Здравейте,
благодаря за интереса към моя блог. Каня Ви да посетите моя нов сайт, където ще продължа да публикувам статии и други интересни неща, свързани със семейство, детско развитие, родителство, партньорски отношения и т.н. Там ще откриете и актуална информация за мен и дейността ми. Сайтът е с по-големи възможности от настоящия блог и се надявам да бъде полезен за Вас!
*Споделено от родител на дете със специални потребности
💚1) Не сте сами
Може да няма никой друг със същото съзвездие от симптоми като вашето дете, но има хора, изправени пред подобни предизвикателства. Намерете тези хора. Никога не съм срещал някого с дете точно като моето, но имам силна връзка с родители на деца с различни диагнози. Създадохме чудесни приятелства, намираме и даваме подкрепа един на друг. Просто трябва да вляза в една от моите групи в социалните мрежи и веднага ми се напомня, че не съм сам.
💚2) Заслужавате да се грижите и за себе си
Ние сме поставени в положение да се грижим за другите почти постоянно. Въпреки това, вие все още се нуждаете и заслужавате да се грижите за самите себе си. Можете да помолите ваш близък да ви донесе храна или да отидете на педикюр, или на вечерна среща, или каквото и да е друго, което обичате да правите. Отделете време на онова, което ви кара да се чувствате специални и обгрижени, насладете му се, заслужавате го!
💚3) Вие не сте перфектни - и това е добре!
Никой не е перфектен. Ние всички правим грешки. Можем да се въргаляме в нашите глупости или да продължим напред! Опитайте се да промените мисленето си, може би е имало основателна причина да пропуснете тази среща, за която сте били сигурни, че е във вторник, но очевидно е била в понеделник. Може би, вашето дете е имало тежък ден в училище и просто е имало нужда от почивка. Кой знае? Но самообвинението няма да промени ситуацията, така че опитайте да продължите напред.
💚4) Вие сте супергерой.
Може да не прескачате сгради с един скок или да не тичате по-бързо от светкавица, но въпреки това вие сте супергерой. Всеки ден се справяте със ситуации, които обикновен родител би сметнал за невъзможни. Разтягате стегнати мускули, помните хапчета, инжектирате и вливате лекарства, спазвате график на ежедневни терапии… Вие държите истерични деца по време на ужасяващи медицински процедури. Вие се справяте с гневни изблици. И по-често успявате да не избухнете или да се сринете. Насърчавате детето си да прави неща, които лекарите са ви казали, че никога няма да направи, но никога не сте изгубили надежда. Вие сте терапевт, медицинска сестра, лекар, приятел. Вие не сте обикновен родител.
💚5) Терапията е игра.
След като участвах в няколко терапевтични сесии, бях разочарован от това, което виждах, заради предварителните си очаквания за това как трябва да изглежда една терапия. Оттогава пораснах, научих се и разбрах. За децата терапията е игра, а играта е терапия. Това, което имам предвид, е, че най-добрите терапевти намират начини да накарат сина ми да се включи в предизвикателни дейности, които той иначе би отказал, като го превърнат в игра, която той иска да играе. Възприехме този метод и правим същото у дома.
💚6) Играта е терапия.
Да, това е различно от номер пет. След промяната на гледната ни точка относно това какво е терапия, потърсихме допълнителни дейности за моя син, които биха предложили терапевтични ползи. Играл е хокей на шейна, бяга в екип, научил се е да стреля с лък и взема уроци по плуване. Всичко това е терапия. Той учи, забавлява се и става по-силен.
💚7) Не винаги ще го правите правилно.
Много от изборите, които сте принудени да направите, нямат правилен отговор, а само по-малко трудни и безболезнени избори. Ще дадете всичко от себе си, но не винаги ще успявате, независимо колко безсънни нощи прекарвате в агонизиране как да се справите със ситуацията.
💚8) Простете си.
Да, понякога ще прецакате нещата въпреки най-добрите си намерения. Никакво измъчване няма да ви накара да се почувствате по-добре, нито ще ви помогне да направите по-добър избор. Не забравяйте, че много от най-трудните решения нямат правилен отговор.
💚9) Отглеждането на дете със специални потребности е като маратон.
За онези хора, които се опитват да спечелят маратон, няма почивки. Ако искате да останете в надпреварата, вие ядете, пиете и ходите до тоалетна, докато се състезавате. Нашият маратон обаче, ще продължи в обозримо бъдеще и дори след това. Така че, помнете, че не е нужно да печелите, просто стигнете до края. Човекът, който остава на последно място в маратона, прави почивки, сяда, пие малко вода, след което се връща на пътя и продължава. Подарете си тези моменти – колкото и кратки да са – те са за вас самите. Дори може да пикаете на спокойствие от време на време!
💚10) Не губете себе си.
Не позволявайте родителството на дете със специални потребности да промени самоличността ви. Ние сме много неща и да бъдеш родител на дете със специални потребности е част от нашата идентичност. Но това не трябва да е цялата ни същност. Когато съсредоточите целия си живот, всичките си контакти, цялото си съществуване около детето си и неговите нужди, това, което вие сте, може да се изгуби. Намирайте неща в живота си, които да обичате да правите - чаша вино, хоби, покупка за себе си.
💚11) Запазете чувството си за хумор.
Чувствителнa съм към някои неща, като например първичните изказвания на хората. Възможно е да станете прекалено чувствителни към толкова много неща, че хората да започнат да избягват компанията ви. Много разговорни изрази като „почти получих инсулт“ или „почти получих инфаркт“ са обезпокоителни за родителите, чиито деца всъщност са имали инфаркт или инсулт. Опитайте се обаче, да запомните, че хората не правят тези коментари, за да ви обидят или разстроят.
💚12) Празнувайте малките неща!
Хвалете се с онези постижения, които може да изглеждат малки за другите, но са огромни за нашите деца! Децата ни се развиват със свое собствено темпо, научават много умения късно, а някои никога не овладяват. Мърдащ пръст на крака, който не е могъл да се движи преди, дума, изречение, усмивка, прегръдка, каквото и да е това важно събитие, споделете го с тези, които обичат вас и вашето дете.
💚13) Не позволявайте на други родители да ви разочароват.
Знам колко е трудно да чуеш от родителите, че тяхното дете, шест месеца по-малко от твоето, ходи, а твоето не. Или да се справите с добронамерения непознат, който пита защо вашето 2-годишно дете се върти на дупето си, вместо да стои на крака. Опитайте се да запомните, че на тези хора им липсва контекстът, в който постоянно сме вградени. Обяснявайте, учете, бъдете търпеливи, повишавайте осведомеността сред онези, които просто не го разбират. И не забравяйте, че типичните родители също заслужават правото да се хвалят и тяхната гордост от постиженията на детето им не е предназначена като удар към вашето невероятно дете.
💚14) Не сравнявайте.
Това е още едно предизвикателство, но си заслужава усилията. Всички деца са различни, типични или със специални потребности, те ще растат и ще се развиват със свое собствено темпо. Ако даден етап в развитието не е постигнат, така както очаквате, със сигурност говорете с лекаря на детето си. Сравнението на братя и сестри, братовчеди, деца в детската градина или дори на деца с един и същи тип нарушения, рядко ще ви помане да се почувствате по-добре. Вашето дете е уникално и ще има свои индивидуални силни страни и предизвикателства.
💚15) Не е нужно да сте „ТОЗИ“ родител.
Познавате този, който очевидно е прекарал 10 часа, създавайки невероятната закуска, оформена като животно с мустаци от женско биле. Този, който изпраща очарователни торбички с лакомства за всеки празник. Този, който всяка година намира най-готините подаръци за учителите. И чието дете винаги е облечено в най-сладките тоалети, които някак никога не се цапат. Ако това е типът майка, която се стремите да бъдете - изпращам повече сила за вас! Установих обаче, че винаги има достатъчно от тези майки в класовете на моето дете и те поддържат добри количества на невероятни закуски и лакомства. Тъй като аз имам по-големи риби за приготвяне, им отстъпвам цялата слава!
💚16) Отделете време за брака си.
Бракът е тежка работа, точка. Родителството е тежка работа, точка. Родителството на дете със специални потребности е особено трудна работа, точка! За тези от вас, които са женени или имат връзка, отделете време за тази връзка, отделно от децата си.
💚17) Доверете се на инстинктите си.
Вие най-добре познавате децата си. Лекарите, учителите, терапевтите са фантастична подкрепа, но ако не чувствате, че сте чути или че нуждите на детето ви са удовлетворени, е много разумно да получите второ мнение. Не се страхувайте да се борите за детето си и неговите нужди. Докато професионалистите са експерти в своите области, вие сте експертът за вашето дете.
*Д-р Дарла Клейтън е треньор и психолог. Тя е съпруга и майка на две деца, 9-годишен син с церебрална парализа и 5-годишна дъщеря. Тук тя пише гледна точка на майка, която отглежда дете със специални потребности и дете с типично развитие.
Родителството на дете със специални потребности, независимо дали става дума за двигателно нарушение, трудности в ученето, емоционални и/или социални предизвикателства, неуточнено разстройство в развитието или друго, може да изисква придобиването на специфични допълнителни умения свързани с грижата, както и отделяне на допълнителни време и енергия. Всичко това може да рефлектира негативно и дори да застраши кариерата, брака и отношенията с другите деца в семейството, приятелски кръг и социален живот като цяло. Въпреки че, специфичните нужди на всяко дете могат да бъдат различни, съветът на експертите към родителите е един и същ: “Не позволявайте собственото ви физическо и психическо благополучие да се влоши”.
Следват някои съвети от специалисти за поддържане на взаимоотношения и благополучие в семействата с деца със специални потребности.
Как родителите могат да се грижат за себе си, докато се грижат за дете със специални потребности?
За всеки, чийто живот се върти около полагането на грижи, включително родителите на деца със специални нужди, има присъщи рискове, които могат да застрашат както тяхното собствено благополучие, така и това на хората, за които се грижат. Недостатъчното управление на собствения стрес, докато човек се грижи за другите, може да доведе до емоционално прегаряне и чувство на безпомощност, безнадеждност. Подходящи за родителите е да намерят практика, която работи за тях, независимо дали това ще бъде терапия, упражнения, медитация, арт занимания или друг подход. Отделеното време лично за себе си може да предизвика чувство за вина, но полагащите грижи родители трябва да пренасочат част от енергията си към грижа за самите себе си и да си напомнят, че тези усилия ще бъдат от пряка полза за детето им.
Как родителите могат да поддържат отношенията между членовете на семейството си?
Във всяко семейство родителите, съзнателно или не, изграждат „съюз за съвместно родителство“, разпределение на задълженията, за да подкрепят децата и да поддържат собствените си отговорности към кариерата и един към друг. В семейство със специални потребности този съюз става още по-критичен. Когато родителите не споделят последователен подход, дете, което се нуждае от последователност, може да се чувства объркано. Необходимо е родителите открито да обсъждат своите намерения помежду си и как могат да се адаптират, и да работят заедно, за да създадат надеждна семейна среда, като същевременно наблягат на вниманието, грижата и привързаността. Родителите трябва да се стремят да не си противоречат, да не омаловажават мнението на другия, особено пред детето си. Добра практика би била родителите да провеждат редовни семейни срещи, помежду си и с децата си, за да обсъждат своите планове и притеснения, и да демонстрират единство и сътрудничество.
Преди всичко специалистите призовават двойките да не оставят брака или романтичната си връзка да избледнее. За двойките е важно да разберат, че поддържането на връзката им ще помогне за поддържането на семейството им.
Как родителите могат да устоят на желанието да „поправят“ детето?
Инстинктивно е за родител, чието дете има специална нужда, да иска да ги поправи или да поправи всичко около тях, за да може да процъфтява. И има много неща, които един родител може да направи за детето си, за да му помогне да учи, да развие социални умения и самостоятелност. Но те може да не са в състояние да „поправят“ основното състояние на детето си. Да се идентифицират начините, по които детето може да се справя в момента, и по-специално - преформулиране на аспекти от състоянието на детето в положителна светлина, независимо дали става въпрос за енергия, въображение, фокус или любопитство, може да подпомогне създаване на по-положителна среда у дома за всеки.
Как родителите да се справят с чувството, че не могат да помогнат на детето си?
Когато едно дете живее с разстройство като анорексия например, родителят може естествено да вярва, че е нужно да полага повече и повече усилия в грижите за детето, като го призовава да се храни както трябва или да преодолеят нездравословните си вярвания за тялото си. Често обаче, това не е така и вместо да се чувстват виновни, че не са се отказали от всичко свое, за да помогнат, може вместо това приемат идеята, че са направили всичко по силите си, и да се уверят, че детето им получава най-добрите професионални грижи, които могат да намерят. „Не се поддавайте на примамливата идея, че за да спасите живота им, трябва да пожертвате своя собствен“, пише британският изследовател на съзнанието Сю Блекмор, чиято дъщеря е лекуваща се анорексичка. „Не е вярно. Те може да имат нужда от вас в бъдеще, когато са по-добри. Ако сте развалина, е вероятно детето ви да почувства още повече вина, че то е било причината за вашето нещастие. Така че, направете всичко възможно, обичайте детето си по най-добрия начин, но и продължавайте да бъдете себе си.”
Източник: https://www.psychologytoday.com/us/basics/parenting/parenting-children-special-needs
Много често родителите са разочаровани от поведението на детето си. Избухванията и прекалената емоционалност могат да бъдат много напрягащи. Всъщност изразяването на всички видове поведение са необходими за доброто развитие на децата. Ако познаваме по-добре начина, по който мозъкът се развива, ще бъдем много по-спокойни и разбиращи поведенията на своето дете.
Когато хората се раждат мозъкът им е недоразвит. Голяма част от развитието се случва след раждането до към 5-тата година на детето (в някои източници е посочена 7-ма година). Разбира се, след тази възраст развитието не спира. Мозъкът има качеството да бъде невропластичен, което означава, че дори някоя функция да не е развита до възрастта, която е посочена за норма, то това не означава, че никога няма да бъде развита. Човешкият мозък се развива отдолу нагоре, като се започва от най-примитивната част, която ни поддържа живи, до кортикалната част, която ни помага да мислим логично и да решаваме проблеми. Това развитие отнема години, което означава, че не можем да очакваме децата да мислят логично, ако тази част на мозъка буквално все още не функционира. За сравнение - все едно да очаквате от дете, което все още не се е научило да ходи, да кара колело. То просто още не е достигнало до този етап на развитие.
.jpg)
Подобни графики може да изглеждат малко объркващи, но са добър начин за подпомагане на разбирането на развитието на мозъка чрез визуализация.
Мозъчен ствол: 0-6 месеца: Първата част на мозъка се развива от раждането до около 6-месечна възраст. Това е частта от мозъка, която контролира сърдечната честота, дишането и реакцията на борба, бягство и замръзване. Тази част от мозъка изобщо не изисква "мислене", тя е просто реактивна. Знаейки това, е лесно да разберем защо, ако децата са изложени на травма, дори в много ранна възраст, тяхната реакция на борба, бягство и замръзване може да бъде прекалено явна.
Среден мозък: 6 месеца - 2 години: Средният мозък е отговорен за движението и координацията. Това е етапът, когато децата се учат да се преобръщат, пълзят, лазят и ходят. Това е моментът, когато вашето бебе открива какво може да прави тялото му.
Лимбична система: 2-7 години: Това е частта от мозъка, с която изглежда имаме най-много затруднения. Ето защо имаме термини като „ужасни две“ и „трийнейджъри“. Това е моментът на развитието на емоционалния мозък. В този период децата започват да изпитват силни емоции, но нямат езика и мислещата част от мозъка, за да изразят тази емоция и да се справят с нея. Дори когато имат по-добре развита реч, децата ще бъдат предимно в тази лимбична част на мозъка.
Кортикален мозък: 7- възрастен: Мислещата част от мозъка не е фокус от развитието до 7-годишна възраст, въпреки че има известно развитие от около 4-годишна възраст. Ако спрем и помислим върху това за минута, можем да видим, че нашите очаквания за разбиранията и поведението на нашето на пръв поглед голямо 5 и 6-годишно дете може да са несправедливи. Префронталната кора е частта от нашия мозък, която ни помага да регулираме емоциите, да контролираме социалното поведение, да разрешаваме проблеми и да разсъждаваме. Полезно е да се знае, че тази част от мозъка продължава да се развива до 20-те ни години, така че няма начин едно дете да разсъждава по същия начин както един възрастен.
Какво означава всичко това?
Това, което означава цялата тази информация, е, че трябва да разпознаем къде се намира нашето дете в своето развитие и да се опитваме да разсъждаваме логично с него по дадени теми, когато то е в период на развитие на лимбичната система (емоционалния си мозък) няма да помогне нито на детето, нито на родителите. Трябва да бъдем търпеливи. Няма значение колко умно смятате, че е вашето 3-годишно дете, то не се способни да мисли рационално защо синята чаша е същата като розовата чаша. То не може да се замисли, че чашите са еднакви, имат еднакво предназначение и могат да пият и от двете. Всичко, което то знае, е, че е поискало розовата чаша, а вие сте му дали синята и се чувства сякаш светът му просто се е разпаднал. Намирането в този етап на развитие на емоционалния мозък също означава, че детето е по-реактивно към нови събития и поради това е спокойно да използва една и съща чаша, която познава. Когато промените нещо познато за него, то чувства, че нещо не е наред и не знае какво да очаква.
Преди да се развие мислещият мозък, детето не може да каже „Чувствам се малко притеснен за...“ или „Наистина съм разочарован от…”. Тяхното поведение е техният начин да покажат, че нещо не е наред. Нашата работа е да им помогнем да се успокоят, за да можем да бъдем техния мислещ мозък и да можем да им дадем езика на чувствата им. Те буквално не могат да направят това сами, имат нужда да използваме нашия мислещ мозък, за да ги насочваме. След като успеем да успокоим детето чрез прегръдки например, можем да достигнем на момента на назоваване на чувствата: „ти беше наистина разочарован, че не получи розовата чаша". Когато се почувстват разбрани, можете да започнете с някакво логическо мислене, „розовата чаша беше мръсна, затова аз ти дадох синята чаша". Това може да ви звучи нереалистично - “кой има време за това?”... Но да се караме с нашите деца и да се опитваме да разсъждаваме, когато те не могат да разсъждават, може да отнеме много време и обикновено не работи. Така че, би било по-разумно и полезно за нас възрастните, да се уверим, че държим контрола и не навлизаме в нашия лимбичен мозък.
Нека не забравяме, че не само малките деца са в лимбичния си мозък. Винаги, когато сме стресирани или разтревожени, нашият мислещ мозък е изключен и ние реагираме инстинктивно и емоционално. Всички сме имали моменти, в които сме го изключили. В този момент, ако някой се приближи до вас и ви каже „това не е логично, спри да плачеш и се захващай с това“,това няма да ви помогне. Децата са същите, единствената разлика е, че тяхната толерантност към стрес и безпокойство е по-ниска от нашата. Не можете да срещнете емоционалния мозък с логиката, това просто не работи. Трябва да ги срещнеш в емоциите им. Нека видят, че разбирате чувствата им и им помогнете да се успокоят. Само когато са спокойни ще могат да обсъдят проблема по логичен начин.
Като родители не е нужно да имаме дълбоки познания по невропсихологията, но притежаването на основни познания за развитието на мозъка може да освободи децата ни от нашите очаквания. Също така ни помага да виждаме поведението на нашите деца като нормално и ни позволява да разберем, че те се нуждаят от нашата помощ, за да развият тези умения, а не да ги наказваме за това, че реагират нормално за етапа на развитие, в който се намират. Не можем да очакваме децата да мислят с мозъка на възрастен, те просто нямат тези умения. Емоциите им са твърде интензивни, за да ги управляват и те физически не могат да ги регулират сами. Те се нуждаят от нас, за да им помогнем да се успокоят и да ги напътстваме, за да могат ефективно да развият тези умения.
Източник:
https://www.thetherapistparent.com/post/why-parents-need-to-understand-brain-development?fbclid=IwAR1mCF_MM8dVZGQJy_S_Rmrh0grvzE45m_bpqPNsj3z-uSoTLiGTImL9PZU
Превод: Полина Даскалова-Петкова
Краят на годината наближава и това носи със себе си дни, наситени с промени и голямо #безпокойство за много #деца. Организират се #тържества в детските градини и училища, коледната #украса е навсякъде, ваканции и почивни дни, #Коледа и след това трябва да започнем новата учебна година отново. Дори за част от възрастните е изтощително, когато започнем да мислим за предстоящата динамика на дните, но за дете със силна #тревожност, #аутизъм или #сензорни затруднения, може да бъде напълно непосилно. Коледната украса е навсякъде - по домовете, както и из града-улици, молове, градини и училища. За съжаление това може да има неблагоприятен ефект върху децата, които се борят с промяна и сензорно претоварване. #Стресът от всичко това може да се натрупа за детето. Децата може да не реагират веднага, а може проявите да се случат няколко дни по-късно под формата на трудно поведение. Това поведение е лесно да се етикетира като "палаво" или "предизвикателно", но това време на годината може да бъде толкова затрудняващо ежедневието, че е добре да обмислим ефективно въздействието върху децата. Мигащи светлини, блестящи предмети, издаващи звук дрънкулки, промени в рутината, те могат да уморят сетивата с течение на времето, без никой дори да осъзнае какво е точно се случва.
Преминаването през тези периоди не е лесно, но има неща, които могат да се направят, за да бъдат поносими или дори приятни; имайте рутина, предупреждавайте колкото е възможно повече, когато има промяна, бъдете наистина подготвени с успокояващи дейности, оставете още повече време за почивка и имайте план. И когато кризата се случи, опитайте се да останете спокойни, за да можете да помогнете на детето си да регулира и да преодолее емоциите.
💚Рутина
Може да е невъзможно да имате строг график по време на коледните празници, но можете да развиете разхлабена „рутина“ за това време от годината. Можете да правите някои събития в предсказуеми часове, като например-поставянето на елха, посещението на роднини, дейности на Бъдни вечер и Коледа, и дори ястия. Доколкото е възможно, спазвайте обичайните си #навици като режим на сън, време за хранене и други редовни дейности. Това дава стабилна настройка, на която да разчитате, когато нещата станат нестабилни. Ако плановете се променят, не забравяйте да уведомите детето си. Незнанието какво се случва всеки ден може да причини излишно ненужно #безпокойство.
Уверете се, че планирате и периоди на #почивка, през които детето ви може да си почине и да „презареди“. Вие познавате детето си най-добре, от какво има нужда, когато е претоварено? Имат ли нужда от време на батут след училище? Имат ли нужда от тихо време всеки ден преди лягане. Дори в този натоварен сезон трябва да признаем, че успокояващите дейности са също толкова важни и ако искаме детето ни да бъде регулирано, трябва да отделим време за това.
💚Очакванията на други хора
Децата не са единствените, които трябва да бъдат подготвени какво да очакват на Коледа. Може да се наложи на другите да се каже предварително, че детето ви може да не иска да ги прегръща, още по-малко да ги целува, за да получи подаръците или лакомствата им. Можете да помолите детето си да каже “моля” и “благодаря”, но това да е всичко, и никой не трябва да очаква повече от това. Детето не трябва да бъде принуждавано да показва обич към някого, за да получи #подарък. Това изпраща погрешно послание към децата и увеличава тяхното безпокойство. Може да е трудно за роднините да разберат това, но ако изясните, че правилата на вашето семейство са никога да не принуждавате детето да прегръща или целува някого, тогава това няма да бъде изненада за никого и никой няма да остане обиден.
💚Съставете план
Ако празнувате Коледа в дома си, обсъдете „#безопасните зони“ с децата си. Място, на което се чувстват сигурни, тихо е и удобно... поставете #играчки или нещо друго, което харесват, за да могат да се оттеглят, когато имат нужда. Уверете се, че вашите гости са наясно, че ако детето ви отиде на това място, това означава, че има нужда от почивка и трябва да бъде оставено на спокойствие.
Ако отивате в къщата на някой друг, за да празнувате, отново е възможно да имате безопасна зона. Уговорете го предварително с вашия домакин, за да видите дали има подходящо място. Когато пристигнете, не забравяйте да покажете на детето си къде е мястото. Не го превръщайте в зона за „тайм-аут“, това НЕ е наказание, то е просто място за бягство. Пригответе някои успокояващи дейности- вземете със себе си любимата му музика и слушалки, неща за рисуване, играчки или нещо друго, от което може да се нуждае, за да се успокои. Направете план с детето си по какъв начин то ще ви каже, когато има нужда от почивка- това може да е някаква дума, знак с ръка или нещо друго, което работи за вас.
💚Потърсете предупредителни знаци
Когато едно дете се почувства #претоварено, неговият „мислещ мозък“ се изключва и то преминава направо в реакция на „борба“ или „#бягство“. То не може да мисли трезво или да контролира собственото си #поведение. Вие сте експертът в разчитането на знаците, тогава, когато вашето дете не се справя. Това може да e засилена двигателна активност, шумно поведение или пък отдръпване? Използвайте планирана ранна намеса, която вероятно ще помогне на детето ви да възвърне спокойствието си.
Например: Извинете се на празнуващите и прекарайте малко време с детето си -отидете на #разходка или на тихо място с него. Изчакайте детето да се успокои и тогава се върнете на празника.
💚Запазете спокойствие
Понякога на семейно или приятелско събиране може да се почувствате осъдени или засрамени от поведението на детето си. Когато допуснете тези мисли, е много по-вероятно да загубите контрол и да станете реактивни. В предизвикателните моменти обаче, детето ви най-много се нуждае от вас и това да останете спокойни, за да можете да му помогнете то да се успокои. Това понякога е наистина трудно, но затова е толкова важно да се грижим и за себе си. Уверете се, че намирате време за себе си и не забравяйте, че няма значение какво мислят другите за вашето семейство, вие ги познавате най-добре и знаете от какво имат нужда. Поведението на вашето дете не е отражение на вас, то е просто това, на което то е способно в момента.
💚Когато #кризата все пак се случи
Нека си признаем, можете да направите почти всичко, за да избегнете криза, но в един момент тя просто да се случи. Посрещнете този момент на детето си със спокойствие и изчакайте да отмине. В този момент то трудно би могло да говори с вас, трябва да оставите кризата да премине. Бъдете сте спокойни и просто стойте на близо, осигурете безопасна среда на детето си, то в крайна сметка ще се успокои. Предложете прегръдка, но ако не желае, не насилвайте. Разчитайте на съвместното регулиране. Нервна система на детето ще съвпадне с вашата. Затова е толкова важно да запазите #спокойствие.
След като се успокоят малко и могат да мислят по-ясно, поканете детето да обсъди проблема с вас. Какво можете да направите заедно? Какво можете да направите следващия път? Уверете се, че го оставяте да свърши по-голямата част от решаването на проблеми, не е време да го поучавате, то просто ще се изключи и няма да чуе нищо от казаното от вас.
……
Настъпването на Коледните #празници е неизбежно. С добра предварителна подготовка, настройка и организация, се надяваме, че е възможно да се сведе до минимум емоционалното претоварване и кризите у децата, и празниците да бъдат весели и очаквани с положителни #емоции.
Източник:
https://www.thetherapistparent.com/post/managing-christmas-meltdowns
 |
| Последвайте ме |
