Занимания за новородени и по-големи бебета

“Бебето само яде и спи” - често чувани думи за новороденото. Не че е далеч от истината, но все пак, дори в малките интервали на будуване, има възможност за различни занимания с бебето. 
Наред с грижите за естествените нужди на новороденото бебе от хранене, хигиена и гушкане, тук ще предложа няколко занимания, с които можете да разнообразите ежедневието си, а и да подкрепите развитието на своето мъниче. 

1. Визуални стимулации

Черно-бели изображения - можете да закупите или да принтирате такива. В снимки ще намерите подходящи. 
Покажете изображенията на бебето, когато то е поставено по гръб. Дръжте листа/картата от едната му страна, след което бавно местете до другата. Целта е то да проследи с поглед и да обръща главата в посоката, в която движите картинката. Направете няколко повторения, като променяте разстоянието между бебето и листа - така ще стимулирате възможностите за близко и далечно виждане.
Същите изображения можете да използвате и поставени статично от тази страна, на която бебето не обича да лежи. В много случаи, поради предпочитание на едната или другата страна, главата на бебето се изкривява, което освен, че притеснява родителите от естетична гледна точка, може да доведе и до усложнения в развитието на бебето и необходимост от специализирана рехабилитация и упражнения. Имайки интересно изображение, бебето ще бъде стимулирано да се обръща и задържа вниманието си на тази страна, която иначе не предпочита. 
Можете да свалите контрастни карти от тук:

https://www.teachinglittles.com/black-and-white-cards-for…/

2. Слухови стимулации - музика, пеене

Тук се има предвид умерен шум/ звук, не твърде силен. Можете да пускате не бебето спокойна, релаксираща музика. В интернет има симфонии на Моцарт, които са специално озаглавени за стимулиране мозъка на бебето. Съществуват изследвания, според които бебетата, на които се пускат тези симфонии, имат по-добро ментално развитие.
https://www.youtube.com/watch?v=5TFJOJ9Cgn0

Пеене - независимо дали родителят мисли, че може или не може да пее, гласът му действа успокояващо на бебето, тъй като то е свикнало да го чува, още преди да се роди и му дава сигурност, и спокойствие. Майчината/ бащината песен ще се хареса на бебето, дори да не е изпята съвършено. Бебето ще бъде най-големият фен и най-добрата публика както на професионални изпълнители, така и на такива, които пеят основно в банята 🙂 .

3. Време по корем

Времето по корем е от изключителна важност за доброто физическо развитие на бебето. Можете да поставяте бебето си така, тогава, когато пъпчето е паднало и зараснало. В началото за няколко секунди ( до 30 сек.). Поставено по този начин и опитвайки да повдига главата си, бебето развива и укрепва гръбначните мускули, което ще му позволи в бъдеще да става все по-подвижно и самостоятелно, да се върти от корем по гръб и обратно, да сяда, пълзи, изправя, прохожда и т.н. Често тази позиция не е любима на бебетата и родителите не ги поставят, защото смятат, че “мъчат” бебето си. Това всъщност не е далече от истината 🙂, но! е напълно обяснима реакция. Бебето плаче, защото му е трудно. Никой не обича да му е трудно, но трудностите често са стимул за развитие, както е и в конкретния случай. Във всички останали позиции - докато спи, лежи в количката, в столчето за кола или е гушнато, то не извършва физическо натоварване.
Поставяйте бебето си по корем първоначално за секунди, минута и така увеличавайте постепенно времето с растежа му. Показвайте му картинки, дрънкайте с дрънкалки пред него, така че да го стимулирате да повдига главата си. Разбира се, ако се разстрои твърде много, дайте му почивка. Не е нужно да стои твърде дълго време, а да го поставяте често- например 5 до 8 пъти на ден за секунди или 1-2 мин. С растежа то ще започне да стои все по-спокойно по корем, особено когато започне да държи главата си по-високо и за по-дълго време. Добре е повърхността, на която лежи бебето да бъде твърда. Мекото легло или диван ще затруднят допълнително бебето, тъй като мекотата не му дава добра стабилна основа, което е допълнителен дискомфорт. Може да сложите бебето си директно на пода, върху одеало/ пелена или друга подходяща материя. И бъдете сигурни, че макар и понякога да не ви изглежда така, всъщност вие подкрепяте вашето бебе. 
Алтернатива на позицията по корем или като допълнително стимулиране, можете да поставяте бебето по корем върху ръката си - т.нар. игра на самолет. Можете да го правите пред огледало, така че бебето да се стреми да види собственото си отражение. 

4. Масажи и упражнения

Масажи, потупвания, леко пощипване - има различни видове, които можете да намерите в интернет, също ще ви бъдат показани от педиатъра на вашето бебе. Можете да ги допълните с докосвания с боцкащи топки, грапава/ гладка кърпа или други разнообразни материи. Всяко ново усещане през кожата (сензорна стимулация), води до нова информация, достигаща до мозъка на бебето и създава нови връзки, което е и развитието на мозъка. Избирайте материи или предмети, които да не наранят нежната бебешка кожа и масажирайте частите на тялото. Едновременно с масажа, може и да назовавате всяка част, която докосвате. Така от една страна ще стимулирате слуха на бебето, а от друга ще му помогнете да създаде “карта на своето тяло” - ще свърже усещането, което изпитва, с частта на своето тяло, от която идва то.

5. Разходки

Разходките са изключително важни както за здравето на бебето, така и за неговото развитие. Било доскоро в корема на своята майка, всеки звук, картина, усещане за топло/студено, вятър, са нов стимул и ново знание за вашето бебе. Моят личен съвет е да не покривате количката на бебето, така че то да има възможност да вижда различни гледки. Покриването освен ограничаващо гледката, може да бъде и наистина опасно в летните месеци, когато температурата е висока и покривалото спира циркулацията на въздух в бебешката количка, и повишава допълнително градусите. 

6. Четене

Четенето винаги е полезно. Дори за новороденото бебе. За тази възраст не е необходимо да четете точно определени книжки, тъй като тук целта е бебето да чува гласа ви. Това, както и пеенето, ще му подейства успокояващо и стимулиращо слуха. Това е момент на релаксация, както за него, така и за родителя, който има възможност да сподели любимата си книга със своето бебче.

Методи за насърчаване на доброто поведение на детето и справяне с предизвикателното

Всеки родител в определени моменти изпитва трудности с поведението на своето дете. Особено, когато то е предизвикателно. Това са моментите, когато детето отказва да направи нещо, започва да плаче, повишава тон, “тръшка” се или пък “не ни отразява”. Неслучайно в заглавието на статията и в текста няма да използвам израза "лошо поведение" или "лошо дете", тъй като "лошотията" не е присъща за децата. Това, което се подразбира при подобен тип поведение всъщност е търсене на реакция от страна на родителя/ възрастния, поради някаква необходимост. Тази необходимост може да бъде желанието на детето да покаже, че не успява да се справи с някаква дейност или очаквания, наличие на свръхстимулация и/или умора, неразбиране на поставени изисквания към него, липса на мотивация за извършване на дадена дейност и др. Чрез бурно поведение детето ни неосъзнато показва, че има нужда от някакъв вид подкрепа от наша страна. Обикновено обаче, за родителите в тези моменти е трудно да запазят спокойствие или не знаят как да реагират и какво да направят, за да се справят със ситуацията. Чувството на безсилие често довежда родителя до поведение, подобно на това на детето - бурно. Такава реакция - повишаване на тон или дори наказание, всъщност затвърждава неприемливото поведение на детето. Неговата цел, която е да получи реакция, е била изпълнена. Но чрез тази си реакция родителят не успява да разчете в дълбочина причината, която е довела до предизвикателното поведение, нито пък да подкрепи детето си в трудността, която то е изпитало. 

Всяко дете е различно, но има някои техники, които могат да бъдат в помощ на родителите, когато се намират в подобни трудни ситуации. Чрез запознаването с тези техники, родителят ще се почувства уверен и спокоен, зареден с инструменти за справяне с предизвикателното поведение. 

В няколко статии ще ви споделя техники, които освен, че съм прочела някъде (в края ще посочвам източници), използвам и със своето дете успешно. 

Първият метод за насърчаване на доброто поведение се нарича “Първо-после”. (източник: “Отговори, но не реагирай. Позитивен метод за насърчаване на доброто поведение при деца и младежи със Синдром на Даун, автор д-р Дейвид С. Стайн”). 

Посочената книга е вдъхновението ми да започна да пиша тези статии. Макар че, книгата се отнася за деца със синдром на Даун, описаните техники са подходящи за всички деца, така че препоръчвам книгата на всеки заинтересован. 

Метод “Първо-после”

Този метод е с цел избягване на предизвикателното поведение. Той е нещо като превенция тогава, когато знаем, че детето няма да посрещне с желание, това, което е ще му предложим да прави. ”Първо-после” е често прилаган метод от родителите, дори без да го осъзнаваме. Едва ли има родител, който да не се е “пазарил” с детето по подобен начин - “изяж си супата и ще ти дам сладолед”. Методът “първо-после” е точно това - начин да мотивираме детето да направи нещо, което не иска да изпълни и след това ще направи/ получи/ играе с нещо, което иска. Примери за това са:

• Първо хранене, после игра.

• Първо супа, после десерт.

• Първо четене, после танци.

• Първо миене на ръцете, после бисквита.

Примерите и ситуациите могат да бъдат безкрайни. Същността на успеха на този метод, който е изключително лесен за употреба, е в това, че той дава структура и предвидимост на действията. Децата имат нужда да знаят какво ще се случи и в какъв ред. Информацията им дава увереност, че владеят ситуацията, намалява тревожността от неизвестното, а тези фактори водят до по-добро поведение, спокойно дете и възможност кооперативност. Методът подпомага и мотивацията. Родителят изисква от детето то да направи нещо, но предлага награда или дейност, която е желана от детето като последствие. Така детето е в очакване да му се случи нещо хубаво и настроението му е позитивно, въпреки първоначалната не толкова желана дейност. Чувайки “първо-после”, то се съсредоточава върху “после” - дейността, тъй като тя носи силна положителна емоция и е от значение за него. Самите думи “първо-после” са важни. Изразът е  категоричен, структуриращ, указанието е кратко, точно и ясно за детето. Не са необходими повече обяснения, тогава, когато дейностите са познати за детето. 

При децата със синдром на Даун, и не само, методът може да бъде подкрепен с нагледни материали. Така детето ще получи повече информация за това, което се очаква от него и това, което предстои, не само чрез слуховия си анализатор, но и чрез зрителния. Това могат да бъдат стикери, лепенки с подходящи картинки, които да се залепят на картон или дъска, разделен на две - дейността “първо” и дейността “после”. Това е т.нар. “визуален график” - график на задачите/ дейностите, които се очаква да извършим. Картинките трябва да бъдат максимално близки и реалистично изглеждащи като дейностите, които детето се очаква да извърши. Без излишни окраски и цветове, които биха могли да го объркат. 

Очаквайте още техники, с които да подкрепите себе си и своето дете!

В коментар може да споделите вашите техники за справяне с предизвикателно поведение или дали методът “Първо-после” е успешен за вас!

Метод за четене и разказване на приказка

 

Разказването на приказки е важна част от развитието на детето. Сюжетите и героите в приказките не са случайни. Чрез героите децата се учат да различават добро и зло, красиво и грозно, добро и лошо. Героите обикновено са 2 типа - добри и лоши. Има някакъв сюжет, взаимоотношения и ситуации между тях, и в края обикновено добрите побеждават, а лошите са укорени. Тези сюжети разширяват представата на децата за света. Те научават, че хората са различни, че някои действия са добри, други не, че действията имат своите последствия.

Чрез приказките също детето обогатява своя речник. В ежедневието си обикновено всеки използва даден брой думи. Чрез четенето на приказки детето ще чуе думи, които не присъстват в ежедневния речник на хората, от които е заобиколено.

Много деца искат да чуват една и съща приказка пак и пак. Родители забелязват, че след известно време детето започва да довършва изреченията или само да разказва приказката. Всъщност децата имат нужда да запомнят чутото, да научават нови думи, да правят нови връзки и да изграждат нови представи за света. Затова докато не запаметят текста толкова добре, че да се почувстват удовлетворени от събраната важна за тях информация, те няма да спрат да настояват за любимата приказка. Добре е да удовлетворяваме желанието им.

Разказването на приказки има неизброими ползи за детското развитие. Тук ще опиша част от тях и ще ви предложа по-нестандартен начин, по който да използвате любимите приказки. Примерът, който давам е с приказката "Дядо и ряпа".

 Ползи от предложения метод за четене и разказване на приказка:

1. Визуализация-детето вижда героите, ситуациите в сюжета, последователността

2. Поредност/ последователност на ситуации и действие-научава се да следи поредност на събития, герои

3. Преразказ чрез картинки-дори детето да не е вербално, то може да се научи да разказва чрез картите-картинки

4. Сравнение – малко, по-голямо, най-голямо-героите в използваната приказка за различни по размер и последователността, в която се появяват е от голям към малък.

5. Роднински връзки – баба, дядо, внучка

6. Представа за задружна/ обща дейност/ подкрепа между хора и животни- всички имат обща цел и действат заедно

7. Подсилване на работната памет - добрата работна памет стои в основата на усвояване на процеса четене. 

Повече за метода:

Материалите, включени в метода са книга и карти. И за двете съм използвала насоки от книгата на Натали Хейл „Всеки може да чете“.

Основната идея там е създаването на лична книга, според интересите на детето. В случая това може да бъде любима приказка на детето към дадения момент. Това е с цел да се провокира интереса на самото дете или „през сърцето учим мозъка“.

Книгата

Технически параметри 

Използвам част от техническите параметри предложени от Хейл за направа на книгата- начина, по който да е структуриран текстът и изображенията, за да бъдат възприети от детето положително; размер на шрифта (32); в книгата се препоръчва шрифт sans serif font, но аз използвах arial; по-голямо разстояние между буквите (интервал); хоризонтално отпечатване на текста и изображението; брой страници (максимум 12); малък брой думи на страница; изписан „край“ на последната страница, което дава удовлетворение и самочувствие на детето, че е прочело цялата книга.

За картите:

За другата част от метода, отново се вдъхнових от книгата на Натали Хейл. Използвам схема за подсилване на работната памет с помощта на карти. В случая принтирах същите изображенията, които използвах в книгата и ги ламинирах, за да са по-устойчиви.

Има няколко варианта за използване на картите. Общото е, че при всички подредбата на картите е добре да бъде по 3 или 4 на ред, общо 4 или съответно 3 реда. Това е с цел детето да успее да обхване с поглед всички карти, които стоят пред него, без да се налага да отмества погледа си значително.

Как използвам картите?

1. Чрез тях детето разказва приказката. Картите се подреждат от ляво на дясно. (както четем). Могат да му се задават помощни въпроси, като например „Кой повика бабата?“ и то да посочи съответната карта или да я постави на съответното място.

2. Обръщане на картите - подредете картите с картинката нагоре, нека детето да ги разгледа внимателно. След това обърнете 1 карта и го попитайте „Кой беше на картата?“. Тук сложността нараства от нарастващия брой герои в приказката, но ако детето вече е запомнило последователността на героите, ще се ориентира по картите, които вижда. Продължете със следваща карта.

3. Обърнете всички карти обратно. Обръщайте ги една по една и питайте „Какво виждаш тук?“. Така детето ще назовава/ разпознава героите и с повторения ще запаметява последователността.

4. Разказвайте заедно – започнете да разказвате приказката и мотивирайте детето да се включи в разказа. Започнете например така „Дядо посадил ряпа. Дърпал, дърпал, не може да я издърпа. Дядото повикал...?“, тук оставете детето да намери и/или назове героя. Подреждайте заедно картите.

5. Откриване на еднакви изображения - насърчете детето да сложи картата със същото изображение в книгата. 

Можете да начертаете рамка, в която детето да поставя картите. Така ще има структура и представа още колко карти има да постави. 

 

Това са идеите ми към момента. Мисля, че могат да бъдат разширени според въображението и възможностите на детето и подпомагащия го. Децата се забавляват истински с този метод на четене и разказване, което ги мотивира да се научат да четат, запомнят, говорят, учат...

Книгата може да се подвърже със спирала и да се прелиства като истинска книга. 

Книгата "Дядо и ряпа" можете да свалите оттук. 

Картите свалете оттук

Приятно четене и разказване!

 

Източници:

Натали Хейл, Всеки може да чете- бърз практически метод за обучение по четене на деца със синдром на Даун и други затруднения в развитието

https://roditel.bg/dyado-vadi-ryapa-prikazka-ot-ran-bosilek/

Защо работа със специален педагог? Част 2 - Писане

В първата част от серията публикации, относно уменията, които детето е необходими да усвои преди да започне обучение по академични умения, представих тези за четенето. В настоящата статия, ще опиша умения, които са свързани с процеса на писане.

Едно от важните изисквания за усвояването на всяка дейност е наличието на мотивация. За да мотивираме детето да се научи да пише, то трябва да направим писането смислено.

Ако директно се фокусираме върху механиката на писане често това може да попречи на детето да разбере и постигне целта на писането. Неуспехът, още в началото може да го демотивира да продължи процеса. Затова би било добре да мислим отвъд традиционните начини, по които сме се учили да пишем и да се съсредоточим върху осмислянето на писането, да помогнем на детето да разбере ползите от усвояването на това умение.

Една дейност, с която може да го мотивирате е като научите детето да иска желани предмети чрез размяна на предварително написани думи от вас за предпочитани от него елементи. Например, напишете няколко предпочитани от детето ви храни и го поощрете, когато ги иска, да ви го казва показвайки ви листчето. Дори детето да не може да чете, с тренировки и показване на листчето и предмета, то ще запомни начина, по който се изписва думата (така ще натрупа зрителна памет за основни думи).

Това е мощен начин да дадете на детето директен контрол над средата, докато детето усвоява функционалната употреба на писмени думи. Като бонус, дейността позволява на детето да използва предварително написани думи, без да се налага първо да усвоява по-сложни фини двигателни и когнитивни умения.

Базисни умения за усвояване на умението писане:

 1. Фина моторика

Усвояването на пинсетния захват е основна предпоставка за писане. Това е начинът, по който държим средството за писане (химикал/молив и др.). За да имаме стабилен захват, фината моторика трябва да е добре развита.

Дейности:

- Тук са включени всички дейности, които изискват фини двигателни умения с пръсти на ръцете, напр. нанизване, игра със сортери, игра с пластилин/ кинетичен пясък, защипване на щипки и т.н.
- За подпомагане на процеса писане/ четене и развиване на фина моторика, можете да използвате дървени щипки за простор, на които да изпишете буквите от азбуката. На лист изписвате кратки думи, които ползвате в ежедневието. Целта е детето да защипе всяка буква от думата на съответното място (изображение 1).

изображение 1

- Сортери – сортерите дават възможност за откриване на съвпадения, еднакви фигури. Също така за намирането на правилния начин за вгнездяване на формичката в дупката е необходимо умение за разрешаване на проблеми, преценка на размер, натиск, точна ръка.
- Самостоятелно миене на зъби (с обикновена четка, а не с електрическа)
- Самостоятелно сресване на косата
- Прелистване на страници

2. Пространствена ориентация

- Ляво-дясна ориентация; ориентация за под, над, по средата

Проблеми с ляво-дясната ориентация, както и за понятията под, над, по средата, могат да повлияят негативно на процеса на писане и да доведат до обръщането на букви и думи, писане в грешна посока или започване от грешната страна на страницата.

Дейности:

- играйте игри, които включват посоки ляво-дясно, под, над, по средата - могат да се посочват с ръка или детето да бъде по-активно, като премества тялото си в оказаната посока.
- можете да дадете на детето да държи нещо в дясната си ръка и да извършва движения с нея-това ще подаде сигнал до мозъка, че дясната ръка е различна от лявата (и обратното).

3. Билатерална координация

Това е способност да извършваме координирани движения между лявата и дясната половина на тялото.

Дейности:

Такива, които включват едновременни действия с двете ръце, като например: правене на вертикални/ хоризонтални линии и/или кръгове на лист едновременно с двете ръце

- проследяване на форми, линии едновременно с двете ръце

4. Визуално-двигателна интеграция (координация око-ръка)

Позволява на ръцете да възпроизвеждат правилно това, което виждат очите, като например да могат да копират форми, букви и цифри. 

Децата трябва да имат контрол над своите ръце. Тялото трябва да прави това, което мозъкът му казва. За писането добрата координация око-ръка е от съществено значение. Ако ръката не успява да изобрази това, което мозъкът диктува, дори и детето да знае какво трябва да напише, то бъде трудно или дори невъзможно за осъществяване.

Дейности:

- Посочване на еднакви обекти, изобразени на лист едновременно с две ръце (изображение 2)
- Проследяване на лабиринти- проследяване с пръст и/или молив на лабиринт подпомага умението за координация между ръцете и очите
- Проследяване на линии и форми – можете да нарисувате линии и/или форми, които детето да проследи първо с пръст, след това със средство за писане.
- Писане с пръсти в пясък/ сол/ ориз или друго.

изображение 2

5. Осъзнаване на собственото тяло в пространството

Деца, които имат затруднения с осъзнаването на тялото си могат да натискат прекалено леко или прекалено силно молива/ химикалката върху хартията.

Дейности:

- Търкаляне, мачкане, дърпане, хвърляне, натискане на пластилин, кинетичен пясък, топка и подобни – дейности, които подпомагат осъзнаване собствената сила на натиск.
- Пъзел – подходящи са дървени пъзели за вгнездяване

Стойката на тялото също е важна при писането – тя трябва да бъде седнала позиция 90/90/90 градуса в бедрата, коленете и стъпалата - тази позиция не напряга тялото, също така дава достатъчно добро разстояние между очите и листа/ монитора, така че детето да може да фокусира добре. (изображение 3)

изображение 3

Помощни средства и технологии за писане

Може да използвате помощни средства, като държачи/ тренажори, които се поставят върху молива/химикала, за да позиционират правилно палеца, показалеца и средния пръст. Правилното хващане на химикала/молива дава на децата по-фин двигателен контрол, благодарение на който могат да произвеждат четлив почерк, без да страдат от мускулна умора. (изображение 4)

изображение 4

Някои деца може да се нуждаят от помощна технология, за да заобиколят слабостите във фините двигателни умения. Използването на клавиатура също е добър и ефективен метод за писане, който не бива да се омаловажава. При деца, за които използването на химикал е твърде трудно, писането с клавиатура е чудесна алтернатива. Така детето ще има възможност да развие представа за букви, думи, изречения и въобще за писането като полезно умение. Също така чрез въвеждане на умението писане, независимо, че е на клавиатура, ще подпомогнете процеса на четене, тъй като детето ще изгради представа за смисъла на текста.

Дейности:

- Покажете на детето написана дума и нейното изображение и го помолете да открие буквите на клавиатурата.

 Има още много занимания, чрез които можете да подкрепите децата в усвояване на процеса писане. Тук съм изброила по няколко примерни, за да илюстрирам по какъв начин можем да развиваме уменията, необходими за писане. Още можете да откриете в блога и страницата ми.

 

Източници:

https://www.performancehealth.com/articles/21-activities-to-improve-handwriting-in-children-with-special-needs
https://writeshop.com/faqs-special-needs-and-writing/

Защо работа със специален педагог? Кога е необходима? Какво прави той? - част 1 - четене

 

Много родители на деца с нетипично развитие (специални потребности) смятат, че работата със специален педагог трябва да започне в предучилищна или училищна възраст. Тогава е моментът, когато детето започва да се учи да чете, пише, смята и затрудненията му при усвояването на тези умения често са големи и очевидни за родителите. Това е и моментът, когато родителите търсят подкрепата на специалния педагог или ресурсния учител, и насоката им е добра.

Аз обаче препоръчвам работата със специален педагог да започне в по-ранна възраст на детето и ще опиша причините за това.

Усвояването на академични умения като четене, писане, смятане и запаметяване на нова информация (разказвателни предмети), са предшествани от усвояването на много други умения, за които често не си даваме сметка. Ако умението "четене" е "цялостното" умение, то то е съставено от много части, които ще нарека "базисни умения". Базисни, защото базата стои винаги в основата, без нея не може и над нея се надгражда. Тя трябва да бъде стабилна, за да дава сигурност и възможност за развитие на последващи умения.

Ще направя серия от публикации, в които ще опиша именно тези базисни умения, които детето е необходимо да усвои, преди да започне обучение по четене, писане, смятане и други умения, изучавани в предучилищна и училищна възраст. Тук искам да допълня, че дори детето вече да е в посочената възраст, то може и е добре да започне да развива базисните умения, в случай, че все още не е и това ще е най-добрата инвестиция на време, която ще подсигури по-нататъшното му обучение.

Първата публикация е за умението четене.

 

Четене

Кои са базисните умения, които трябва да бъдат изградени, за да се случи процесът на четене? Или какво е четенето?

1. Декодиране

Разпознаване и разбиране на писмени знаци (букви, пунктуация) и свързването им в конкретен смисъл и значение. Или това означава да възприемаме буквите като нещо повече от изображение, по какъвто начин те се възприемат първоначално. Да виждаме ролята им в листа пред нас и да умеем да извличаме информацията, която ни дават.

2. Проследяване

Проследяване, следване на линия, ред - Това е способността да проследим с поглед линия/ред от край до край, да свалим поглед на следващ ред и да повторим действието множество пъти (колкото е необходимо, за да прочетем желания текст).

3. Памет

Способността да запаметим прочетеното – дори да можем да прочетем отделните букви, ако не успеем да ги запаметим, не бихме могли да ги свържем в дума, да свържем думата в изречение и да разберем прочетения текст.

4. Внимание

Умението да се съсредоточим първо ни дава възможност да забележим нещо, да му обърнем внимание. След това ни позволява да го изучим, да възприемем информация, да я преработим. Тренираното търпение и умение да се съсредоточим ни дава времето, което ни е необходимо, за да възприемем и използваме външни стимули и информация.

5. Зрително поле

Свързано е и с проследяването. Необходимо е зрителното ни поле да е достатъчно широко, за да обхване текста, който искаме да прочетем. При някои деца полето е ограничено и те буквално не виждат целия ред. Чрез визуални стимулации окото се тренира и разширява зрителното си поле.

6. Търпение

Търпение да усвоим умението четене. Да стоим по определен начин на определено място, да извършваме определена дейност и да умеем да чакаме резултати.

7. Възпроизвеждане на прочетеното

Свързано с другите базисни умения. Не просто да познаваме буквите, да ги свързваме в думи, изречения, а да можем да разберем прочетеното и да го пресъздадем. Това е и умение за плавност на четено - автоматично и точно прочитане, при което разбираме смисъла на текст, дори когато имаме непознати думи. (чужд език или нечетлив ръкописен почерк).

8. Последователно мислене

Свързано с възпроизвеждане. Пресъздаване на текст, вникване в смисъла на прочетеното, правене на връзка между вече прочетеното с това, което се чете на момента.

9. Разширяване на зрителната памет (речник на зрението)

Това означава да сме натрупали толкова думи в зрителната си памет, че да не е нужно да прочитаме буква по буква думата, а да я разпознаем в мига, в който я зърнем. ( О, аз знам тази дума!).

10. Способност за разрешаване на проблеми

Необходимо е например, когато имаме затруднения с разбирането на прочетеното – „Това няма смисъл. Нека се върна и да го прочета отново.“

Поредността на изброените умения е случайна, няма връзка с поредност на усвояване или степен на важност.

Така погледнато, процесът на четене вече изглежда много по-сложен. Всички тези умения са необходими, за да се случи четенето, поради което препоръчвам работата със специалния педагог да започне на по-ранна възраст, за да се използва времето за усвояване на "базисните" умения, преди същинската работа за четене.
Родителите не винаги разбират защо педагогът не показва букви на детето, когато работи за четене или го прави на по-късен етап в процеса на работа. Усвояването на изброените базисни умения се случва чрез много други занимания, които не винаги включват използването на букви. Във фейсбук страницата и блога си предлагам именно такива, като към описанията ще намерите кои умения се развиват с показаното занимание.

В края допълвам още едно основно умения за четенето - това е мотивацията! Най-добрата мотивация за вашето дете да чете е като вижда добрия пример от родителите и най-близките си. Когато детето вижда четящ възрастен, това провокира неговото любопитство към книгата и го мотивира да се научи да чете. 

В следваща публикация ще опиша уменията, необходими за усвояване на процеса „писане“.

Източници:

https://www.readingrockets.org/article/what-reading