Здравейте,
благодаря за интереса към моя блог. Каня Ви да посетите моя нов сайт, където ще продължа да публикувам статии и други интересни неща, свързани със семейство, детско развитие, родителство, партньорски отношения и т.н. Там ще откриете и актуална информация за мен и дейността ми. Сайтът е с по-големи възможности от настоящия блог и се надявам да бъде полезен за Вас!
*Споделено от родител на дете със специални потребности
💚1) Не сте сами
Може да няма никой друг със същото съзвездие от симптоми като вашето дете, но има хора, изправени пред подобни предизвикателства. Намерете тези хора. Никога не съм срещал някого с дете точно като моето, но имам силна връзка с родители на деца с различни диагнози. Създадохме чудесни приятелства, намираме и даваме подкрепа един на друг. Просто трябва да вляза в една от моите групи в социалните мрежи и веднага ми се напомня, че не съм сам.
💚2) Заслужавате да се грижите и за себе си
Ние сме поставени в положение да се грижим за другите почти постоянно. Въпреки това, вие все още се нуждаете и заслужавате да се грижите за самите себе си. Можете да помолите ваш близък да ви донесе храна или да отидете на педикюр, или на вечерна среща, или каквото и да е друго, което обичате да правите. Отделете време на онова, което ви кара да се чувствате специални и обгрижени, насладете му се, заслужавате го!
💚3) Вие не сте перфектни - и това е добре!
Никой не е перфектен. Ние всички правим грешки. Можем да се въргаляме в нашите глупости или да продължим напред! Опитайте се да промените мисленето си, може би е имало основателна причина да пропуснете тази среща, за която сте били сигурни, че е във вторник, но очевидно е била в понеделник. Може би, вашето дете е имало тежък ден в училище и просто е имало нужда от почивка. Кой знае? Но самообвинението няма да промени ситуацията, така че опитайте да продължите напред.
💚4) Вие сте супергерой.
Може да не прескачате сгради с един скок или да не тичате по-бързо от светкавица, но въпреки това вие сте супергерой. Всеки ден се справяте със ситуации, които обикновен родител би сметнал за невъзможни. Разтягате стегнати мускули, помните хапчета, инжектирате и вливате лекарства, спазвате график на ежедневни терапии… Вие държите истерични деца по време на ужасяващи медицински процедури. Вие се справяте с гневни изблици. И по-често успявате да не избухнете или да се сринете. Насърчавате детето си да прави неща, които лекарите са ви казали, че никога няма да направи, но никога не сте изгубили надежда. Вие сте терапевт, медицинска сестра, лекар, приятел. Вие не сте обикновен родител.
💚5) Терапията е игра.
След като участвах в няколко терапевтични сесии, бях разочарован от това, което виждах, заради предварителните си очаквания за това как трябва да изглежда една терапия. Оттогава пораснах, научих се и разбрах. За децата терапията е игра, а играта е терапия. Това, което имам предвид, е, че най-добрите терапевти намират начини да накарат сина ми да се включи в предизвикателни дейности, които той иначе би отказал, като го превърнат в игра, която той иска да играе. Възприехме този метод и правим същото у дома.
💚6) Играта е терапия.
Да, това е различно от номер пет. След промяната на гледната ни точка относно това какво е терапия, потърсихме допълнителни дейности за моя син, които биха предложили терапевтични ползи. Играл е хокей на шейна, бяга в екип, научил се е да стреля с лък и взема уроци по плуване. Всичко това е терапия. Той учи, забавлява се и става по-силен.
💚7) Не винаги ще го правите правилно.
Много от изборите, които сте принудени да направите, нямат правилен отговор, а само по-малко трудни и безболезнени избори. Ще дадете всичко от себе си, но не винаги ще успявате, независимо колко безсънни нощи прекарвате в агонизиране как да се справите със ситуацията.
💚8) Простете си.
Да, понякога ще прецакате нещата въпреки най-добрите си намерения. Никакво измъчване няма да ви накара да се почувствате по-добре, нито ще ви помогне да направите по-добър избор. Не забравяйте, че много от най-трудните решения нямат правилен отговор.
💚9) Отглеждането на дете със специални потребности е като маратон.
За онези хора, които се опитват да спечелят маратон, няма почивки. Ако искате да останете в надпреварата, вие ядете, пиете и ходите до тоалетна, докато се състезавате. Нашият маратон обаче, ще продължи в обозримо бъдеще и дори след това. Така че, помнете, че не е нужно да печелите, просто стигнете до края. Човекът, който остава на последно място в маратона, прави почивки, сяда, пие малко вода, след което се връща на пътя и продължава. Подарете си тези моменти – колкото и кратки да са – те са за вас самите. Дори може да пикаете на спокойствие от време на време!
💚10) Не губете себе си.
Не позволявайте родителството на дете със специални потребности да промени самоличността ви. Ние сме много неща и да бъдеш родител на дете със специални потребности е част от нашата идентичност. Но това не трябва да е цялата ни същност. Когато съсредоточите целия си живот, всичките си контакти, цялото си съществуване около детето си и неговите нужди, това, което вие сте, може да се изгуби. Намирайте неща в живота си, които да обичате да правите - чаша вино, хоби, покупка за себе си.
💚11) Запазете чувството си за хумор.
Чувствителнa съм към някои неща, като например първичните изказвания на хората. Възможно е да станете прекалено чувствителни към толкова много неща, че хората да започнат да избягват компанията ви. Много разговорни изрази като „почти получих инсулт“ или „почти получих инфаркт“ са обезпокоителни за родителите, чиито деца всъщност са имали инфаркт или инсулт. Опитайте се обаче, да запомните, че хората не правят тези коментари, за да ви обидят или разстроят.
💚12) Празнувайте малките неща!
Хвалете се с онези постижения, които може да изглеждат малки за другите, но са огромни за нашите деца! Децата ни се развиват със свое собствено темпо, научават много умения късно, а някои никога не овладяват. Мърдащ пръст на крака, който не е могъл да се движи преди, дума, изречение, усмивка, прегръдка, каквото и да е това важно събитие, споделете го с тези, които обичат вас и вашето дете.
💚13) Не позволявайте на други родители да ви разочароват.
Знам колко е трудно да чуеш от родителите, че тяхното дете, шест месеца по-малко от твоето, ходи, а твоето не. Или да се справите с добронамерения непознат, който пита защо вашето 2-годишно дете се върти на дупето си, вместо да стои на крака. Опитайте се да запомните, че на тези хора им липсва контекстът, в който постоянно сме вградени. Обяснявайте, учете, бъдете търпеливи, повишавайте осведомеността сред онези, които просто не го разбират. И не забравяйте, че типичните родители също заслужават правото да се хвалят и тяхната гордост от постиженията на детето им не е предназначена като удар към вашето невероятно дете.
💚14) Не сравнявайте.
Това е още едно предизвикателство, но си заслужава усилията. Всички деца са различни, типични или със специални потребности, те ще растат и ще се развиват със свое собствено темпо. Ако даден етап в развитието не е постигнат, така както очаквате, със сигурност говорете с лекаря на детето си. Сравнението на братя и сестри, братовчеди, деца в детската градина или дори на деца с един и същи тип нарушения, рядко ще ви помане да се почувствате по-добре. Вашето дете е уникално и ще има свои индивидуални силни страни и предизвикателства.
💚15) Не е нужно да сте „ТОЗИ“ родител.
Познавате този, който очевидно е прекарал 10 часа, създавайки невероятната закуска, оформена като животно с мустаци от женско биле. Този, който изпраща очарователни торбички с лакомства за всеки празник. Този, който всяка година намира най-готините подаръци за учителите. И чието дете винаги е облечено в най-сладките тоалети, които някак никога не се цапат. Ако това е типът майка, която се стремите да бъдете - изпращам повече сила за вас! Установих обаче, че винаги има достатъчно от тези майки в класовете на моето дете и те поддържат добри количества на невероятни закуски и лакомства. Тъй като аз имам по-големи риби за приготвяне, им отстъпвам цялата слава!
💚16) Отделете време за брака си.
Бракът е тежка работа, точка. Родителството е тежка работа, точка. Родителството на дете със специални потребности е особено трудна работа, точка! За тези от вас, които са женени или имат връзка, отделете време за тази връзка, отделно от децата си.
💚17) Доверете се на инстинктите си.
Вие най-добре познавате децата си. Лекарите, учителите, терапевтите са фантастична подкрепа, но ако не чувствате, че сте чути или че нуждите на детето ви са удовлетворени, е много разумно да получите второ мнение. Не се страхувайте да се борите за детето си и неговите нужди. Докато професионалистите са експерти в своите области, вие сте експертът за вашето дете.
*Д-р Дарла Клейтън е треньор и психолог. Тя е съпруга и майка на две деца, 9-годишен син с церебрална парализа и 5-годишна дъщеря. Тук тя пише гледна точка на майка, която отглежда дете със специални потребности и дете с типично развитие.
Родителството на дете със специални потребности, независимо дали става дума за двигателно нарушение, трудности в ученето, емоционални и/или социални предизвикателства, неуточнено разстройство в развитието или друго, може да изисква придобиването на специфични допълнителни умения свързани с грижата, както и отделяне на допълнителни време и енергия. Всичко това може да рефлектира негативно и дори да застраши кариерата, брака и отношенията с другите деца в семейството, приятелски кръг и социален живот като цяло. Въпреки че, специфичните нужди на всяко дете могат да бъдат различни, съветът на експертите към родителите е един и същ: “Не позволявайте собственото ви физическо и психическо благополучие да се влоши”.
Следват някои съвети от специалисти за поддържане на взаимоотношения и благополучие в семействата с деца със специални потребности.
Как родителите могат да се грижат за себе си, докато се грижат за дете със специални потребности?
За всеки, чийто живот се върти около полагането на грижи, включително родителите на деца със специални нужди, има присъщи рискове, които могат да застрашат както тяхното собствено благополучие, така и това на хората, за които се грижат. Недостатъчното управление на собствения стрес, докато човек се грижи за другите, може да доведе до емоционално прегаряне и чувство на безпомощност, безнадеждност. Подходящи за родителите е да намерят практика, която работи за тях, независимо дали това ще бъде терапия, упражнения, медитация, арт занимания или друг подход. Отделеното време лично за себе си може да предизвика чувство за вина, но полагащите грижи родители трябва да пренасочат част от енергията си към грижа за самите себе си и да си напомнят, че тези усилия ще бъдат от пряка полза за детето им.
Как родителите могат да поддържат отношенията между членовете на семейството си?
Във всяко семейство родителите, съзнателно или не, изграждат „съюз за съвместно родителство“, разпределение на задълженията, за да подкрепят децата и да поддържат собствените си отговорности към кариерата и един към друг. В семейство със специални потребности този съюз става още по-критичен. Когато родителите не споделят последователен подход, дете, което се нуждае от последователност, може да се чувства объркано. Необходимо е родителите открито да обсъждат своите намерения помежду си и как могат да се адаптират, и да работят заедно, за да създадат надеждна семейна среда, като същевременно наблягат на вниманието, грижата и привързаността. Родителите трябва да се стремят да не си противоречат, да не омаловажават мнението на другия, особено пред детето си. Добра практика би била родителите да провеждат редовни семейни срещи, помежду си и с децата си, за да обсъждат своите планове и притеснения, и да демонстрират единство и сътрудничество.
Преди всичко специалистите призовават двойките да не оставят брака или романтичната си връзка да избледнее. За двойките е важно да разберат, че поддържането на връзката им ще помогне за поддържането на семейството им.
Как родителите могат да устоят на желанието да „поправят“ детето?
Инстинктивно е за родител, чието дете има специална нужда, да иска да ги поправи или да поправи всичко около тях, за да може да процъфтява. И има много неща, които един родител може да направи за детето си, за да му помогне да учи, да развие социални умения и самостоятелност. Но те може да не са в състояние да „поправят“ основното състояние на детето си. Да се идентифицират начините, по които детето може да се справя в момента, и по-специално - преформулиране на аспекти от състоянието на детето в положителна светлина, независимо дали става въпрос за енергия, въображение, фокус или любопитство, може да подпомогне създаване на по-положителна среда у дома за всеки.
Как родителите да се справят с чувството, че не могат да помогнат на детето си?
Когато едно дете живее с разстройство като анорексия например, родителят може естествено да вярва, че е нужно да полага повече и повече усилия в грижите за детето, като го призовава да се храни както трябва или да преодолеят нездравословните си вярвания за тялото си. Често обаче, това не е така и вместо да се чувстват виновни, че не са се отказали от всичко свое, за да помогнат, може вместо това приемат идеята, че са направили всичко по силите си, и да се уверят, че детето им получава най-добрите професионални грижи, които могат да намерят. „Не се поддавайте на примамливата идея, че за да спасите живота им, трябва да пожертвате своя собствен“, пише британският изследовател на съзнанието Сю Блекмор, чиято дъщеря е лекуваща се анорексичка. „Не е вярно. Те може да имат нужда от вас в бъдеще, когато са по-добри. Ако сте развалина, е вероятно детето ви да почувства още повече вина, че то е било причината за вашето нещастие. Така че, направете всичко възможно, обичайте детето си по най-добрия начин, но и продължавайте да бъдете себе си.”
Източник: https://www.psychologytoday.com/us/basics/parenting/parenting-children-special-needs
Много често родителите са разочаровани от поведението на детето си. Избухванията и прекалената емоционалност могат да бъдат много напрягащи. Всъщност изразяването на всички видове поведение са необходими за доброто развитие на децата. Ако познаваме по-добре начина, по който мозъкът се развива, ще бъдем много по-спокойни и разбиращи поведенията на своето дете.
Когато хората се раждат мозъкът им е недоразвит. Голяма част от развитието се случва след раждането до към 5-тата година на детето (в някои източници е посочена 7-ма година). Разбира се, след тази възраст развитието не спира. Мозъкът има качеството да бъде невропластичен, което означава, че дори някоя функция да не е развита до възрастта, която е посочена за норма, то това не означава, че никога няма да бъде развита. Човешкият мозък се развива отдолу нагоре, като се започва от най-примитивната част, която ни поддържа живи, до кортикалната част, която ни помага да мислим логично и да решаваме проблеми. Това развитие отнема години, което означава, че не можем да очакваме децата да мислят логично, ако тази част на мозъка буквално все още не функционира. За сравнение - все едно да очаквате от дете, което все още не се е научило да ходи, да кара колело. То просто още не е достигнало до този етап на развитие.
.jpg)
Подобни графики може да изглеждат малко объркващи, но са добър начин за подпомагане на разбирането на развитието на мозъка чрез визуализация.
Мозъчен ствол: 0-6 месеца: Първата част на мозъка се развива от раждането до около 6-месечна възраст. Това е частта от мозъка, която контролира сърдечната честота, дишането и реакцията на борба, бягство и замръзване. Тази част от мозъка изобщо не изисква "мислене", тя е просто реактивна. Знаейки това, е лесно да разберем защо, ако децата са изложени на травма, дори в много ранна възраст, тяхната реакция на борба, бягство и замръзване може да бъде прекалено явна.
Среден мозък: 6 месеца - 2 години: Средният мозък е отговорен за движението и координацията. Това е етапът, когато децата се учат да се преобръщат, пълзят, лазят и ходят. Това е моментът, когато вашето бебе открива какво може да прави тялото му.
Лимбична система: 2-7 години: Това е частта от мозъка, с която изглежда имаме най-много затруднения. Ето защо имаме термини като „ужасни две“ и „трийнейджъри“. Това е моментът на развитието на емоционалния мозък. В този период децата започват да изпитват силни емоции, но нямат езика и мислещата част от мозъка, за да изразят тази емоция и да се справят с нея. Дори когато имат по-добре развита реч, децата ще бъдат предимно в тази лимбична част на мозъка.
Кортикален мозък: 7- възрастен: Мислещата част от мозъка не е фокус от развитието до 7-годишна възраст, въпреки че има известно развитие от около 4-годишна възраст. Ако спрем и помислим върху това за минута, можем да видим, че нашите очаквания за разбиранията и поведението на нашето на пръв поглед голямо 5 и 6-годишно дете може да са несправедливи. Префронталната кора е частта от нашия мозък, която ни помага да регулираме емоциите, да контролираме социалното поведение, да разрешаваме проблеми и да разсъждаваме. Полезно е да се знае, че тази част от мозъка продължава да се развива до 20-те ни години, така че няма начин едно дете да разсъждава по същия начин както един възрастен.
Какво означава всичко това?
Това, което означава цялата тази информация, е, че трябва да разпознаем къде се намира нашето дете в своето развитие и да се опитваме да разсъждаваме логично с него по дадени теми, когато то е в период на развитие на лимбичната система (емоционалния си мозък) няма да помогне нито на детето, нито на родителите. Трябва да бъдем търпеливи. Няма значение колко умно смятате, че е вашето 3-годишно дете, то не се способни да мисли рационално защо синята чаша е същата като розовата чаша. То не може да се замисли, че чашите са еднакви, имат еднакво предназначение и могат да пият и от двете. Всичко, което то знае, е, че е поискало розовата чаша, а вие сте му дали синята и се чувства сякаш светът му просто се е разпаднал. Намирането в този етап на развитие на емоционалния мозък също означава, че детето е по-реактивно към нови събития и поради това е спокойно да използва една и съща чаша, която познава. Когато промените нещо познато за него, то чувства, че нещо не е наред и не знае какво да очаква.
Преди да се развие мислещият мозък, детето не може да каже „Чувствам се малко притеснен за...“ или „Наистина съм разочарован от…”. Тяхното поведение е техният начин да покажат, че нещо не е наред. Нашата работа е да им помогнем да се успокоят, за да можем да бъдем техния мислещ мозък и да можем да им дадем езика на чувствата им. Те буквално не могат да направят това сами, имат нужда да използваме нашия мислещ мозък, за да ги насочваме. След като успеем да успокоим детето чрез прегръдки например, можем да достигнем на момента на назоваване на чувствата: „ти беше наистина разочарован, че не получи розовата чаша". Когато се почувстват разбрани, можете да започнете с някакво логическо мислене, „розовата чаша беше мръсна, затова аз ти дадох синята чаша". Това може да ви звучи нереалистично - “кой има време за това?”... Но да се караме с нашите деца и да се опитваме да разсъждаваме, когато те не могат да разсъждават, може да отнеме много време и обикновено не работи. Така че, би било по-разумно и полезно за нас възрастните, да се уверим, че държим контрола и не навлизаме в нашия лимбичен мозък.
Нека не забравяме, че не само малките деца са в лимбичния си мозък. Винаги, когато сме стресирани или разтревожени, нашият мислещ мозък е изключен и ние реагираме инстинктивно и емоционално. Всички сме имали моменти, в които сме го изключили. В този момент, ако някой се приближи до вас и ви каже „това не е логично, спри да плачеш и се захващай с това“,това няма да ви помогне. Децата са същите, единствената разлика е, че тяхната толерантност към стрес и безпокойство е по-ниска от нашата. Не можете да срещнете емоционалния мозък с логиката, това просто не работи. Трябва да ги срещнеш в емоциите им. Нека видят, че разбирате чувствата им и им помогнете да се успокоят. Само когато са спокойни ще могат да обсъдят проблема по логичен начин.
Като родители не е нужно да имаме дълбоки познания по невропсихологията, но притежаването на основни познания за развитието на мозъка може да освободи децата ни от нашите очаквания. Също така ни помага да виждаме поведението на нашите деца като нормално и ни позволява да разберем, че те се нуждаят от нашата помощ, за да развият тези умения, а не да ги наказваме за това, че реагират нормално за етапа на развитие, в който се намират. Не можем да очакваме децата да мислят с мозъка на възрастен, те просто нямат тези умения. Емоциите им са твърде интензивни, за да ги управляват и те физически не могат да ги регулират сами. Те се нуждаят от нас, за да им помогнем да се успокоят и да ги напътстваме, за да могат ефективно да развият тези умения.
Източник:
https://www.thetherapistparent.com/post/why-parents-need-to-understand-brain-development?fbclid=IwAR1mCF_MM8dVZGQJy_S_Rmrh0grvzE45m_bpqPNsj3z-uSoTLiGTImL9PZU
Превод: Полина Даскалова-Петкова
Краят на годината наближава и това носи със себе си дни, наситени с промени и голямо #безпокойство за много #деца. Организират се #тържества в детските градини и училища, коледната #украса е навсякъде, ваканции и почивни дни, #Коледа и след това трябва да започнем новата учебна година отново. Дори за част от възрастните е изтощително, когато започнем да мислим за предстоящата динамика на дните, но за дете със силна #тревожност, #аутизъм или #сензорни затруднения, може да бъде напълно непосилно. Коледната украса е навсякъде - по домовете, както и из града-улици, молове, градини и училища. За съжаление това може да има неблагоприятен ефект върху децата, които се борят с промяна и сензорно претоварване. #Стресът от всичко това може да се натрупа за детето. Децата може да не реагират веднага, а може проявите да се случат няколко дни по-късно под формата на трудно поведение. Това поведение е лесно да се етикетира като "палаво" или "предизвикателно", но това време на годината може да бъде толкова затрудняващо ежедневието, че е добре да обмислим ефективно въздействието върху децата. Мигащи светлини, блестящи предмети, издаващи звук дрънкулки, промени в рутината, те могат да уморят сетивата с течение на времето, без никой дори да осъзнае какво е точно се случва.
Преминаването през тези периоди не е лесно, но има неща, които могат да се направят, за да бъдат поносими или дори приятни; имайте рутина, предупреждавайте колкото е възможно повече, когато има промяна, бъдете наистина подготвени с успокояващи дейности, оставете още повече време за почивка и имайте план. И когато кризата се случи, опитайте се да останете спокойни, за да можете да помогнете на детето си да регулира и да преодолее емоциите.
💚Рутина
Може да е невъзможно да имате строг график по време на коледните празници, но можете да развиете разхлабена „рутина“ за това време от годината. Можете да правите някои събития в предсказуеми часове, като например-поставянето на елха, посещението на роднини, дейности на Бъдни вечер и Коледа, и дори ястия. Доколкото е възможно, спазвайте обичайните си #навици като режим на сън, време за хранене и други редовни дейности. Това дава стабилна настройка, на която да разчитате, когато нещата станат нестабилни. Ако плановете се променят, не забравяйте да уведомите детето си. Незнанието какво се случва всеки ден може да причини излишно ненужно #безпокойство.
Уверете се, че планирате и периоди на #почивка, през които детето ви може да си почине и да „презареди“. Вие познавате детето си най-добре, от какво има нужда, когато е претоварено? Имат ли нужда от време на батут след училище? Имат ли нужда от тихо време всеки ден преди лягане. Дори в този натоварен сезон трябва да признаем, че успокояващите дейности са също толкова важни и ако искаме детето ни да бъде регулирано, трябва да отделим време за това.
💚Очакванията на други хора
Децата не са единствените, които трябва да бъдат подготвени какво да очакват на Коледа. Може да се наложи на другите да се каже предварително, че детето ви може да не иска да ги прегръща, още по-малко да ги целува, за да получи подаръците или лакомствата им. Можете да помолите детето си да каже “моля” и “благодаря”, но това да е всичко, и никой не трябва да очаква повече от това. Детето не трябва да бъде принуждавано да показва обич към някого, за да получи #подарък. Това изпраща погрешно послание към децата и увеличава тяхното безпокойство. Може да е трудно за роднините да разберат това, но ако изясните, че правилата на вашето семейство са никога да не принуждавате детето да прегръща или целува някого, тогава това няма да бъде изненада за никого и никой няма да остане обиден.
💚Съставете план
Ако празнувате Коледа в дома си, обсъдете „#безопасните зони“ с децата си. Място, на което се чувстват сигурни, тихо е и удобно... поставете #играчки или нещо друго, което харесват, за да могат да се оттеглят, когато имат нужда. Уверете се, че вашите гости са наясно, че ако детето ви отиде на това място, това означава, че има нужда от почивка и трябва да бъде оставено на спокойствие.
Ако отивате в къщата на някой друг, за да празнувате, отново е възможно да имате безопасна зона. Уговорете го предварително с вашия домакин, за да видите дали има подходящо място. Когато пристигнете, не забравяйте да покажете на детето си къде е мястото. Не го превръщайте в зона за „тайм-аут“, това НЕ е наказание, то е просто място за бягство. Пригответе някои успокояващи дейности- вземете със себе си любимата му музика и слушалки, неща за рисуване, играчки или нещо друго, от което може да се нуждае, за да се успокои. Направете план с детето си по какъв начин то ще ви каже, когато има нужда от почивка- това може да е някаква дума, знак с ръка или нещо друго, което работи за вас.
💚Потърсете предупредителни знаци
Когато едно дете се почувства #претоварено, неговият „мислещ мозък“ се изключва и то преминава направо в реакция на „борба“ или „#бягство“. То не може да мисли трезво или да контролира собственото си #поведение. Вие сте експертът в разчитането на знаците, тогава, когато вашето дете не се справя. Това може да e засилена двигателна активност, шумно поведение или пък отдръпване? Използвайте планирана ранна намеса, която вероятно ще помогне на детето ви да възвърне спокойствието си.
Например: Извинете се на празнуващите и прекарайте малко време с детето си -отидете на #разходка или на тихо място с него. Изчакайте детето да се успокои и тогава се върнете на празника.
💚Запазете спокойствие
Понякога на семейно или приятелско събиране може да се почувствате осъдени или засрамени от поведението на детето си. Когато допуснете тези мисли, е много по-вероятно да загубите контрол и да станете реактивни. В предизвикателните моменти обаче, детето ви най-много се нуждае от вас и това да останете спокойни, за да можете да му помогнете то да се успокои. Това понякога е наистина трудно, но затова е толкова важно да се грижим и за себе си. Уверете се, че намирате време за себе си и не забравяйте, че няма значение какво мислят другите за вашето семейство, вие ги познавате най-добре и знаете от какво имат нужда. Поведението на вашето дете не е отражение на вас, то е просто това, на което то е способно в момента.
💚Когато #кризата все пак се случи
Нека си признаем, можете да направите почти всичко, за да избегнете криза, но в един момент тя просто да се случи. Посрещнете този момент на детето си със спокойствие и изчакайте да отмине. В този момент то трудно би могло да говори с вас, трябва да оставите кризата да премине. Бъдете сте спокойни и просто стойте на близо, осигурете безопасна среда на детето си, то в крайна сметка ще се успокои. Предложете прегръдка, но ако не желае, не насилвайте. Разчитайте на съвместното регулиране. Нервна система на детето ще съвпадне с вашата. Затова е толкова важно да запазите #спокойствие.
След като се успокоят малко и могат да мислят по-ясно, поканете детето да обсъди проблема с вас. Какво можете да направите заедно? Какво можете да направите следващия път? Уверете се, че го оставяте да свърши по-голямата част от решаването на проблеми, не е време да го поучавате, то просто ще се изключи и няма да чуе нищо от казаното от вас.
……
Настъпването на Коледните #празници е неизбежно. С добра предварителна подготовка, настройка и организация, се надяваме, че е възможно да се сведе до минимум емоционалното претоварване и кризите у децата, и празниците да бъдат весели и очаквани с положителни #емоции.
Източник:
https://www.thetherapistparent.com/post/managing-christmas-meltdowns
 |
| Последвайте ме |
👉"Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?"🤷♀️
Отговорите на тези въпроси стават все по-актуални и разсъжденията по тях са част от един “нов” вид възпитание. Нов вид, за който, хората, които не са добре запознати, определят като “разглезващ”, “липса на възпитание”, “липса на граници”.
✅Детето като личност - преди и сега
Детето е личност със своите характерови особености - собствени интереси, желания, право на избор, поведение и т.н. В едно друго време децата са разглеждани като индивиди, на които им се казва какво трябва и какво не трябва да се мисли/ прави, и вариант те да не бъдат съгласни, да се противят или да поискат нещо различно от това, което им е предложено, не се е приемал. Резултатът от този тип възпитание обаче, до голяма степен е формирал неуверени възрастни, които изпитват потребност постоянно да се допитват до някой по-възрастен, “по-знаещ”, по-авторитетен от тях самите, чието мнението да приемат за “чиста монета”. Част от последствията от това възпитание са и възрастни, които не умеят или дори не се осмеляват да изразят личната си позиция особено тогава, когато тя се различава от масовата (а това, че едно мнение е масово, не го прави по-истинно само заради това). Именно заради хора, които мислят по различен начин науката и света като цяло, се развиват. Ако всички се движим в един коловоз и повтаряме едно и също, няма как да очакваме някакво развитие и промяна.
✅Моята гледна точка за избора
Интересувам се от мнението и желанието на детето си, тъй като бих искала то да бъде личност със собствено мнение, което изгражда на базата на лични предпочитания, лични вярвания, да притежава критично мислене, способност за виждане на варианти, приемане на други мнения. Имайки тези качества, аз вярвам, че светът ще бъде много по-широк и отворен за него. Да му казвам кое как се прави и кое е най-добро за него, означава да му показвам единствено своята гледна точка, единствено “своя свят”. А светът е голям и шарен, и това, което аз успявам да видя през своите очи и възприятия е една малка частичка от него. Детето ми може да “има очи” и за други неща, и бих искала да му дам изборът да ги види.
✅Връзка на даването на избор с когнитивното развитие и речта
Освен ползи по отношение на изграждането на личността, да се даде избор на детето в ежедневни неща има полза за когнитивното развитие и в периода на проговаряне. Така например, когато детето все още няма много функционални думи в речника си, чрез даване на избор можете да го насърчите да отговори с “да” или “не” (пр. “Искаш ли вода? Да или не?”). Друга мотивация за използване на речта чрез даване на избор са въпроси като “Круша или ябълка искаш?”. Така от една страна се дава възможност на детето да реши само какво да яде, а от друга го провокираме да назове храната, вместо директно да му дадем това, което ние решим.
✅Как да дадем избор?
Когато даваме избор на детето си той трябва да бъде съвсем ограничен, ясно и кратко формулиран. Възможностите да бъдат 2 или най-много 3. Ако се предоставят повече възможности вероятността детето да не може да избере и това да го направи неспокойно е голяма. Дори може да изцяло да откаже всичко предложено, само защото не може да направи избор.
Да даваме избори в ежедневните дейности е добре, но не бива да го правим и за съвсем всичко. Вземането на решения е мисловен процес, който хаби енергия и ако детето обмисля и избира постоянно, това ще го натовари и измори. Сведете изборът до 3-4 ситуации за деня или колкото усетите, че детето ви може да понесе.
✅Да не забравяме кой е възрастният 📣
Даването на избор трябва да бъде умерено, ограничено и обмислено, тъй като границата с това да оставим детето да ни води, е наистина тънка. Има ситуации, в които възрастният изцяло трябва да взима решения за това кое е по-добро за детето му и това е неоспоримо. Но в ежедневни ситуации, като посочените по-горе или други, от които не зависят важни неща, даването на избор може да донесе много ползи за развитието на детето от когнитивна гледна точка и от личностна.
Защо не даваш на детето си да гледа телевизия или друго устройство?
Информация по темата за устройствата и децата има все повече. Но заедно с информацията има и все повече деца, които прекарват непрепоръчително дълго време пред екраните, и последствията от това са забележими. Какви всъщност могат да бъдат те?
Късно проговаряне, трудна или дори невъзможност за концентрация, нервност, хиперактивност, лош сън и др. Всички тези дефицити са свързани с липсата на адекватно развитие на следните умения:
Груба и фина моторика
Как екраните влияят на проговарянето на детето? Стъпките към проговарянето, преминават през няколко етапа, като една част от тях е свързана с двигателното развитие - грубата и фината моторика на детето. Мисля, че е ясно, че гледайки телевизия/ телефон и др. устройство, детето няма как да се движи (пълзи, лази, ходи, тича), но и няма как да развива и своята фина моторика. Докато стои пред екран, детето е статично, също така то няма потребност да измисля нещо, да разучава, да решава проблеми, така както е докато играе. Играейки, детето е в действие, то може да се движи в пространството или може да бъде на едно място, но с ръцете си да изучава някакъв предмет. Представете си една игра на екран, която изисква детето да откопчава и закопчава различни видове ципове и копчета. Единственото, което то ще трябва да направи е да докосне екрана. Сега си представете да прави същото, но с истински цип и копчета-трябва да държи ципа/копчето, да разбере как точно да го отвори/затвори, да плъзне или да хване с фино движение копчето и да го промуши през дупка. Едно отваряне на цип или копче, съдържа множество фини движения, както и разсъждения, за да се достигне крайната цел. Тези действия развиват както фината моторика, така и умението за разрешаване на проблем, упорство, внимание, концентрация, координация и др. Умения, които няма как да бъдат развити пред екрана.
Реч
Речта и говора често се смятат за синоними, но има разлика между тях. Речта е функционалното използване на езика, което може да бъде чрез говор или писмено. Натрупването на речников запас и възможността думата да бъде използвана функционално, т.е. да бъде адекватно употребена в контекст спрямо нуждите на човек, се случва чрез комуникация. Колкото повече едно дете участва в пряка комуникация, толкова по-богат речник ще натрупа и по-лесно ще усвои употребата му. Детските филмчета често са озвучени само със звуци, което не обогатява речника. Също така родители пускат на децата си чуждоезични филмчета, което отново не позволява натрупване на нов речник. Тук страда и умението за разбиране, възприятие и анализ на чутото, тъй като детето не разбира чуждия език. Схващането, че детето усвоява чужд език, гледайки филмчета е погрешно. Детето може да повтори някои думи, които е запомнило, но не би могло да ги постави в контекст, т.е. да ги използва функционално. Това се случва през пряка комуникация. Пред екрана, детето е само наблюдател, но не и участник - от него не се изисква да отговори по какъвто и да е начин.
Умението за говор, обусловено от възможността за изказ на отделните звукове, се усвоява чрез тренировка на говорния апарат. Това е свързано с развитие на малките мускулчета в устата, езика, сила на издишната струя, глас. Всички те се развиват чрез движение, което не се случва пред екран.
Цялостно развитие на мозъка
Изброените дотук, разбира се, са свързани с цялостното развитие на мозъка ни.
Всяка информация, която достига до мозъка ни се набавя през сетивните ни възприятия - зрение, слух, допир, вкус, мирис, равновесие. Т.е. колкото повече стимулираме тези сетива през различни дейности, толкова повече се развиват полетата на мозъка ни, свързани с развитието на умения като: говорене, разбиране, смятане, четене, писане, музика, двигателни умения, концентрация, внимание, координация, памет, мислене, анализиране и др. Това не би могло да се случи изобщо или пълноценно пред екран. Нещо повече, екранът може да доведе до свръхстимулация на мозъка, чрез бързината на картината, наситеност на звуци и цветове. Последствията са възбудимост на нервната система, изразяваща се в нервност, хиперактивност, влошаване на съня и др.
Тук описаните последици от прекаленото екранно време са съвсем кратки, но значителни и си заслужава да се обърне внимание на темата, тъй като екраните заемат все по-голяма част от ежедневието и е добре да сме информирани кога е добре да ги използваме и кога е добре да почакаме.
И още за екранното време:
Структурирано екранно време
Истината е, че екраните могат да бъдат удобство и възможност за родителите да си починат или използват времето за лични дейности. Въпреки това изкушение обаче, препоръчвам ограничението на устройствата, като стимулът е развитието на детето в перспектива.
Според СЗО (Световна здравна организация) и ААП ( Американска академия на педиатрите) екранно време не се препоръчва на деца до 18 месечна възраст. От 18 до 24 месеца се препоръчва от никакво до най-много 1 час за целия ден екранно време, като то трябва да бъде споделено с възрастен. Това ще позволи обсъждане, разбиране на видяното. Така детето няма да бъде единствено наблюдател. Между 2 и 5 години времето може да бъде около 1 час на ден.
След 6-годишна възраст времето се препоръчва да бъде до 2 часа на ден, като тук вече се съобразява и функционалността на екрана, предвид навлизането на технологиите в образованието.
Добре е и да се въведат правила за използването на екрани, като например, да не се използват по време на хранене, да се гледат повече образователни филми, да се определи времетраене, да бъде споделено с родител/ възрастен. Когато има структура, вредите не биха били толкова големи.
Пристрастяване
Гледането на екран може да достигне нива на пристрастяване. Това се случва поради увеличаването на серотонина (хормона на щастието), докато детето е пред устройството. Именно поради тази причина, спирането на телевизора или взимането на устройството, често води до негодувание от страна на детето, тъй като тези нива рязко падат. Възможност да избегнете нервни изблици е като предварително подготвите детето за края на екранното време. Това може да се случи чрез напомняне, че например: "когато свърши тази серия, ще спрем телевизора" или "ще гледаш още 5мин. и ще изключим телевизора". По този начин детето се подготвя плавно за момента на спиране на устройството.
Други въпроси, на които ще отговоря или вече съм са:
1. Защо не даваш шоколад/ сладко на детето си? - част 1
Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?
Защо детето ти е босо навън?
Как успяваш да си спокойна, когато детето ти се държи предизвикателно? (сърди се, тръшка се, вика и т.н.).
Защо слагаш бебето си на одеяло в тревата в парка?
Защо не ползваш проходилка, бънджи, колани за прохождане?
Освен специален педагог и семеен консултант, аз съм и майка на две деца - момче на 4г. и момиче на почти 4 месеца. Знанията и разбиранията ми за родителството, семейните отношения и развитието на детето, са базирани както на образованието, практиката и постоянния ми интерес към получаване на нова информация по тези теми, също и на личния ми опит. Разбира се, старая се да прилагам наученото в отглеждането на своите деца, понякога успешно, понякога не съвсем :). В личните ми контакти с други родители, най-често майки, получавам въпроси за неща, които явно им правят впечатление, но не разбират защо държа на тях или защо ги правя. Ще се опитам тук да отговоря на някои от тях.
1. Защо не даваш шоколад/ сладко на детето си?
Това е въпрос, който са ми задавали много пъти по отношение на сина ми. Той сега е на 4г. и яде ограничено количество и определен вид захарни изделия. Не е ял никакво сладко (вкл. кремчетата, които се предлагат в детските кухни) може би до към 2-годишна възраст. Между 2-3г. ядеше обикновени бисквити, след което започнах да давам обикновени вафли. За първи път опита шоколадов бонбон към 3г.6м. В момента яде доста по-разнообразни видове сладко, но в малки количества. (напр. 1 кексче, тип мече или 1 вафла). Свикнал е, че първо се яде плод и след това друго сладко. Позволявам например шоколадово яйце, но той сам не желае да го изяде цяло, а го дели в продължение на няколко дни. Евентуално може да хапне няколко хапки торта на рожден ден, но когато е лека и няма шоколад. В повечето случаи изобщо не желае.
Защо го ограничавах?
Според СЗО ( Световна здравна организация ) добавената захар не бива да надвишава 5% от общия калориен прием за деня. За деца до 4-годишна възраст няма препоръка за прием на захар, а за деца от 4 до 6г. е до19гр. на ден, като количеството се увеличава според възрастта.
Със сигурност има още причини, поради които не е препоръчително сладкото да се консумира от малки деца. Все пак, хапването в ограничени количества не би довело до кой знае какви вреди, тогава когато родителят е сигурен, че може да държи положението под контрол. :) За мен този момент настъпи малко преди 4-тата година на синът ми, когато вече знаех, че обича да яде плодове (сам търси), има изграден навик да мие зъбите си, не изпитва особено желание да яде сладко и не успява да изяде по-голямо количество, от това, което аз смятам за приемливо.
Следващите въпроси, на които ще отговоря в няколко последователни статии са следните:
2. Защо не даваш на детето си да гледа телевизия или друго устройство?
3. Защо питаш детето си какво иска? Защо даваш избор на детето си?
4. Защо детето ти е босо навън?
5. Как успяваш да си спокойна, когато детето ти се държи предизвикателно? (сърди се, тръшка се, вика и т.н.).
6. Защо слагаш бебето си на одеяло в тревата в парка?
7. Защо не ползваш проходилка, бънджи, колани за прохождане?
Чрез тактилни усещания през цялото си тяло ние получаваме информация за света около нас. Това става през цялото тяло, но най-силно през устата, краката и ръцете. Още в корема на майката бебето изпитва тактилни усещания. Тактилната система е напълно развита при раждането на бебето. Ето защо бебетата имат нужда от нежно докосване и гушкане, за да получат успокоение. Новородените и малки бебета получават голямо количество информация именно по този начин. Това е и обяснение за неприятното за много родители лапане на ръцете и краката. Всъщност тактилните усещания са един от първите начини бебетата да получат информация за себе си и света около тях.
Всяко дете е различно, но има някои техники, които могат да бъдат в помощ на родителите, когато се намират в подобни трудни ситуации. Чрез запознаването с тези техники, родителят ще се почувства уверен и спокоен, зареден с инструменти за справяне с предизвикателното поведение.
В няколко статии ще ви споделя техники, които освен, че съм прочела някъде (в края ще посочвам източници), използвам и със своето дете успешно.
Първият метод за насърчаване на доброто поведение се нарича “Първо-после”. (източник: “Отговори, но не реагирай. Позитивен метод за насърчаване на доброто поведение при деца и младежи със Синдром на Даун, автор д-р Дейвид С. Стайн”).
Посочената книга е вдъхновението ми да започна да пиша тези статии. Макар че, книгата се отнася за деца със синдром на Даун, описаните техники са подходящи за всички деца, така че препоръчвам книгата на всеки заинтересован.
Метод “Първо-после”
Този метод е с цел избягване на предизвикателното поведение. Той е нещо като превенция тогава, когато знаем, че детето няма да посрещне с желание, това, което е ще му предложим да прави. ”Първо-после” е често прилаган метод от родителите, дори без да го осъзнаваме. Едва ли има родител, който да не се е “пазарил” с детето по подобен начин - “изяж си супата и ще ти дам сладолед”. Методът “първо-после” е точно това - начин да мотивираме детето да направи нещо, което не иска да изпълни и след това ще направи/ получи/ играе с нещо, което иска. Примери за това са:
Първо хранене, после игра.
Първо супа, после десерт.
Първо четене, после танци.
Първо миене на ръцете, после бисквита.
Примерите и ситуациите могат да бъдат безкрайни. Същността на успеха на този метод, който е изключително лесен за употреба, е в това, че той дава структура и предвидимост на действията. Децата имат нужда да знаят какво ще се случи и в какъв ред. Информацията им дава увереност, че владеят ситуацията, намалява тревожността от неизвестното, а тези фактори водят до по-добро поведение, спокойно дете и възможност кооперативност. Методът подпомага и мотивацията. Родителят изисква от детето то да направи нещо, но предлага награда или дейност, която е желана от детето като последствие. Така детето е в очакване да му се случи нещо хубаво и настроението му е позитивно, въпреки първоначалната не толкова желана дейност. Чувайки “първо-после”, то се съсредоточава върху “после” - дейността, тъй като тя носи силна положителна емоция и е от значение за него. Самите думи “първо-после” са важни. Изразът е категоричен, структуриращ, указанието е кратко, точно и ясно за детето. Не са необходими повече обяснения, тогава, когато дейностите са познати за детето.
При децата със синдром на Даун, и не само, методът може да бъде подкрепен с нагледни материали. Така детето ще получи повече информация за това, което се очаква от него и това, което предстои, не само чрез слуховия си анализатор, но и чрез зрителния. Това могат да бъдат стикери, лепенки с подходящи картинки, които да се залепят на картон или дъска, разделен на две - дейността “първо” и дейността “после”. Това е т.нар. “визуален график” - график на задачите/ дейностите, които се очаква да извършим. Картинките трябва да бъдат максимално близки и реалистично изглеждащи като дейностите, които детето се очаква да извърши. Без излишни окраски и цветове, които биха могли да го объркат.
Очаквайте още техники, с които да подкрепите себе си и своето дете!
В коментар може да споделите вашите техники за справяне с предизвикателно поведение или дали методът “Първо-после” е успешен за вас!
Разказването на приказки е важна част от развитието на детето. Сюжетите и героите в приказките не са случайни. Чрез героите децата се учат да различават добро и зло, красиво и грозно, добро и лошо. Героите обикновено са 2 типа - добри и лоши. Има някакъв сюжет, взаимоотношения и ситуации между тях, и в края обикновено добрите побеждават, а лошите са укорени. Тези сюжети разширяват представата на децата за света. Те научават, че хората са различни, че някои действия са добри, други не, че действията имат своите последствия.
Чрез приказките също
детето обогатява своя речник. В ежедневието си обикновено всеки използва даден
брой думи. Чрез четенето на приказки детето ще чуе думи, които не присъстват в ежедневния
речник на хората, от които е заобиколено.
Много деца искат да чуват
една и съща приказка пак и пак. Родители забелязват, че след известно време
детето започва да довършва изреченията или само да разказва приказката.
Всъщност децата имат нужда да запомнят чутото, да научават нови думи, да правят
нови връзки и да изграждат нови представи за света. Затова докато не запаметят текста
толкова добре, че да се почувстват удовлетворени от събраната важна за тях
информация, те няма да спрат да настояват за любимата приказка. Добре е да
удовлетворяваме желанието им.
Разказването на приказки
има неизброими ползи за детското развитие. Тук ще опиша част от тях и ще ви
предложа по-нестандартен начин, по който да използвате любимите приказки. Примерът, който давам е с приказката "Дядо и ряпа".
1. Визуализация-детето вижда
героите, ситуациите в сюжета, последователността
2. Поредност/
последователност на ситуации и действие-научава се да следи поредност на
събития, герои
3. Преразказ чрез
картинки-дори детето да не е вербално, то може да се научи да разказва чрез картите-картинки
4. Сравнение – малко,
по-голямо, най-голямо-героите в използваната приказка за различни по размер и
последователността, в която се появяват е от голям към малък.
5. Роднински връзки –
баба, дядо, внучка
6. Представа за задружна/
обща дейност/ подкрепа между хора и животни- всички имат обща цел и действат
заедно
7. Подсилване на работната памет - добрата работна памет стои в основата на усвояване на процеса четене.
Повече за метода:
Материалите, включени в метода са книга и
карти. И за двете съм използвала насоки от книгата на Натали Хейл „Всеки може
да чете“.
Основната идея там е създаването на лична книга, според интересите на детето. В случая това може да бъде любима приказка на детето към дадения момент. Това е с цел да се провокира интереса на самото дете или „през сърцето учим мозъка“.
Книгата
Технически параметри
Използвам част от техническите
параметри предложени от Хейл за направа на книгата- начина, по който да е
структуриран текстът и изображенията, за да бъдат възприети от детето
положително; размер на шрифта (32); в
книгата се препоръчва шрифт sans serif font, но аз използвах arial; по-голямо разстояние между буквите (интервал); хоризонтално отпечатване
на текста и изображението; брой
страници (максимум 12); малък
брой думи на страница; изписан
„край“ на последната страница, което дава удовлетворение и самочувствие на
детето, че е прочело цялата книга.
За картите:
За другата част от метода,
отново се вдъхнових от книгата на Натали Хейл. Използвам схема за подсилване на
работната памет с помощта на карти. В случая принтирах същите изображенията, които
използвах в книгата и ги ламинирах, за да са по-устойчиви.
Има няколко варианта за
използване на картите. Общото е, че при всички подредбата на картите е добре да
бъде по 3 или 4 на ред, общо 4 или съответно 3 реда. Това е с цел детето да успее да обхване с поглед
всички карти, които стоят пред него, без да се налага да отмества погледа си
значително.
Как използвам картите?
1. Чрез тях детето разказва приказката. Картите се подреждат от ляво на дясно. (както четем). Могат да му се задават помощни въпроси, като например „Кой повика
бабата?“ и то да посочи съответната карта или да я постави на съответното
място.
2. Обръщане на картите - подредете
картите с картинката нагоре, нека детето да ги разгледа внимателно. След това
обърнете 1 карта и го попитайте „Кой беше на картата?“. Тук сложността нараства
от нарастващия брой герои в приказката, но ако детето вече е запомнило последователността
на героите, ще се ориентира по картите, които вижда. Продължете със следваща
карта.
3. Обърнете всички карти
обратно. Обръщайте ги една по една и питайте „Какво виждаш тук?“. Така детето
ще назовава/ разпознава героите и с повторения ще запаметява последователността.
4. Разказвайте заедно – започнете
да разказвате приказката и мотивирайте детето да се включи в разказа. Започнете
например така „Дядо посадил ряпа. Дърпал, дърпал, не може да я издърпа. Дядото
повикал...?“, тук оставете детето да намери и/или назове героя. Подреждайте
заедно картите.
5. Откриване на еднакви изображения - насърчете детето да сложи картата със същото изображение в книгата.
Можете да начертаете рамка, в която детето да поставя картите. Така ще има структура и представа още колко карти има да постави.
Това са идеите ми към
момента. Мисля, че могат да бъдат разширени според въображението и възможностите
на детето и подпомагащия го. Децата се забавляват истински с този метод на
четене и разказване, което ги мотивира да се научат да четат, запомнят, говорят,
учат...
Книгата "Дядо и ряпа" можете да свалите оттук.
Приятно четене и разказване!
Натали Хейл, Всеки може да чете- бърз практически метод за обучение по четене на деца със синдром на Даун и други затруднения в развитието
В първата част от серията публикации, относно уменията, които детето е необходими да усвои преди да започне обучение по академични умения, представих тези за четенето. В настоящата статия, ще опиша умения, които са свързани с процеса на писане.
Едно от важните изисквания за усвояването на всяка дейност е наличието на мотивация. За да мотивираме детето да се научи да пише, то трябва да направим писането смислено.
Ако директно се фокусираме върху механиката
на писане често това може да попречи на детето да разбере и постигне целта на
писането. Неуспехът, още в началото може да го демотивира да продължи процеса.
Затова би било добре да мислим отвъд традиционните начини, по които сме се
учили да пишем и да се съсредоточим върху осмислянето на писането, да помогнем
на детето да разбере ползите от усвояването на това умение.
Една дейност, с която може да го мотивирате
е като научите детето да иска желани предмети чрез размяна на предварително
написани думи от вас за предпочитани от него елементи. Например, напишете
няколко предпочитани от детето ви храни и го поощрете, когато ги иска, да ви го
казва показвайки ви листчето. Дори детето да не може да чете, с тренировки и
показване на листчето и предмета, то ще запомни начина, по който се изписва
думата (така ще натрупа зрителна памет за основни думи).
Това е мощен начин да дадете на детето
директен контрол над средата, докато детето усвоява функционалната употреба на писмени
думи. Като бонус, дейността позволява на детето да използва предварително
написани думи, без да се налага първо да усвоява по-сложни фини двигателни и
когнитивни умения.
Базисни умения за усвояване на умението писане:
Усвояването на пинсетния захват е основна
предпоставка за писане. Това е начинът, по който държим средството за писане
(химикал/молив и др.). За да имаме стабилен захват, фината моторика трябва да е
добре развита.
Дейности:
- Тук
са включени всички дейности, които изискват фини двигателни умения с пръсти на
ръцете, напр. нанизване, игра със сортери, игра с пластилин/ кинетичен пясък,
защипване на щипки и т.н.
- За
подпомагане на процеса писане/ четене и развиване на фина моторика, можете да
използвате дървени щипки за простор, на които да изпишете буквите от азбуката.
На лист изписвате кратки думи, които ползвате в ежедневието. Целта е детето да
защипе всяка буква от думата на съответното място (изображение 1).
 |
| изображение 1 |
- Сортери – сортерите дават възможност за откриване на съвпадения, еднакви фигури. Също така за намирането на правилния начин за вгнездяване на формичката в дупката е необходимо умение за разрешаване на проблеми, преценка на размер, натиск, точна ръка.
- Самостоятелно
миене на зъби (с обикновена четка, а не с електрическа)
- Самостоятелно
сресване на косата
- Прелистване
на страници
2. Пространствена ориентация
- Ляво-дясна ориентация; ориентация за под,
над, по средата
Проблеми с ляво-дясната ориентация, както и
за понятията под, над, по средата, могат да повлияят негативно на процеса на
писане и да доведат до обръщането на букви и думи, писане в грешна посока или
започване от грешната страна на страницата.
Дейности:
- играйте игри, които включват посоки
ляво-дясно, под, над, по средата - могат да се посочват с ръка или детето да
бъде по-активно, като премества тялото си в оказаната посока.
- можете да дадете на детето да държи нещо
в дясната си ръка и да извършва движения с нея-това ще подаде сигнал до мозъка,
че дясната ръка е различна от лявата (и обратното).
3. Билатерална координация
Това е способност да извършваме
координирани движения между лявата и дясната половина на тялото.
Дейности:
Такива, които включват едновременни
действия с двете ръце, като например: правене на вертикални/ хоризонтални линии
и/или кръгове на лист едновременно с двете ръце
- проследяване на форми, линии едновременно
с двете ръце
4. Визуално-двигателна интеграция (координация око-ръка)
Позволява на ръцете да възпроизвеждат
правилно това, което виждат очите, като например да могат да копират форми,
букви и цифри.
Децата трябва да имат контрол над своите ръце. Тялото трябва да прави това, което мозъкът му казва. За писането добрата координация око-ръка е от съществено значение. Ако ръката не успява да изобрази това, което мозъкът диктува, дори и детето да знае какво трябва да напише, то бъде трудно или дори невъзможно за осъществяване.
Дейности:
- Посочване на еднакви обекти, изобразени на лист едновременно с две ръце (изображение 2)
- Проследяване на лабиринти- проследяване с пръст и/или молив на лабиринт подпомага умението за координация между ръцете и очите
- Проследяване на линии и форми – можете да
нарисувате линии и/или форми, които детето да проследи първо с пръст, след това
със средство за писане.
- Писане с пръсти в пясък/ сол/ ориз или
друго.
 |
| изображение 2 |
5. Осъзнаване на собственото тяло в
пространството
Деца, които имат затруднения с осъзнаването
на тялото си могат да натискат прекалено леко или прекалено силно молива/
химикалката върху хартията.
Дейности:
- Търкаляне,
мачкане, дърпане, хвърляне, натискане на пластилин, кинетичен пясък, топка и
подобни – дейности, които подпомагат осъзнаване собствената сила на натиск.
- Пъзел
– подходящи са дървени пъзели за вгнездяване
Стойката на тялото също е важна при
писането – тя трябва да бъде седнала позиция 90/90/90 градуса в бедрата,
коленете и стъпалата - тази позиция не напряга тялото, също така дава
достатъчно добро разстояние между очите и листа/ монитора, така че детето да може да
фокусира добре. (изображение 3)
 |
| изображение 3 |
Помощни средства и технологии за писане
Може да използвате помощни средства, като
държачи/ тренажори, които се поставят върху молива/химикала, за да позиционират
правилно палеца, показалеца и средния пръст. Правилното хващане на
химикала/молива дава на децата по-фин двигателен контрол, благодарение на който
могат да произвеждат четлив почерк, без да страдат от мускулна умора. (изображение 4)
 |
| изображение 4 |
Някои деца може да се нуждаят от помощна
технология, за да заобиколят слабостите във фините двигателни умения.
Използването на клавиатура също е добър и ефективен метод за писане, който не бива да се
омаловажава. При деца, за които използването на химикал е твърде трудно, писането с
клавиатура е чудесна алтернатива. Така детето ще има възможност да развие
представа за букви, думи, изречения и въобще за писането като полезно умение.
Също така чрез въвеждане на умението писане, независимо, че е на клавиатура, ще
подпомогнете процеса на четене, тъй като детето ще изгради представа за смисъла
на текста.
Дейности:
- Покажете
на детето написана дума и нейното изображение и го помолете да
открие буквите на клавиатурата.
Източници:
https://www.performancehealth.com/articles/21-activities-to-improve-handwriting-in-children-with-special-needs
https://writeshop.com/faqs-special-needs-and-writing/
