Черен театър?!

Снимките са от представлението " Музиката в моите ръце ", което можете да гледате на сцената на Учебния куклен театър на НАТФИЗ.

Принципът на Черния театър се основава на оптическа измама: човешкото око не разпознава облечена в черно фигура на черен фон. Този трик дава възможност на актьорите да създават илюзия, че предметите, които те движат по сцената, свободно витаят в пространството, сякаш имат странни способности.
В какво е същината не Черния театър? В метафорите, които създават в залата и представата, че предметът може сам да действа и да говори и преди всичко, че човек може и да общува с този предмет. Отношенията между предметите и хората не винаги са приятелски, характерът им е различен. Оживялата вещ става партньор на актьорите. И то равноправен. Разговаря със зрителя с метафората на движението и с цветноизразителната композиция. Предметът-актьор като че ли олицетворява човешките качества. Получава се магическа връзка между него и образите на живите актьори, които също играят на сцената, изключително напрежение, стимулиращо въображението на хората в залата, които затаили дъх, наблюдават как държи реч газова маска, как атакува нож, как умира ветрило, как ухажва слънчобран...
Как възниква идеята за Черния театър? Баща и майка на театъра се счита Иржи Сърнец. През далечната 1957 година, трябвало да подготви сценографията за една постановка. Той облякъл някои от участниците в черни панталони, други в черни тениски. В средата на сцената поставил черен параван. Двама от актьорите протегнали ръце с чаши, за да се чукнат. На фона на черния параван черните ръце изчезнали. Чашите се чукнали сами. Същото се получило и в други случаи - така силното поетично внушение се усещало много по-силно.
Ще заговори ли някога Черния театър? За да прилича обикновеното въже, ту на змия, ту на любопитна животинка, ту на пийнал човек, то трябва да се движи. За дългото въже са необходими трима души, защото въжето трябва да гледа, да пълзи, да се чуди, да се ядосва. За да се открият десет движения, които разбираемо и въздействащо да изразяват какво мисли, чувства и върши предметът; трябва да се изпробват и отхвърлят десетки други възможности. Актьорската работа в Черния театър е сложна. Изразява се от движещи се предмети и пантомима на живи актьори, тя е на границата на жонглирането. При тези изпълнения точността е в основата на всичко, тъй като напълно различно се държат в разходка чадърът или прахосмукачката. По един начин изразява страха си шапката, а по съвсем друг - пистолетът. На сцената наистина се разказват истории, но на преден план в драматургичният замисъл не е тяхното съдържание, а емоционалното въздействие, което трябва да предизвикат. Тук предметите са символи, а в диалога им с човека идва на помощ музиката. Засега на сцената на Черния театър не се говори.

Вижте видео от Черен театър