Да играем вкъщи - Червейче яде ябълка 🍏 🐛 🍎

Какво ви трябва?

1. Кашон/ картон
2. Въженце
3. Лепило
4. Пастели/ флумастери/ моливи или др. за оцветяване
5. Ношица/ ножче

От кашон направих ябълката 🍏 с няколко кръгчета, през които да минава червейчето 🐛(също направено от кашона). Завързах червейчето с въженце за ябълката (използвах някакво налично въженце). Добре е въжето да е по-дълго, за да може детето да оплита повече червейчето между дупките. Оцветих с пастели (единственото, което имах).

👍 Какво развиваме с тази игра?👍

☑ 1. Фина моторика
☑ 2. Моторно планиране
☑ 3 Координация око-ръка
☑ 4. Пространствена ориентация – чрез проследяването на шнура и червейчето
☑ 5. Подпомага разбирането на понятията „от едната страна“ и „от другата страна“, което е подготовка за ляво-дясната ориентация
☑ 6. Стимулира цветовия гнозис – учим зелен, червен цвят
☑ 7. Тактилна сензорика
☑ 8. Внимание и съсредоточеност
☑ 9. Съобразителност
☑ 10. Търпение
☑ 11. И разбира се думите ябълка, листо, дръжка, червей

Приятна игра! 🐛🐛🐛

Да играем ...на плажа 😊

От няколко дни сме на море, но игрите не спират. Преместихме ги от вкъщи-на плажа. Е, признавам, че съм се отдала на почивка и не сътворявам кой знае какви игри за Ники, но пък пясъкът на плажа „ме замества“ :D . За сега морето му е интересно само от разстояние, но с пясъка започнаха да се разбират.

Игрите с пясък освен забавни, са и изключително полезни. Пясъкът има много ползи както за здравето, така и за доброто развитие на децата

Какво ви трябва?
1. Пясък
2. Кофички, лопатки, лъжици, чашки

Ние взехме стандартен комплект кофичка с лопатка, гребло и формички (рак, риба, звезда и т.н.) Истината е, че в тази игра детето само може да измисля какво да прави и каквото и да реши, все ще е приятно и полезно. Може да зарови пръсти в пясъка, да го пресипва, хвърля, мачка, рисува. Всичко това развива фината моторика, но има и много друго ползи, които ще изброя по-долу.

Какво развиваме с тази игра?

1. Фина моторика
2. Моторно планиране – при пресипване на пясъка от лопатка в кофичка, детето трябва да планира това действие, така че пясъкът да отиде точно където трябва
3. Координация око-ръка
4. Въображение – ако детето е по-голямо, може да строи замъци, да „готви“ кюфтета и др.
5. Тактилна сензорика – пясъкът е грапав, може да е сух или мокър/влажен, топъл/горещ – всички тези усещания от допира на пясъка, са стимули, които дават разнообразна и богата информация, развиващи мозъка и когнитивното развитие на детето
6. Игрите с пясък действат успокояващо на нервната система и стабилизират емоционалното състояние на детето– особено подходящи са игрите с пясък за хиперактивни деца
7. Реч – фините двигателни умения подпомагат развитието на речта.
8. Запознаване с предметите от комплекта за игра с пясък – лопатка, гребло, сито, кофичка, формички (рак, риба,звезда. Също така думите "пясък", "миди"
9. Целенасочено мислене и действия – копае с лопатка, прави формички с форми, пресява със сито
10. Цветови гнозис – назоваваме цветовете на атрибутите за игра
11. Социализация – ако на плажа има и други деца, вероятността да играят заедно в пясъка е много голяма. Така децата се учат да се социализират, да споделят (кофички, лопатки и др.), учат се едно от друго
12. Сплотеност – не на последно място – много е важно цялото семейство да се включва в игрите с детето. Така то усеща сплотеността на семейството си, радостта от това да сме заедно

Освен всичко това, пясъкът има много ползи и за здравето. Тук няма да навлизам в подробности, тъй като не е в моите компетенции, но за ползите от здравословна гледна точка има много информация в интернет.

За малките деца ходенето с боси крака в пясъка е от изключителна полза. Неравностите, „боцкането“ на пясъка, по-трудното придвижване, спомагат повдигането на свода на стъпалото (при плоскостъпие), както и развиват мускулите на краката, развиват координацията на тялото. При нагорещен от слънцето пясък обаче, ходенето бос е почти невъзможно, затова трябва да избираме правилното време да събуем детето на плажа.

Игрите с пясък, разбира се, са много цапащи, но ползите от тях са толкова много, а забавлението толкова голямо, че си заслужават дългата баня (в морето или пък не😊) след това.

Игрите с пясък могат да се осъществят и в градски условия ( на площадките,където има пясъчник), в градината или дори у дома. (https://specminds.blogspot.com/2020/03/blog-post_24.html)

Приятна игра!

Да играем вкъщи – Шарена калинка 🐞🐞🐞

❓ Какво ви трябва ❓

1. Капачки
2. Кашон/ парче от пъзел за под
3. Флумастери/ пастели / друго за оцветяване
4. Ножица/ макетно ножче

Както повечето деца и Ники играе в всевъзможни неща, различни от играчки и капачките са сред тях. Подмята ги, сортираме ги по цвят, размер, слага ги в разни кутии и каквото сам си измисли... За това реших да му направя някаква игра с тях. От парче пъзел, на който го слагах да играе, когато беше по-малък, направих калинка 🐞.

Изрязах кръгчета (петната на калинката), като за размер избирах различни капачки. На пръв поглед повечето изглеждат с еднаква големина, но всъщност всяка дупка е различна и трудно може да се сложи друга капачка, освен тази, по която съм направила кръга.

Оцветих с пастел и флумастер. Очите също могат да се нарисуват, аз имах мърдащи се очи за апликация 👀 и използвах тях.

Цел на играта: Детето трябва да сложи капачките в съответните им дупки.

Какво развиваме с тази игра❓

☑ 1. Фина моторика
☑ 2. Моторно планиране
☑ 3 Координация око-ръка
☑ 6. Стимулира цветовия гнозис – ако изберете капачки в различни цветове и оцветите калинката
☑ 7. Сензорика – особено, ако използвате мърдащи се очи 👀. На пипане са меки (тактилно усещане), освен това се движат при размърдване (визуална стимулация) и тракат (слухова стимулация).
Аз се възползвам от това, че са интересни и Ники ги пипа и повтарям, че „това са очите на калинката. Къде са твоите очи?“ – учим частите на тялото
☑ 8. Внимание и съсредоточеност
☑ 9. Съобразителност
☑ 10. Търпение
☑ 11. И разбира се учим за калинката – можете да разкажете на детето какво е нарисуваното насекомо, къде живее и всичко, което се сетите за калинката.

🆒 Една игра винаги може да бъде разгърната по много и различни начини, което позволява и да бъде интересна на различни възрасти. Ако в момента детето ви не е на възраст, на която ще запомни къде се намират очите или пък да различава цветове, оставете тези възможности на играта за друг момент. Така калинката ще бъде увлекателно занимание по-дълго време. 🆒

Приятна игра! 👀🐞😊

 

Конфликти в двойката – могат ли конфликтите да сближават и заздравят връзката?

10% от конфликтите се дължат на различие в мнението и 90% на неправилен тон на гласа

Всяка двойка има конфликти в отношенията си. Това е неизбежно, колкото и понякога партньорите да се стремят да не стигат до противоречия, идва момент, в който дори неусетно напрежението нараства и конфликтът е на лице. Няма как да бъде по друг начин, тъй като в двойката партньорите са индивидуални личности. Всеки от тях има своите възгледи, интереси, минал опит, представи и други индивидуални качества. Колкото и да са „един за друг“ двама души, те винаги остават и самостоятелни личности със свой характер и особености.

 Възможно ли е обаче, конфликтите да бъдат полезни за връзката и да сближават, вместо да раздалечават партньорите? Абсолютно!

 Думата „конфликт“ идва от латинската „conflictus“, където “con” означава „заедно“, а “flictus” – „сблъсък“ или „едновременен сблъсък“. Думата е натоварена с негативно значение. За синоними се използват борба, двубой, сблъсък, кавга, караница и т.н. Погледнато от друга страна обаче, конфликтът е процес, което означава, че има развитие, както и взаимодействие между страните, които участват в него. Съществува проучване, според което конфликтите в щастливи двойки са същият брой, както конфликтите в нещастните. От къде тогава идва проблемът с конфликтите? Не е от самия факт, че те се случват, нито от същността на противоречията, които възникват. В основата стои начинът, по който двойката се справя с разрешаването им. Трябва да си отговорим на въпроса „Как се караме?“

Решаването на конфликт е едно от големите предизвикателства във всяка връзка. Всяка двойка е имала критични ситуация, в които неусетно напрежението нараства до толкова, че се появява гняв, тонът на разговора се повишава, партньорите са под афект, обвиняват се един друг в различни неща... При такова развитие на разговора, краят му е ясен – и двете страни са неудовлетворени, ядосани, обидени, изпълнени едновременно с гняв и тъга. А конфликтът остава и двойката не е успяла да достигне до същността му. Нещо повече – разговорът често е тръгнал в различна посока и партньорите се чувстват съвсем объркани от случващото се.

 В подобни ситуации на сблъсък хората могат да реагират различно. Някои партньори се стремят на всяка цена да не достигат до конфликт и просто замълчават, мислейки, че така ще запазят хармонията. По този начин обаче, остават неудовлетворени, напрежението остава у тях и с времето се повишава, води до тъга, възможно е дори до депресия. Човекът, борейки се сам със собствената си неудовлетвореност, се затваря в себе си и по този начин партньорите охладняват един към друг и се раздалечават.

Възможна е и друга реакция към конфликта – някой от партньорите да изрази гнева си твърде бурно, чрез обвинения и обиди, връщайки се към стари противоречия, което от своя страна също няма да доведе до разрешаване на спора, нито до позитивен изход от ситуацията.

Да замълчат или да излеят бурно гнева си не е работещ начин за разрешаване на конфликти. Тези реакции водят до един безкраен цикъл на обвинения, критика, обиди, отбранителна позиция, което блокира разговора.

 Колкото и неприятен да е конфликтът, ако той е конструктивен, всъщност можем да го погледнем като начин на сближаване. Чрез заявяването на лична позиция и мнение опознаваме партньора си още по-добре. Знаем какво се случва във вътрешния му свят и така го споделяме заедно с него. Партньорите се чувстват значими един за друг и способни да се подкрепят взаимно в трудна ситуация. Това засилва и доверието по между им.  

 Да изразят несъгласие и недоволство от нещо в отношенията с партньора си, за много двойки изглежда като нещо негативно, което по-скоро ще развали връзката. Всъщност обаче да изпитваме негативни емоции също е необходимост, както  това да изпитваме позитивни. Чрез изразяването на несъгласие, ние заявяваме, че има нещо, на което си заслужава да обърнем внимание. Виждаме това „нещо“, то ни вълнува, в случая по негативен начин, което означава, че не сме безразлични към връзката си и съответно към партньора си. И тук е моментът да успеем да видим същността на противоречието. Ще дам пример от ежедневието – вие може да се карате за това, че единият не участва в домакинската работа, но всъщност искате да кажете, че чувствате усилията си недооценени или сте пренебрегнати. Ако разговорът обаче зацикли до там, че не е честно само аз да мия чинии, защото и двамата цапаме и трябва да делим всичко по равно, то тогава неудовлетворението у нас ще остане и след време ще се прояви по друг начин. За да бъде конструктивен конфликтът е важно да знаем истинската му същност и да кажем директно каква е темата на разговора ни, защото в противен случай няма как да стигнем до решение.

 

Добре е да знаем и как да комуникираме по време на спор. Често партньорите не се изслушват, скачат от тема в тема, единият дори може да напусне стаята и така всичко да приключи. Именно заради това, колкото и странно да изглежда за някои, е добре партньорите да договорят правила, които да спазват по време на спор. Те могат да бъдат индивидуални, според потребността на двойката, но има и някои универсални:

-        Да се изслушваме – когато първият спре да говори, тогава вторият започва

-        Да направим почивка, ако някой усеща необходимост - това се случва, когато информацията и емоциите станат твърде много, започнат да заливат партньорите и тогава е почти невъзможно да се спазят останалите правила и съответно да се проведе конструктивен разговор

-        Да изразяваме чувствата си – да казваме как ни е накарала дадена постъпка да се чувстваме, а не просто да я определяме като „лоша“ и „неправилна“ – „Когато ти направи това, аз се почувствах...“

-        Да говорим директно, ясно и кратко, без излишни обяснения, които към момента нямат отношение по темата на конфликта – така няма да „разводним“ разговора и да се отплеснем от същността

-        Да перифразираме чутото, за да сме сигурни, че разбираме гледната точка на партньора, а той да е сигурен, че е разбран – „От това, което ми казваш, аз разбирам, че ...“

-        Да не използваме думите „винаги“ и „никога“, защото те са обобщаващи и не допринасят към разбиране към конкретната ситуация

-        Да не използваме обидни думи

-        Да подхождаме с уважение към партньора и да гледаме положително на ситуацията

-        Да не забравяме, че сме от един отбор, а не сме противници

 

Спазвайки тези правила, вероятността да излезем от конфликтната ситуация удовлетворени и по-близки от преди, е много голяма. Да навлизаме смело в спор, да не позволяваме да изпаднем в безкрайния цикъл на обвинения и изливане на емоции, ще ни научи да разрешаваме конфликтите по-лесно и бързо, а и да изпадаме все по-рядко в противоречиви ситуации. Така конфликтите могат да се окажат позитивно преживяване в отношенията и да доведат до подсилване на връзката.

Понякога, поради висока емоционалност или друга причина, двойката не успява да изгради и/или спазва правила и да създаде поле за конструктивен конфликт. Тогава е добре да потърси подкрепа от семеен консултант, с който заедно да намерят ефективен метод за комуникация. По този начин по-лесно и бързо партньорите ще успеят да постигнат по-добра хармония във взаимоотношенията си и ще запазят връзката си.

Да играем вкъщи с помпони!

❓ Какво ви трябва❓

☑ 1. Помпони
☑ 2. Бъркалка за яйца

Слагаме помпоните в бъркалката и целта е детето да ги извади. Ники искаше и да ги слага в бъркалката, което разбира се е по-лесната част.

Ако трябва да бъда честна, тази игра не се хареса особено на Ники ☹ , НО причината е, че първоначално му беше наистина трудно. Всъщност хем се ядосваше 😠, хем не спираше с опитите да извади помпоните от бъркалката. Търсеще помощта ми за изваждането на помпоните, но пък с удоволствие ги вкарваше сам. Първият ден не му хареса, че не успява, но на следващия му „хвана цаката“ и започна да се справя и с изваждането. 👏

Какво развиваме с тази игра❓

1. Фина моторика 👋
2. Тактилна сензорика – помпоните са много интересни и приятни за пипане и мачкане. 👋
3. Цветови гнозис
4. Координация око-ръка 👀 👋
5. Внимание и съсредоточеност
6. Съобразителност
7. Търпение
8. Логическо мислене
9. Математически понятия – по-малко, по-голямо (ако помпоните са с различен размер)
10. Пинсетен захват 👌

🆒  И още за помпоните:

*Помпоните могат да се използват за много и различни игри. С тях могат да се учат цветове, размери, тактилни усещания като меко и пухкаво напр. Могат и да се използват и като помощно средство при учене на части на тялото – потупвайте/ масажирайте детето по различни части от тялото му и ги назовавайте – така чрез допира то по-лесно възприема информацията.

Приятна игра!

Да играем вкъщи – Форми в кутия

С тази игра учим форми, цветове и развиваме фината моторика. Освен това е и забавно 😊 Пък и възрастният, който я подготвя отделя от времето си за „труд и творчество“.

Какво ви трябва?

👉 1. Кутия с пластмасов (или някакъв подходящ за изрязване) капак
👉 2. Картон/ кашон
👉 3. Пастели/ флумастери или друго пособие за оцветяване
👉 4. Ножица

Кутията от използваното адаптирано мляко отново влезе в употреба. Направих прорез на капака. За направата на формите – кръг, триъгълник, квадрат, правоъгълник, използвах капак от кутия за обувки. Оцветих ги с пастели, по 2 форми в един цвят, за да могат да се комбинират по цветове в процес на играта. Цветовете, които децата обикновено научават първо са червен, зелен, син и жълт, и именно за това използвах тях. Формите са изрязани в различен размер, което прави сложността за всяка форма различна. Например по-големия правоъгълник може да се пъхне в прореза, поставен единствено вертикално, което трябва да бъде съобразено от детето.

Играта може да се играе на няколко етапа:

➡ 1. Слагане на формите в кутията
➡ 2. Слагане на формите в кутията по зададен цвят – „Сложи червените фигури“
➡ 3. Слагане на формите според фигурата – „Сложи триъгълниците“

С Ники играем играта по първия начин. На следващ етап ще учим цветовете и формите, и така играта ще се развива и ще бъде актуална във времето, според потребностите и новите познания и умения на детето.

Какво развиваме с тази игра?

☑ 1. Фина моторика
☑ 2. Пинсетен захват
☑ 3. Координация око-ръка
☑ 4. Стимулира цветовия гнозис – разпознаване на цветовете червен, син, зелен и жълт
☑ 5. Математически понятия – разпознаване на фигури – кръг, квадрат, триъгълник, правоъгълник
☑ 6.Тактилна сензорика
☑ 7. Внимание и съсредоточеност
☑ 8. Съобразителност
☑ 9. Търпение
☑ 10. Логическо мислене

Приятна игра!

Майчинството – как да го изживеем и/или как да го използваме пълноценно?

Да стане майка е вълнуващ и бленуван момент от повечето жени. Макар и да живеем във време, в което жената се развива професионално на равно с мъжа, все още много жени, пък и мъже, смятат, че да бъде майка е призванието на една жена. За разлика от минали времена обаче, днес с това не се изчерпват възможностите за пълноценен живот на една жена. Днес жената има свободен избор да бъде както майка, така и работещ човек със свободно избрана професия или пък едно от двете. Каквито и разбирания да имаме, със сигурност едно е ясно – майчинството в буквалния смисъл на думата, е привилегия единствено на жената.

В този смисъл този период от живота на жената, който макар и в СВ-то да изглежда като „пауза“, всъщност е ужасно динамичен, емоционално натоварен, и изпълнен с предизвикателства, които могат да обогатят жената с нови умения и знания, колкото и странно да звучи това за непреминалите го.

Има няколко страни на майчинството. Или по-точно казано – има няколко начина, по които една жена може да изживее и възприеме своето майчинство. Тези начини са въпрос на личен избор. От непълноценно време, през което единствено „бъркам пюрета и сменям памперси“ до вълнуващо време, през което „запознавам малкия човек със света“. Това време може да бъде моментът, когато жената да премисли професионалния си път, дори да реши да го промени. Много жени започват собствен бизнес именно по време на своето майчинство. Други обогатяват познанията и уменията си – учат език или друго, което работата на пълен работен не им е позволявала. Но не е задължително една жена да направи всичко това по време на майчинството си. Това е въпрос на личен избор, характер и предпочитания. Жената не бива да изпитва вина, когато е изцяло отдадена на детето си. Натовареното ежедневие с малкото дете понякога не позволява странична дейност. Какво може да направи тогава една майка, за да се чувства пълноценна? Ежедневните дейности около хранене и хигиена на детето няма как да бъдат избегнати, това е естествено. Но има толкова други неща, които могат да запълват, разнообразяват и обогатяват както детето, така и майката. Да си основният човек, който показва света на едно малко човече, да го учиш на абсолютно всичко, за което се сетиш, е едно от най-удовлетворяващите неща, които могат да ни се случат. Какво по-голямо предизвикателство от това? Мислейки в тази посока майчинството започва да се превръща от една закрилническа, едновременно с това изпълнена с обич, дейност, в стимулираща и откривателска такава, в която майката вижда своята спомагателна и съществена роля в процеса на формиране на една личност. Тази роля е както интелектуално ангажирана, така дори може да достигне научни открития, необятни измерения и смисли.

Как точно може да се случи всичко това?

·        Като започнем да наблюдаваме детето

·        Като започнем да правим връзките между нашите действия и тези на детето

Ще дам чисто практически пример, за да обрисувам какво точно имам предвид. Представете си едно малко дете на около 10месеца, което все още не може да координира добре своите движения с ръце. Пред него стои една кутия и една топка. Топката е достатъчно малка, за да влезе в кутията, но кутията не е много по-голяма от топката. Детето не може да вкара топката в кутията. Майката обаче е дала тази кутия и топка на детето и е показала как топката влиза в кутията. Стимулира с думи и жестове детето да повтори заниманието. С опитите, то стига все по-близо до целта, докато успява да го направи. Майката е удовлетворена и щастлива, че е успяла да помогне на детето си, че то е научило нещо ново. На пръв поглед това е елементарно занимание, но то е подготовка за много по-сложни дейности, които предстоят да бъдат научени и усвоени от детето.

Ако майката успее да види смисъла в тази дейност, тя ще е способна да възприеме времето, прекарвано с детето си като много по-пълноценно.

Днес има много организирани занимания (платени и дори безплатни), които са чудесно разнообразие както за детето, така и за родителите. Затрупани сме и с книги, сайтове, канали, които предлагат различни дейности. Без да се изпада в крайност, майките могат да се възползват от всичко, което се предлага ежедневно и така да направят „стоенето вкъщи“ интересно, вълнуващо и разнообразно преживяване.

И нека не забравяме – така нареченото от закона майчинство е до определен момент (1-2 години), който минава много бързо. Нека всяка майка му се наслади пълноценно и когато детето поеме по своя път (ясла, детска градина, училище и т.н.), тя да си спомня с радост дните, през които е била с детето си неотлъчно. А майчинството...е, всъщност то продължава цял живот. 😊

 

Да играем вкъщи - Сламки в шише

✏ Какво ви трябва?:

1. Шише с тясно гърло
2. Сламки

➡ Идеята на играта е детето да слага сламките в шишето. Колко по-тясно е гърлото на бутилката и колкото по-дълга е сламката, толкова по-трудна ще бъде задачата. Сламките могат да бъдат в различни цветове и размер, така освен координация, се назовават и учат цветове, както и понятия като „по-дълго“ и „по-късо“. Ники игра няколко дни със сламките. Давах му различни шишета, като това с капака първоначално ми носеше, за да му го отварям, но в последствие се научи да отваря сам, което е неочаквано за мен придобито умение от играта. Около седмица по-късно вече слага сламките без проблем, но все още му е интересно.

❓ Какво развиваме с тази игра със сламки ❓

☑ 1. Фина моторика
☑ 2. Тактилна сензорика
☑ 3. Стимулира цветовия гнозис - ако изберете сламки в различни цветове
☑ 4. Координация око-ръка
☑ 5. Внимание и съсредоточеност
☑ 6. Съобразителност
☑ 7. Търпение
☑ 8. Математически понятия – късо, дълго

😀 Приятна игра! 😀

Да играем вкъщи с магнити 🆕

Тази игра е от топ попаденията ми, тъй като Ники игра около 30мин. 😎 с магнитите, а вече няколко дни по-късно продължава.

⚠ Играта трябва да е под наблюдения от възрастен, защото може да бъде опасна

❓ Какво ви трябва?

1. Магнити

2. Място, на което да залепват – хладилник, тава, тенджера

Аз използвах тенджера и купа, и 4 еднакви магнита 😊, като за първа среща с тях. По-нататък ще използвам по-разнообразни.
Показах няколко пъти как залепват на тенджерата и един за друг, след което Ники започна сам да експериментира – слагаше магнитите отстрани по тенджерата, отвътре, на дъното, обръщаше тенджерата обратно и слагаше магнити отново от всяка страна. Показах му как магнитите залепват за лъжица, но не се впечатли, може би следващия път ще играе и с лъжицата.
За децата магнитите са интригуващи, сякаш някаква магия се случва, когато играят с тях. Лесно е да се играе, но и много интересно.

❓ Какво развивамe при играта с магнити?

- Фина моторика;
- Докато ги отлепват и залепват децата тренират малките мускулчетата по пръстите и ръцете си, което по-късно ще им помогне при рисуване, писане
- Говорни умения – родителите могат да назовават цветове и форми и други характеристики на магнитите, докато детето играе
- Учат връзката между причина и следствие – напр.„доближавам магнита до тенджерата и той залепва“ – важно за развитието на мозъчните връзки
- Математически умения – за по-големите деца – детето може да учи понятия като „повече“ „по-малко“, „добавям“, „изваждам“, „по-голямо“, „по-малко“
- Творческо мислене, креативност – има магнити, с които могат да се направят различни животни или цветя, цели картини.

Не се колебайте да използвате собствената си креативност и да предложите още идеи за игри с магнити на вашето дете. Също така, можете да го оставете да измисли и само какво да прави с тях, със сигурност ще има неочаквани за вас идеи. 😊

Приятна игра!

Да играем вкъщи - Сензорни торбички 🆕

 

Вкъщи сме направили 2 вида сензорни торбички.

 1. Торбички от стари чорапи - пълни с  макарони, брашно, гнездо фиде, найлонова торбичка (шумоляща торбичка)

2. Торбичка (папка джоб), залепена с тиксо на пода пълна с боб, червена леща, ориз, макарони, захарни топчета

 ➡ Идеята на продуктите за пълнеж и в двата случая е да бъдат разнообразни като големина, усещане за допир, цвят, за да бъде торбичката по-интересна, а и да стимулира повече сетива. Целта е детето да усеща различни на допир неща, да се опитва да ги мести (подовата торбичка), може да комбинирате по цвят или просто да назовавате цвета на продуктите/ чорапените торбички. Чорапените торбички може да се хвърлят, което стимулира координацията на ръцете.

 

Какво развиваме със сензорната торбичка?

 ☑ 1. Фина моторика

☑ 2. Тактилна сензорика

☑ 3. Слухова сетивност - шумолящата торбичка

☑ 4. Стимулира цветовия гнозис - ако изберете пълнеж/чорапи в различни цветове

☑ 5. Координация око-ръка

☑ 6. Внимание и съсредоточеност

 

Приятна игра!