"Домашни правила" описва живота на семейство с дете аутист. Джейкъб е със синдром на Аспергер или иначе казано- без задръжки в интелектуалното развитие, но с трудност при социалното общуване. Разбира се и със своите особености в ежедневието, които са така добре описани, че през цялото време бях сигурна, че авторката или описва своя живот със своето семейство, или има твърде близък контакт със семейство с аутист, Все още не знам каква е истината, но това сега не е толкова важно. Книгата ме впечатли и като педагог и като семеен консултант. Да, Джейкъб говори, ходи на училище, облича се сам... тогава какъв е проблемът, ще каже някой. Например, всеки ден от седмицата той има точно определено меню, което се избира според цвета на храната - понеделник - зелена, вторник- червена...има и учителка по социално общуване. Не бяхте чували за това, нали? Ако сте чували, най-вероятно или имате дете с аутизъм или сте педагог, който работи с тези деца. Трудностите за семейство с такова дете не са малко и това е много добре описано в тази книга.Научаваме не само за живота на аутиста, но и този на близките му - семейство, приятели. Всяка глава е разказана от името на някой от персонажите. Една и съща ситуация е видяна през очите на всеки от семейството. Това е много ценно, когато си семеен консултант. Пък и когато не си, когато искаш да се поставиш на мястото на другия, да си дадеш сметка, че на една и съща ситуация различните хора придават различен смисъл.
Същото проследяваме и в другата книга - "Споделен живот". В нея историята е за семейство, в което едно от 3-те деца, Кейт, е болна от левкемия. Най-малкото момиче Ана, пък е надеждата тя да бъде излекувана. Честно казано тази книга не успях да прочета "на един дъх". Четох я, оставих я, минаха няколко седмици, пак я зачетох, върнах я в библиотеката...мислех за нея, намерих я отново и я дочетох. Историята на Кейт не ме остави на мира, докато не науча финала. И чак тогава забелязах, че толкова страници, толкова случки...и никъде гласа на Кейт, едва в края.И от двете книги научих много за динамиката в едно семейство. За това как се фокусираме върху един проблем толкова силно, че забравяме за това, че животът извън него не спира или че има и други хора, които може би търсят вниманието ни. Ние виждаме нещата и хората по един начин, мислим, че знаем как нашите близки ще се чувстват най-добре, защото ги познаваме...и на края не разбираме защо нещата не са се получили както сме очаквали или какво не сме направили, обвиняваме се, чувстваме се неразбрани. Комуникираме, но не си казваме същественото...
Няма да издам повече от съдържанието на книгите, просто ги препоръчвам. За мен те са ценни, написани увлекателно, могат да те накарат да се замислиш и не е задължително да те натоварят...е, мен ме натовариха, но не и в негативния смисъл. На мен дадоха много поле за размисъл, много ползи. Ще чета още от Джоди Пико... по-нататък. :)
А по книгата "Споделен живот" е направен и филм. Участват Камеран Диаз и Алек Болдуин, а в ролята на Кейт - София Василева. Любопитно е да се гледа.
Информация за аутизма: https://specminds.blogspot.com/p/blog-page_1280.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар