5 мита за семейното консултиране и 5 положителни страни

Митове:

1.  Не съм/сме в криза

Нямате явен конфликт, не се е случило нищо необичайно, не се карате. Въпреки това обаче, усещате, че нещо не е наред, но не можете да определите какво е то. Отдалечавате се от половинката си и се чувствате объркани от ситуацията.

Тук е моментът, в който семейният терапевт може да ви помогне да дефинирате това усещане, което само по себе си е част от вашия напредък и път към промяната, от която отношенията ви се нуждаят.

2.  Скъпо е

Цената за семейна консултация може да бъде различна при всеки терапевт. Тя се определя най-често от квалификацията, опита му и общи стандарти за заплащане в сферата. Това дали е скъпо, разбира се, е относително понятие, според разбиранията на всеки човек и според неговия доход.

Колко ще ви излезе консултирането, е трудно да се прецени – възможно е да отидете на 3 сесии и да нямате нужда от повече, но може да се наложи да ходите с месеци.

3.  Мога да споделя с приятел

Да, можете, разбира се. Най-често бихте споделили личните си преживявания с най-близкия си приятел. Приятелят е този, който винаги би ви подкрепил и изслушал. И това е прекрасно. До колко обаче, вашият приятел, който е такъв за вас, защото имате сходни разбирания, мироглед, общи преживявания, може да бъде обективен, когато се отнася за отношенията ви с вашата половинка, която той познава, но все пак вие сте този, който му е по-близък? Обикновено нашите приятели дори да виждат слабите ни страни, ги премълчават, защото не биха искали да ни наранят, още по-малко, когато виждат, че сме в затруднено положение. Когато споделяме с приятел, той обикновено ни дава практически съвет, казва ни нещо „на готово“ и ние или го приемаме или го отхвърляме. Подобни съвети могат да бъдат полезни в ежедневни ситуации (напр. Коя рокля да си купя -синята или зелената), но не и в житейски ситуации, за които е необходим по-задълбочен анализ и често промяна на вътрешни нагласи.

Терапевтът, също като приятеля, не би искал да ви нарани. За това той чрез опита, уменията и познанията си, ще ви помогне да погледнете на ситуацията, в която се намирате, под различен ъгъл. Ще ви подкрепи и ще ви покаже нови начини за справяне с трудните моменти, нови начини за общуване, което ще ви помага в различни житейски ситуации.

4.  Трудно е

Това донякъде не е мит. Семейното консултиране е процес, който не протича леко. Отивайки на терапия, вие вече сте преминали част от този не лек път. Попадайки на специалист, с който се чувствате удобно и на който се доверявате, прави процесът за вас все по-лек. С подкрепата, която ще усетите и новите умения и гледни точки, които ще придобиете, вие ще усещате времето, прекарано в кабинета на терапевта ви, все по-полезно и положително за вас. Така, твърдението, че е трудно, ще става все по-далечно и ще започнете да виждате много други страни на терапията. 

5.  Знак на слабост

Това е вярване, което е присъщо за много хора, които смятат, че да потърсиш подкрепа е признак на слабост. Всъщност да се сблъскаш директно със собствените си слабости, да признаеш, че нещата около теб не се случват както ти се иска и да искаш да ги промениш, определено звучи повече като признак за сила на характера, отколкото за слабост.

Какво ни дава семейното консултиране:

1.  Успокоение

Винаги е хубаво, когато чуете от страничен човек, още по-добре, когато той е специалист, че се движите в добра посока. Това ви дава спокойствие, че се справяте добре и че има изход от ситуацията, в която се намирате.

2.  Увереност

Да знаете, че сте способен да се справите с трудните моменти, че имате уменията за това и че можете да разгледате дадена ситуация от различни перспективи, ви дава по-голяма увереност.

3.  Перспектива:

Семейният консултант е този, който ще ви помогне да погледнете на случващото се от различен ъгъл. Той ще ви „извади“ от затворения кръг, в който се намирате и ще ви помогне да намерите различни посоки на развитие и промяна на ситуацията.

4.  Самостоятелност

Макар, че изглежда, че терапевтът ви повлиява, всъщност той ви подкрепя по пътя ви към промяна и към придобиване на нови способи за справяне със собствените си терзания. Той не ви дава готов отговор, нито практически съвет. Вашият консултант ви помага да разширите кръгозора си, да придобиете нови умения и познания за самия себе си. Всичко това ви прави независими и способни да взимате самостоятелно решения във всяка ситуация.

5.  Удовлетворение

Да отидеш на терапия, значи да направиш нещо за себе си и/ или за семейството/ връзката си. Това ти дава истинско удовлетворение от самия себе си. Да се грижим сами за себе си и да поемем нещата в свои ръце, да разчитаме най-вече на собствените си способности, ни дава вяра в собствените ни възможности.

Това са само част от митовете и положителните страни на семейното консултиране и отиването на терапия изобщо. Терапията е индивидуално преживяване и какво ще бъде то, зависи от личността, терапевта, контекста около тях и много, много други неща. В крайна сметка опитът да си помогнем с подкрепата на специалист, няма да ни отнеме много време и ресурс, но непредприемането на никакво действие и стоенето в една и съща, неудовлетворяваща за нас ситуация, със сигурност ще ни отнеме много повече. 

Размисли на празника на психолога, психиатъра и психотерапевта

В деня на психолога 4 април, се замислих защо и кое ме накара да тръгна по пътя на психотерапията и по-конкретно на семейната терапия. Докато учех "Специална педагогика", като бакалавър, винаги нещо не ми достигаше по време на лекции. Четях, учех, слушах преподавателите, но у мен оставаше нещо неясно. Това неясно нещо беше - какво се случва в тези семейства? Тази така важна тема според мен, оставаше на заден план. Не просто на заден план, изобщо не беше обсъждана. Наред с всички педагогически подходи, семейната среда е не по-малко важна за развитието както на децата в норма, така и на тези извън нея. Оттам се зароди любопитството ми към системното мислене, към отношенията, връзките между семейните членове, влиянието им един на друг и т.н.
Друга причина е желанието ми да разбирам поведението на околните. Никога не съм приемала, че някой прави нещо нередно, просто така. Изрази като "прави го от лошотия" за мен не са обяснение. Винаги съм търсила причини за дадено поведение. Преди време мислех, че просто "оправдавам" хората, но сега знам, че това не е точната дума. Да търся причини, връзки с минали събития, за мен е единственият начин да разбера защо хората са такива каквито са и едновременно с това да продължа да вярвам в добротата им, дори когато на пръв поглед действията им показват друго.

Да изслушвам хората и да се вълнувам от историите им, винаги е било част от мен. Да се опитвам да ги разбирам и подкрепям, също. Да разбирам и себе си, собствените си емоции, реакции, преживявания, може би прави живота ми по-натоварен, но това е начинът, по който се чувствам най-пълноценна и полезна за самата себе си.

И така, събирайки всичко изброено, някак естествено се насочих към семейната терапия. Обучението и практиката ме обогатяват всеки ден, което ме прави истински удовлетворена.

Честит празник, колеги! Бъдете винаги любопитни, търсещи, отдадени и щастливи от това, което правите!

Специални нужди? Наистина ли?

На световния ден на хората със синдром на Даун, бих искала да ви покажа едно видео, направено от тези хора за всички нас, които твърдим, че те имат "специални нужди". До колко това наистина е така и от какво всъщност се нуждаят те? Вижте в клипа.

https://www.youtube.com/watch?v=kNMJaXuFuWQ

А повече за синдромът на Даун можете да прочетете тук:

https://specminds.blogspot.com/p/blog-page_6596.html

За семейните ценности през годините, за семейството и ценностите въобще

"Голямата опасност за семейния живот се намира във всяко общество, което се покланя на удоволствието, комфорта и независимостта. Тя е залегнала във факта, че хората затварят сърцата си и стават егоисти.“

Папа Йоан Павел II

Да имаш хармонична връзка в днешно време, се оказва много трудно, почти непостижимо. Все по-често виждам двойки, които се разделят.  Най-често те са живяли на семейни начала, без деца. Но има и двойки, които са били на друг етап от връзката си - не са заживяли заедно, до такива, които са сключили брак и са създали дете/ деца. Най-честата причина за раздяла при тези, които нямат брак и деца, е именно желанието на единия от партньорите за такова развитие на връзката, докато другият все още не чувства подобна потребност. Това разминаване в желанията и представите за развитие на връзката между партньорите, се оказва непреодолимо различие, което в даден момент довежда връзката до нейния финал.

И все пак каква може да бъде причината двама души, които дълго време са били щастливи, сякаш изведнъж да прекратят отношенията си? Ако се върнем в годините, например във времето на нашите баби и дядовци, ще видим, че много по-рядко, почти никога, не се е случвало двойки да се разделят, защото единият иска да създаде семейство, а другият не. В онези времена сякаш най-голямото нещо, което човек може да постигне в живота, е било да създаде поколение и не е имало съмнение дали това е така. Сега обаче, въпросът кое е най-важното и голямо постижение в живота, има различни отговори. Да създадеш поколение или да имаш успешна кариера, да постигнеш финансова независимост, да допринесеш за някаква кауза, важна за обществото - постижения, които сякаш не можем да сравним и да определим кое има по-голямо значение и прави живота ни по-пълноценен. Всяко едно от изброените има своите защитници. Вече не изглежда нито задължително, нито логично, двама души, които живеят заедно, да сключат брак и да създадат семейство. Има много успешни семейства от двама души - мъж и жена. И защо да не ги определим като успешни? Това, че нямат деца, по различни причини, прави ли ги по-малко успешно семейство, от това, което има деца?

Възможностите, които днешният живот ни предоставя са неограничени. Вижданията за това как да живеем добре, също. И именно този избор прави създаването на успешна и дълготрайна връзка все по-трудно постижимо. Хората виждат много варианти за щастие. Чувството на пълноценност може да бъде постигнато по различен начин. И сякаш много от нас "се възползват" от този голям избор.

Замислям се, ценностите на кое време са по-истински значими? На нашите предци, когато да създадеш поколение, е било най-важното постижение или сега, когато личното самоусъвършенстване, постигането на материални блага, са не по-малко смислени, за да определим живота на дадена личност като успешен.

Времето, в което живеем е прекрасно със своето разнообразие от възможности за развитие на личността. Това несъмнено е така. Но все по-често се оказва, че имайки много избори, човек се лута между тях и не успява да създаде дълготрайна връзка. Като казвам дълготрайна връзка, тя може дори да не е само интимна - връзка с кариерата си, връзка със собствените си желания за развитие. Вчера исках да съм адвокат, но днес видях възможност да бъда лекар...

А любовта? Тя сякаш не може да устои на всички изкушения около нея. Дали обаче, сме по-щастливи сега, с всички тези избори, които имаме? Или беше много по-лесно, когато имахме само един? Когато да откриеш единствения партньор, да останеш с него завинаги и да създадете семейство, да продължите рода, ни правеше успешна личност, от която и страна да го погледнеш...

На края на тази статия, бих искала да цитирам мисъл на Дейв Уилис, който казва "Обичай семейството си повече от вещите си, парите, кариерата или хобитата. Тези неща не могат да ти отвърнат с любов". 

  

А какво е любовта и семейството според различни известни личности, живяли в различни години, можете да прочетете в следващата статия:

  

https://www.manager.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/22-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE

 В духа на тази статия и на горните цитати, бих искала да ви припомня и едни други мисли и изказвания - тези на представители на поколението Сампо: 

https://specminds.blogspot.com/2018/11/blog-post_19.html

Имате избора да харесате и припознанието най-близката до вас мисъл. 

Сампо - поколението на отказващите се от ухажването, брака и децата

"Не искам да бъда част от семейство. Искам да бъда независима, да живея самостоятелно и да сбъдна мечтите си".

"Не планирам да имам деца, нито сега, нито в бъдеще. Не искам да изпитвам болката от раждането, освен това ще се провали и кариерата ми". 

Това са думи на 24-годишна корейка, която далеч не е единствената, която смята, че кариерата и семейството са взаимноизключващи се. Всъщност подобни мисли има едно цяло поколение, наречено Сампо. 

Хората от това поколение са се отказали от 3 неща - ухажването, брака и децата. 

Но защо цяло едно поколение се отказва от тези неща? Причините се оказват много. Една от тях е финансова - все по-големите разходи, безработицата, невъзможността да спестяват, както и да закупят собствено жилище. Младите хора и току-що завършилите не получават достатъчно заплащане, принудени са да работят извънредно без да получават заплащане за това, а фирмите от своя страна описват работата при тях като "полза от учене на работното място" или с други думи "трябва да сте наистина благодарни, че имате възможност да работите, за това стига сте хленчили!".

Защо се отказват от брака? 

Отново финансова пречка - да направиш сватба също се оказва твърде скъпо, непосилно за младите хора. Защо се отказват от това да имат деца? Финансова причина - общественото образование в Южна Корея е безплатно, но конкуретната среда е много висока, за това родителите са принудени да записват децата си на частни уроци, за да не изостават и да бъдат конкурентноспособни. 

Южна Корея е известна с дългите си работни дни и абсолютната отдаденост към професията. До преди година работната седмица там е била 68 часа, но от скоро е намалена на 52 часа (за сравнение у нас работната седмица е от 40 работни часа). 

Бременна корейка разказва как когато е съобщила на работодателя си, че очаква дете, той казал: "В момента, в който детето ти се роди, то ще стане най-важното нещо в живота ти и компанията ще остане на заден план. Ще можеш ли да продължиш да работиш?". Той няколко пъти ѝ е задал този въпрос, след което е започнал да я затрупва с допълнителна работа и напрежение, докато не се е наложило тя да постъпи в болница, заради опасност от преждевременно раждане. 

Изобщо жената в Южна Корея трябва да бъде много внимателна и да обмисли добре дали иска да зачене и ако го направи, да съобщи това на работодателя си максимално късно, за да избегне да бъде принудена да напусне. Тази иначе хубава новина, се оказва истинска заплаха както за кариерата, така и за психиката, на решилата да създаде поколение жена. 

При тези обстоятелства не е чудно, че раждаемостта в Южна Корея е значително занижена. Процентът на браковете днес е по-нисък от всякога - 5.5% на 1000 души, за сравнение с 1970г., когато са 9.2%. Деца без брак почти не се раждат.

Друга статистика, свързана с брака в Южна Корея, пък показва, че 34% от 1,446 жени избират съпруг според финансовата му стабилност и работа, 30% слагат като най-важно личността, а 9% външността.  Има много жени, които мислят, че е по-добре да си плащат наема сами, да си купуват каквото искат, да си вземат куче и просто да излизат на срещи с момчета.

Но не само финансовите грижи отблъскват корейките от брака. 

Друга причина, която те изтъкват е отношението към жената. На въпрос как се отнасят мъжете към жените там, отговорът на жените е "Като към роби". Насилието над жени в Южна Корея се оказва сериозен проблем в обществото им. Според данни около 80% от мъжете признават, че посягат на жените си. Освен това е изчислено, че мъжът прекарва средно по 45 минути на ден в грижа за децата си, в сравнение с 5 пъти повече време, което отделят жените. 

Жената е доказано дискриминирана на работното място - тя получава значително по-ниско заплащане от това на мъжа. Според жените това трябва да се промени и единственият начин, който те виждат, е като се отдадат повече на кариета си, отколкото на това да създават семейство и деца. Те предпочитат да бъдат сами и бездетни, докато не бъдат признати в професията си и не постигнат финансова независимост. 

Научавайки все повече за това поколение в Южна Корея, се замислям дали и у нас не се заформят подобни разбирания? Средната възраст за раждане на първо дете се вдига все повече. Броят на децата пък в едно семейство намалява. Все повече жени търсят кариерно развитие, убедени, че съдаването на семейство ще им попречи. Темата за домашното насилие също е централна в момента. Все повече мои познати работят извънредно, след работно време или изобщо нямат такова. Все повече работодатели изискват от служителите си те да бъдат напълно отдадени на работата си и ги карат да мислят, че да имат хоби или пък време за близки, е едва ли не престъпно. Все повече служители чувстват вина, ако не работят през уикенда или са предпочели да прекарат вечерта си с приятели, вместо да заработят още някой лев за своя работодател. А пък за заплащането...Немислимо и срамно е да поискаш достойно или допълнително такова. Работодателят прави достатъчно за теб, като ти дава още и още работа. 

И дори не достигаме до държавната политика - правата на бременната работеща жена, майчинството (броят на дните и заплащането), детските градини, образованието, реализацията на младите хора...

Все по-трудно изглежда създаването на семейство. До колко обаче сме неспособни и до колко всъщност нямаме желание за това? Икономическото развитие може ли да бъде истинска пречка за това да създадем интимни отношения и поколение? До колко семейният уют е изместен от материалното благополучие? Нуждата от близък човек, от получаване и даване на обич, са изместени от нуждата от професионално признание? Желанието да се създаде поколение, да се продължи рода, да се отгледа и възпита дете, са изместени от желанието за самостоятелно съществуване и чувството за самодостатъчност? И без демографските статистики - разбиранията за това кои са нравствените ценности на поколението Сампо и последователите му, са плашещи. Ще се умножи ли това поколение и как точно би могло това да се случи, предвид вярванията му, предстои да разберем. 

Източници:

https://www.theobserver-qiaa.org/the-sampo-generation-why-we-are-seeing-the-lowest-fertility-rate-of-all-time/?fbclid=IwAR2lrtaxoZMbgh35mYRl3OD9NV-_hDfx_hN-UXyRxFQzPmFiAgFNhE3ErWg

https://sofietokorea.com/2017/05/24/koreas-sampo-generation/?fbclid=IwAR06NuXRRpnR67ZHSyP5W48s8oQBNCjCVhtMvexQ_GqawUdAtImjXkyxQCc

http://k-phenomen.com/2017/05/24/la-generation-sampo-%EC%82%BC%ED%8F%AC%EC%84%B8%EB%8C%80/?fbclid=IwAR1NvGBKXXPKTxhIgnzFul4Oabpjhj1jFaAoEw8cgVYyc43WCwtCDtoRLQs

http://koreajoongangdaily.joins.com/news/article/article.aspx?aid=3017250