Да играем вкъщи с цветни топки! 🆕🔵🔴⚪⚫😶

С новата игра Ники се учи да различава цветове. Той от доста време комбинира предмети по цвят – напр. взима 2 жълти топки или 2 сини части от лего, но този път играта е свързана не само с различаване на цветовете, но и с изпълнение на конкретна задача:

❗️ Цел: Да повтори подредбата на топките от първия ред, като ги комбинира по цвят.

➡ Какви материали ни трябват?

Използвах любимите и познати на повечето родители и деца цветни топки, както и формичка за кексчета. Ако нямате формичка, може да ги нареждате директно на пода.
Аз направих играта със сини, жълти и червени топки, което за неговата възраст е напълно достатъчно като брой цветове. На следващ етап ще включа и зелен цвят.

Може да направите играта и по друг начин, като сложите на дъното на всяка форма листче с цветовете на топките и тогава детето ще трябва в цветните дупки да сложи съответния цвят топка.

За какво е полезна тази игра?

✅ Развитие на цветови гнозис – различаване на цветовете. Първите цветове, които детето научава обикновено са червен, жълт, зелен и син.
✅ Логическо мислене
✅ Зрително-моторна координация
✅ Изграждане на умение за работа върху конкретна задача
✅ Концентрация

Приятна игра! 🎈

За вътрешната хармония и какво става, когато възприемем чуждите мисли за свои?

В своята същност човек винаги иска да върви напред – да се развива, да осъществява мечтите си, да се самоусъвършенства, да създава нови по-добри условия за самия себе си. Този напредък води до вътрешно удовлетворение и хармония. Стремежът към напредък е обвързан със способността за промяна. Да умеем да постигаме нови цели, значи да бъдем гъвкави, да бъдем актуални във времето, в което живеем. Тези качества могат да бъдат както полезни, така и твърде объркващи. В стремежа си да научаваме нови неща, да възприемаме и следваме нови модели с цел развитие, е възможно някъде по пътя на самоусъвършенстването да изгубим личната си цел и първоначално желание за себереализация. Потокът на информация около нас е огромен и понякога е трудно да отсеем истински значимата, най-полезна и близка до нашите възприятия такава. Започваме да се лутаме, да търсим чужд опит, мнение, като това може да е от родител, работодател и др. - авторитет, в който вярваме, че е по-опитен или знаещ от нас. За някои хора е лесно да се съгласят или отхвърлят с лекота чуждото мнение, базирайки се на личните си убеждения, но при други е възможно да се появи колебание, нерешителност, неувереност в собствената правота и да позволят да станат зависими от нечия гледна точка.

Да си представим човек, който се чувства „вечно недоволен“ без на пръв поглед да има причина за това. Възможно е всичко в живота му да изглежда добре като напр. семейство и кариера. Но ако кариерата не е тази, за която истински е мечтал, а е развил, заради обществените нагласи към избраната професия и/или единствено по икономически причини, удовлетворението няма как да е пълно. Ако избраната половинка в живота не е избрана „със сърцето“, а единствено с ума (икономически причини, родителски натиск и др.), семейното щастие също няма как да е пълно. Такъв човек е в непрестанна борба и съпротива със самия себе си. Трудно взима решение, несигурен е в собствените си способности, чувства се постоянно зависим от нещо (ситуация) или някой, изпитва затруднения в самостоятелното поставяне и реализация на цели, способността за саморазвитие не е в пълен потенциал. Твърде възможно е да се стигне и до депресивно състояние.

Такива хора възприемат чужди убеждения, мисли, ценности и вярвания, за свои, докато собствените им нужди остават скрити и неразпознати за околоните, а понякога и за самите тях.  Водят преговори със съвестта си – когато знаят „какво трябва“, но не го усещат свое и се опитват сякаш да преговарят със себе си, за да се самоубедят в чуждото вярване за това кое е правилно. Потискат се естествените желания и се усвояват културно желателни модели. По парадоксален начин чуждото става автентично, „модерното“ мислене завладява и замъглява ума, и неусетно диктува живота, докато същността и истинските желания са дълбоко скрити, а личността изгубена. По този начин се затваря пътят към себепознанието и се отваря този на психологическите затруднения, които могат да бъдат различни – тревожност, неувереност, трудна адаптация, липса на чувство за цялост на личността.

Всичко това се отнася както за отделната личност, така и за обществото. Днес обществото възприема чуждите модели за по-добри и като че ли забравя традициите си. Дори още повече, думата “традиция“ започва да носи негативен смисъл на нещо старо, на което времето е минало, негодно е. Думата „традиция“ идва от латинската дума „trado“ – предавам, завещавам. Традицията не е антика, която може да бъде видяна в музей. Тя е активен процес на предаване на ценности, вярвания, мироглед, култура, които чрез жива връзка между поколенията ни дават практически модели за прилагането им и водят към надграждане и развитие. По някакъв странен начин вярваме, че добрите практики идват отвън. Но нашата култура и общество няма как да се променят до толкова, че да възприемат изцяло чуждия модел. Така, вместо да стоим на стабилна основа, изградена във времето и да надграждаме, ние се връщаме в изначална позиция, опитвайки се да пресъздадем чужди идеи, които дори може да не разбираме напълно и съответно да не вярваме в тях.

Същото е валидно и за отделната личност – опитвайки се да възприеме чужди убеждения за свои, няма как потенциалът на развитие да е пълен, тъй като е невъзможно да реализираме идеи, които не възприемаме и не разбираме напълно, които не ни вдъхновяват истински, за които знаем, че просто „така трябва“.

Семейната терапия е системен подход. Системен, защото се търсят връзките между събитията и отношенията, довели до възникналия в настоящето проблем. Често пъти клиентът/ите в процеса на терапия достигат до събития в миналото си, за които не са имали намерение да говорят, защото не виждат връзката им с настоящата ситуация. Терапевтът влага нови смисли на подоби събития и дава различен поглед върху тях, като прави връзка с влиянието им в настоящето. Именно чрез този подход хора, възприели чужди мисли за свои, успяват да видят това и започват да си припомнят собствените желания, вярвания, идеи. Те отново се свързват със себе си и това води до спокойствие и удовлетворение. Такива хора могат да променят живота си напълно  - да сменят професионалния си път например, дори и да са преуспяващи в професията си. Възможно е да разтрогнат брака си или обратно – да намерят половинката си, освободени от чужди предразсъдъци и вярвания за това, какъв човек трябва да имат за партньор.

Да загубиш вътрешната си хармонията може да случи на всеки в забързаното и изпълнено с различни стимули ежедневие. Би било неестествено обаче, да възприемем това неспокойствие за новия ни начин на живот. Да се чувстваме в мир със себе си е едно от най-важните и може би първо усещане, което ще да ни помага във всяка посока, в която решим да поемем. Всеки напредък, всяка промяна, всяка стъпка ще бъде по-ползотворна и лесна за прекрачване, когато имаме вътрешното спокойствие да я направим. Със своите мисли, идеи, ценности, увереност и убеждения, притежаваме пълен потенциал и мотивация за постигане на лични цели.

Да играем вкъщи с клечки за уши 😊 🆕

Днес с Ники тренираме фината моторика.👐 За тази игра използвахме обикновена ръчна сокоизтисквачка, както и кошница за щипки. Първоначално мислех да използваме гевгира, но се оказа, че на нашия дупчиците му са прекалено малки.

❗️Целта е детето да вкарва клечките в дупките. При сокоизтисквачката единственият вариант е отгоре, но пък дупките са по-малки, докато при кошницата може и отстрани, но там дупките са по-големи, така че и в двата случая има различно ниво на сложност.

❓ Какво развиваме с тази игра?:

👉 Фина моторика
👉 Концентрация и внимание
👉 Съобразителност – първоначално Ники не успяваше да съобрази как точно трябва да сложи клечката и имаше няколко неуспешни опита, защото я поставяше успоредно, а не перпендикулярно. В последствие след няколко опита, разбра как стават нещата.
👉 Търпение
👌 Пинсетен захват
👉 Координация око-ръка
👉 Тактилна сензорика
👉 Ориентиране в пространството – къде слагам клечката? - отгоре – отдолу, отстрани (на възрастта на Ники 1г.4м. не очаквам да ги разбере, но го добавям, защото играта позволява да се направи и това).

❓ Защо да развиваме фината моторика?

Развитието на фината моторика е важна от много аспекти. Тя помага за извършване не ежедневни дейности, които водят до самостоятелността на детето – закопчване на цип, копче, връзване на връзки, обличане, хранене с/ без прибори. Също така подготвя ръката за дейности като рисуване, осветяване, изрязване, по-късно и писане. Всички тези дейности сами по себе си развиват моториката, но за да достигнем до тях е необходимо да започнем тренировки на пръстчетата и ръката по-рано, като се играе на подобни на тази игри.

Приятна игра!👍

Защо е важно да развиваме сетивата на детето?

„Няма нищо в разума, което по-рано да не е било в сетивата – освен самият разум.“

Готфрид Лайбниц

Всяка информация, която достига до мозъка ни, първо преминава през нашите сетива за зрение, слух, осезание, обоняние, вкус, равновесие. Умът запаметява и доразвива информацията, получена чрез сетивата и по този начин се формира процес на познанието. За да можем да си представим колко значимо е развитието на сетивата ни, ще ви дам пример с човек, който се ражда напълно сляп. Той не може да вижда форми, цветове, светлини, пейзажи, да се наслади на картина или скулптура. Такъв човек не може да запамети нищо, което може да бъде само визуално. Той не може да мисли и разсъждава за нещата от визуален аспект и да се доближи дори минимално до реалността за тях. Същото се отнася и за човек, който е лишен от слух или има друг дефицит на сетивност. Всяка невъзможност да се приеме сетивна информация съответства на неспособност да се получи някакъв вид познание и придобиване на представа за дадени аспекти от реалността. За щастие зрително или слуховозатруднените хора, компенсират дефицита, който имат чрез останалите сетива и успяват да живеят пълноценно, но разбира се това се случва и благодарение на адаптирането на средата, в която живеем за хора с всякакви различия. Тук обаче темата за важността от развитие на сетивата се отнася за случаите, когато те могат да бъдат усъвършенствани.

Не добре развитата сетивност води до повредено възприятие и съответно неправилно запаметяване на данни от паметта, а оттам и неправилни идеи и размисли. Как на практика влияе всичко това в ежедневието ни? Във всяка професия са необходими добре развити сетива. Например художникът не би могъл да нарисува картината си, ако зрението му не е добре развито, ако не разпознава цветове, нюанси, форми и в същото време няма добра координация между ръката и окото си. Тялото и умът ни участват във всяка една дейност. За всеки аспект на живота ни е необходима добра координация между крайниците и сетивата ни и не поотделно, а в съвкупност. За това е необходимо да тренираме и развиваме всичките си сетива.

Ще дам пример защо развитието на сензориката е важна при бебетата, като използвам за пример процеса на проговаряне. Проговарянето е сложен и дълъг процес, за който отговарят 2 зони в нашия мозък – зоната на Вернике и зоната на Брока. Вернике отговаря за разбирането, а Брока за изразяването на речта. Преди да проговори, детето трябва да е натрупало достатъчно информация за речта, за да може да я използва. Чрез слуха си то чува дума, след което запаметява нейното звучене, трябва да разбере какво означва тази дума и едва след това би могло да я прозинесе и използва правилно. Това, разбира се е съвсем опростено обяснение на иначе сложния процес на проговаряне. В него обаче, можем да видим, че без добре развита слухова сетивност процесът на проговаряне изобщо не може да започне. Развитието на паметта и разбирането пък, са процеси, свързани с всички сетива, което отново ни показва колко свързани са сетивата и как е важно да развиваме цялата сензорна система.

Сетивата са основен източник на информация за света и за това е важно да се стремим, чрез различни игри и занимания да развиваме сензориката на бебето и детето. Само така то ще има пълен набор от „средства“, под формата на добре развити сетива, за да развива мисленето, въображението, паметта, идеите си и т.н., и ще има възможност да избере и усвои дейностите, към които има интерес и да се усъвършенства в професия, която избере като възрастен.

Подходящи игри за сензориката са такива с пластилин,пясък, вода, тактилно килимче, сензорна дъска и много други. В меню „Игри за деца и родители“ можете да намерите няколко игри, които можете да направите у дома с подръчни материали. 

Как да запазим хармонията у дома по време на социална изолация?

   Поради възникналата в световен мащаб здравна криза, се налага на много семейства да променят ежедневните си навици и да останат затворени в домовете си. И ако на пръв поглед да си със семейството си 24/7 звучи като идилия, всъщност в условията на криза, това може да бъде много трудно и да предизвика криза в семейните отношения. Макар че семейството е една цялостна система, съставена от нейните членове, всеки един от тях съществува като част от цялото, но и като индивид, със собствен живот. Всеки има своето работно място, хоби, приятелски кръг, интереси. Днес обаче, сме ограничени от много от нещата, които обичайно правим и местата, на които ходим. Налага се да използваме дома си като работно място, място за спорт, хоби, виртуални срещи с приятели, отдих. Това налага да реорганизираме семейния си живот и обичайното ни съжителство. 

Всяка промяна е трудна, но когато е нежелана, както в настоящата ситуация, тя може да бъде разрушителна. Да запазим хармонията в дома си е истински важно в този момент, за да преминем по-леко през него и запазим психиката  и отношенията си с близките. 

Кое би подпомогнало семейната хармония по време на социалната изолация?

- Опитайте да запазите нормалните ежедневни навици – разбира се, няма как напълно да продължите живота си както обикновено, но е добре да запазите семейните навици, които сте имали до момента – като напр. общо хранене, задължения за подръжка на дома, семейно забавление.

- Уважавайте личното време на всеки един – въпреки че семейството е постоянно заедно, всеки има нужда от своето време. Ако някой член на семейството има нужда от уединение в друга стая, позволете му да се отдели.

- Не спирайте с личните занимания – спорт, изкуство и др. – домът днес е многофункционален – той е и спортна зала, театрален салон, кино, художествено ателие и какво ли още не. Ако член на семейството е свикнал да спортува например, то да не го прави няколко седмици би предизвикало недоволство и напрежение у него, а оттам и у цялото семейство. Позволете на всеки член да се занимава с любимите си занимания доколкото позволява пространството у дома, а можете дори да се включите и вие. Общите занимания в едно семейство са едно от най-важните неща, които го правят здраво. 

- Опитайте да организирате работните места – за всички, които работят от дома това е предизвикателство. Всеки има своите работни задължения и нужда от пространство, съсредоточеност, тишина. Опитайте така да организирате пространството, че за всеки да е удобно да изпълнява служебните си задължения. 

- Не променяйте очакваниятя си към близките си относно бита – това, че сме по цял ден вкъщи, не трябва да означава, че някой трябва да изпълнява повече от обикновено битови задължения. Ако до момента грижата за дома не е била проблем и всички са се чувствали удобно с изградените битови навици, нека те се запазят.

- Не забравяйте, че всички сте в тази ситуация и сте по-свързани отвсякога. Подкрепата един към друг, уважението, съпричастността са в основата на хармоничното съжителство. Опитайте да запазите нормалността на ежедневието си, доколкото позволява нетипичната ситуация. 

- Възползвайте се от предлаганите в момента онлайн събития. Ако до преди не сте успявали да посетите всички заедно дадено събитие, поради личните ангажименти на всеки, сега имате възможността да го направите. Онлайн пространството предлага много и разнообразни събития, голяма част от които дори безплатни. Подарете си семейна театрална вечер, концерт, дори бар и т.н.

     Ако все пак усетите, че вие и семейството ви не успявате да запазите хармонични взаимоотношенията си, и напрежението по между ви нараства, потърсете семейно консултиране, което в момента се предлага онлайн.

   На края ви припомням, че само заедно ще се справим със ситуацията, в която сме поставени. Нека бъдем единни и отговорни в семействата си, но и като общество. Само с общи усилия ще върнем живота такъв, какъвто го познаваме. А този момент няма да е далече, мислете за него и всичко ще бъде наред!