мач. Сръбският отбор е по-подготвен, тренира от по-дълго време, за това играчите бяха смесени.
И мачът започна... Тези хора започнаха да се движат с такава скорост...толкова свободно, въртяха се, засичаха се, взимаха си топката, подаваха, вкарваха кошове...играеха...усещаше се спортният хъс.
Аз не харесвам особено баскетбола, но усетих как съм в напрежение, когато играчът с топката тръгва да стреля към коша и как искам да вкара и как се радвам, че е успял. А те успяваха, защото могат и защото са добри. Защото има начин, техника, възможност.
Количките, разбира се, са специализирани за игра. Дарени са от Холандската баскетболна федерация, стигат до отбора ни, благодарение на “ DHL ”.
Значителна част от финансирането на клуба е предаставена от членовете на Ротаракт клуб “ София – Балкан ”.
Инициативата е прекрасна. Това е начин, по който хората с увреждания могат да се интегрират, но не по онзи съжалителен начин...не. Интеграцията става, защото те просто могат да играят, което води до организиране на мачове, публика, фенове, общуване с всякакви хора. Освен треньорът, за подготовката на играчите, помагат и студенти от НСА. Т.е. интегрирането става съвсем естествено, с желание от всички страни.
Аз вече съм фен на отбора и ще следя срещите им. Надявам се публиката да става все повече и момчетата да стават все по – добри.
Откриват Консултативен център за хора с увреждания
София /КРОСС/ В края на месеца ще бъде открит Консултативен център за хора с увреждания на стадион „Васил Левски". Това заяви зам.-министърът на физическото възпитание и спорта Иван Цонев по време на представянето на проект „Баскетбол на колела", организиран от Гражданско сдружение „Право на избор", Сдружение „Баскетболен клуб за хора с инвалидни колички София - Балкан" и Агенцията за хората с увреждания, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС. В центъра ще има кинезитерапевти от НСА, които да съветват желаещите какъв спорт могат да практикуват. Зам.-министърът заяви, че ще се използват зали, които са под юрисдикцията на спортното ведомство, в които да могат да тренират хора с увреждания. Не е лесно след толкова години на безхаберие да се прави нещо, което е ново за България, каза Цонев.
Изпълнителният директор на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски заяви, че агенцията ще продължава да изпълнява функцията си. Той призова такъв вид проекти да се превърнат в политика на държавата.
Треньорът на отбора ни по баскетбол за инвалиди доц. Кръстю Църов съобщи, че ще се проведе мач между нашия отбор и отборът на Сърбия - „Дунав" в понеделник от 14 ч. в многофункционалната зала на НСА. Той обясни, че материално отборът е подсигурен, но няма достатъчно желаещи хора с увреждания да практикуват спорта. Той призова да се организират подобни клубове и в други градове в страната. „Нито веднъж не се случи някой да каже „Не мога", нито един не се огъна, нито един не припомни за заболяването си", сподели Църов за играещите в отбора.
Треньорът на сръбския отбор заяви, че в Сърбия има 4 отбора по баскетбол за хора с увреждания. „Такива инициативи са важни за тези хора, защото не го правят само за себе си, но и за страната си".
Информацията е свалена от тук.
Абонамент за:
Публикации (Atom)