Оженихме се, мина и меденият месец...седмица. И той беше страхотен. Романтично, обичливо, весело, усмихнато, различно. Прибрахме се, в нашия апартамент, същият от преди сватбата...има прах по рафтовете...кучето ни се радва и ние на него...Утре сме на работа, хладилникът е празен...
И така, сватбата минава, меденият месец също. И двете са незабравими, прекрасни изживявания...веднъж в живота, надявам се...:) И пак сме щастливи, и пак се обичаме. Повече ли от както сме женени? От преди 1 седмица ли? Хм...не мисля.
Какво става след сватбата всъщност, как продължава животът? Продължава така: всички питат каква е разликата? "И как е като женени?" и неизбежното "хайде, сега чакаме и други новини" с леко намигване, побутване, усмивка...и така, на всяко парти, всяко излизане, всяко гостуване, среща на улицата...и не че не е приятно да разказваш пак и пак, и пак...ама какво пък толкова да кажеш? Обичате ли се повече наистина? Има ли разлика в чувствата и отношението ви един към друг? Готови ли сте за "следващата стъпка"? Или ще останете вие двамата и кучето още...известно време...грешно ли е това?
Всъщност повечето въпроси следват след сватбата. След най-важния "Взимаш ли за твой/я съпруг/а...? Не, никак не е трудно да се отговори на този въпрос, в сравнение с всички следващи... Кое всъщност е различното. Да, различно е. Първи отговор.
Различно е, но не това между нас. Да, чувствам се по-близка със съпруга си сега, след като сме преживяли заедно тази приказка на сватбата, на медената почивка, еуфорията и всички положители емоции около организацията и изживяването им. Но не това е истински различното. Истинската разлика идва повече отвън, не отвътре, или иначе казано, от отношението на околните към нас, не толкова от нас към нас или погледът ни към света. Замислям се, кое кара хората да мислят, че след няколко часа разлика, т.е. след сватбата, ще обичам половинката си повече? Ще го виждам по-различно? Интересно е. Нали сватбата е голяма крачка, голямо решение, значи трябва да води до големи промени?! Може би. А може би не. Може би нищо не се променя. Винаги съм мислила, че след като двама души са стигнали до решението да се оженят, значи отношенията им са добри, хармонични, обичат се, уважават се и изобщо нищо не трябва да се променя. Тогава защо след сватбата трябва нещо да бъде различно? Трябва ли? Защо имаме това разбиране за брака - че променя нещо? Объркан свят...объркано мислене...объркани представи...Много хора дори ще кажат, че промяната може да не е положителна, дори, че бракът проваля отношенията. Толкова ли е голяма тежестта на този подпис, че да има силата да промени силни чувства и усещането за щастие с един човек? Думата брак сама по себе си звучи негативно. БРАК. Давам нещо за брак, то е старо, вече изхабено, не става за нищо, не ми трябва, мога и без него, грозно е, пречи ми. От немски brechen - чупя, нещо счупено...
Но от друга страна брак от старославянски - бера, взимам - оттам "взимам те за мой/я съпруг/а".
Истината е, че сватбата и бракът, като цяло, променят очакванията на околните към двойката, а и много вероятно на двойката по между им. Отдали се един на друг официално, те очакват като че ли повече дори от самите себе си. Сватбата променя, но не трябва да забравяме защо сме стигнали до нея и как сме се чувствали с човека до нас преди този прекрасен ден. Сега някак естествено идва и въпросът на околните за "следващата стъпка". Досадно, но разбираемо. С подписа удостоверяваме освен обичта си и намерението да създадем семейство. И не че няма семейство от двама души, не че не е хубаво...съпрузите обаче, трябва да знаят дали след като са се отдали един на друг, са готови да се отдадат на още някой? Сега ли е моментът? Колкото и да ни питат и настояват, побутват и намигат, това не бива да ускорява решението, защото околните "подсказвачи" няма да са с вас в родилното, нито ще може да им дадете "следващата си стъпка" в случай, че решите, че не сте готови за това...
Да живееш в брак в днешно време е противоречиво. Не е точно традиционно, но и не е точно модерно...Обществото сякаш е на такъв етап в разбиранията си, че няма ясна гледна точка за това дали трябва или не трябва, хубаво ли е или не, положително ли е или не, проваля или сплотява бракът? И това е най-хубавата част - имаме избора да решим какво е бракът за нас, без обществото и неговите разбирания да ни влияят, защото ще намерим колкото противници, толкова и подкрепящи брака. Аз избрах. Но дали промених? Времето ще покаже. Бракът ще си "каже". :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар